№ 328
гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
Членове:Атанас Иванов
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500317 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. И.
О., ЕГН **********, адрес *********, и С. С. О., ЕГН **********, адрес
*********, чрез адвокат В. П., против решение № 125 от 20.04.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 234 от 2022 г. на Районен съд Петрич, в
частта, с която С. И. О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН **********, са
осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД парични суми,
дължими по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ №
BL49464 от 18.09.2014 г., както следва: главница в размер на 23 028,38 лева;
възнаградителна лихва в размер на 2 194,95 лева за периода от 06.10.2020 г. до
11.08.2021 г., дължима на основание чл. 5 от процесния договор за кредит;
мораторна лихва в размер на 687,06 лева за периода от 11.08.2021 г. до
04.10.2021 г., дължима на основание чл. 6 от договора за кредит; неиздължени
такси по договора в размер на 1 034,54 лева за периода от 21.09.2020 г. до
04.10.2021 г., дължими на основание чл. 7, ал. 5 от процесния договор за
кредит и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Юробанк България“
АД, и неиздължени такси за връчване на нотариални покани в размер на 72
лева за периода от 29.09.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница от постъпването на исковата молба в съда
/22.02.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се твърди, че същото е неправилно. Жалбоподателите не
1
дължали на банката предявените с исковата молба суми. Претенциите били
недоказани. Първоинстанционният съд не обсъдил всички възражения,
сторени както с отговора по исковата молба, така и наведени в развилото се
производство пред първата инстанция и обективирани в писмените бележки.
Липсвала процесуална легитимация на адвоката, инициирал производството,
относно представителната власт на ищеца. Исковата молба била заявена от
П.Д. и Д.Ш., последните в качеството им на изпълнителни директори и
членове на УС, а представеното пълномощно относно представителната власт
на юриста било от Д.Б.Ш. и М.И.В.. Не се представили доказателства относно
потвърждаване на действията по развилото се исково производство от
законните представители на ищцовото дружество. Предявените искове не
били основателни по размер относно главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва и съответните претендирани такси /административни,
съдебни, нотариални и адвокатски/. Приобщените по делото писмени
документи не кореспондирали с приложените към тях общи условия. Видно
от общите условия, представени към исковата молба, същите били отменени,
считано от 23.07.2014 г., и останали в сила по отношение на договори,
сключени преди тази дата. Тези общи условия били неразделна част от
договора за кредит. Предвид факта, че договорът за кредит, въз основа на
който е инициирано исковото производство, бил сключен след 23.07.2014 г., а
именно - на 18.09.2014 г., то представените по делото общи условия, а също и
методологията за определяне на референтен лихвен процент, били неотносими
към настоящото производство, били неприложими към него и не пораждали
правни действия по отношение на жалбоподателите. Изготвената счетоводна
експертиза, базирана на тези общи условия /отменени/ и методология, също
била неотносима към развилото се производство по делото, поради което и
заявените искове били недоказани както по основание, така и по размер.
Общите условия не били подписани от жалбоподателите, поради което и
същите не следвало да бъдат кредитирани при постановяване на съдебното
решение. Още в разпореждането си по ч. гр. д. № 1437/2021 г., на основание
чл. 7 от ГПК, заповедният съд посочил всички непълноти и грешки относно
предявените от страна на ищцовото дружество претенции. Отказът да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бил потвърден
от въззивния съдебен състав. В развилото се исково производство, независимо
от мотивите на заповедния съд, ищцовото дружество не представило каквито
и да било доказателства относно обстоятелствата, посочени от заповедния
състав за наличие на несъответствия - ясна индивидуализация по размер и
падеж на вноските, дължими по договора за банков кредит; погасителен план,
подписан от жалбоподателите; представени общи условия, които не
кореспондират с договора за банков кредит предвид тяхната отмяна;
прилагане на метод за определяне на дължими суми, без да е относим към
договора за банков кредит; липса на действащи общи условия към договора за
банков кредит; неподписани общи условия от жалбоподателите.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете на
2
банката.
Представен е отговор на жалбата, подаден от адвокат С. З.. В него се
излагат съображения за неоснователността на същата. Атакуваното решение
било правилно. Всички оплаквания, развити в подадената въззивна жалба,
били напълно недоказани.
Моли се за потвърждаване на атакуваните части на първоинстанционния
съдебен акт.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция. Не се събираха
доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
Окръжният съд се солидаризира с мотивите на първата инстанция и препраща
към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания не намират опора
сред доказателствата, закона, доктрината и практиката. Няма никакви
проблеми с „процесуалната легитимация на адвоката, инициирал
производството, относно представителната власт на ищеца“. Пълномощното
на адвокат С. З. изхожда от Д.Б.Ш. /изпълнителен директор/ и М.И.В.
/прокурист/. Съгласно отразяването в партидата на банката в ТР, същата
надлежно може да бъде представлявана съвместно от всеки двама от тримата
изпълнителни директори или от всеки изпълнителен директор и прокуриста.
Именно последното се е случило в настоящия казус. Погледнат от този ъгъл,
фактът, че в исковата молба пише, че ищецът се представлява от Д.Б.Ш.
/изпълнителен директор/ и П.Н.Д. /също актуален изпълнителен директор/, по
никакъв начин не се отразява на редовността и допустимостта на претенциите
и на законосъобразността на развилата се съдебна процедура.
Предявените искове са доказани по основания и размери както от
приобщените в първата инстанция писмени доказателства, така и от
заключението на изслушаната пак там счетоводна експертиза.
С оглед указанията, дадени в решение № 69/ 11.03.2025 г. по т. д. № 344/
2024 г. на II т.о. на ВКС, въззивният съд ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузи от договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“
от 18.09.2014 г..
Съгласно постоянната практика на ВКС физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност.
С оглед установяване на качеството „потребител" съдът следва да
извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по
делото. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът С. И. О., ЕГН ********** е имал качеството на управител и
3
едноличен собственик на капитала на дружеството кредитополучател, но
задължаването от страна на физическите лица С. И. О., ЕГН ********** и С.
С. О., ЕГН **********, е извършено за цели за търговската дейност или
професия, тъй като предмета на договор за банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ от 18.09.2014 г. е в връзка с професионалната и служебна дейност
на кредитополучателя „Сюра текстил“ ЕООД, овърдрафтен кредит з
апосрещане на краткосрочни оборотни нужди, поради което физическите лица
– съдлъжници С. И. О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН **********, не могат
да се позовават на неравноправност на клаузите на сключения договор за
кредит.
Несъмнено, процесният договор е за извършване на „услуга“ по см. на §
13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Финансовата услуга по договора е предоставена и тя е получена от
дружеството. При сключването на договора заемателят е действал в рамките на търговска или
професионална дейност, е договорът, в който е уговорено, че сумата се предоставя за оборотни
средства.
Налага се категоричен извод, че при сключването на договора
ответниците-въззивници са действали в рамките на търговска дейност,
съответно договорът не е сключен изцяло за потребителски цели. Ето защо,
физическите лица – съдлъжници С. И. О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН
**********, като съдлъжници по договора, нямат качеството на „потребител“
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно не могат да се позовават на
неравноправност на клаузите на сключения договор за кредит.
С оглед на естеството на отпуснатия кредит, погасителен план към
договора не е правен. Вярно е, че представените от банката общи условия не
са действали към момента на сключването на договора и не са подписани от
двамата встъпили съдлъжници, но претенциите на ищеца и изводите на
вещото лице изобщо не се базират на тях и те са напълно ирелевантни за
делото. Експертното заключение не е оспорено и не е оборено от
процесуалния представител на двамата въззивни жалбоподатели. От същото
става ясно, че вписванията в счетоводните книги на банката са редовни и
съответните математически пресмятания, операции и начислявания са
правилни. Претенциите на ищеца са съобразени и с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Атакуваното решение се явява правилно. Районният съд е спазил
материалния закон. Той не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Актът му по същество е обоснован и следва
да бъде потвърден в обжалваната част. Банката не претендира присъждане на
разноски за въззива.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 20.04.2023 г., постановено по
гражданско дело № 234 от 2022 г. на Районен съд Петрич, в частта, с която С.
И. О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН **********, са осъдени солидарно да
4
заплатят на „Юробанк България“ АД парични суми, дължими по договор за
банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., както
следва: главница в размер на 23 028,38 лева; възнаградителна лихва в размер
на 2 194,95 лева за периода от 06.10.2020 г. до 11.08.2021 г., дължима на
основание чл. 5 от процесния договор за кредит; мораторна лихва в размер на
687,06 лева за периода от 11.08.2021 г. до 04.10.2021 г., дължима на основание
чл. 6 от договора за кредит; неиздължени такси по договора в размер на 1
034,54 лева за периода от 21.09.2020 г. до 04.10.2021 г., дължими на основание
чл. 7, ал. 5 от процесния договор за кредит и съгласно Тарифа за таксите и
комисионните на „Юробанк България“ АД, и неиздължени такси за връчване
на нотариални покани в размер на 72 лева за периода от 29.09.2021 г. до
04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
постъпването на исковата молба в съда /22.02.2022 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5