Р Е Ш Е Н И Е №
от 08.11.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Тр., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2064/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Н.К.,
чрез адв. Й.Х. - ВТАК, срещу Частен съдебен изпълнител ***, с район на действие
Окръжен съд - Велико Търново, иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,
във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В
исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че по
повод издаден по ЧГД № 5070/2011г. на ВТРС изпълнителен лист срещу него е
образувано изпълнително дело № 1246/2012 година по описа на ЧСИ ***. Посочва,
че в хода на производството на 21.12.2017 година е наложен запор на негова
банкова сметка, ***.12.2017 година е постъпила сумата в размер на 2 933.00
лева, представляваща преведени му заплати, командировъчни и обезщетения за
изплатен годишен отпуск. Твърди, че въпреки подадена от него молба и
приложените към същата доказателства за характера на постъпилата сума,
съдебният изпълнител е разпределил сумата в размер 2 330.84 лева, представляваща
част от общо постъпилата по сметката сума. Посочва, че принудителното
изпълнение е насочено към парични средства, които са несеквестируеми, поради
което действията на ответника нарушават разпоредбите на чл. 446, б.
"а", ал. 1 и ал. 2 ГПК. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 2 330.84 лева, представляваща имуществена вреда в резултат на
незаконосъобразни действия на ответника в рамките на проведеното изпълнително
производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца в производството
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. В последния процесуалният представител на ответника по делото
развива съображения, че предявеният по делото иск е както недопустим, така и неоснователен, поради
което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Посочва, че ищецът не е обжалвал
действията по принудителното изпълнение и предявяването на настоящия иск води
до избягване на установите преклузивни срокове и до шиканиране на процеса.
Твърди, че несеквестируемостта на дадено вземане следва да е прогласена с
изрична правна норма, а относно обезщетенията по КТ такава норма липсва.
Посочва, че дори да се приеме, че командировъчните са част от трудовото
възнаграждение, то същите са частично, а не изцяло несеквестируеми и в този
смисъл действията по принудителното изпълнение отговарят на изискванията на
закона. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
С Определение № 1745 от
14.08.2019 година ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" - град София е
конституирано в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника по
делото. Процесуалният представител на дружеството развива съображения както за
недопустимост, така и за неоснователност на предявения по делото иск.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото
доказателства се установява, че въз основа на подадена молба /л. 31 от делото/
до ЧСИ ***, е образувано изпълнително дело № 1246 от 2012 година с длъжник М.Н.К..
По същото е наложен запор на всички банкови сметки на длъжника до размера на
сумата в размер на 2 330.84 лева, изчислена към 19.12.2017 година, с изключение
на суми представляващи несеквестируем доход, получен по банковите сметки по
смисъла на чл. 446а ГПК, за което са изпратен запорни съобщение до
"Сосиете Женерал Експресбанк" АД и до длъжника /л. 41 и 42/.
С молба, вх. № 19602 от 28.12.2017 година на ЧСИ *** /л.
43-46/, М.К. е поискал от съдебния изпълнител да бъде приложено по делото
извлечение от банковата му сметка в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
като посочва, че по нея получава трудовото си възнаграждение и командировъчни
пари, като е направил искане за вдигане на наложения запор. Видно от
извлечението по сметката на длъжника на 22.12.2017 година е постъпила сумата в
размер на 2 933.00 лева, с посочено основание "заплати, командировъчни и
изплатен годишен отпуск".
С молба, вх. № 00941 от 17.01.2018 година на ЧСИ *** /л.
13-16/ длъжникът е представил по изпълнителното дело копие от трудовия си
договор и служебна бележка за облагаемия му доход от трудови правоотношения за
2017 година, изх. № 19 от 09.01.2018 година на "Бул Логистик" ЕООД -
град София. От последната се установява, че за 2017 година облагаемият му доход
от трудови правоотношения е в размер на 3 385.88 лева, т.е. 282.16 лева
месечно.
Видно от изготвения протокол за погасяване от 25.01.2018
година на ЧСИ **** /л. 47/ с постъпилата на 03.01.2018 година от
"Експресбанк" АД сума в размер на 2 330.84 лева са погасени
задълженията по изпълнителното дело, поради което с разпореждане № 232 от
30.01.2018 година /л. 50/ ЧСИ *** е приключил изпълнителното производство.
С Покана за плащане, изпратена по пощата с обратна
разписка /л. 19 и 20/ М.К. е поканил ЧСИ *** в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за това да му заплати сумата в размер на 2 330.84 лева,
представляваща имуществена вреда във връзка с незаконосъобразни действия,
извършени по изпълнително дело № 1246 от 2012 година.
От приложените по делото Заповед
№ 34 от 04.06.2017 година и Заповед № 68 от 01.10.2017 година на "Бул
Логистик" ЕООД - град София /л. 86 и 87/ се установява, че М.Н.К. е бил командирован
за извършване на международен превоз на стоки в Германия, Белгия, Холандия и
Люксембург за период от 78 дни от 02.10.2017 година до 18.12.2017 година.
По делото е приложено и заверено
копие на Застрахователна полица № 3452171510000001 от 09.03.2017 година /л. 69/
за застраховка Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника, че предявеният по
делото иск е процесуално недопустим, доколкото длъжникът е разполагал с
възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител. Константна е
практиката на съдилищата, включително на ВКС - Определение № 485 от 05.06.2017
година по гр.д. № 370/ 2017 година на III г.о. на ВКС, че във всички случаи,
независимо от обжалването на действията на съдебния изпълнител и независимо от
съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния
изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането
на изпълнение срещу несеквестируемо имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 441,
ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за
вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, която предвижда, че
частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност. Отговорността е за лично виновно
противоправно поведение на съдебния изпълнител, изразяващо се в нарушение на
процесуалните норми по провеждане на принудителното изпълнение, което е довело
до настъпването на имуществена вреда за длъжника, като следва да бъде
установена причинна връзка между деянието и вредите, както и техният размер.
В случая по делото ищецът
основава исковата си претенция на твърдението, че получените по банковата му
сметка суми са с основание вземане за заплати, командировъчни и изплатен платен
годишен отпуск, поради което с предприетите действия съдебният изпълнител е
насочил принудителното изпълнение към парични суми, които са несеквестируеми по
закон.
В тази връзка следва да се има
предвид, че несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно
които съдебният изпълнител не разполага с процесуална власт да възбранява,
запорира и продава – т.е. несеквестируемостта е забрана за принудително
изпълнение върху определени
имуществени права на длъжника, която забрана е изрично предвидена в закона.
Несеквестируемият доход на длъжника е гарантиран от държавата минимум средства,
необходим за физическото оцеляване както на самия длъжник, така и на лицата,
които той издържа. Разпоредбата на чл. 446 ГПК урежда несеквестируемостта на
доходите от трудово възнаграждение или върху каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия и в случай, че размерът на средствата е над
минималната работна заплата, удръжки от тях могат да се правят само над
изброените в т. 1-4 размери на несеквестируемия доход. В случая по делото, по
сметка на длъжника е постъпила сумата в размер на 2 933.00 лева, при което
заедно с наличната към този момент сума, общата наличност по сметката на
длъжника е станала 2 966.69 лева. След запорирането, съответно - събирането и
разпределението на сумата в размер на 2 330.84 лева, по сметката му е останала
на разположение сумата в размер на 635.85 лева, т.е. повече от получаваното от
него трудово възнаграждение /с оглед представената от ищеца по делото служебна
бележка за облагаемия му доход от трудово правоотношение за 2017 година/ и
която сума надвишава минималната работна заплата за страната към този момент -
460.00 лева.
Командировъчните плащания от своя
страна са парични плащания от работодателя на работника или служителя за
времето, през което той е бил в командировка. Тяхното предназначение е да
възстановят на работника или служителя финансовите разходи, с които е свързано
неговото придвижване и пребиваване в друго населено място, т. е. командировъчните
пари не се част от трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за
положен труд. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 12 и 15 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Именно по тази причина
командировъчните пари не попадат в обхвата на чл. 446 ГПК.
Разпоредбата на чл. 446а ГПК е сравнително
нова - от 2017 година, като със същата законодателят въвежда запазването на
несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК и на други средства - помощи и
обезщетения, които съгласно друг нормативен акт са несеквестируеми. С тази
правна норма не се въвежда несеквестируемост на определени парични средства, а
само допълва, че определените по закон несеквестируеми трудови доходи, пенсия,
обезщетения и помощи продължават да бъдат такива дори когато постъпят по
банковата сметка на длъжника. Такива са трудовото възнаграждение или друго
възнаграждение за труд и пенсия, по смисъла на чл. 446 ГПК; социалните помощи -
чл. 14, ал. 3 ЗСП; обезщетения и помощи - чл. 114а КСО, т.е. не всички
обезщетения са несеквестируеми, а само тези, за които това е предвидено в
нормативен акт. Нито в КТ, нито в Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, нито в Наредбата за служебните командировки на
шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници нормативно е предвидено, че обезщетението при командировка по
смисъла на чл. 215 КТ е несеквестируем доход. В този смисъл и доколкото липсва
нормативен акт, който да въвежда несеквестируемост на командировъчните пари
следва да се приеме, че не те попадат в обхвата на чл. 446а ГПК и не
представляват несеквестируем доход. Приемайки обратното становище би довело до
недопустимо допълване и тълкуване на закона. Същите не са включени и в
разпоредбата на чл. 444 ГПК, а т. 8 от същата изрично посочва, че други
вземания и вещи не подлежат на принудително изпълнение само ако това е
предвидено в друг закон.
Действително процесуалният
представител на ищеца се позовава на няколко съдебни решения, същите обаче не
представляват задължителна съдебна практика и не обвързват настоящия съдебен
състав, като наред с това следва да се има предвид, че във всички тях са
застъпени съвсем различни становища за характера на командировъчните пари.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установи
да е налице противоправно поведение на ответника, в резултат на което да са
причинени вреди на ищеца. Липсата на един от кумулативно присъщите на
деликтната отговорност елементи води до неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ЧСИ Виктор
Георгиев направените от него разноски по делото в размер на 600.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.К.
***, с ЕГН ********** срещу ЧСИ ***,
с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, иск с правно основание чл.
441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД за СУМАТА в размер на 2 330.84 лв. /две хиляди
триста и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща имуществена
вреда, в резултат на негови незаконосъобразни действия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА М.Н.К. ***, с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ ***, с
район на действие Окръжен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща
направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление
град София, пл. "Позитано" № 5, с ЕИК *********.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: