№ 69
гр. Раднево, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20215520100337 по
описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху
реална част от недвижим имот, чието правно основание е чл. 124, ал. 1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ж. Г. Ж. срещу М. Г.
Й., с който е предявен положителен установителен иск за собственост на
реална част от недвижим имот с материално правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК. Ищецът твърди, че с нотариален акт за прехвърляне право на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка от 1991 г. и последващ
нотариален акт за покупко-продажба от 16.02.2017 г. придобил собствеността
върху УПИ XVII-336 в кв. 44 с площ от 1668 кв.м., с неуредена улична
регулация, а на ПИ 336 площта била 1641 кв.м., който имот се намирал в с.
Коларово, община Раднево. Твърди, че съгласно скица от 26.04.2021 г. на
община Раднево имотът представлявал УПИ XVII-336, кв. 44, кадастрален
район 501, с площ от 1656 кв.м., с отреждане за жилищни нужди. Твърди, че
като граници имота имал улица и други четири УПИ, едно от които е
собственост на ответницата, а именно УПИ XVI-335. Твърди, че от южната
страна на имота граничил с имота на ответницата, като имал съмнение, че
оградата като граница между двата имота била поставена в неговия имот, а не
на граничната линия. Твърди, че извършил геодезическо заснемане, което
установило, че оградата била разположена на 1,5 линейни метра от източната
1
част на южната граница до 3,5 линейни метра от западната част на южната
граница на имота му, с което бил ощетен със 175 кв.м., които били в имота на
ответницата. Твърди, че канил ответницата да освободи имота, но тя не
откликнала на молбите му. Твърди, че с тези неправомерни действия
ответницата е завладяла реална част от имота му от 175 кв.м. и я ползва без
основание и без негово съгласие. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че ищецът е
собственик на 175 кв.м., разположени в имота на ответницата и намиращи се
на 1,5 линейни метра от източната част на южната граница до 3,5 линейни
метра от западната част на южната граница. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата М. Г. Й., която оспорва иска по същество. Твърди, че с
нотариален акт от 07.04.1978 г. чрез дарение е придобила собствеността на
дворно място от 1070 кв.м., находящо се в с. Коларово и представляващо
парцел IX, кв. 30. Твърди, че същата година 1978 г. изготвила проектна
документация за изграждане на сграда „вила с изба“, като изготвените
проекти и дадените разрешения за строежа са съобразени с действащите
тогава регулационни и устройствени планове. Твърди, че от издадената скица
за проектиране и строителна виза било ясно, че към онзи момент имало
утвърдена улична и дворищна регулация, но не знае кога са приложени.
Твърди, че цялото строителство било осъществено в действителните граници
на имота и спазено изискуемото отстояние. Твърди, че идентификацията на
имота й била променена на парцел XVI-335 в кв. 44 по плана на село
Коларово, което установила през 1997 г., когато към имота й, по решение на
Община Раднево за прилагане на регулация, било придадено празно дворно
място с площ от 45 кв.м., общинско, което било оценено и заплатила на
Община Раднево. Твърди, че фактът, че при заснемане на недвижимите имоти
в с. Коларово за изготвяне на кадастрален план и карта имало изместване на
северната граница между нейния имот УПИ XVI-335 и имота на ищеца УПИ
XVII-336, бил известен и на двама им. Твърди, че по този повод депозирали
заявление за промяна на кадастралната карта за отстраняване на грешки при
заснемане на границата, като грешката била установена при заснемането и
съставен констативен протокол от ТСУ-Раднево, но ищецът отказал да
подпише протокола. Твърди, че това породило спор за материално право и
била прекратена административната процедура за отстраняване на грешки в
2
кадастъра. Твърди, че грешното заснемане на имота нямало вещноправен
ефект и не прави ищецът собственик на тази част от имота. Твърди, че
ищецът бил неин брат, като имали още един брат – Т.Г. Ж., чийто имот
граничил от северната страна на имота на ищеца и с който се разбрали да
продаде на ищеца 350 кв.м., което било реализирано с уговорка ищецът да
предприеме административна процедура по отстраняване на грешката в
кадастъра, но той не сторил това. Поради това иска от съда да отхвърли иска
като неоснователен. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. Й. е предявила
насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди, че била допусната грешка при
заснемане на имотите в устройствения регулационен и кадастрален план на
селото като площ от 176 кв.м. била грешно заснета в имота на ищеца Ж. Г.
Ж.. Излага идентични обстоятелства с тези, посочени в отговора на исковата
молба. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на терен с
площ от 176 кв.м., част от УПИ XVI-335 и неправилно заснети в очертанията
на съседния УПИ XVII-336, собственост на ищеца Ж. Г. Ж., поради допусната
грешка в заснеманията в кадастралната карта на северната границата на УПИ
XVI-335, като неправилно заснета в очертанията на УПИ XVII-336.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещния иск
от ищеца Ж. Г. Ж., ответник по насрещния иск. В същия се оспорва
предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
оспорва обстоятелството всички строителни книжа да са били съобразени с
действащото законодателство. Твърди, че това било повод за
недоразуменията им къде точно се намира действителната граница между
имотите им, от която трябва да има отстояние, което трябва да бъде спазено
при изграждане на постройки. Твърди, че оспорва да е депозирал заявление за
отстраняване на грешки в кадастралната карта. Поради това иска от съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 26.10.2021 г. е обявен за окончателен
3
проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от
09.09.2021 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че ищецът Ж. Г. Ж. е собственик на УПИ XVII-336 в с. Коларово въз основа
на покупко-продажба и договор за прехвърляне на право собственост срещу
задължение за гледане и издръжка, а ответницата М. Г. Й. е собственик на
УПИ XVI-335 в с. Коларово въз основа на дарение.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил
доказателствената тежест както следва:
При така отделените като безспорни обстоятелства, по положителния
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът Ж. Г. Ж. следва да докаже, че
е собственик на реална част от 175 кв.м., разположени в УПИ XVI-335,
собственост на ответницата и отделени с физическа ограда от УПИ XVII-336,
и намиращи се на 1,5 линейни метра от източната част на южната граница до
3,5 линейни метра от западната част на южната граница.
При така отделените като безспорни обстоятелства, по установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът М. Г. Й. следва да докаже, че е собственик
на реална част от 176 кв.м., част от УПИ XVI-335, които са неправилно
отразени в очертанията на съседния УПИ XVII-336, собственост на ищеца Ж.
Г. Ж., поради допусната грешка в заснеманията в устройствения план на
селото на северната границата на УПИ XVI-335.
В случая е видно, не само от издадените скици от община Раднево през
2021 г., но е и служебно известно на съдията-докладчик, а и е обявено
публично на интернет сайта на АГКК-София, че за урбанизираната територия
на селата в община Раднево, от чиято част е и с. Коларово, нямат одобрени
кадастрална карта и регистър. Такива са одобрени само за неурбанизираните
територии на селата в община Раднево, тоест поземлените имоти извън
рамките на урбанизираната част на селищните системи. Тъй като в случая
спорът касае имот в урбанизираната част на с. Коларово, община Раднево, за
който няма одобрена кадастрална карта и регистри, то иск по чл. 54, ал. 2
ЗКИР не може да се проведе, тъй като няма одобрени кадастрална карта и
регистър, което изключва същите да са грешни или непълни. Грешен би
могъл да бъде регулационният и/или кадастралният план на селото, посочен
от ищеца по насрещния иск като кадастрална карта/кадастрален
4
план/устройствен план в обстоятелствената част на исковата молба, а в
петитума като кадастрална карта, но независимо ищецът да е посочил къде да
е грешното заснемане, искът му по чл. 124, ал. 1 ГПК ще е допустим винаги.
Посочено е, че процесният имот е погрешно заснет в кадастралния план на
селото. Следва да се има предвид, че когато кадастралният план е станал
основа за изработване на дворищна регулация, собствениците на неправилно
заснет парцел имат интерес от съдебно установяване на реалните граници на
имота си. Следователно е налице минимумът от твърдения, които да
попълнят фактическия състав на петиторна претенция за непълноти и грешки
в кадастралната карта. Въпросът дали тези твърдения /за наличието на
одобрена кадастрална карта/ отговарят на действителното правно положение
е такъв по същество на спора. Наличието или липсата на действаща
кадастрална карта и кадастрални регистри, в които процесният имот е
придобил погрешно пространствено разпространение, е въпрос по същество
на делото. В този смисъл е определение от 27.09.2018 г. на ОС-Ямбол по
в.ч.гр.д. № 247/2018 г., решение № 61/10.07.2015 г. по гр.д. № 4712/2014 г. на
ВКС, 2 г.о., решение №70/20.06.2016 по дело № 6305/2015 на ВКС, 2 г.о. В
случая ищцата по насрещния иск основава иска на придобито право на
собственост с нотариален акт от 07.04.1978 г., като посочва, че
обстоятелствата досежно допусната грешка при нанасяне на границата на
имотите и съставен протокол от ТСУ-Община Раднево за установена грешка
при заснемане и нанасяне на имотите, са довели до отказ на ответника по
насрещния иск да подпише документи по административната процедура,
което обуславя правния й интерес от предявяване на иска. Дори и това да не
беше така, то тя пак би имала правен интерес от провеждане на иска си
съгласно постановките на ТР 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР
/отм./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е притежаване правото на собственост върху
реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот
към сегашния момент. Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е
собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг
имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е
нанесен правилно с верни имотни граници. Провеждането на
административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план
не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2
5
ЗТСУ /отм./ и чл. 53, ал. 2 ЗКИР /отм./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в който смисъл
е налице вече и задължителна практика на ВКС /решение № 15 от 23.02.2010
г. по гр. д. № 3499/08 г. на ВКС, II г.о. и решение № 776/15.11.2010 г. по гр. д.
№ 982/09 г. на I ГО на ВКС./.
В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, т. 5, е изяснено
съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или
непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на
имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в
установителната си част са идентични и затова искът за собственост
“поглъща“ иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Идентично е и в съотношението между
иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК, чиито цел е установяване на
правото на собственост. Целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да отстрани
непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния
регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за
реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял
имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. За да
се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта е
нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост.
Именно в тази част е налице припокриване на предмета на двата иска по чл.
54, ал. 2 ЗКРИ и чл. 124, ал. 1 ГПК. Затова е възприето в тълкувателния акт,
че в производството по иск за собственост с предмет реална част от
урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е
заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота
или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в
диспозитива на решението си. Това налага едновременното обсъждане в
мотивите на еднаквите релевантни за изхода по двата иска въпроси.
Съгласно трайно установената съдебна практика /решение № 48 от
16.03.2015 г. по гр.д. № 6047/2014 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 60171 от
20.12.2021 г. по гр.д. № 2334 от 2021 г. на ВКС, първо г.о. и множество други
посочени решения в тях/ в чл. 2, ал. 5 ЗКИР е установена законова
презумпция, според която обстоятелствата, отразени в кадастралната карта и
регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до
доказване на противното (решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г.
на I г.о. на ВКС), като при спор за идентичност на недвижими имоти следва
да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните
6
регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства
да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани
в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и
съществуващият в действителност недвижим имот – обект на кадастъра
(решение №68 от 14.07.2015г. по гр.д.№7224/2014г. на II г.о. на ВКС). Когато
един недвижим имот не е бил нанесен в кадастрални и регулационни планове
преди изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, идентичността
може да се изследва чрез съпоставяне на имената на съседите на имота,
проследени при извършването на разпоредителните сделки. Ако обаче
подобни данни липсват и не могат да бъдат установени, приложение следва
да намери установената в чл. 2, ал. 5 ЗКИР законова презумпция. Per
argumentum a contrario, ако има нанасяне в предходни планове, те трябва да се
проследят, а настоящият случай е именно такъв /виж заключението на СТЕ/.
Спорът, така както е очертан от твърденията на страните, се свежда
именно до правилното заснемане на границата между двата имота при
одобряването на кадастралната карта и предходния план. Всеки от ищците
счита, че е собственик на спорната площ от 175 кв.м. /според първоначалния
ищец/ и съответно 176 кв.м. /според ищцата по насрещния иск/, тъй като в
документите им за собственост имотът е описан по предходните планове,
според които спорната площ попада в ту в имота на ищеца, ту в имота на
ответницата. При тези твърдения, за да се разреши спора е необходимо да се
установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на
правото на собственост, което означава проследяване на регулационните
промени с двата имота - наличието на придаваеми места, осъществяване на
предпоставките за прилагане на регулациите и завземането на придаваемите
места, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и
съответно нанасянето им за граници по кадастралната карта.
Предмет на установяване по исковете е как е заснет имотът в
предходните планове, като се свърже с документите за собственост на
страните и отчуждителното действие на тези планове, дали има придаваеми
по регулация места и дали тази регулация е била приложена по някой от трите
способа – чрез плащане; при погасяване на вземането за придаваемо по
регулация място и дали в продължение на десет години преди откриване на
производството за изменение на плана, въпреки грешката, мястото е заето по
законоустановения ред – чл. 33, ал. 2, пр. 1 ЗТСУ /отм/. Това са все факти с
7
правно значение, които се навеждат от страните и които съдът следва да
установи и да формира изводи само в мотивите си. За установени грешки в
предходните действали планове, съдът не се произнася по същество в
диспозитива на решението, тъй като по тях не се извършва подпълване на
кадастралната основа и не е необходимо формиране на сила на пресъдено
нещо. С диспозитива на решението при основателност на иска, съдът
установява правото на собственост върху спорната площ и съществуващата
грешка при заснемането /подробно описана и изобразена в скица към
решението/ по действащата кадастрална карта/. В този смисъл е решение №
48 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 6047/2014 г. на ВКС, първо г.о.
По делото са събрани множество писмени доказателства, неоспорени от
страните, изслушано е като свидетел лицето ХР. Й. Д., която е отговаряла за
териториалното и селищно устройство на с. Коларово, където попада
спорната част от имота и чиито показания са обективни и безпристрастни,
както и е прието заключение по допусната СТЕ с вещо лице инж. Г.Р.,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно.
От всички доказателства, най-вече комбинираната скица на СТЕ и дори
твърденията на страните в исковите им молби, че имотната граница на място е
червеният контур между т.11 и т.3 на комбинираната скица, а по одобрения
регулационен план от 1987 г. границата между двете УПИ минава по синия
контур между т.5 и т.6 на комбинираната скица. От това е видно, че планът от
1987 г. предвижда придаваемо място от УПИ XVI-335 към УПИ XVII-336 на
реално място, заключено в контура т.3-т.11-т.23-т.5 на комбинираната скица.
Ответницата М.Й. е придобила въз основа на дарение, обективирано в
нотариален акт от 07.04.1978 г. /л.28/ собствеността върху дворно място от
1070 кв.м., съставляващо кадастрална основа на парцел IX в кв. 30 по плана
на с. Коларово, като въз основа на нужните строителни книжа, издадени през
1978 г. е построила вила в северната част на парцела. Дори е видно от
извадките от регулационните планове на селото от 1928 г. и 1933 г.
/приложени към заключението на СТЕ/, че е било предвидено границата
между двата парцела да минава през контура между т.16-т.19 на
комбинираната скица. Едва с одобрения регулационен план от 1987 г. е
предвидено границата между УПИ XVI-335 и УПИ XVII-336 да преминава
8
през контура между т.5-т.23 на комбинираната скица. От показанията на св.
Х.Д., отговорник за ТСУ в с. Коларово, се установи, че заснемането тогава
ставало чрез самолет и никой не е обърнал внимание в онзи момент, че
заснемането било сгрешено, а в сроковете за обжалване нямало възражения.
Съгласно пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в
сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила
на закона. Според пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по
пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. С ТР №
3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
отчуждителното действие на такива планове се прекратява автоматично, без
да е необходимо провеждането на административна процедура по пар. 8, ал.
1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен план. Съгласно практиката на ВКС,
намерило израз в решение № 41 от 09.07.2018 г. по гр.д. № 1919/2017 г. на
ВКС, гражданска колегия, I-во отделение, това разрешение следва да се
съобрази не само по отношение на части от имоти, придадени към съседни
парцели с последния дворищнорегулационен план, по и по отношение на
такива, придадени с предходния план, когато спорът между страните се
свежда до това приложена ли е предходната регулация и последният
кадастрален план отразява ли вярно имотните граници. Това поставя на
разглеждане въпроса кога следва да се счита за приложен предходният
дворищнорегулационен план. По този въпрос е налице съдебна практика,
обобщена в с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато
настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в
хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. Разяснено е, че при действието на
ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към
съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да
бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./, при което новият план
9
се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е.
отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е
бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като
имотни. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не
е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или
положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на
населеното място.
В случая се установи, че нито една от хипотезите на чл. 32, ал. 1 ЗТСУ
не е била изпълнена /не е платено обезщетение, а такова не е било и
предвидено; не е владяно 10 години мястото/, поради което регулационният
план от 1987 г. не е бил приложен, поради което са приложими постановките
на ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, съответно
автоматично е отпаднало отчуждителното действие на плана от 1987 г.
Съответно по плана от 1933 г. съгласно комбинираната скица парцел IX
е контурът, минаващ последователно и заключен между точки 16-17-18-19-20-
21-22, тоест границата между парцел IX и парцел I-208 е минавала малко
северно от разположената на място граница между т.3 и т.11 на
комбинираната скица. От това е видно, че прехвърлителят по нотариалния акт
за дарение 07.04.1978 г. Г.Ж.Г. е прехвърлил на ответницата М. Г. Й. парцел
IX, описан като дворно място от 1070 кв.м., съставляващо кадастрална основа
на парцел IX, което е именно целия парцел IX, органичен в контура, минаващ
последователно и заключен между точки 16-17-18-19-20-21-22 на
комбинираната скица. Но реално ответницата М. Г. Й. е започнала да владее
имота до северната граница, ограничена между т.3-т.11, а не между т.3-т.16, и
съобразно което е получила строителни книжа и е построила сграда в имота
си. Това обуславя извод за неоснователност на иска на ищеца Ж. Г. Ж., който
никога не е бил собственик на мястото, ограничено в контура, заключен
между т.3-т.11-т.23-т.5-т.3 на комбинираната скица, за която реална част е
предявен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК от негова страна. Съответно не е предмет
на делото реалното място, заключено между т.3-т.16-т.11-т.3 от
комбинираната скица, попадащо в парцел IX от плана от 1933 г. и съдът не
дължи произнасяне за него, като при евентуален бъдещ спор за тази част
страните биха могли да въведат съответни възражения и за придобиване по
давност.
10
Относно площта на спорната част е видно от заключението на вещото
лице Г.Р., че площта, заключена в контура между т.3-т.4-т.5-т.23-т.11 /същия
като посочения по-горе от съдията-докладчик/ по комбинираната скица е 164
кв.м.
Горните изводи са идентични и относно иска на ответницата М. Г. Й.
срещу Ж. Г. Ж., който пък се явява основателен от своя страна за площ от 164
кв.м., тъй като тя е собственик на реалното място, ограничено в контура,
заключен между т.3-т.4-т.5-т.23-т.11-т.3 на комбинираната скица, предмет на
иска й за установяване на собствеността върху реалното място, която част
неправилно е заснета в очертанията на УПИ XVII-336, собственост на Ж. Г.
Ж., съответно е неоснователен за разликата до претендираните 176 кв.м., тъй
като реално претендираната площ от М. Г. Й. с исковата молба е въпросната
спорна площ, ограничена между посочените по-горе контури.
По изложените по-горе съображения искът на Ж. Г. Ж. срещу М. Г. Й.
се явява неоснователен и ще се отхвърли, а искът на М. Г. Й. срещу Ж. Г. Ж.
се явява основателен и ще се уважи за площ от 164 кв.м., съответно ще се
отхвърли за разликата до 176 кв.м.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК М. Г. Й.
има право на разноски за отхвърления иск на ищеца Ж. Г. Ж. и за уважения
иск срещу същата страна. Съдът намира, че отхвърлената частично част от
иска на М. Г. Й. не следва да се отразява на разноските, тъй като е минимална
и се дължи на точно определяне на площта в хода на процеса, което е
очевидно от посочената площ в двете искови молби.
Ответницата М. Г. Й. е направила разноски в размер на 50 лв. внесена
ДТ за насрещния иск и 10 лв. държавна такса за вписване на ИМ,
възнаграждение за вещо лице в размер на 810 лв., адвокатско възнаграждение
в размер на 440 лв., платено в брой по договор за правна защита и съдействие
от 17.06.2021 г., които следва да се присъдят изцяло. Сумата от 30 лв. внесен
депозит за свидетел не ще се присъдят като разноски, тъй като свидетелят не
поиска възнаграждение, такова не се заплати съответно, а сумата е налична по
набирателната сметка на съда и подлежи на връщане на страната при
поискване.
Мотивиран от горното съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж. Г. Ж., ЕГН
**********, с адрес с. Коларово, община Раднево, срещу М. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост върху
реална част от 175 кв.м., ограничено в контура, заключен между т.3-т.11-т.23-
т.5-т.3 на комбинираната скица към заключението на СТЕ, на лист 108 от
делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от
решението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 32, ал. 1 ЗТСУ /отм./, по отношение на Ж. Г. Ж.,
ЕГН **********, с адрес с. Коларово, община Раднево, че М. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, е собственик на реална част от 164 кв.м.,
ограничено в контура, заключен между т.3-т.11-т.23-т.5-т.3 на комбинираната
скица към заключението на СТЕ, на лист 108 от делото, подписана от съдията
и представляваща неразделна част от решението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над установените 164 кв.м. до претендираните 176 кв.м. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес с. Коларово, община
Раднево, да заплати на М. Г. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 1310 лв. /хиляда триста и десет
лева/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12