РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Петрич, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Е. С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. М.,
община Петрич против Електронен фиш серия К № 8263057 издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
В жалбата, подадена от недоволния жалбоподател, се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата
отмяна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
приложимия материален закон.
Сочи се, че описанието на нарушението е неточно, тъй като липсва допустимия толеранс на
техническа грешка според техническата спецификация на уреда. Също така, неяснота се
явява и в описание на мястото на вмененото му нарушение, което нарушава правата на
жалбоподателя, да се защитава в правилната посока, както и да бъде наясно с това за какво
нарушение е обвинен. Счита, че по неправилен начин, се е осъществило засичането на
скоростта, като смята, че е имало наличие на човешка намеса. Навежда се, че предвид
обстоятелството, че наказанието е наложено за повторно нарушение, в обжалвания акт не
става ясно, на какво основание същото се счита за повторно извършено от страна на
жалбоподателя, за да е възможна преценката по отношение наличието на условията за
прилагане на наказанието предвидено за повторност. В открито съдебно заседание
1
жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, а се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат. Иска се от съда да отмени електронния
фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представяла и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.10.2023 г. в 11:34 часа в Област Благоевград, община Петрич, с. Дрангово, района на
автобусната спирка, посока на движение от гр. Петрич към ГКПП- Кулата, при максимална
разрешена скорост за населено място 50 кв./ч, сигнализирано с пътен знак Д-11 и приспаднат
толеранс е констатирано нарушение на скоростта на движение на моторно превозно
средство- л.а. А. А6 с регистрационен № ****, собственост на Х. Е. С.. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № TRF1-M 578, както
следва: при разрешена стойност на скоростта 50 км./ч е установена стойност на скоростта на
движение на посоченото по-горе МПС от 86 км/ч, т.е. констатирана е превишена стойност на
скоростта от 36 км/ч.
За времето на работа с АТСС, полицейският служител, работил със системата – свид. И. е
изготвил протокол, рег. № 314р-20779/20.10.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като
надлежно е вписал нарушението в дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства на АТСС TFR1-M с № 578 (л.14-15 от делото)
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на
МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 86 км/ч.
/след съответно приспадане от измерената скорост от 89 км/ч на допустимата грешка при
измерването – т.нар. толеранс/.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят писмено да е декларирал, че
установеното на 19.10.2023 г., движение на собствения му автомобил с превишена скорост в
нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице,
каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 189, ал.5. Следователно, въведената
от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14- дневен срок от получаването на електронния фиш от
2
собственика, то именно собственикът на МПС- то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, доколкото в производството не се
ангажират доказателства в тази насока.
Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП бил издаден процесният фиш,
с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена
глоба 800 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.21, ал.1.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 27.10.2023 г., който на 17.11.2023
г.подал жалбата, предмет на разглеждане на производството.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К № 8263057/19.10.2023 г., Протокол за използване на АТСС рег. № 314р-20879/20.10.2023 г.,
Протокол № 3-2-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”, дневник
за отразяване на резултатите от използване на технически средства „TRF1-M578” от
11.09.2023 г., Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г., справка за нарушител водач, писмо изх.
№ 11-00-42/24.01.2024 г. от Директор ОПУ- Благоевград, ведно с копие на проект за
организация на движението на път – 198 „Г.Д.в- Катунци- Петрич- Първомай- граница
Македония“, в района на автобусната спирка в населено място с. Дрангово, писмо от
началник РУ- Петрич с рег. № 314000-1297/06.02.2024 г., ведно със заверени копия на
Протокол № 3-2-23 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TRF1- M578 с №
4835, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо рег. №
3286р- 12416/12.03.2020 г., Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 314р-20779/20.10.2023 г. за използването му на 19.10.2023 г. в района на
автобусната спирка на с. Дрангово и Дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства, фотоснимка на заснет на 19.03.2024 г. с АТСС л.а. марка „А.“ с рег. №
****.
В хода на производството не са събрани гласни доказателства, тъй като свидетеля по делото
е заличен от списъка с лицата за призоваване с протоколно определение на съда,
обективирано в Поротокол от 12.09.2024г., поради продължителното отсъствие на свидетеля
по сериозни здравословни причнии.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът достигна до извода, че изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН.
3
Съдът, преценявайки установените факти по делото и доводите на страните, приема
за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по съществото си тя се явява частично основателна, поради следните
съображения:
По приложение на процесуалния закон:
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон, като
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по отношение на
изискванията за неговата форма, съдържание и реда за издаването му, правилата на ЗАНН са
неприложими.
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените във визираната правна
норма стойности на скоростта в километри в час. Според ал. 2 на цитираната разпоредба,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден по образец и в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, в който са посочени изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
ЕФ. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР – Благоевград; мястото -
обл. Благоевград, община Петрич, с. Дрангово, района на автобусната спирка, с посока на
4
движение от град Петрич към ГКПП Кулата, датата на извършване на нарушението –
19.10.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 11:34 часа; регистрационният
номер на МПС – Е 5555КР; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и
чиято отговорност е ангажирана – Х. Е. С.; описание на нарушението - управление на лек
автомобил с превишена скорост от 86 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч) при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак Д-11; нарушената
разпоредба– чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата– 800,00 лв.;
описанието на обстоятелството, че същото е извършено повторно от влизане в сила на ЕФ
К/6622681 на 07.03.2023г.; срокът, сметката и мястото за доброволното й заплащане –
четиринадесетдневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. В тази връзка
неоснователно е инвокираното в жалбата бланкетно възражение за непълнота в реквизитите
на съдържанието на ЕФ. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че
местоизвършването на нарушението е описано по начин, от който не ставало ясно точното
местоположение на товарния автомобил към момента на установяване на нарушението с
АТСС. По делото се събраха достатъчно доказателства, определящи недвусмислено точното
местоположение на автомобила при заснемането му, включително и точните географски
координати на процесното МПС към момента на констатиране на нарушението на описания
в ЕФ конкретен пътен участък, видно и от представената схема по делото /л. 41 от делото/.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено твърдяното
нарушението, е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП.
Същото е било годно за употреба към момента на отчитане на скоростта. От Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки
се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на
скоростомери е една година. В случая, видно от Протокол № 3-2-23/22.03.2023 г. (л.44 от
делото) за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с №4835, на 23.03.2023 г.
е извършена поредна последваща проверка на процесната мобилна система, при която е
констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на
19.10.2023 г., т. е. попада в едногодишни срок на валидност на проверката, поради което
съдът приема, че измерването на скоростта на лекия автомобил, с рег. № ****, е извършено с
годно техническо средство.
В случая е съставен Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.12 от
делото), който съдържа изискуемите реквизити - дата на използване, място на контрол,
посока на движение на контролираните МПС, ограничение на скоростта с пътен знак - 50
5
км/ч, посока на задействане на камерата – П (приближаващ), режим на измерване – С
(стационарен), начало и край на работа, номер на първото и на последното статично
изображение. В протокола е посочен номера на служебния автомобил, в който е било
разположено мобилното АТСС – ****, отразено е времето на работа на АТСС, както и рег.
Номера на първо и последно статично изображение/видеозапис, както и общия брой на
установените с АТСС нарушения, вписано е името на лицето, експлоатирало АТСС, като
същото е положило и подпис в протокола. Към протокола не е приложена снимка на АТСС,
съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но изискването на тази
правна норма се отнася само и единствено до временно разположени на участък от пътя
АТСС (в този смисъл Решение № 4744/13.07.2023 г. по адм. д. № 3934/2023 г. на
Административен съд – София, Решение № 5220/11.06.2024 г. по к.а.н.д.№ № 852/2024 г. на
Административен съд - Пловдив ).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от
мобилно АТСС се използват (алтернативно): 1) служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток; 2) служебни автомобили или мотоциклети,
работещи на място за контрол или 3) АТСС, разположени временно на участък от пътя. В
случая, видно от приобщения по делото доказателствен материал, мобилното АТСС е било
разположено в служебен автомобил, работещ на място за контрол, а не е било разположено
на участък на пътя. Поради това не се изисква изготвяне на снимка на уреда по смисъла на
чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Но дори и да се приеме, че снимка за разположението на АТСС е
била необходима, пропускът да бъде приложена такава снимка не представлява съществено
нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и
ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата до степен,
която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ (в този смисъл Решение №
4597/07.05.2024 г. по к.а.н д № 506/2024 г. на Административен съд – Варна, Решение №
3276/25.04.2024 г. по к.а.н.д.№ 2439/2023 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
4638/08.05.2024 г. по к.а.н.д. № 505/2024 г. на Административен съд– Варна).
В процесния протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е посочено
разстоянието от пътния знак – Д-11 (начало на населено място), с който е въведено
ограничение от 50 км/ч до АТСС в метри.
От представеното по делото статично изображение може да се разчете регистрационния
номер на процесното МПС. Видно от приобщения по делото снимков материал (л.76),
снимковото изображение е на приближаващ се лек автомобил марка „А.“ с рег.№****,
каквато именно е и отразената в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. посока на задействане на техническото средство. На фотоса, освен заснетия
автомобил на жалбоподателя, няма други заснети в близост до него автомобили. Според
настоящия съдебен състав, всяко лице, което няма проблеми със зрението, не би следвало да
бъде затруднено да разчете регистрационния номер на заснетия автомобил.
Противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
6
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е
установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Във връзка със стореното възражение (в представените от страна на защитата писмени
бележки по делото), че посредством мобилни АТСС е недопустимо издаването на ЕФ, за
което се привеждат аргументи и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е
необходимо да се направят следните уточнения: На първо място, изразът "в отсъствие на
контролен орган и нарушител" се отнася до издаването на ЕФ (тази теза е застъпена и в
цитираното ТР), а не до установяването и заснемането на нарушението, както твърди
жалбоподателят. На второ място, разграничението между стационарни и мобилни АТСС,
дадено, от една страна, в ТР, и от друга – в нормативната база, изменена и допълнена след
постановяването му, е въз основа на различни критерии. Според ТР "стационарно
техническо средство е това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на
пътя..., а мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към
служебен автомобил на контролните органи... ". Според разпоредбата на т. 65 от § 6 от ДР на
ЗДвП АТСС се подразделят на "стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган" и "мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Оттук следва, че
даденото в ТР определение за стационарни технически средства обхваща и "мобилните"
такива (според нормативната уредба), които са временно разположени на участък от пътя, а
не прикрепени към превозно средство. Изводът е, че издаването на ЕФ посредством
мобилни АТСС, които са разположени временно на пътя или които са прикрепени към МПС
на контролен орган, но работят на място е допустимо. На същото сочи, по аргумент от
противното, и изр. 2 на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, според
което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение (т. е. – прикрепени
към МПС, което се движи в пътнотранспортния поток и осъществяващи контрол по време на
движение), електронни фишове не се издават. Въз основа на изложеното, съдът отхвърля
като неоснователно и това защитно възражение. Неоснователно е възражението на
защитника на липса на реквизити в Протокола за използване на АТСС, водещи до неяснота
на административното обвинение, в конкретност липса за данни на начало и край на
участъка на използване на АТСС. Видно от самия протокол и указанията му за попълване
тези реквизити са изискуеми и приложими само в случай на използване на АТСС по време
движение, какъвто категорично се установи, че не е настоящия случай.
С оглед изложеното горе, съдът намира, че не са налице никакви, дори и служебно
установени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, които да
7
обусловят отмяна на атакувания санкционен акт на това формално основание.
Горепосоченото становище за неоснователност на жалбата се застъпва от съда и по
отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорвания електронен фиш.
Между страните по делото не е спорно, че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 50 км/ч, въведена с пътен знак Д- 11 за начало на населено място,
който указва на водачите забрана за движение със скорост по-висока от 50 км.м. Изрично в
Протокол за използване на АТСС с рег. № 314р-20779 от 20.10.2023 г. е посочено, че
контролният орган е констатирал поставен пътен знак Д-11, а сигнализираната с него
максимално допустима скорост е 50 км/ч. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е
официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и като такъв се ползва с
присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, която следва да бъде зачетена по делото.
Пътният знак Д-11 е пътен знак със специално предписание, указващ начало на населено
място и селищно образувание. С този знак се сигнализира за място, от което започват да
важат правилата за движение за населено място, включително и въведената с чл.21 ал.1 от
ЗДвП и повторно възпроизведена в чл.73 ал.1 от ППЗДвП забрана за движение в населени
места със скорост, надвишаваща 50 км./ч.
Безспорно е установено по делото, че въведеното с пътен знак Д-11 ограничение на
скоростта от 50 км/ч не е спазено от жалбоподателя, който е управлявал МПС - лек
автомобил марка „А. А6“ с рег. № **** с установена чрез мобилно АТСС TFR1-M с № 578
стойност на скоростта (след приспаднат толеранс) от 86 км/ч, което превишава разрешената
стойност на скоростта с 36 км/ч.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е доказано от обективна страна –
тъй като, по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
жалбоподателят да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Благоевград с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно деянието е извършено от
жалбоподателя и е съставомерно от обективна страна по повдигнатото му административно
обвинение по чл. 21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС (от 2010 година) и като такъв е бил е запознат към датата на
деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и със задълженията му по чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира скоростта на движение на управляваното от него МПС,
спазвайки общата забрана за превишаване на скоростта в населено място и въведените
ограничения сигнализирани с пътен знак. Жалбоподателят е гражданин на община Петрич и
е наясно, че при движението си в посочения в ЕФ пътен участък, на инкриминираната дата и
час се е движил в населеното място, бил е наясно и с максимално допустимата скорост, с
8
която е трябвало да се движи съгласно нормативните изисквания и въпреки това е
управлявал лекия автомобил с по-висока скорост, т.е. в случая съзнателно не е спазил
нормативните ограничения на скоростта на движение в населеното място. Към момента на
извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци
от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на посочения
пътен участък. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят - пълнолетно и вменяемо
лице е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните
последици от същото, и е искал настъпването на тези последици.
По наказанието:
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6622681 на
07.03.2023 г. Видно от представената справка за нарушител/водач по отношение на
жалбоподателя, ЕФ К/6622681 е съставен на 23.11.2022 г., за извършено нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП същото е санкционирано с
наложена глоба в размер на 300 лв., и същият е влязъл в сила. В цитираната справка по
отношение на ЕФ К/6622681 е отбелязано, че същият е връчен на 20.02.2023 г.Съгласно §6,
т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, изврършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл.174, ал.2- в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му било наложеното като нов водач. По силата на чл,189, ал.11
ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление. В настоящия случай не се установява да са налице предпоставките за
повторност- процесното нарушение да попада в едногодипния срок от влизане в сила на ЕФ
Л/6622681, доколкото липсват категорични данни кога ЕФ К/ 6622681 е влязъл в законна
сила.
Дори да се приеме, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ К/6622681, в конкретния случай не е изпълнено второто кумулативно изискване
на §6, т.33 от ДР на ЗДвП- нарушенията да са от един и същи вид.
С предходно съставения ЕФ К/6622681 жалбоподателя е наказан на основание чл. 182, ал.2,
т.4 ЗДвП, - за превишаване разрешена скорост извън населено място- от 31 до 40 km/h, а с
обжалвания ЕФ серия К/ 8263057, без да се вземе предвид двойния размер на наказанието
поради повторност, е наказан на основание чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП- за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място – за превишаване на
разрешената максимална скорост от 31 до 40 km/h. Различното превишение на скоростта,
както и вида на мястото на превишение на скоростта, попадащи в две различни хипотези на
чл. 182 ЗДвП обуславя липсата на идентичност между нарушенията, която препятства и
квалифицирането на нарушението по спорния ЕФ като повторно по смисъла на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП. Единствено пълното съвпадение от обективна страна би могло да обоснове
приложимостта на квалифицираната норма на чл.182, ал.4 ЗДвП.
9
Съгласно т.1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на
ВАС, в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага са
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на
обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано и с разпоредбата на
чл.63, ал.7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д и електронният фиш.
Предвид безспорно установеното по делото, че на 19.10.2023 г. в 10:34 ч. в Благоевград,
Петрич, с. Дрангово, района на автобусната спирка, при ограничение 50 кв. въведено с пътен
знак Д-11, от гр. Петрич към ГКПП- Кулата и при приспаднат толеранс от 3 кв., с МПС „А.
А6“, вид лек автомобил, с рег. № ****, е извършено нарушението за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TRF1-M 578, като разрешената скорост е
50 кв./ч., установената скорост е 86 к./ч., превишаването на разрешената скорост е 36 км/ч.,
жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение
на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай, за извършено от жалбоподателя административно нарушение,
наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.4 вр. с ал. 1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“ в двоен
размер за нарушение извършено при „повторност“, която хипотеза не беше доказана в
настоящото производство.
Поради което, настоящия решаващ състав, счита че следва да измени ЕФ, като при
непроменена фактическа обстановка,по отношение на която наказаното лице е разполагало с
възможността да упражни правото си на защита, приложи закон за същото наказуемо
нарушение. Изложеното налага изменение на Електронния фиш, като нарушението бъде
санкционирано с относимата към настоящия случай санкционна разпоредба, а именно – чл.
189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание
„Глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
От друга страна, правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, предвиждаща издаване на електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение при наличието на условията за това, които са
безспорно установени по делото. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 ЗДвП, вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място
/ал.2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и системно такова
/ал.5/.
В настоящия случай, мястото на извършване на нарушението е в населено място – село
10
Дрангово, община Петрич, в района на автобусната спирка, посока на движение от
гр.Петрич към ГКПП - Кулата, и приложение намира разпоредбата на чл.182, ал.1 ЗДвП,
която санкционира превишаване на разрешената скорост в населено място. С оглед
установената стойност на скоростта на автомобила (след приспаднатия толеранс) от 86 км/ч,
която превишава разрешената стойност на скоростта с 36 км/ч, наказанието е по
предвидената в т.4 на ал.1 от чл.182 ЗДвП алтернатива - за превишаване от 31 до 40 км/ч -
глоба в размер на 400 лв. Глобата е предвидена от законодателя във фиксиран абсолютен
размер, който не подлежи на преценка от съда.
Съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
в чл.189з ЗДвП законодателят е изрично е предвидил, че нарушенията по ЗДвП не могат да
се квалифицират като маловажен случай. Управлението на МПС представлява дейност със
завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с
несъобразена или превишена скорост /както в случая/, ведно с обстоятелството, че
нарушението е извършено с товарен автомобил и от професионален водач на самостоятелно
основание обосновава неприложимост на института „маловажен случай“.
Предвид безспорно доказаното административно нарушение и законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът следва
да постанови решение, с което да измени обжалвания електронен фиш, в частта на
повторността.
По разноските:
По силата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това
обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи.
Редът в АПК е регламентиран в чл. 143, ал.1-4, но в него не е включена хипотеза на
изменение на акта, респективно на електронния фиш. Поради това, и на основание чл. 144
АПК е приложима нормата на чл.78, ал.1 ГПК, като разноските следва да се присъдят
съразмерно на изхода от спора. В случая е намален размерът на административно наказание,
с оглед на което релевантно е съотношението между наложеното наказание, и определения
от съда размер. Жалбоподателят, е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил- Г. А. К. от Адвокатска колегия –
гр. Благоевград, с личен № **** , с адрес на кантората в гр. Петрич, ул. „Г.Д.в“ № 15, трябва
да бъде присъдено възнаграждение (чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.). То е 400 лв. и е определено, по
реда на чл. 38, ал.3 ЗАдв. във вр. с чл.18 ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ). Съдът счита, че възнаграждение на процесуалния представител в
11
този му размер покрива критериите на справедливост и обоснованост по смисъла на чл.36
от Закона за адвокатурата и съответства на действително оказаната правна помощ във вида
на процесуално представителство на жалбоподателя, което мотивира съдът да приложи в
случая незадължителната за него НМРАВ.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 6622681 на ОДМВР - гр.Благоевград, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, на Х. Е. С. ЕГН
**********, от с. М., ул. „Д.Х.“ № *, общ. Петрич, за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, му е
наложена в размер на 800 лева, като вместо това, на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП НАЛАГА на Х. Е. С. ЕГН **********, от с. М., ул. „Д.Х.“ № *, общ.
Петрич, за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, административно наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград, да заплати на адвокат Г. А. К. от Адвокатска колегия
– гр. Благоевград, с личен № **** с адрес на кантората в гр. Петрич, ул. „Г.Д.в“ №*, сумата
от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща възнаграждение за оказана по реда на чл.38
от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на жалбоподателя Х. Е. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12