Р Е Ш Е Н И Е
№ 44/04.02.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 613/2019 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 418 от 22.10.2019 г. по АНД № 1440/2019 г. по описа на Районен съд Монтана е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 19-0996-002817/14.08.2019 г. на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, в решението неправилно записано, че НП е издадено от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на Т.М.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В законоустановения срок срещу решението е подадена касационна жалба от В., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено в противоречие със закона. По същество касаторът излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства, не са събрани и представени доказателства за компетентността на органа издал оспореното НП. Неправилно РС бил приел, че това не е съществено процесуално нарушение, РС въпреки изрично заявените искания за представяне на доказателства въобще не е изследвал въпроса за материалната компетентност на административнонаказващия орган и надлежното възлагане на същия да издава НП за нарушения на чл. 638 от КЗ по реда на чл. 647, ал. 2 от КЗ. По тези мотиви иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се отменени НП като незаконосъобразно.
Ответникът по касация, чрез пълномощника юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на РС да бъде потвърдено, като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
Съгласно установеното от фактическа страна от въззивния съд, на 13.07.2019 г. касаторът управлявал л. а. „ П*** 3***“ с рег.№ М ***, като при проверка от служители на ОД на МВР Монтана е установено, че за управлявания от него автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност.“
Районният съд е потвърдил НП като е приел, че не е допуснато съществено нарушение на производствените правила при издаване на АУАН и на НП, въпреки изричните възражения от жалбоподателя. Констатирал е, че „ По отношение на наведеното възражение, че наказателното постановление не е било издадено от компетентен да стори това орган следва да се отбележи, че непосочването на точно коя група е бил началникът, който го е издал, не води до автоматичното отпадане на неговата компетентност. Същият аргумент важи и за непосочването на заповедта в санкциониращия административен акт, предвид наличието на такава към кориците на делото. Юридическият консултант на жалбоподателя очевидно не е направил необходимото разграничение между не прецизност и неточност при текстовото изписване на съществените реквизити на наказателното постановление и липсата на такива, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, а по отношение на материалната компетентност на актосъставителя и свидетеля по акта, свързана с констатирането и санкционирането на административни нарушения, коментарът просто е излишен. В случая допуснатите липси в изписването на длъжността на административно наказващият орган и заповедта, с която двамата служители в сектор „Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана са били оправомощени да извършват конкретни действия по служба, не рефлектират по никакъв начин на тяхната компетентност и оттам на законосъобразното провеждане на административното производство. Дори и да се приеме, че нарушението е съществено, то не обуславя нито липсата на компетентност от страна на административно наказващият орган да издава наказателни постановления, нито обусловя неяснотата на административното обвинение.“
Предвид изложеното обуславя от правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на РС Монтана. Касационният съд намира обаче обжалваното решение за неправилно. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.2 от КЗ „ Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.“. В конкретния случай от приложената заповед № 301з-670/18.03.2016 г. на директора на ОД на МВР Монтана, изрично са посочени лицата оправомощени да издават НП но КЗ, като единствено в т.3 от тази заповед това е началник група“ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ сектор ПП при ОД на МВР Монтана/ л.6 от делото на РС/. Приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР касае определяне на длъжностни лица по ЗДвП, а не по КЗ.
Предвид което без да е установено издателят на НП Д*** Л*** Т*** началник група към ОД на МВР Монтана, на коя група е началник, още повече, че в оспорваното НП не е посочено дали въобще е упълномощен, т.к. не е посочена заповед за това. В решението на въззивния съд неправилно/грешно е посочено, че НП е издадено от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, което е в разрез с фактически посоченото в оспореното НП.
Предвид което от страна на съда не са събирани и обсъждани възраженията и не са събрани доказателства във връзка с компетентността на органа, издал НП. В случая НП е издадено от началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, а по делото не се съдържа оправомощаваща заповед, такава не е посочена и в издаденото НП.
На база събрания доказателствен материал в хода на въззивното производство, изводът на въззивния съд е необоснован, тъй като е резултат от нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН във връзка с правомощието на съда по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателства и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Т.е. нарушен е принципът на служебното начало с оглед несъбиране на относими доказателствени средства за правния спор. Както се посочи по-горе, липсват изцяло такива във връзка с материалната компетентност на органа. Неспазването на това правомощие представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Съдът не е положил дължимата активност за събиране на релевантни доказателствени средства при изясняване на твърдяното административно нарушение с оглед наведените в АУАН и НП фактически констатации, т.е. с оглед зададените обективни предели на обвинението.
В този смисъл настоящият състав счита, че от въззивния съд не са извършени съответните процесуални действия по изясняване на релеванти за правния спор факти. Постановеното при неизяснена обосновка въззивно решение се явява незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с непопълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на релевантни за правния спор факти. Същото представлява касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо е необходимо делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на допълнителни доказателствени средства във връзка с обстоятелствата, изложени по-горе.
Предвид гореизложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените в съдебния акт указания.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 418 от 22.10.2019 г., постановено по АНД № 1440/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: