Решение по дело №7636/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3107
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Мая Бориславова Дамянова
Дело: 20181100507636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

3107/30.4.2019г.

 

гр.София, 30.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари   две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                           Мл.с.БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря: Илияна Коцева и прокурора................. като    разгледа докладваното от   съдия  Мая Дамянова    гр.д.№7636/2018 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда ан чл.258 и сл. От ГПК.

                  С решение от 24.04.2018г. на СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г.  на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ, „В.Г.“ ООД е осъдено  да заплати на Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.следното:  сумата от 749,76 (седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, обезщетение във връзка с рекламация № ********** / договори от 26.05.2015г. и 29.10.2015г. (BG73SOMB 9130 1026 4835 01 BIC *** - ЕТ „М.- Н.Д.“), като  е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 260 лева, като неоснователна, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 е ал. 8 от ГПК, сумата от 326, лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

                   Решението е обжалвано от „В.Г.“ ООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е  неправилно. Излага доводи, че ищеца не притежава качеството „Потребител“ по смисъла на ЗЗП, тъй като е сключил с него договор като ЕТ., както и че първоинстанциониня съд е изменил реда по който  по който ищеца търси отговорност и е  допуснал разглеждането му по реда на чл.79 ал.1, ЗЗД вр. Чл.318 от  ТЗ, поради което счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Алетранативно излага и доводи за неправилност на решението. Твърди, че съдът не е взел предвид съдържанието на  представените от него Общи условия за поръчката, в които се съдържат клаузи регламентиращи условията при които гаранцията има действие. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

               Ответникът по  жалбата ЕТ "М.- Н.Д.“ оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

   СРС е сезиран с  иск  с правно основание  с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ:

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за нарушение на материалния   закон. При договора за покупко-продажба на основание чл. 193 ЗЗД продавачът носи отговорност, ако вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Недостатъците могат да бъдат явни, т.е. такива, които биха могли да бъдат установени при обикновен преглед към деня на продажбата или в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни случаи, или скрити, чието проявление може да настъпи по-късно. В тези случаи съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци, като бездействието му в сроковете по чл. 197 ЗЗД се приравнява на одобрение и преклудира възможността да упражни правата по чл. 195, ал. 1 ЗЗД. Тази отговорност на продавача /чл. 195 ЗЗД/ е определена като "законна отговорност" и е различна от т.нар."гаранционна отговорност". Гаранционната отговорност обезпечава нормалното ползване на една продадена или изработена вещ през определен срок, а при проява на недостатъци - отстраняването им за сметка на продавача или производителя, подмяната на вещта или разваляне на договора в случай на пълна негодност или неотстранимост на недостатъците. За разлика от "законна отговорност" и отговорността за некачествено изпълнение, гаранционната отговорност не е свързана с недостатъци, съществували още при предаване на вещта. При гаранционната отговорност недостатъците може да са се проявили и в резултат на експлоатацията, затова и обикновено при определяне на сроковете на гаранционната отговорност тя се свързва с началния момент на въвеждане в експлоатация на предадената вещ или на предаване на изпълнената работа. При гаранционната отговорност продавачът поема ангажимента, че вещта ще запази определени качества и свойства през определен период от време и поема задължението, ако това не е така, той да отстранява през този период от време появилите се недостатъци. Следователно при гаранционната отговорност, освен за явните и скрити недостатъци, съществували при предаването на вещта, продавачът отговаря и за онези недостатъци, които не са съществували този момент, а са се появили в течение на ползването на вещта от купувача през гаранционния срок.  В настоящия случай при сключване на договорите за покупко-продажба от продавача е била поета гаранционна отговорност, обезпечаваща отстраняването на производствени дефекти за период от 2 години от покупката.

                По делото е категорично установено, че след продажбата /реалното предаване/ на процеснната стока и в рамките на гаранционния срок по договорите, са се проявили отклонения от дължимото качество, изразяващи се в скъсване на кожата на табуретката и фотьйолите, за които отклонение обаче  ищеца в чиято доказателстевна тежест е не е ангажирал доказателства, че същите се дължат на некачествена изработка  от страна на ответника или на вложен некачествен материал, а не на неправилна употреба. С огледа на изложеното предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

               С оглед на изложеното,  решението на СРС в, с която предявения на  осн.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от Т  е уважен за сумата от 749,76лв. , както и в частта, с която на Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.са присъдени  разноски по делото в размер на 1 260 лв като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения на посоченото основание за посочената сума бъзе отхвърлен като неоснователен. В останалата му обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

             На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззивваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред въззивната инстанция- 50 лв.-д.т.

           На основание изложеното, Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ  решението от 24.04.2018г. на СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г.,  в частта, с която предявения на  осн.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от Т  е уважен за сумата от 749,76лв.  , както и в частта, с която на Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.са присъдени  разноски по делото в размер на 1 260 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

             ОТХВЪРЛЯ  предявения от Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.", ЕИК ********, срещу „В.Г.“ ООД, ЕИК ********на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ за сумата от  749,76 (седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, обезщетение във връзка с рекламация № ********** / договори от 26.05.2015г. и 29.10.2015г. (BG73SOMB 9130 1026 4835 01 BIC *** - ЕТ „М.- Н.Д.“), като неоснователен.

             ПОТВЪРЖАДА решението от 24.04.2018г. на СРС, 76 с-в. по гр.д.№65924/2017г.,  в останалата му обжалвана част.

             ОСЪЖДА Н.М.Д., в качеството си на ЕТ "М.- Н.Д.", ЕИК ********, да заплати на  „В.Г.“ ООД, ЕИК ********сумата 50лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

          Решението е окончателно.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.