Р Е Ш Е Н И Е
№1883/22.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 22.04.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти март две хиляди и
петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№13752/2014г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищеца „К**** твърди, че на
21.09.2011г. между него и ответното дружество „С**** са възникнали договорни
отношения, регулирани от валиден реален договор за заем със срок за връщане на
заетата сума 21.09.2012г. На 21.06.2014г. била връчена на ответното дружество
нотариална покана за изпълнение на задължението, но плащане не постъпило. На
27.08.2014г. е депозирал в Районен съд Варна Заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №10867/2014г. по
описа на ВРС, по което в негова полза на 29.08.2014г. е издадена Заповед за
Изпълнение на парично задължение за сумата от 23 100лв., представляваща
част от изускуема и неиздължена главница в общ размер
от 115 500лв. по договор за паричен заем от 21.09.2011г., в
едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателно заплащане на задължението, както и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1003,20лв. включващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената Заповед за изпълнение, в законоустановения
срок е постъпило възражeние
от ответника, поради което предявява настоящия положителен установителен
иск за дължимостта на присъдените в рамките на
ч.гр.д.10867/2014г. по описа на ВРС суми и за присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
Ответника "С**** е
депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК в който подробно оспорва твърденията
на ищеца, сочейки, че в отношението
между страните е невярно и неподкрепено с доказателства твърдението на ищеца,
че договорът бил сключен за срок от 1 година. Твърди, че отношенията между
страните и преведената сума пари - 115
500 лв. се основават на сложни отчетни отношения помежду им, произтичащи от
дружеството "Е**** в което притежават значителна капиталова свързаност.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения
иск намира правното си основание в
чл.422 ал.1 от ГПК
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№**** по което в рамките
на производство по 410 от ГПК са присъдени в полза на настоящия ищец процесните суми, но ответника в качеството си на длъжник е
депозирал в законово определения срок възражение.
Представено е с цел доказване на претенцията копие от
извлечение от сметката на ищеца открита при „К****, като от съдържанието на
същото се установява, че на 21.09.2011г. ищеца е превел на ответника на три
части общата сума от 115 500лв. по договор за заем. От друга страна по делото е
прието заключение на в.л. по допусната ССчЕ от което
се установява, че счетоводните книжа на ищеца са редовно водени и в тях е
отразено, че той е предоставил на ответника кредит в размер на процесната сума от 115 500лв. чрез три отделни превода на
21.09.2011г.-16 300лв., 21.09.2011г.-59 200лв. и
27.09.2011г.-40 000лв. вещото лице също така е посочило, че в
счетоводството на ищеца няма отразявания за извършено погасяване на части или
целия кредит.
По отношение на това имало ли е заемен договор между
страните и при какви условия е бил, той решаващия състав приама,
че от описаните по-горе доказателства се установява наличието на сключено
заемно правоотношение между страните по делото в рамките на което на ответника
е отпуснат на 21.09.2011г. кредит от 115 500лв. при липса на други
конкретни уговорки поради което следва да се приеме, че кредита е отпуснат при
общите условия, а именно сумата е следвало да се върне след покана отправена от
ищеца и получена от ответника. По отношение на това на лице ли са данни да е
отправена от ищеца и получена от
ответника покана за заплащане на сумата са представени – нотариална покана до
ответника, разписка за връчване и уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
Решаващия състав намира, че посочениет доказателства
в своята съвкупност установяват връчването на покана за заплащане на
задължението връчена при условията и по реда на чл.50, ал.2 от ГПК – разписка
уведомително писм №26 (л.9). Съгласно посочения
документ при търсена на ответника на адреса на управление деклариран пред ТР са събрани сведения, че адреса е напуснат от ТД, при
което следва да се приеме, че с посещението на адреса от нотариуса преносител
на нотариалната покана за плащане и установяване на посоченото обстоятелство
същата е връчена иот този момент задължението на
ответника е станало изискуемо.
По изложените съображения решаващия състав приема, че
предявения иск следва да бъде уважен изцяло в размер на 23 100лв., като
сума част от задължение по договор за заем целия за сумата от 115 500лв.
Предвид възприетото становище за основателност на
претенцията следва да се уважи съобразно нея и искането за присъждане на
разноски в полза на ищеца, като ответника се осъди да му заплати сумата от
592лв., като в тази сума не следва да се включва адвокатско възнаграждение, тъй
като по делото липсват доказателства такова да е било заплатено, а е представена
само разпечатка от фактура не съдържаща данни по нея да е извършено плащанве. Представеното платежно нареждане е издадено от „Планекс” ООД в полза на процесуалния представител на ищеца,
като в него освен това не е посочен поне номера на настоящото дело.
Предвид извода за основателност на претенцията следва
да се присъди по заповедното производство сума за разноски в размер на
1 003.20лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К**** и „С**** че акционерното
дружество дължи на ищеца сумата от 23 100лв. част от главница по договор
за заем от 21.09.2011г. целия за кумата от 115 500лв., заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-27.08.2014г., присъдена в рамките
на заповедно производство по ч.гр.д.№ .№10867/14г. на ВРС, VІІ състав.
ОСЪЖДА „С**** да заплати на „К**** *** сумата от
592лв. сторени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „С**** да заплати на „К**** *** 003.20лв.
сторени в заповедното производство ч.гр.д.№ №10867/14г. на ВРС, VІІ състав
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: