Р Е Ш Е Н И Е № 471
гр. Сливен, 06.11. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен
състав в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1226 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Г.А.
В с.з. жалбоподателя иска НП да
бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна –
административно - наказващият
орган, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено. Представя писмено
становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС лице и като такова не е
изпълнил задължението си да подаде
справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м.януари
На жалбоподателя била изпратена
покана, с която била уведомена за неподадената справка-декларация по ЗДДС за
посочения данъчен период.
За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен
АУАН № F 377830/22.03.2018 г., с който извършеното
нарушение е квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Актът
е съставен в отсъствие на жалбоподателя по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН и връчен
по пощата с обратна разписка .
За същото нарушение,
за неподаване на справка декларация касаеща периода м. февруари 2018г., която е
следвало да се подаде до 14.03.2018г. също и бил съставен АУАН № F381934/24.04.2018г., като за това
нарушение АНО е приел, че се касае за маловажен случай и е предупредил
жалбопод. че при повторно нарушение ще бъде глобена- л.33 предупреждение F381934/04.07.2018г.
Жалбоподателката
е подала писмено възражение срещу така съставения АУАН.
На основание така съставения АУАН
е издадено и обжалваното НП № F377830/11.06.2018г, с което е наложено посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН
№ F 377830/22.03.2018 г. и НП № F377830/11.06.2018 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител
М.С.П. и свидетелите Ц.Г.Н. и С.В.Ж..
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
В случая нарушението по чл. 125
ал. 5 от ЗДДС – неподаване на справка-декларация за м.януари
Срока за подаване на справката за регистрация по
ЗДДС е изтекъл на 14.02.2018г., като то е подадено на 03.07.2018г.
Съдът установи, макар и формално жалбоподателят да е осъществил състава
на описаното по горе нарушение деянието е пример за класически маловажен
случай. За да е деянието
такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито
в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно
деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на
охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено
деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия
орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и
от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени
отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на
извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му,
не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай
извършеното от жалбоподателя е точно такова, това е първо нарушение на жалбоподателя
и между другото е допуснато поради небрежност от страна на счетоводителя на
наказаната. Ето защо административно-наказващият орган след като се е
запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като
маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН, което между другото въобще не е
обсъждано в атакуваното НП, което е друго съществено нарушение.
Освен посоченото съда за прецизност следва да отбележи, че по делото стана
ясно, че АНО е приел, че жалбопод. за същото такова деяние извършено месец по
късно не е наказана, т.к. деянието било маловажно и от него не били настъпили
вреди. Не е ясно, защо за предходно такова деяние АНО е приел, че е наказуемо а
за последващо такова е прието, че е маловажно. В случая нормалната правна
логика би била, че щом последващото деяние е обявено за малозначително и не
следва да се наказва, то и предходното, извършено месец преди второто също не е
следвало да се наказва, т.к. и двете са еднотипни, извършени от едно и също
лице при еднородност на вината и при едни и същи фактически обстоятелства.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато
съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да
бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК,
постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа
на ВКС.
Мотивиран от
посоченото съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № F377830/11.06.2018 г. на Директор офис – Сливен на Териториална дирекция на
НАП – Бургас, с което на „Г.А.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: