№ 67
гр. Габрово, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210102054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Дупница, Пловдивско поле № 15,
вх. А, предявена срещу „КРИСИ К 13" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 29, вх. A, ет. 7, ап. 20 и К. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 29 за солидарното осъждане на ответниците да заплатят следните суми:
4900,01 лева - главница по договор за паричен заем № 7024323 от 26.09.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата 1740,07 лева - договорна лихва за
периода от 25.11.2022 г. до 20.12.2023 г., сумата 50,25 лева - неустойка по чл. 7, ал. 1 от
договора за периода от 26.11.2022 г. до 16.01.2023 г., сумата 1503,43 лева - еднократна
неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора.
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № 7024323 от
26.09.2022 г., предоставил на заемателя "КРИСИ К 13" ЕООД парична сума в размер
5000 лева, част от която послужила за погасяването задълженията на заемателя по
договор № 7022909, при задължение за връщането , съгласно уговореното в
договора, заедно с дължимата върху нея договорна лихва във фиксиран размер на 3 %.
С договора К. Б. П. се задължил да отговаря солидарно със заемателя "КРИСИ К 13"
ЕООД за задълженията, произтичащи от договора за заем.
Съдлъжниците не изпълнили възникналите задължения в срок и преустановили
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 25.11.2022 г.. С
оглед забавеното изпълнение на задължението за плащане на погасителна вноска,
ответниците дължали уговорената в чл. 7, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0,3
% върху забавената за плащане сума. С оглед забавеното изпълнение на задължението
1
за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни длъжниците дължали
на заемателя и еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора в размер на 20 %
върху всичко дължимо по договора за заем. Поради неизпълнението на задълженията
на ответниците по заема заемателят обявява същия за предсрочно изискуем с връчване
на препис на исковата молба.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът "КРИСИ К 13"
ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника К. Б. П., чрез назначения му особен
представител, е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове.
Счита, че сключеният договор противоречи и заобикаля закона, накърнява
добрите нрави и е сключен без основание, тъй като с него е рефинансирано/погасено
несъществуващо задължение на кредитополучателя "КРИСИ К 13" ЕООД по друг
договор. Освен това счита, че ответникът К. Б. П. като съдлъжник по процесния
договор има качеството на потребител и по отношение на него са приложими
защитните разпоредби в ЗЗП. Оспорва да е надлежно обявена предсрочна изискуемост
на заема.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за паричен заем № 7024323, се установява, че на
26.09.2022 г., между ищеца, в качеството му на заемодател и "КРИСИ К 13" ЕООД, в
качеството му на заемател, е постигнато съгласие на последното да бъде предоставен
заем в размер на 5000 лева, срещу заплащане на възнаградителна лихва - 3 %, който
следвало да бъде върнат на 31 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 249.99
лева, в срок до 13.04.2025 г. При забава за плащане на която и да е погасителна вноска
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.3 % върху забавената за плащане
сума до пълното плащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост
на задълженията по договора. В чл. 7, ал. 2 от договора страните са договорили, че
кредитодателят може да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по
договора за паричен заем в случай на забава за плащане от кредитополучателя на
което и да е лължимо плащане по главница и/или договорна лихва и/или погасителна
вноска с повече от 40 календарни дни. Съгласно чл. 7, ал. 5 от договора при първа
забава за плащане на погасителна вноска повече от договор с 40 календарни дни, на 41
-я ден, кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократна неустойка, в размер
на 20 % върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена
главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки. Ответникът К. Б. П.
се съгласил да отговаря за задълженията на кредитополучателя като съдлъжник.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че заемателят предоставил на ответното дружество парична сума в размер на 5000
лева, част която послужила за погасяването на задължения на заемателя по договор №
7022909 в размер на 4981 лв. С остатъка от 18.40 лв. е погасена частично дължима на
25.11.2022 г. втора погасителна вноска. От ответника К. П. на 26.10.2022 г. е направено
2
едно погасително плащане представляващо първа погасителна вноска в размер на 250
лева. Общо непогасените задължения към датата на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита (28.12.2023 г.) е в размер на 8178.28 лева, от които 4900.01
лева - главница, 1721.74 лева - договорна лихва за периода 25.11.2022 г. – 20.12.2023 г.,
53.13 лева – неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора за периода от 26.11.2022 г. до
16.01.2023 г., сумата 1503.40 лева - еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените
осъдителни искове, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените осъдителни искове, се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права,
включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално
легитимираните ответници, възникнало от сключен на 26.09.2022 г. договор за заем,
елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за
ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на
задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната
сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответниците, които се твърди да са
неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за
заплащане на неустойки.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и на
солидарния длъжник е по своето естество отрицателен факт от действителността,
поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването
му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят
положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на
задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се
твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца
„ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, кредитополучателя „КРИСИ К 13" ЕООД и солидарно
задълженото с кредитополучателя лице К. Б. П., е сключен договор за заем, със
съдържание, съответно на уредения в чл. 240 ЗЗД такъв, включващо задължението на
кредитодателя да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя
сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско
правоотношение между страните - „КРИСИ К 13" ЕООД е обективирало воля да
получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора,
като факта на изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на
паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Солидарният длъжник е поел по своя воля задължението да
отговоря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя при същите условия.
Дали кредитът е ползван за погасяване на други задължения е без значение за
възникване на задължението за връщане на кредита след като същият е бил усвоен.
В договора е предвидено задължението на кредитополучателя и солидарния
3
длъжник за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със съответната
договорна лихва, да бъде изпълнено на части – на 31 месечни вноски, всяка с падеж на
определен ден, уговорен в договора, като последната погасителна вноска е с падеж
13.04.2025 г. Неизпълнението на задължението за престиране на втора падежирала
погасителна вноска (25.11.2022 г.), е породило правото на кредитора с едностранно
волеизявление да уведоми задължените по договора лица, че губят преимуществото на
срока и дължат изпълнение на цялото задължение.
В постоянната практика на ВКС - решение № 60009/02.06.2021 г. по т. д. №
2891/2019 г. на ВКС, II т. о.; решение № 147/26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019
г., II т. о., ТК; решение № 50098/10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 869/2021 г., II т. о., ТК
и решение № 50292/20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 73/2022 г., IV г. о., ГК и решение
№ 10/25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, се приема, че „при
предявен осъдителен иск по общия ред… с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост
в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК… Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на
потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да
не го е упражнила към този момент… Изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в
този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното
право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК”.
Съдът намира, че искова молба, изх. № 9109/28.12.2023 г., съдържаща
изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е връчена
на ответника „КРИСИ К 13" ЕООД, на основание чл. 50, ал. 4 ГПК и на ответника К.
Б. П., на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, на 21.05.2024 г.. С връчването на
кредитополучателя и солидарния длъжник са настъпили последиците на предсрочната
изискуемост, предвид наличието на посочените в чл. 7, ал. 2 от договора за заем
обективни предпоставки, а именно неплащане в срок на дължимата падежирала втора
погасителна вноска.
За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжниците да е
достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради
което непогасената към твърдяната от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД дата главница в
размер на 4900.01 лева е била изискуема и не се установява да е погасена чрез
плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и
неудовлетворено право на вземане за сумата 4900.01 лева, представляващо падежирала
и предсрочно изискуема главница по договор за договор за паричен заем № 7024323 от
4
26.09.2022 г. и предявените искове за принудително осъществяване на това материално
право на вземане, дължимо солидарно от ответниците, са основателни и следва да
бъдат уважени.
Приетата за дължима от ответниците главница следва да бъде заплатена заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. до
окончателното й погасяване.
Договорът за заем е уговорен като възмезден. За ползването на предоставената
парична сума, кредитополучателят и солидарният длъжник дължат заплащане на
възнаграждение – лихва в размер на 3 % (чл. 2 от договора). Така за периода
25.11.2022 г. – 20.12.2023 г. уговорената и незаплатена възнаградителна лихва върху
ползваната сума, съгласно заключението на счетоводната експертиза възлиза на сумата
1721.74 лева, за който размер исковете за дължимост на възнаградителна лихва следва
да се уважат и да бъдат отхвърлени за разликата до предявения размер от 1740.07
лева.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане на главницата е
юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да заплаща
неустойка в размер на 0.3 % върху забавената за плащане сума – чл. 7, ал. 1 от
договора.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е
действително и неизпълнение на главното задължение.
Съгласно уговореното в договора за периода на забавено изпълнение на
главницата, се дължи неустойка в размер на 0.3 % върху забавената за плащане сума,
което увеличение по същността си е мораторна неустойка, която за периода 26.11.2022
г. – 16.01.2023 г., съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата 53.13 лева.
Кредиторът претендира вземането в по-малък обем от 50.25 лева, поради което съдът
следва да установи съществуването на вземането в обема и за периода, очертани в
предявената искова молба, в приложение на диспозитивното начало.
Съгласно чл. 7, ал. 5 от договора в тежест на ответниците при първа забава за
плащане на погасителна вноска повече от 40 календарни дни се поражда задължението
за заплащане на еднократна неустойка, в размер на 20 % върху всичко дължимо по
договора за кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва и начислени, но
неплатени неустойки, която съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата
1503.40 лева.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник
в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка
обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните
5
правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални
норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за
неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на
добрите нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали
страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011
г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 7, ал. 5 от договора е нищожна, тъй
като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на
неустойката. В случая длъжникът би се санкционирал два пъти за едно и също
неизпълнение, тъй като правопораждащите основната неустойка по чл. 7, ал. 1 от
договора и последващата такава по чл. 7, ал. 5 факти са еднакви – неизпълнение в
срок на главното договорно задължение.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че в Тълкувателно решение
№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като принципен критерий за преценка нищожността на
клауза за неустойка предвижда и съществуването на други обезпечения, а в случая при
сключването на договора кредиторът „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД е получил лично
обезпечение чрез поетата от физическото лице солидарна отговорност. По своята
същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, тъй като в случая
кредиторът разполага с две имуществени правни сфери, от които да удовлетвори
вземанията си по процесния договор. В този смисъл уговорената неустойка и при
съобразяване на този критерий надхвърля придадената й от закона обезпечителната
функция и допълнително обосновава извода за нищожност на клаузата, с която е
6
уговорена.
С оглед изложеното, клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и задължения
и основаните на същата клауза пасивно субективно съединени искове за заплащане на
сумата 1503.43 лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Възражението, че ответникът К. Б. П. като съдлъжник по процесния договор
има качеството на потребител и по отношение на него са приложими защитните
разпоредби в ЗЗП е неоснователно. В решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. №
2754/2015 г. на ВКС, I т. о. е прието, че „Физическо лице - съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може
да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава
на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките
на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна
преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване
на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото."
В настоящия случай съдът приема, че придобиването на качеството на съдлъжник към
кредитодателя от физическото лице е осъществено с оглед тесните му професионални
връзки с дружество-кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на
управлението на дружеството, поради което не може да се приеме, че задължаването
от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия. Ето защо, независимо, че обезпечаването на кредита
на търговското дружество е направено от физическо лице, доколкото последното няма
качеството на потребител по пар.13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата, установената
в глава шеста от ЗЗП.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал извършени в
производството разноски в общ размер на 2927.75 лева съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК (327.75 лева - държавна такса, 400 лева - възнаграждение за вещо лице по
изготвената ССчЕ, 600 лева - депозит за особен представител и 1600 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят общо 2384 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът „КРИСИ К 13" ЕООД не отговаря за
съдебните разноски за депозит за особен представител на ответника К. Б. П..
Искания за присъждане на разноски от ответниците не са релевирани.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРИСИ К 13" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” 29, вх. А, ет. 7, ап. 20 и К. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул.
7
„********” № 29, вх. A, ет. 7, ап. 20 СОЛИДАРНО да заплатят на „ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Дупница,
Пловдивско поле № 15, вх. А, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 4900,01 лева - главница по договор за паричен заем №
7024323 от 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2023 г. до окончателното погасяване, сумата 1721.74 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 20.12.2023 г., сумата 50,25 лева -
неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора за периода от 26.11.2022 г. до 16.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на възнаградителна лихва за сумата над 1721.74 лева
до предявения размер от 1740.07 лева и иска, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 1503,43 лева – еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от
договора.
ОСЪЖДА „КРИСИ К 13" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 29, вх. A, ет. 7, ап. 20 и К. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 29, вх. A, ет. 7, ап. 20, да заплатят на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Дупница, Пловдивско поле №
15, вх. А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1895.44 лева (хиляда осемстотин
деветдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 29,
вх. A, ет. 7, ап. 20, да заплати на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Дупница, Пловдивско поле № 15, вх. А, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 488.56 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки) – разноски за производството, представляващи внесен от
ищеца депозит за назначения му особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8