Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 23.01.2018 г., в
състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 2965 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК. Образувано е по жалба на К.И.М.,против писмо
рег.№ АУ086592МЛ_001МЛ/28.09.2017г. на кмета на Район „Младост”,с което е
отказано отразяване в акта за раждане на жалбоподателя на псевдонима „К.Р.”,прибавен
към имената му с влязло в сила решение № 119732/15.05.2017 г. по гр.дело №
75124/2016 г. по описа на СРС.
С
доводи,че съгласно чл.14 от З-на за гражданската регистрация /ЗГР/,съдебното
решение разпореждало прибавяне на псевдонима към фамилното име,се твърди че в
противоречие с материалния закон органът отказал да отрази тази промяна на фамилното име в
акта за раждане. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на
оспорения отказ, връщане на преписката за ново произнасяне от адм.орган и
присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа с
подадената от пълномощника – адвокат Ж. молба с.д. 19381/8.12.2017 г.
Ответникът
– кметът на Район „Младост,чрез упълномощения юрисконсулт С. изразява становище
за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа страна следното : В издадения
на жалбоподателя от Градски народен съвет-Варна акт за раждане № І-1287 ,същият
е записан с имената К.И.М.. С влязло в сила на 1.07.2017 г. решение №
119732/15.05.2017 г. по гр.дело № 75124/2016 г. по описа на СРС, на основание
чл.14,ал.4 от ЗГР е допуснато прибавяне към имената на К.И.М. на псевдонима „К.Р.”.
Въз основа на това решение, М. *** заявление рег.№ АУ086592МЛ/19.09.2017 г.,с
което отправя искане да бъде отразена в акта му за раждане промяна във
фамилното име от М. на М. – К.Р.. Въз основа на правомощията предоставени му от
кмета на община Варна със заповед № 4742/29.12.2016 г.,заявлението е разгледано
от кмета на район „Младост”,който с писмо рег.№ АУ086592МЛ_001МЛ/28.09.2017 г.
отказва да извърши исканото отразяване с мотива,че отразяването следва съгласно
чл.25,т.2 от ЗГР да бъде извършено единствено в електронния личен
регистрационен картон на заявителя. След получаване на писмото,М. подава жалба срещу него до
Административен съд – София град,която е приета в район „Младост” с рег.№
АУ086592МЛ_002МЛ/9.10.2017 г. С определение № 7135/17.10.2017 г. по адм.дело №
11399/17.10.2017 г. е прекратено производството пред Административен съд –
София град и делото е изпратено по местна подсъдност на АС-Варна.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. Видно от датата на издаване на обжалваното писмо и датата на регистрационния номер,с който
жалбата е приета в администрацията на Район „Младост”, същата е подадена в
14-дневния срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК. Оспореното писмо обективира
волеизявление на адм.орган,чийто отказ
да извърши исканото от жалбоподателя отразяване в
акта за раждане на промяна във фамилното му име,непосредствено
засяга негов законов интерес регламентиран с нормите на чл.73-82 от ЗГР,поради
което е налице правен интерес от съдебното оспорване.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна, предвид следното : Разпоредбата на чл.73 от ЗГР предвижда,че промяната в данните за
гражданско състояние на лицата в съставените актове за гражданско състояние се
извършва по съдебен или административен ред,като конкретният казус няма предвид
искане за промяна на данните по административен ред – в жалбата се твърди,че
тази промяна вече е извършена по съдебен ред с горецитираното и приложено към
заявлението решение на Софийски районен съд, поради което искането на жалбоподателя се квалифицира като такова за извършване на отбелязване на промяната по
смисъла на чл.74,ал.1 от ЗГР. Разпоредбата на чл.74,ал.2 от ЗГР задължава длъжностното лице по гражданското
състояние да извърши отбелязването в
съответствие с постановеното съдебно решение,като в случая адм.спор се свежда
до прилагането на въпросното решение на СРС. Основавайки се на разпоредбата на
чл.14,ал.4 от ЗГР, жалбоподателят
възприема съдебното решение като такова постановяващо промяна във фамилното му
име,поради което прилагането се схваща
от него като отразяване на тази промяна в акта
му за раждане. Обратно на това разбиране на жалбоподателя,адм.орган
позовавайки се на изчерпателно посочената в чл.45,ал.1 от ЗГР уредба на съдържащите се в акта за раждане
данни, и в частност на дадената в чл.12,чл.13 и чл.14 от ЗГР уредба на имената
на българските граждани,възприема съдебното решение не като такова променящо
данни от
акт за гражданско състояние /чл.34,ал.1 от ЗГР/,а като такова налагащо съгласно
чл.25,т.2 от ЗГР отразяване на псевдонима единствено в регистъра на населението
/чл.22,ал.2 от ЗГР/ - в електронния
личен регистрационен картон. В крайна сметка,спорът се свежда до тълкуването на
нормата на чл.14,ал.4 от ЗГР – дали предвиденото в нея прибавяне на псевдонима
към името е равнозначно на понятието
за промяна на фамилното име. Правейки
аналогия с промяната на фамилното име при сключване на гражд.брак и изхождайки от
систематичното място на разпоредбата на ал.4 на чл.14 от ЗГР,който дава уредба на
фамилното име, жалбоподателят застъпва тезата,че в случая е
налице промяна по съдебен ред на фамилното име. Действително,промяната на името предполага отбелязването й в акта за
раждане,но такава според съда не е
налице в случая . Нормата на чл.14,ал.4
от ЗГР използва термина „прибави”,чието
отъждествяване с понятието за промяната
на името е немислимо и това става особено ясно при съпоставянето на въпросната
норма с относимата норма на чл.19 от ЗГР,
именно която регламентира промяната на собствено,бащино и фамилно име. Тълкуването
по разширителен начин не само на тези норми,но и на всички норми от ЗГР е
недопустимо – решение № 1423 от 12.01.2009г. на ВКС по гр.дело №
4838/2007г.,ІV-то г.о. ,още по-малко е допустим възприетия от жалбоподателя
подход за правоприлагане по аналогия,тъй като същият е възможен единствено при липсата на правна уредба,а такава относно промяната на имената се съдържа в посочената вече разпоредба на чл.19 от ЗГР.
По тези
съображения,съдът намира ,че съдебният акт на който се позовава
жалбоподателя,не предвижда промяна във фамилното му име,поради което за
адм.орган не е съществувало задължение за отразяване на такава в акта му за
раждане. Решението на СРС единствено
постановява прибавяне на псевдонима към
имената на жалбоподателя ,което според разпоредбата на чл.25,т.2 от ЗГР се отразява единствено в данните от електронния личен регистрационен картон ,но не
и в данните от акта за раждане. Произнасяйки се в същият смисъл,адм.орган е
постановил отказа си при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Освен така
обоснованото отсъствие на основанията за оспорване по чл.146,т.4 и 5 от АПК,съдът намира,че оспореният отказ е постановен от компетентен орган,при
спазване на установената форма и при липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Нормата на
чл.74,ал.2 от ЗГР определя като компетентен орган длъжностното лице по
гражданското състояние,а нормата на 35,ал.3 от ЗГР определя,че такова е кметът
на общината,като същата разпоредба допуска делегация на правомощия от страна на
последния,каквато в случая е налице с издадената от кмета на община Варна
заповед № 4742/29.12.2016 г. Съдържанието на последната установява делегиране
на правомощия в полза на издателя на обжалваното писмо – кметът на
район „Младост” Х.Х. ,поради което съдът намира,че оспореният адм.акт е издаден
от компетентен орган.
Обжалваното
писмо е подробно мотивирано с изложение на фактически и правни основания,поради
което съдът намира за спазени формата на адм.акт и
административнопроизводствените правила за издаването му.
Така
обоснованата липса на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, налага
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от
делото,сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка,а
съгласно чл.143,ал.4 от АПК същият дължи на ЮЛ към което принадлежи адм.орган
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
представителство и защита,осъществени от юрисконсулт С.. Такова следва да бъде определено в
минималния размер по цитираната в
чл.143,ал.4 от АПК наредба към чл.36,ал.2 от ЗА,а именно Наредба №1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,което съгласно
чл.8,ал.3 от същата е в размер на 500 лв.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на К.И.М. ***,против
отказа на кмета на район „Младост” по писмо рег.№ АУ086592МЛ_001МЛ/28.09.2017
г.
ОСЪЖДА К.И.М. ***, ЕГН ********** *** за разноски по
делото сумата от 500 лв. /петстотин лв./ .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :