Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Б. А., [дата на раждане] в [населено място], Република М., с българско и македонско гражданство, с постоянен адрес: [населено място], ул. „О.“ № 7 и настоящ адрес: Великобритания, Л., с основно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН [ЕГН] ЗА НЕВИНОВЕН в това, ч е на 13.01.2009г. в [населено място], като помагач, в съучастие с А. И. Т. – подбудител, умишлено е улеснил извършителя Д. О., предоставяйки му нотариално заверено пълномощно с рег. № 979/18.06.2008г. на нотариус Д. Г., съзнателно да се ползва пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Б. от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на което е придаден вид, че е издадено от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което ГО ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. О. О., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], ул. „А.“ № 12, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН [ЕГН] ЗА НЕВИНОВЕН в т о в а, ч е на 13.01.2009г. в [населено място], като извършител в съучастие с Л. Б. А. – помагач и А. И. Т. – подбудител, пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Б., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на който е придаден вид, че е издаден от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което ГО ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. Т., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], ул. „Л.“ № 7, български гражданин, със средно образование, неженен, управител на [фирма] – [населено място], с ЕГН [ЕГН] ЗА ВИНОВЕН в т о в а, ч е на 13.01.2009г. в [населено място], като подбудител в съучастие с Л. Б. А. – помагач, умишлено е склонил извършителя Д. О. съзнателно да се ползва пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Б. от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на което е придаден вид, че е издадено от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което ГО ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. НА ОСНОВАНИЕ чл. 112, ал. 3 НПК ОТНЕМА в полза на държавата веществено доказателство – Лек автомобил марка БМВ модел 530Д с рег. [рег.номер на МПС] , черен на цвят /намиращ се в двора на 02 РУП – Б., съгласно писмо рег. № 7852р-70/18.06.2014 г. /л.101, папка 4/, ведно с контактен ключ за автомобил с надпис BMW, предаден с приемо-предавателен протокол от 23.08.2013г. /л.22, папка 4/. ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес. ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2. МОТИВИ: Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу подсъдимите: Л. Б. А., [дата на раждане] в [населено място], Република М., с българско и македонско гражданство, с постоянен адрес: [населено място], ул. „О.“ № 7 и настоящ адрес: Великобритания, Л., с основно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН [ЕГН] за това, че на 13.01.2009г. в [населено място], като помагач, в съучастие с А. И. Т. – подбудител, умишлено е улеснил извършителя Д. О., предоставяйки му нотариално заверено пълномощно с рег. № 979/18.06.2008г. на нотариус Д. Г., съзнателно да се ползва пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Б. от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на което е придаден вид, че е издадено от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Д. О. О., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], ул. „А.“ № 12, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН [ЕГН] за т о в а, че на 13.01.2009г. в [населено място], като извършител в съучастие с Л. Б. А. – помагач и А. И. Т. – подбудител, пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Б., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на който е придаден вид, че е издаден от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. А. И. Т., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], ул. „Л.“ № 7, български гражданин, със средно образование, неженен, управител на [фирма] – [населено място], с ЕГН [ЕГН] за това, че на 13.01.2009г. в [населено място], като подбудител в съучастие с Л. Б. А. – помагач, умишлено е склонил извършителя Д. О. съзнателно да се ползва пред Д. М. П. – служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Б. от неистински официален документ – свидетелство за регистрация на превозно средство № 05-0290963, на което е придаден вид, че е издадено от компетентните испански власти, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимете са осъществили състава на престъплението отразено в обвинителния акт. Пледира подсъдимите да бъде признати за виновени по повдигнатото обвинение, като им се наложи наказание „Лишаване от свобода” от 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Подсъдимите Т. и О. редовно призовани, явяват се лично. Подсъдимия А. редовно уведомен, черз адв. П.. Тримата се представляват от адв. П., с пълномощно по дело, която пледира да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Т. притежава авто-къща в [населено място] и се занимава с внос на автомобили. През 2008 г. и 2009 г. във фирмата на Т. работел обвиняемият О.. В този период с внос на автомобили от Германия се занимавал и обвиняемият А., който е македонец с българско гражданство. Във връзка с дейността си на 18.06.2008 г. А. упълномощил О. да купува от чужбина и внася в Р.България от негово име и за негова сметка всякакви автомобили, както и да се разпорежда с тях, както намери за добре и да го представлява пред всички учреждения, длъжностни лица и институции във връзка с тези автомобили. О. регистрирал колите в България, за да не се плаща мито за тях , а ги продавал в М.. Свидетелите Ж., Г. и Б. /починал/ притежавали автоморга в [населено място] и в тази връзка се познавали с Т. и О., които купували от тях части за колите. В края на 2008 г. О. решил да купи лек автомобил марка БМВ 530Б, който бил внесен от Б.. Колата била без регистрационни табели, само с два талона/голям и малък/ – испански. О. се разбрал с Б. да му даде част от парите и след като продаде колата, да му даде и останалата част. Тъй като по отношение на О. тогава имало образувано дело за престъпление по чл. 242, ал.2 от НК и в тази връзка от КУППД бил наложен запор на автомобили, водещи се на него, О. се обадил на А. и го попитал дали може да регистрира колата на негово име. А. се съгласил. Тогава О. дал данните на А. на Б., който изготвил договора за покупко-продажба на МПС. На 13.01.2009 г. О., в качеството на пълномощник на А., отишъл в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б., за да подаде документи за регистрация на лек автомобил марка „БМВ 530Д“, внос от Испания. На гишето за приемане на документи по това време работела Д. П.. Същата приела представените от О. документи, а именно: заявление, лична карта, пълномощно, два броя декларации, продуктова такса, договор за покупко – продажба на автомобила и испанско свидетелство за регистрация на превозното средство. Във връзка със заповед на Директора на ОД на МВР, на автомобили произведени след 2005г. да се издава временен талон и след извършване на проверка в едномесечен срок да се издава постоянен талон, на инкриминирания лек автомолиб му е извършена регистрация и му е издаден временен талон. За да не разкарва колата О. се обадил на Т. за съдействие да оставят автомобила в Б.. Тогава Т. се свързал с В., с който са семейни приятели и се познават отдавна. В. се съгласил колата да остане в двора на къщата му в [населено място], където живее. В хода на проверката е извършена експертна справка, която не установила нередности по автомобила, като до пристигане на отговор от ДМОС колата е оставена на отговорно пазене на В., като в последствие последния решил да купи автомобила от О., като платил и капаро, а останалата част се разбрали да плати след приключване на проверката и регистрацията на автомобила. Междувременно по делото е представен и втори талон за регистрация, без да е установено на кой е даден и от кого. Видно от назначената в хода на разследването техническа експертиза, представеното от обвиняемия О. свидетелство за регистрация на лекият автомобил е неистинско и според получена по линия на международното полицейско сътрудничество официална информация, такова свидетелство за регистрация на превозно средство не е издавано от компетентните испански власти и лек автомобил с посочените в него идентификационни номера никога не е бил регистриран на територията на Кралство Испания, както и че регистрационните табели на лекият автомобил, са били откраднати от друг автомобил и обявени за откраднати от неговия собственик. В хода на разследването е назначена и изготвена трасологчна експертиза, от заключението на която е видно, че по рамата на представения за регистрация лек автомобил е извършена интервенция, в резултат на която производственият номер не може да бъде установен. След като се установило, че колата не може да бъде регистрирана О. ходил при Б. да си търси парите, които му дал за колата, но той му казал, че ще му ги даде като му върне колата. Изложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите С., Ш., К., В., П., П., Н., Ж., Г. и М., както и от приетите по делото писмени доказателства. От разпита на свидетелите Г. и Ж., които са били съдружници с Б. Б. се установява, че Б. е продал на О. лек автомобил БМВ, без регистрационни табели. Не знаят и не могат да кажат от къде Б. е купил колата, с какви документи е разполагал Б. за нея. По-късно разбрали, че с колата има проблем. Ж. твърди, че О. е ходил при Б. да си търси парите, а Б. му казал, да му върне колата, ще му даде парите. В разпита си свидетелят В. разказва, че Т., с който са семейни приятели му се обадил с молба да остави при него една кола, тъй като подлежи на проверка и ще се налага отново да се кара в КАТ Б.. В. се съгласил и закарал колата в двора на къщата си в [населено място]. В последствие харесал колата и решил да я купи, като платил капаро, а останалата част от сумата след приключване на проверката, като през това време взел колата на отговорно пазене, тъй като имал уверението от Т., че колата е редовна. Във връзка с този автомобил многократно бил викан в полицията и давал обяснения. Разпитите на свидетелите С. и Ш. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. С. разяснява какъв е реда за подаване на документи за регистрация на МПС, а Ш., че е помагал на Т. при регистрация на автомобилите, като го водил по гишетата, тъй като 13 години държал барчето в КАТ и се познава със служителите. Свидетелката П. – служителка в КАТ, която приела документите от О. за регистрация на лекия автомобил заявява, че въз основа на заповед на Директора на автомобилите се издавал временен талон и документите се изпращат за проверка. Така постъпили и с инкриминираното БМВ, като го регистрирали и му издали временен талон, а документите приели за проверка. Свидетелката не може да каже кой от двата талона приложени по делото е представил О. пред нея, не знае и как талоните са станали два, кой и къде е представил втория талон. От разпита на полицейските служители К. и П., които отговарят по лия на МПС се установи, че К. снел обяснения от А. във връзка с лекия автомобил БМВ. А. бил доведен в полицията от В., който имал интерес да купи колата и В. диктувал на А. какво да пише в обясненията, в които А. казал, че той е внесъл колата. В разпита си полицейският служител Н. твърди, че при снемане на обяснения от О., О. му споменал, че има информация за автомобил БМВ и подробно му обяснил как е внесен, как е регистриран и къде се намира. О. му споменал, че документите са изготвени в П., за което Н. изготвил писмо до РП Б.. Свидетелят М., който работи по случаи с крадени коли заявява, че няма спомен за инкриминирания автомобил. Познава Т. и О. във връзка с канал за крадени автомобили, по който е работил в [населено място]. спомня си, че БМВ-то е било проверявано, но не се установило да е предмет на кражба.. В хода на съдебното следствие подсъдимите дават обяснения. Подсъдимият А. обяснява, че дал на О. пълномощно и когато О. му се обадил и го питал може ли да регистрира една кола на негово име, той се съгласил. Твърди, че не знае нищо за инкриминирания автомобил. Не е ходил в Испания, не е подписвал никакви документи във връзка с тази кола, освен пълномощното. В обясненията си подсъдимият Т. казва, че притежава автокъща в [населено място] и О. е работил при него. О. му се обадил от Б. да го попита има ли познат, при който да остави колата, тъй като подлежи на последваща проверка и да не я разкарват. Тогава Т. се обадил на В., с който са семейни приятели и О. му дал колата. В последствие, когато В. решил да купи колата, отново се обадил на Т. да го пита дали се продава и той след като разговарял с О. му казал, че се продава. От обясненията на подсъдимият О. се установява, че купил автомобила от Б. от П., като му дал само част от сумата, а останалите пари се разбрали, след като продаде колата. БМВ-то било без регистрационни табели и имало два испански талона, тъй като О. имал дело за наркотици и бил подложен на проверка от КУППД, решил да пише колата на името на А.. По телефона му обяснил и след като А. се съгласил – дал данните му на Б., който изготвил договора за покупко-продажба на името на А.. О. платил мито и закарал колата в КАТ Б. за регистрация. След като му издали временния талон се обадил на Т. да пита къде може да остави колата в Б., за да не я разкарва. Тогава Т. го свързал с В.. В последствие, когато се установило, че с колата има проблем О. отишъл при Б. да си търси парите, а той му казал „като ми върнеш колата ще ти върна парите”. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, С., Ш., , В., П., Ж. и Г., отчасти и показанията на свидетелите К., П., Н. и М. тъй като същите са последователни, логични и взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и обясненията на подсъдимите. Съдът не кредитира показанията на полицейските служители в частта, в която възпроизвеждат обясненията на О. и А. снети в хода на предварителната проверка, тъй като те са производни доказателства, а не е допустимо производните доказателства да заместват първичните такива – обясненията дадени в хода на съдебното следствие. Съдът не кредитира показанията на полицейските служители, които възпроизвеждат извън процесуалните показания в хода на полицейската проверка, тъй като по отношение на А. обясненията са диктувани от В., което се установи от разпита на свидетелите К. и П., а по отношение на О. същите са снети, когато е излежавал присъда, под чуждо въздействие. При така установената фактическа обстановка не се установи подсъдимите да са осъществили съставите на престъплението, за което им е повдигнато обвинение. По отношение на А. за извършено престъпление по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК. Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Съгласно законовата дефиниция на чл. 20, ал. 4 НК, „помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.” За разлика от извършителя, помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. От субективна страна, е необходим умисъл у помагача, че със своята проява улеснява извършването от другиго на конкретно определено умишлено престъпление, като цели настъпването на обществено опасните последици. Възможен е и евентуален умисъл, като помагачът съзнателно допуска, било улесняването на извършителя, било извършването на престъплението от последния. В случая от доказателствата по делото не се установи А. да е улеснил извършването на престъпление чрез предоставяне на пълномощно на О., поради следното: Пълномощното е изготвено на 18.06.2008г. и е общо във връзка с дейността на А., а е използвано от О. в края на 2008г. във връзка с инкриминирания автомобил при покупката на колата от Б. и след това на 13.01.09г. пред КАТ – Б.. Т.е. , когато А. е дал пълномощно на О. за съществуването на л.а. БМВ 530Д няма данни и двамата да са знаели, липсват доказателства относно това кога колата е вкарана в страната и дали към онзи момент е била внесена. От събраните по делото доказателства се установи, че О. се обадил на А. да го попита може ли да регистрира една кола на негово име, като му обяснил и причината,, че има образувано дело срещу него, не може да се направи извод, че А. е бил запознат със обстоятелството, че по рамата на автомобила има интервенция и талона му е не истински. Не се установи А. да е видял документите и колата. От всички събрани по делото доказателства не се установи А. да е знаел, че автомобила е краден, поради което бе оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение на А. И. Т. от [населено място] за извършено престъпление по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК. Съгласно законовата дефиниция по чл. 20, ал. 3 НК, подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Подбудителят е инициатор на престъплението, този, който, без да участва лично в изпълнението на престъплението, умишлено предизвиква у друго лице решение за умишленото му извършване. Подбудителството предполага умишлено въздействие върху друго наказателно отговорно лице, в резултат на което последното бива склонено да извърши определено умишлено престъпление. Дейността на подбудителя като съучастник се изразява в това умишлено склоняване, в мотивирането на другиго да извърши определено умишлено престъпление, за което преди това, последното лице не е имало решение. От обективна страна, следователно, подбудителството е склоняване – въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния да възникне решение, желано и целено от подбудителя, за извършване на престъплението. Тази форма на съучастие може да се прояви само чрез действие, като може да се осъществи по различни начини, в зависимост от характера на целеното престъпление, от личността на подбудителя и подбудения, от отношенията между тях. Тези начини имат многообразно фактическо проявление – даване на съвет, увещаване, използване на форми на принуда или зависимост и т. н. От субективна страна, умисълът на подбудителя включва съзнанието, че въздейства върху дадено лице, което не е имало решение да извърши известно престъпление, че по този начин го склонява към това, като подбудителят иска или се съгласява с това, че у подбудения може да възникне решение за извършване на престъплението. От събраните по делото доказателства не се установи Т. да е оказал въздействие по някакъв начин на О. да отиде в КАТ – Б. и да регистрира автомобила. От разпита на свидетелите Г. и Ж., както и от обясненията на подсъдимите се установи, че О. е купил колата от Б., а Т. само му оказал съдействие като го свързал с В., при който да остави колата. Не се установи Т. да има друга връзка с този автомобил, поради което не може да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. По отношение на Д. О. О. от [населено място] за извършено престъпление по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 пр.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Ползването на документа по смисъла на чл. 316 НК се изразява в неговата употреба пред трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени факти с правно значение. Престъплението по чл. 316 НК може да се извърши само при пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че използва неистински, преправен или документ с невярно съдържание, както и че ползва този документ пред трето лице. Извършител, съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НК, е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Извършителството е основната форма на съучастие, без чието осъществяване не може да възникне отговорност за останалите съучастници. Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът е самостоятелен извършител. Ако в умишлената си проява деецът е умишлено подбуден или подпомогнат от другиго или участва в изпълнението на престъплението с други, действащи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява съучастническа дейност. От събраните по делото доказателства не се установи О. да е знаел, че автомобила е с не истински регистрационен талон. Когато е видял колата в [населено място] тя е била без рег. табели и с два бр. испански талони. О. е платил капаро, като се разбрали останалата сума да плати след като продаде колата. Извод относно липсата на умисъл от страна на О., че автомобила е нередовен е факта, че след като се установило, че колата не може да бъде регистрирана с постоянен талон той е отишъл да си търси парите, които дал като капаро от Б., което се потвърждава от разпита на свидетелите Г. и Ж.. От този факт, както и това, че взел капаро от В., който е близък на Т. може да се направи извод, че О. не е знаел, че колата е крадена, а талона е не истински, поради което беше оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение и на тримата подсъдими, субективният обединяващ момент на съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на дейците. Всеки един от тях трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители, да иска или допуска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици, което от събраните по делото доказателства не се доказа. От доказателствата по делото не се установи тримата подсъдими да се действали с общ умисъл, за да настъпят престъпните поледици. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |