Р Е
Ш Е Н
И Е
3107/30.4.2019г.
гр.София, 30.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с.БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря: Илияна Коцева и прокурора................. като разгледа докладваното от съдия
Мая Дамянова гр.д.№7636/2018 г.
и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда ан чл.258 и сл. От ГПК.
С решение от
24.04.2018г. на СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г. на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ, „В.Г.“
ООД е осъдено да
заплати на Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.следното: сумата от 749,76
(седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, обезщетение
във връзка с рекламация № ********** / договори от 26.05.2015г. и 29.10.2015г. (BG73SOMB 9130 1026 4835 01 BIC *** - ЕТ „М.- Н.Д.“), като е отхвърлил
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 260 лева, като неоснователна, както и на основание чл. 78, ал. 1,
ал. 3 е ал. 8 от ГПК, сумата от 326, лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
Решението е обжалвано от „В.Г.“ ООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение
е неправилно. Излага доводи, че ищеца не
притежава качеството „Потребител“ по смисъла на ЗЗП, тъй като е сключил с него
договор като ЕТ., както и че първоинстанциониня съд е изменил реда по
който по който ищеца търси отговорност и
е допуснал разглеждането му по реда на
чл.79 ал.1, ЗЗД вр. Чл.318 от ТЗ, поради
което счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Алетранативно
излага и доводи за неправилност на решението. Твърди, че съдът не е взел
предвид съдържанието на представените от
него Общи условия за поръчката, в които се съдържат клаузи регламентиращи
условията при които гаранцията има действие. Моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата ЕТ "М.- Н.Д.“ оспорва същата по съображения изложени в писмен
отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СРС е
сезиран с иск с правно основание с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
318 от ТЗ:
Софийски градски съд
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в
рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ -
изложените по – горе доводи на въззивника за нарушение на материалния закон. При договора
за покупко-продажба на основание чл. 193 ЗЗД продавачът носи отговорност, ако
вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност за
обикновеното или предвиденото в договора употребление. Недостатъците могат да
бъдат явни, т.е. такива, които биха могли да бъдат установени при обикновен
преглед към деня на продажбата или в течение на времето, обикновено
необходимо за това в подобни случаи, или скрити, чието проявление може да
настъпи по-късно. В тези случаи съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД купувачът
трябва незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци, като
бездействието му в сроковете по чл. 197 ЗЗД се приравнява на одобрение и
преклудира възможността да упражни правата по чл. 195, ал. 1 ЗЗД. Тази
отговорност на продавача /чл. 195 ЗЗД/ е определена като "законна
отговорност" и е различна от т.нар."гаранционна отговорност". Гаранционната
отговорност обезпечава нормалното ползване на една продадена или изработена вещ
през определен срок, а при проява на недостатъци - отстраняването им за сметка
на продавача или производителя, подмяната на вещта или разваляне на договора в
случай на пълна негодност или неотстранимост на недостатъците. За разлика от
"законна отговорност" и отговорността за некачествено изпълнение,
гаранционната отговорност не е свързана с недостатъци, съществували още при
предаване на вещта. При гаранционната отговорност недостатъците може да са се
проявили и в резултат на експлоатацията, затова и обикновено при определяне на
сроковете на гаранционната отговорност тя се свързва с началния момент на
въвеждане в експлоатация на предадената вещ или на предаване на изпълнената
работа. При гаранционната отговорност продавачът поема ангажимента, че вещта ще
запази определени качества и свойства през определен период от време и поема
задължението, ако това не е така, той да отстранява през този период от време
появилите се недостатъци. Следователно при гаранционната отговорност, освен за
явните и скрити недостатъци, съществували при предаването на вещта, продавачът
отговаря и за онези недостатъци, които не са съществували този момент, а са се
появили в течение на ползването на вещта от купувача през гаранционния срок.
В настоящия случай при сключване на договорите за
покупко-продажба от продавача е била поета гаранционна отговорност,
обезпечаваща отстраняването на производствени дефекти за период от 2 години от
покупката.
По делото е
категорично установено, че след продажбата /реалното предаване/ на процеснната стока и в рамките
на гаранционния срок по договорите, са се проявили отклонения от дължимото
качество, изразяващи се в скъсване на кожата на табуретката и фотьйолите, за които отклонение
обаче ищеца в чиято доказателстевна
тежест е не е ангажирал доказателства, че същите се дължат на некачествена изработка от страна на ответника или на вложен
некачествен материал, а не на неправилна употреба. С огледа на изложеното
предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното, решението на СРС в, с която предявения
на осн.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 318 от Т е уважен за сумата от
749,76лв. , както и в частта, с която на Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.-
Н.Д.са присъдени разноски по делото в
размер на 1 260 лв като неправилно следва да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което предявения на посоченото основание за
посочената сума бъзе отхвърлен като неоснователен. В останалата му обжалвана
част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззивваемия
следва да се присъдят разноските по делото направени пред въззивната инстанция-
50 лв.-д.т.
На
основание изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решението от 24.04.2018г. на СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г., в частта, с която предявения на осн.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318
от Т е уважен за сумата от
749,76лв. , както и в частта, с която на
Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.са присъдени разноски по делото в размер на 1 260 лв.,
КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.",
ЕИК ********, срещу „В.Г.“ ООД, ЕИК ********на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 318 от ТЗ за сумата от 749,76 (седемстотин четиридесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, обезщетение във връзка с рекламация №
********** / договори от 26.05.2015г. и 29.10.2015г. (BG73SOMB
9130 1026 4835 01 BIC *** - ЕТ „М.- Н.Д.“), като
неоснователен.
ПОТВЪРЖАДА решението от 24.04.2018г. на
СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г., в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.М.Д., в качеството си на ЕТ
"М.- Н.Д.", ЕИК ********, да заплати на „В.Г.“ ООД, ЕИК ********сумата 50лв.-разноски
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.