№ 5542
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110163873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца Р. АТ. К. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 1000 лева, представляваща част от
начислената и претендирана главница за доставена топлинна енергия, цялата в размер
на 3974,15 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д. №
15272/2011г. по описа на СРС, 86 с-в, като погасена по давност.
Ищецът твърди в подадената искова молба, че в полза на ответника бил издаден
процесния изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15272/2011г. по описа на СРС, 86 с-в, за прeтендирана
от „Топлофикация-София“ ЕАД суми за главница, ведно със законната лихва, считано
от 20.10.2011г. до окончателното плащане. Поддържа, че вземането за главница е
периодично такова и е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо
твърди, че процесната сума, представляваща част от цялата главница в размера на
3974.15 лв., присъдена на ответника с процесния изпълнителен лист е недължима като
погасена по давност и моли съда да уважи предявения иск.
С уточнителна молба от 02.03.2022 г. посочва, че в самия изпълнителен не е
посочен периода, за който е начислена главница за топлинна енергия, поради което е в
невъзможност да посочи период. Уточнява, че давността за процесното вземане е
изтекла след издаване на заповедта за изпълнение и издаване на процесния
изпълнителен лист, както и че въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изпълнително дело 20128380400080 по описа на ЧСИ М.Б. на 05.01.2012 г. Посочва, че
с влязло в сила решение от 02.11.2019 г., постановено по гр. дело № 71768/2019 г. по
1
описа на СРС, 127 гр. състав е признато за установено, че Р.К. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от
начислената и претендирана главница за доставена топлинна енергия, цялата в размер
на 3974,15 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д. №
15272/2011г. по описа на СРС, 86 с-в, като погасена по давност и че решението по
предявен частичен иск се ползва със СПН за разликата от вземането. Претендира и
присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Топлофикация София” ЕАД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
процесното вземане не е погасено по давност като излага съображения за приложимост
на 5-годишната давност. Поддържа, че за събирането на сумите по изпълнителния лист
е образувано изп. д. № 80/2012г. по описа на ЧСИ М.Б., по което дело са извършвани
действия, прекъсващи давността. Излага съображения, че до постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. се е прилагало ППВС № 3/1980г., поради което в изпълнителния процес
давност не е текла, като такава започва да тече след постановяване на ТР № 2/2015г.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени фактите и обстоятелствата, че в полза на „Топлофикация
София” ЕАД срещу Р. АТ. К. е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по реда на
чл. 416 ГПК по гр.д. 15272/2011 г. по описа на СРС, 86 състав, за сумата от 3974,15 лв.
- главница за доставена топлинна енергия, за събирането на която е образувано изп.д.
№ 20128380400080 по описа на ЧСИ М.Б..
По делото е приет изпълнителен лист от 14.12.2011 г., издаден по гр.д. №
15272/2011 г. по описа на СРС, 86 състав, с който ищцата е осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 3 974, 15 лв. (част от която е и процесната сума),
представляваща главница за потребена топлинна енергия, законна мораторна лихва в
размер на 602, 01 лв. за периода 01.01.2008 г. - 29.09.2011 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 20.10.2011 г. до окончателното плащане, и 368, 81 лв.
разноски по делото.
От доказателствата по приобщеното по делото изпълнително дело №
20128380400080 по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че същото е образувано по
молба на ответника от 05.01.2012 г., с която е направено възлагане по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, като на 17.01.2012 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника Р.К.
недвижим имот и на 31.01.2012 г. са наложени запори върху банкови сметки на
2
длъжника в редица банки. Връчена е ПДИ на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.
С молба с вх. № 36884/2015 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал
предприемане на изп. действия- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 03.02.2016 г. взискателят е поискал опис на движими вещи на длъжника К..
С молба от 04.05.2020 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху
открити банкови сметки на длъжника. Други изпълнителни действия не са
предприемани.
Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение от 02.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 71768/2019 г. по описа на СРС, 127 гр. състав е признато за
установено, че Р.К. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1250
лева, представляваща част от начислената и претендирана главница за доставена
топлинна енергия, цялата в размер на 3974,15 лв., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д. № 15272/2011г. по описа на СРС, 86 с-в,
като погасена по давност.
С постановление № 931 15.02.2022 г. съдебният изпълнител на осн. чл. 433, т. 8
ГПК е прекратил изпълнителното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 ГПК. Предмет
на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист от 25.02.2015 г., поради изтекла погасителна давност
вземането е било погасено по давност.
Съдът намира предявените искове за допустими. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по
ТД № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на
установителните искове зависи не от вида на спорното право, а от степента на
засягането му. Правен интерес от провеждане на иска следва да съществува и към
момента на приключване на устните състезания и да се извежда от съответните
твърдения на ищеца за спорните факти. Наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано и.д. №
20158630400931 на ЧСИ С.Х., като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
3
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита. При приключило принудително изпълнение за ищеца
би липсвал правен интерес от провеждане на този иск, а при вече приключило
изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му
незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в
резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право,
изпълнителен процес.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в
претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение.
Спорът е концентриран върху това дали по образуваното изпълнително дело са
били извършени действия, които прекъсват давността, съответно настъпила ли е
перемпция и изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание (подобно на съдебната спогодба). По
силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо, но се приема и в практиката и в теорията, че
има последици аналогични на силата на пресъдено нещо, защото влязлата в сила
заповед има ефект, при който единствената възможност за оспорване на вземането по
заповедта са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства (аналогично на чл.303 и сл ГПК). Извън
иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита,
с която да оспорва самото вземане. Този режим се различава от регламентирания в
ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове -
чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК отм.), които не се преклудират със
специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава ефект на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
4
основания по чл.237 ГПК (отм). С оглед на това съдебната практика, постановена по
отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение към процесния
случай, като следва да намери приложение актуалната задължителна съдебна практика,
постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон
заповедно производство. По изложените съображения съдът намира, че нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е
налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. (В този смисъл – решение №
36/23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г. ВАС, не допуснато до касационно обжалване с
Определение № 633/07.11.2017г. по т.д. № 1508/2017г. на ВКС 2-ро т.о.; Решение №
791 от 24.04.2013 г. по в.гр.д. № 3948/2012 г., Софийски апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г.,
ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г. по в. гр. д. № 2731 / 2018 г. на Възз. IV-a
състав на Софийски градски съд; Решение № 2151 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 14362 /
2017 г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд; Решение № 6356 от 12.10.2018 г.
по гр. д. № 7168 / 2017 г. на ГО 1-7 състав на Софийски градски съд; Решение № 577 от
26.01.2018 г. по в. гр. д. № 5723 / 2017 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд;
Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. на Възз. II-е състав на
Софийски градски съд; Решение № 678 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 368 / 2017 г. на IV
състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 368 от 14.05.2018 г. по в. т. д. № 442 / 2018
г. на IV състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 755 от 16.10.2018 г. по в. т. д. №
1176 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд – Варна). С оглед на което, не подаването на
възражение по чл.414 ГПК води до стабилизиране заповедта за изпълнение, съответно
издаване на ИЛ – т.е. от тази дата следва да се приложат последиците по чл.117, ал.2
ЗЗД по отношение на цялото вземане по заповедта, съответно по отношение на
издадения ИЛ.
С ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС в т.10 е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по
изпълнителното дело (без значение дали съдебният изпълнител е постановил
прекратяването, защото перемпцията настъпва по право), съответно от която дата е
почнала да тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
5
Според мотивите на цитираното ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е
прието също, че прекъсва давността предприемането конкретни изпълнителни
действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват
давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и
връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
По основателността на иска:
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че
изпълнителният лист е издаден от 14.12.2011 г., поради което следва да се приеме, че
от тази дата е стабилизирана заповедта.
С тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С оглед на изложеното,
съдът приема, че решение от 02.11.2019 г., постановено по гр. дело № 71768/2019 г. по
описа на СРС, 127 гр. състав, с което е признато за установено, че Р.К. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от
начислената и претендирана главница за доставена топлинна енергия, цялата в размер
на 3974,15 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д. №
15272/2011г. по описа на СРС, 86 с-в, като погасена по давност се ползва със сила на
пресъдено нещо по отношение на частта, от вземането в размер на 1000 лева, предмет
на разглеждане в настоящото производство, поради което предявения частичен иск
следва да бъде уважен.
За пълнота на изложеното, съдът намира за нужно да посочи и, че изпълнителното
дело е било образувано на 05.01.2012 г., като последното валидно изпълнително
действие, прекъсващо давността е налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника на 31.01.2012 г. В рамките на две години след това ново изпълнително
действие не е извършвано. Взискателя е поискал предприемане на изпълнителни
действия едва с молба с вх. № 36984/2015 г.
Други валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността не са извършвани,
поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона поради
настъпила перемпция на 31.01.2014 г. Следователно, считано от 31.01.2012 г. (датата
на последното валидно изпълнително действие) е започнала да тече общата 5г.
6
погасителна давност, която към 09.11.2021 г. (датата на исковата молба) е изтекла,
което води до основателност на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е заплатил държавна такса в размер на 50 лева и е представляван от
процесуален представител – адв. В.Ф. С. по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата.
Поради това в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. АТ. К. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Ц. С.“, бл., вх., ап., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Я. № .., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 1000,00 лв., представляваща част от присъдената главница в общ
размер 3974, 15 лв. съгласно изпълнителен лист от 14.12.2011 г. по гр.д. № 15272/2011
г. по описа на СРС, 86 състав, във връзка с който е било образувано изп.д.№
20128380400080 по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. "Я. № .., да заплати на Р. АТ. К., ЕГН ********** , с адрес:
гр. София, ул. „Ц. С.“, бл., вх., ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Топлофикация-
София“ ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я.“ № ..,
да заплати на адв. В.Ф. С., САК, сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8