РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Белоградчик, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200186 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. А. Б. от гр. В., обл. В., ж.к. ”К. Б.” бл...,
вх. .., ет...., ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 21-0242-000509/31.08.2021 г.
на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което са му наложени :
“глоба” в размер на 100,00 лв. на осн. чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.52 т.2 от ЗДвП; “глоба” в размер на 100,00 лв. и “лишаване
от правото да управлява МПС” за срок от 1 месец - на осн. чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лв.
на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си / чрез упълномощен процесуален
представител/, с която се атакува НП, твърди необоснованост на НП,
допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за съставяне на
АУАН, недоказаност на излаганата в АУАН и НП фактическа обстановка,
отричайки същата, респ. вината си. В с.з. представителят на жалбоподателя
1
поддържа жалбата, навежда доводи неоказване фактическата обстановка,
вината на дееца също и моли съда да отмени наказателното постановление в
цялост, като относно третото вменено нарушение - излага аргумент за не
съставомерност въобще. Претендират се и разноски по делото –
възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна помощ.
Въззиваемата страна редовно призована за с.з. не изпраща
представител, но в придружителното писмо до съда към преписката – моли за
потвърждаване на НП, а алтернативно – при отмяната му, иска намаляване
размера на разноските на жалбоподателя , до минималното възнаграждение
на адвокат, ако такъв има по делото.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2021г., жалбопод. Юл. Б. управлявал МПС – влекач „Скания
Р410“ с рег. № СВ 6207 ВТ, по път І-1, в посока към гр. М. Около 11.15 ч. ,
при км. 53+180 / на територията на общ. Д., обл. В./ пред него имало ж.п.
прелез, на който бариерите не били спуснати. Не видял да мигащи червени
светлини / сини били / , поради което и тръгнал да пресича прелеза. Още
докато ремаркето на МПС било върху прелеза обаче, / в задната му 1/3/
бариерите започнали да се спускат, и дясната, откъм неговата страна, се
ударила в покрива на ремаркето, след което се счупила. Водачът на „Скания“
-та въобще не разбрал за станалото и продължил необезпокоявано пътя си.
На околовръстния път до гр. М. бил спрян от служители на полицията, тъй
като междувременно служител на НКЖИ установил в запис от охранителна
камера на прелеза на пътІ-1 при км. 58+180, на територията на община Д.,
през който бил преминал жалбоподателя преди време, че е станало ПТП –
счупването на бариерата. Полицейските служители уведомили жалбоподателя
Б. за случилото се и му връчили призовка за явяване в РУ-Белоградчик към
ОД-МВР-Видин , на 02.08.21 г. – за съставяне на АУАН по ЗДвП.
Юл. Б. се явил в указаните му място и момент, и така свид. Т. Т. – мл.
автоконтрольор при РУ-Белоградчик оформил АУАН № 489, отрезен в
деловодната система на полицията на 03.08.21 г., в присъствието на св. В. В. –
негов колега, като свидетел по съставяне на акта, на когото показал и записа
от охранителната камера на НКЖИ. Б. подписал съставения акт и приел
2
копие от същия. АУАН бил съставен за три нарушенията - по чл.52 ал.2
предл.1 от ЗДвП, чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – “не
спиране на ж.п. прелез при мигаща червена светлина на светофар, независимо
от положението на бариерите, с реализирано ПТП” и “не спиране и не
установяване на последици от ПТП” и „не носене на СУМПС и контролен
талон към него – за съответната категория и двата документа“. Последното
деяние било установено от Т. като поведение, осъществено при явяването на
Юл. Б. в РУ-Белоградчик, за съставяне на акта. Въз основа на съставения акт,
било издадено и НП 21-0242-000509/31.08.2021г. на Началника на РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На първо място, и най-съществено, основателно е възражението от
страна на жалбоподателя за недоказаност на деянията. Най-вече първото
нарушение, което е определящо за второто приписано. Съдът приема, че не бе
установено по безспорен начин Юл. Б., като водач на МПС, с предстоящо
преминаване през ж. п. прелез / с. С.-с. М., обл. В./, да е нарушил правилата
за такова преминаване – да не е спрял при мигаща червена светлина и звукова
сигнализация на светофара на прелеза. Задължение на АНО е да докаже
вмененото нарушение. В случая жалбоподателят твърди, че при достигане на
прелеза, светлините от светофара на същия са били сини, бариерата нито е
била спусната, нито в момента се е спускала и затова е тръгнал да пресича
влаковия път. От приложеното към делото веществено доказателство – запис
от охранителна камера, изгледан от съда и явилата се страна в с. з., и
приобщен към материалите по делото, не се установи обратното на
възражението на жалбоподателя в тази насока. Записът е само с видео-образ,
няма звук, и от него освен, че не се чува звукова сигнализация, не се вижда и
светлина, подавана от светофара му. На записа се наблюдава при така
посоченото от съда относно звук и светлини, че МПС – товарния автомобил,
преминава прелеза и малко преди напускането на влаковата линия, бариерите
на прелеза започват да се спускат. При което им движение, тази, вдясно на
водача на преминаващото прелеза МПС, т.е. от неговата страна по посока на
3
движението му, пада върху задната, дясна част на ремаркето, деформира се от
това и впоследствие се чупи – прекършва се. МПС-во, без никакво спиране
или поне забавяне продължава движението си и излиза от обсега на камерата.
При този, така представен на съда запис, и направеното възражение от страна
на жалбоподателя, съдът следва да приеме последното за основателно, респ.
че АНО не доказа своите обвинения – за преминаване прелеза при подавана
червена светлина от светофара на прелеза, озвучаване на опасността и в
резултат на това – реализирано ПТП. Не бяха представени на съда въобще и
доказателства за сигнализацията на конфетни ж.п. прелез – светлинна и/или
звукова.
При приетото от съда за първото нарушение – по чл.52 т.2 от ЗДвП,
приписано на Б., житейски логично и напълно възможно е, водачът на МПС
да не е и възприел, какво се е случило с автомобила, респ. счупената бариера
и поради това, нито умишлено, нито непредпазливо, да е извършил второто
нарушение – не е спрял при осъществено ПТП и не е установил щетите. Или
съдът намира за недоказано и второто деяние, вменено на Б. – по чл. 123 ал.1
т.1 от ЗДвП.
Относно третото нарушение – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът
абсолютно категорично приема за основателни доводите на представителя на
Б.. В съставения АУАН и показанията на свид. Т. се сочи, че при явяване на
Б. , на 02.08.21 г. в сградата на РУ-Белоградчик, той не е носел СУМПС и
контролен талон към него. Тези отрицателни факти нямат никакво отношение
към виновното/не поведение на Б. към един предходен момент – 27.07.21г.,
когато се е движел по път І-1, в общ. Д.. Несъставомерно изначално е не
носенето на цитираните документи при явяване на един водач на МПС в
админ. сграда на полицията в един последващ момент, тъй като към този
момент той не е „водач“ на МПС. Единствено в момент на спиране при
управление на МПС, ФЛ има качеството „водач“ на автомобила и единствено
тогава е длъжен да носи документи, удостоверяващи правоспособността му /
вкл. и други, допълнителни, указани от закона, като талона/.
По изложените доводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано относно приписаните
нарушения, и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
4
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 150,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението в този само размер е
платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения
размер, са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0242-000509/
31.08.2021г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което са
наложени на Ю. А. Б. от гр. В., обл. В., ж.к. ”К. Б.” бл..., вх..., ет..., ап..., с ЕГН
**********, наказания : “глоба” в размер на 100,00 лв. на осн. чл.180 ал.1 т.3
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.52 т.2 от ЗДвП; “глоба” в размер на 100,00
лв. и “лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1 месец - на осн.
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 10,00 лв. на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. В., обл.В., ул. „Ц. С. В.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. А. Б. от гр. В., обл. В.,
ж.к. ”К. Б.” бл...., вх. ..., ет..., ап...., с ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5