Решение по дело №1226/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 27 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20182230201226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     471

 

                            гр. Сливен, 06.11. 2018  г.          

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

                              

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД 1226 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Г.А. 2011” ЕООД, представлявано от Г.Ж.А. срещу НП F377830/11.06.2018 г. на Директор офис – Сливен на Териториална дирекция на НАП – Бургас,  с което на основание чл. 179 ал.1 от  ЗДДС му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.  Иска  НП да бъде отменено изцяло.

В с.з. жалбоподателя иска НП да бъде отменено.  

В с.з. въззиваемата страна – административно - наказващият орган, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено. Представя писмено становище.

          Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя  е регистрирано по ЗДДС лице и като такова не е  изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м.януари 2018 г., в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.02.2018 г.

На жалбоподателя била изпратена покана, с която била уведомена за неподадената справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период.

 За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН F 377830/22.03.2018 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН и връчен по пощата с обратна разписка .

За същото нарушение, за неподаване на справка декларация касаеща периода м. февруари 2018г., която е следвало да се подаде до 14.03.2018г. също и бил съставен АУАН № F381934/24.04.2018г., като за това нарушение АНО е приел, че се касае за маловажен случай и е предупредил жалбопод. че при повторно нарушение ще бъде глобена- л.33 предупреждение F381934/04.07.2018г.

          Жалбоподателката е подала писмено възражение срещу така съставения АУАН. 

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП F377830/11.06.2018г, с което е наложено посоченото по-горе наказание.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.  Съдът даде вяра на АУАН F 377830/22.03.2018 г. и НП F377830/11.06.2018 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител М.С.П. и свидетелите Ц.Г.Н. и С.В.Ж..

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.

В случая нарушението по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС – неподаване на справка-декларация за м.януари 2018 г., в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.02.2018 г.

 Срока за подаване на справката за регистрация по ЗДДС е изтекъл на 14.02.2018г., като то е подадено на 03.07.2018г.    

   Съдът установи, макар и формално жалбоподателят да е осъществил състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова, това е първо нарушение на жалбоподателя и между другото е допуснато поради небрежност от страна на счетоводителя на наказаната. Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН, което между другото въобще не е обсъждано в атакуваното НП, което е друго съществено нарушение.

Освен посоченото съда за прецизност следва да отбележи, че по делото стана ясно, че АНО е приел, че жалбопод. за същото такова деяние извършено месец по късно не е наказана, т.к. деянието било маловажно и от него не били настъпили вреди. Не е ясно, защо за предходно такова деяние АНО е приел, че е наказуемо а за последващо такова е прието, че е маловажно. В случая нормалната правна логика би била, че щом последващото деяние е обявено за малозначително и не следва да се наказва, то и предходното, извършено месец преди второто също не е следвало да се наказва, т.к. и двете са еднотипни, извършени от едно и също лице при еднородност на вината и при едни и същи фактически обстоятелства.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.      

Мотивиран от посоченото съдът,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП F377830/11.06.2018 г. на Директор офис – Сливен на Териториална дирекция на НАП – Бургас, с което на   „Г.А.  2011” ЕООД, Булстат: ********* представлявано от  Г.Ж.А. с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. на основание чл. 179 от ЗДДС като  НЕПРАВИЛНО  и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.     

               

                                             

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: