№ 13811
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110128933 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД
съществуват вземания от Ч. М. С. и Л. Ч. С. за сумата от по 5.70 лева от всеки,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.08.2018г. до 03.06.2021г.
върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена в периода от м. 07.2018г. до
м. 02.2020г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София,
ул. „Ами Буе“ № 66, ет. 3, за която сума по ч. гр. дело № 34123/2021г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че с ответниците са обвързани от
облигационно правоотношение, възникнало помежду им въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което
и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД счита, че в правната му сфера са
възникнали и вземания за обезщетения за забава, от които в настоящия процес, с оглед
конкретното оспорване от длъжниците в заповедното производство, претендира единствено
1
законната мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които исковете се оспорват с довод, че ответниците в качеството им на
клиенти на топлофикационното дружество не са поставени в забава за изплащане на цената
на услугата дялово разпределение съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до тях не е изпращана писмена покана за заплащане на стойността на услугата.
Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, поставянето на задълженото лице в забава за погасяването му,
както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния
ресурс и съизмеряваща се със законната мораторна лихва за съответния период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде прието за установено
съществуването в правната сфера на ищеца на вземане за цената на предоставена по
отношение на процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в
гр. София, ул. „Ами Буе“ № 66, ет. 3, услуга дялово разпределение в периода от м. 07.2018г.
фо м. 02.2020г., както и че стойността на тази услуга за посочения период възлиза на сумата
от общо 60.00 лева, за която по ч. гр. дело № 34123/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, задълженията по
която са оспорени единствено по отношение на вземанията, предмет на настоящото
производство, а в останалата им част, вкл. относно цената на услугата „топлинно
счетоводство“, са изрично признати от длъжниците с депозираните по реда на чл. 414, ал. 1
ГПК възражения. Поради това и съществуването на главния дълг- вземането за цената на
коментираната услуга, не е предмет на настоящия правен спор, а следва да бъде прието за
безспорно между страните.
Ето защо и съобразно доклада по делото процесуално задължение на ищеца в
настоящото производство е било да установи пълно и главно единствено поставянето в
забава на ответниците в качеството им на потребители на предоставяните до процесния
имот топлинна енергия и услуга дялово разпределение за изпълнение на задължението им за
заплащане на цената на тази услуга.
В случая съобразно заявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и с исковата молба, респ. уточнението на същата,
ищецът претендира законна мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение, предоставена на клиента в периода от м. 07.2018г. до м. 02.2020г., през който
отношенията между главните страни в процеса са били регламентирани от общите условия
на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила
от м. 07.2016г.
В тези общи условия липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства, а и не са
наведени твърдения за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По изложените фактически и правни съображения исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу всеки от ответниците следва да бъдат изцяло отхвърлени.
2
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответниците, респ. на техните процесуални представители, оказали им безплатна
адвокатска защита в хода на заповедното и на настоящото исково производство.
Така, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв.
Красимира Игнатова Билева и адв. Михаел Любомиров Любомиров следва да бъде
присъдена сумата от по 30.24 лева за всеки, представляваща част от определеното от съда по
правилата на чл. 7, ал. 7 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в приложимите към релевантния момент редакции на тези
разпоредби минимално адвокатско възнаграждение, която част е съответна на оспорената
част от претенциите, които в настоящия процес подлежат на отхвърляне.
В полза на адв. С. Й. Д. и адв. Н. И. И. следва да бъде присъдена сумата от по 400.00
лева за всеки, представляваща възнаграждение за осъщественото от тях процесуално
представителство на ответниците в хода на настоящото производство, определено от съда в
минимален размер съобразно посочените вече разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакциите им към датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Както бе изяснено, съдът определи размерите на следващите се на адвокатите
хонорари в минимален размер, като съобрази в тази връзка липсата на фактическа и/или
правна сложност на заповедното и исковото производство, поради което необосновано се
явява заявеното от името на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени, като следва да бъде съобразено, че за частта от разноските, съответна на
признатата от длъжниците част от задълженията по заповедта, следва да бъде издаден
изпълнителен лист от заповедния съд в хода на образуваното пред него заповедно
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, съществуват вземания от Ч. М. С., ЕГН **********, и Л. Ч. С., ЕГН
**********, за сумата от по 5.70 лева от всеки, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 31.08.2018г. до 03.06.2021г. върху цената на услугата дялово
разпределение, предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 02.2020г. в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „Ами Буе“ № 66, ет. 3, за която
сума по ч. гр. дело № 34123/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН
**********, и адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН **********, сумата от по 30.24
лева в полза на всеки, представляваща адвокатско възнаграждение, следващо се на всеки
от тях за осъществени безплатна адвокатска защита и съдействие на длъжниците в
заповедното производство.
3
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, и адв. Н. И. И.,
ЕГН **********, сумата от по 400.00 лева в полза на всеки, представляваща адвокатско
възнаграждение, следващо се на всеки от тях за осъществени безплатна адвокатска защита и
съдействие на ответниците в настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4