Решение по дело №522/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 30а, ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

Образувано е по жалба на Е.В.К., с адрес *** против заповед № 23-VІ-19-0113 от 17.04.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на І-во РУ при СДВР. Със заповедта му е наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се сочи, че е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва да е извършил нарушение, за което да се наложи ПАМ. Иска оспорения акт да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание проведено на 16.02.2024 година жалбоподателят се явява лично и с адв. А.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно депозиран по делото списък на разноските.

Ответникът – началник на І-во РУ при СДВР редовно призован, за представител изпраща юк. Борислав С.**. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна по доводи изложени в писмени бележки. Прави искане за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Административен съд-Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 АПК приетите по делото писмени доказателства, и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК приема за установено от фактическа страна следното:

По фактите:

От докладна записка без номер от 16.11.2023г. /лист 24/, изготвена от ст. полицай Н. Вълчев от 02 гр., 04 сектор-ОСПС и адресирана до началника на І-во РУ при СДВР се установява, че на 16.11.2023 година, по време на протест против БФС, проведен пред стадион „Васил Левски“ и след ескалиране на обстановката група от около 200 човека при движението си от ул. „Ген. **“ към НДК по бул. „Васил Левски“ е палила кофи за смет, хвърляни са камъни и различни предмети. На кръстовището на бул. „П. Евтимий“ с ул. „**“ настоящият жалбоподател е задържан.

Въз основа на докладната записка е образувана преписка. Съставен е протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ /лист 25/. Пред служител на І-во РУ при СДВР Николай Вълчев е дал показания, които пресъздават изцяло вписаното в докладната записка.

На 16.11.2023 година жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР-нарушител по ЗООРПСМ /лист 26/. Снети са му сведения /лист 29/, в които сочи, че вървейки по бул. „**“ към НДК е повален на земята от полицаи, които са му поставили белезници. Не знае за какво е задържан.

Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № VI-27, бл. № 0658359 от 17.11.2023 г. /лист 21/, от Георги Руди Георгиев –мл. полицейски инспектор в І-во РУ при СДВР, в присъствието на свидетеля по съставяне на акта – Георги Цв. Георгиев за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че Е.К. на 16.11.2023 г. около 19:50 часа в гр. С.**, по време на провеждана футболна среща България –Унгария, провеждана на Националния стадион „В. Левски“ участва в масови безредици и предизвиква нарушаване на обществения ред като пали кофи за смет и хвърля камъни, и различни предмети по полицейските органи. Извършеното е възприето от актосъставителя, като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ. Съставеният акт е предявен и подписан от нарушителя на дата 17.11.2023 година. Същият е вписал възражения, че не е участвал в масови безредици.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № VI-27/2023 година на началника на І-во РУ при СДВР, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на Е.В.К. за извършено нарушение по ЗООРПСМ и му е наложена глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 42, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ и във вр. с чл. 22 от ЗАНН началник на І-во РУ при СДВР издава оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ № 23- VI-19-0112 от 17.04.2023 година - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2023 година и срещу нея на 20.11.2023 година по пощата е подадена жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани КИ.Ц.** и Р.** Янков Зоков. От показанията на първия свидетел се приема, че двамата заедно със жалбоподателя са отишли на протеста на ул. „**“ около 18 часа и стояли по-отзад. Към 19 часа били пуснати водни оръжия към протестиращите и двамата си тръгнали. В този период от време и до раздялата им пред дюнери „Мимас“ е категоричен, че не са извършвали никакви действия, които да нарушават обществения ред. И двамата били облечени нормално без никакви отличителни и провокативни символи, които да привличат внимание. На бул. „П. Евтимий“ се разделили, като К. тръгнал към НДК за среща с друг общ познат. Свидетелят Цанов не е очевидец на задържането на жалбоподателя. От показанията на свидетеля Р.** Янков Зоков се приема, че предварителната договорка била заедно с жалбоподателя да ходят на протеста. Уговорката да се види с жалбоподателя след 19.00ч. не се реализирала, тъй като от друг приятел чрез приложение на телефона разбрал, че жалбоподателя е задържан в І-во РУ. Свидетелят Зоков не е присъствал на протеста и не е очевидец на задържането на жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели не са от съществено значение за преценката дали Е.К. е осъществил административно нарушение или не, тъй като и двамата не са преки очевидци на еветуално извършено нарушение. Съпоставени обаче показанията им с предявеното обвинение в АУАН-а направено от актосъставителя и от свидетеля по акта, които също не са очевидци на нарушението и респективно същите лица нямат никакви преки възприятия за хвърляне на камъни или други предмети от страна на Е.К. поставят въпроса кога, къде, на кое място е извършена противообществена проява и в какво се изразява същата. Поставя се също и въпроса на какво мероприятие е участвал жалбоподателя-спортно такова по смисъла на ЗООРПСМ или на такова по смисъла на ЗСММ.

Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Жалбата е подадена при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес против индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно ЗООРПСМ. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 30а ал. 3 от ЗООРПСМ и е препратена на компетентния съд. Следователно същата е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите за това са следните:

Предмет в настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.

Основния въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящия случай е дали ЗООРПСМ е приложимия материален закон, респ. дали същият е приложен правилно по отношение на жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по време на спортно мероприятие.

Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в изрично разписани в чл. 21, ал. 2, т. 1-т.15 от ЗООРПСМ изпълнителни деяния, като доказателствената тежест за установяването на всяко едно от тях е изцяло на ответника.

Оспорената заповед е издадена от началник І-во РУ при СДВР, който съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 42 от ЗООРПСМ е органът, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност да издаде акт с такъв характер. От представено по делото удостоверение е видно, че на длъжност началник на І-во РУ при СДВР със заповед № 8121к-1324 от 08.03.2022 година на министъра на вътрешните работи е назначен - Иво Захариев, която длъжност заема от 08.03.2022 година и към настоящия момент. Именно това лице е издател на атакуваната по делото заповед. При това положение не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

ЗППАМ е в писмена форма, формално отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Има изложени фактически и правни основания за издаването й. Допуснато е обаче нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. първо от АПК, тъй като посочената дата на издаване на акта-17.04.2023 година не кореспондира с нито един факт или събитие относимо към 16.11.2023 година, т.е. настъпило след повече от седем месеца. Това по същината си представлява съществено процесуално нарушение, нарушение на формата на акта, тъй като е пречка да бъде извършен цялостен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Горното представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, съответно за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените. Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издал кумулативно: наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина, в случаите по чл. 21, т. 1 – 10 от ЗООРПСМ. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на приложимия материален закон се констатира следното:

Не е спорно между страните, че на 16.11.2023 година в гр. С.** на Национален стадион „В. Левски“ се е провеждала футболна среща между отборите на България и Унгария. Срещата е проведена при закрити врати.

Не е спорно между страните, че на 16.11.2023 година в гр. С.** на бул. „**“ се е провеждал протест срещу ръководството на БФС.

От доказателствата по делото-докладна записка и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания се приема, че на 16.11.2023 година жалбоподателят е участвал в протест насочен срещу ръководството на БФС. Не е присъствал на спортно мероприятие по смисъла на ЗООРПСМ. Не е налице спортна проява, която да е предпоставка за предприемане на действия по реда на посочения закон. Спортно хулиганство по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.

В случая е налице смесване на две отделни самостоятелни мероприятия в една и съща дата, и от един и същи час-едното спортно мероприятие-футбулна среща между отборите на България и Унгария, а другото протест, митинг срещу ръководството на БФС нямащо характер на спортно мероприятие. Липсата на разграничение на характера на мероприятията, съпоставено с развилите се събития и последвалите действия на органите на реда е довело до неправилно ангажирана отговорност на жалбоподателя по реда на ЗООРПСМ. Законовата уредба на тези две различни по своя характер прояви е в два отделни закона.

Свободата на събранията като основно демократично право е уредено в чл. 43 от Конституцията на Република България /КРБ/ и в чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Обществените отношения, свързани с провеждането на събрания, митинги и манифестации се регулират от специален закон - Закон за събранията, митингите и манифестациите. Съгласно чл. 3 от ЗСММ в съответствие с принципите на демократичното общество събранията, митингите и демонстрациите са начин на свободно изразяване на мнения, възгледи и становища, т. е. пряко свързани със свободата на словото. Съответно нормите на чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 10 от ЗСММ установяват реда за провеждане на митингите, събранията и манифестациите, а в чл. 14 е разписана административно наказателната отговорност на граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред. В случая от доказателствата по делото се следва, че жалбоподателят е присъствал на протест, на който лицата са изразявали мнение против ръководството на БФС. Посочените норми на ЗСММ изрично регламентират провеждането на такъв род прояви и имат задължителен характер. Не е налице спортна проява, която по силата на пар. 1 от ДЗР на ЗСММ да доведе до неприложимост на този нормативен акт в процесния случай.

От своя страна правната регламентация уреждаща мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия е в ЗООРПСМ. Спортни мероприятия по смисъла на този закон са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер, съгласно чл. 2а от ЗООРПСМ. Протеста на 16.11.2023 година дори проведен на обществено място няма спортно-състезателен характер, не представлява по същината си спортна проява, не е проведен на спортен обект по определението дадено в пар. 1 от ДР на ЗООРПСМ и не попада в обхвата на спортна зона, съгласно пар. 2 от ДР на ЗООРПСМ. ЗООРПСМ не е приложим в случая, защото не става въпрос за

спортно мероприятие по смисъла възложен в този закон и дори и да е извършена някаква проява от настоящия жалбоподател същата не се обхваща от разпоредбите на ЗООРПСМ. При това положение не е изпълнена една от кумулативните предпоставки очертани по-горе за налагане на ПАМ, а именно да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Проява, която не е извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие не представлява спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ. Разширително тълкуване при налагане на ПАМ е недопустимо. При положение, че си отишъл с ясно съзнание да изразиш своето мнение по даден въпрос на регламентиран протест, а получаваш заповед за забрана да посещаваш спортни мероприятия, в т.ч. и състезание по спортна гимнастика или др. подобно е абсурдно и правно неиздържано. При това положение следва, че в този си вид атакуваната заповед е непропорпоционална и несъразмерна. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Дори да не се възприемат изложените по-горе аргументи сочещи на неправилно прилагане на материалния закон, следва да се посочи, че изпълнителното деяние, за което е наложена ограничителната мярка е изцяло недоказано. Доводите в тази връзка са следните:

Анализирания доказателствен материал води до еднозначен извод, че не са налице предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 41, т. 1 във вр. с чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ. Липсват каквито и да е доказателства, от които да видно конкретното лице как и от кого е разпознато, съответно липсват доказателства, от които да е видно какви фактически действия и на кое място е извършвало в условията на масова суматоха. В докладната записка без номер дала повод за образуване на преписката липсва каквато и да е конкретика освен, че е ескалирало напрежението и група от около 200 човека са палили кофи за смет и са хвърляли предмети към полицаите. Вписаното, че „лицето е облечено в черен анцуг и блуза с качулка, също черна на цвят“ не спомага за индивидуализиране на деянията и тяхното място на извършване. Даденото от същия служител, изготвил докладната записка писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ е в същия смисъл. В случая процесната ПАМ не е издадена при ползване на видеозаписи и фотоснимки по чл. 29, а и видно от съдържанието си не се позовава дори на съставен акт за установяване на административно нарушение, нито препраща към него. Изложените в ПАМ мотиви се приемат за бланкетни, и могат да се напишат на всички задържани на тази дата лица.

При това положение ескалацията на напрежението, каквото в случая безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и противообществената му проява /спортно хулиганство/, било чрез свидетелски показания или видео запис/снимков материал с безспорно индивидуализиране на конкретното лице извършител на конкретната проява, приобщени към административната преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани въпреки изричните указания на съда. Агресивното поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на отговорност на всички присъствали на протеста лица без да се държи сметка на индивидуалния принос и поведение на конкретното лице.

По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ вписани като изпълнителни деяния, респ. като фактически основания за налагане на ПАМ. Изхождайки от разпоредителната част на заповедта се следва, че същата се налага на основание чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ, сочеща: отправяне на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа, за каквито деяния няма никакви доказателства от ответната страна. Следователно в оспорената ЗППАМ е налице липса на правно единство между мотиви и разпоредителна част, което се преценява в случая за съществено нарушение на формата на акта. Това нарушение и пряко рефлектира, и ограничава правото на защита на жалбоподателя доколкото за същия не е ясно кое деяние е извършил и спрямо кое деяние извършено от жалбоподателя се издава тази ПАМ. Налице са основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорваната заповед е наложена при неправилно приложение на материалния закон от една страна, а от друга ответникът не доказва по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които, относимата правна норма в случай като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в налагането на забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина. Поради това съдът намира, че не се доказа да са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 и чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ.

Забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година, обективирана в заповедта за налагане на принудителна административна мярка е наложена при неправилно приложен материалния закон, при което и същата се явява и постановена в противоречие с целта на закона.

Изложеното в писмените бележки депозирани по делото от ответната страна не се взима предвид, защото в тях са развити съображения свързани с издадено наказателно постановление и се иска отхвърляне на жалбата срещу него. Предмет на съдебен контрол в настоящето производство не е посоченото наказателно постановление, поради което изложените аргументи са напълно неотносими към спора.

Въз основа на изложеното жалбата се явява основателна. Процесната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и в условията на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК ще се отмени.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410.00 лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сер. А, № 31507 от 20.12.2023 година. Възражението за прекомерност направено от ответната страна е напълно неоснователно. Присъдения размер е значително под размера посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този си размер напълно съответства на осъществената от адвоката дейност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.В.К., с адрес *** заповед № 23-VІ-19-0113 от 17.04.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на І-во РУ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр. С.**, ул. "Антим І" № 5 да заплати на Е.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 410. 00 (четиристотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия:	/п/