Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 77
гр. Сливен, 20. 04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на четиринадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 58 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
/ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 260076 от 18.02.2021 г.,
постановено по АНД № 1608 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта,
с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-003305 от
09.10.2020 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР –
Сливен, с което на Г.С.Й., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства е установено,
че санкционираното лице е извършило описаното нарушение и че административнонаказващият
орган законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП. Заявено е искане за отмяна на решението на Районния съд в
обжалваната част с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
потвърдено като законосъобразно НП в горепосочената част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена и излага
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на съдебното решение в
обжалваната част.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено
в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени НП в горепосочената част, Районният съд е
счел, че Г.С.Й. е санкциониран неправилно, тъй като в НП и АУАН не е посочено,
че на лицето е подаден сигнал със стоп-палка, а в съдебно заседание
полицейските служители са дали показания за това обстоятелство, поради което в
тази част показанията им противоречат на съставения АУАН. При тези мотиви е
направил извод, че на лицето не е бил подаден сигнал за спиране, съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е
неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 02.09.2020 г. в 16:02 часа, в гр. С. по бул. „Х. Д.“ до Р.ц.в посока ЖП гара,
ответникът по касационната жалба Г.С.Й., управлявайки лек автомобил с Рег. № *****,
при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на МВР, не е спрял и е
продължил посоката си на движение, след което е бил последван от служителите на
ОД на МВР – Сливен, като при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен
автомобил, не е спрял, а е бил спрян на ул. „Д. Р.“ до бл. .. в кв. „Д.Г.“. За
констатираното нарушение – неспиране на посоченото място или в най-дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, на
Г.С.Й. е съставен АУАН на 02.09.2020 г. от
служител от ОД на МВР – Сливен. Въз основа на съставения АУАН, на 09.10.2020 г.
е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти и приложимото
право, Районният съд неправилно е приел, че НП в посочената част е
незаконосъобразно.
С разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е въведено
задължение за водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране
от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. От доказателствата по делото е установено, че на посочените
в АУАН и НП дата, място и час Й. не е спрял управлявания от него автомобил при
подаден сигнал за спиране от контролния орган. От свидетелските показания на
полицейските служители е установено по несъмнен начин, че сигналът за спиране е
бил подаден със стоп-палка, но вместо да спре, в.Й. е увеличил скоростта на
движение на автомобила. Същият не е спрял и след като е бил последван от
полицейския автомобил – при подаден светлинен и звуков сигнал. При тези
установявания, неправилен е изводът на Районния съд, че на водача не е бил
подаден сигнал за спиране, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В
цитираната законова разпоредба не е указан начинът, по който следва да бъде
подаден сигналът за спиране, поради което следва да се приеме, че сигналът за
спиране може да бъде подаден по всеки един от начините, изброени в чл. 207 от
Правилника за прилагане на ЗДвП, един от които е сигнал със стоп-палка. Не е
налице и приетото от Районния съд противоречие между свидетелските показания и
съставения АУАН. Обстоятелството, че в АУАН не е вписано изрично, че подаденият
сигнал за спиране от униформен служител на МВР е бил със стоп-палка, не води до
неяснота относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсват и представени
по делото доказателства, които да опровергават установеното с АУАН и
свидетелските показания на полицейските служители, че в.Й. не е спрял
автомобила при подаден сигнал за спиране.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по
касационната жалба е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което в производство, в което не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, са му наложени минимално предвидените от санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказания, поради което
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
По изложените съображения, решението в обжалваната
част следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да бъде
постановено друго по същество, с което наказателното постановление бъде потвърдено
като законосъобразно в посочената част.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260076 от 18.02.2021 г., постановено
по АНД № 1608/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е
отменено Наказателно постановление № 20-0804-003305 от 09.10.2020 г., издадено
от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Г.С.Й.
с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-003305
от 09.10.2020 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР–
Сливен, в частта, с която на Г.С.Й. с ЕГН: **********, с адрес ***, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са
наложени глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: