Решение по дело №150/2019 на Районен съд - Раднево

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 125                                      10.10.2019 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и шести септември                                                                  2019 година

В публично заседание в следния състав:   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 150 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П.К.Р. срещу Д.В.М., с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. 143, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че през 2012 г. подписал договор за поръчителство, с който обезпечил изпълнението по договор за кредит експресо № 310846/06.07.2012 г., сключен между ответника и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за кредит, поради което банката потърсила от него изпълнение, като в периода от 26.07.2017 г. до 31.08.2018 г. изплатил на банката сумата от 4897,65 лв. Твърди, че тази сума не му била върната от ответника, поради което предявил вземането си по реда на чл. 410 ГПК, където била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 796/2018 г. на РС-Раднево. Твърди, че ответникът не бил открит за връчване на заповедта, поради което предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение за сума в размер на 4897,65 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д.В.М., чрез особения представител адв. К., в който твърди, че искът е допустим и основателен. В хода на устните състезания особеният представител заявява признание на иска за сумата от 4897,65 лв., което признание да бъде одобрено от съда на основание чл. 29 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.г.д. № 796/2018 г. на РС-Раднево искът е допустим съобразно правилата на чл. 422, ал. 1 ГПК и следва да бъде разгледан по същество.

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че в качеството си на поръчител по отношение на задълженията на ответника по договор за кредит експресо № 310846/06.07.2012 г., сключен между ответника и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, е погасил задължение на ответника към банката в общ размер на 4897,65  лв.

Делото е останало оскъдно от към поискани от страните и приети от съда доказателства, но от приетото писмено доказателство – удостоверение от 25.10.2018 г., издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /л.4/ е видно, че ищецът П.К.Р. е поръчител по договор за потребителски кредит Експресо № 310846 от 06.07.2012 г., който бил погасен, като общо погасената от ищеца като поръчител сума в периода от 26.07.2017 г. до 31.08.2018 г. сума е в размер на 4897,65 лв. Не е оспорено от ответника обстоятелството, че същият е кредитополучател по въпросния договор за потребителски кредит Експресо № 310846 от 06.07.2012 г.

Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

От установените по делото факти е видно, че ищецът е заплатил в качеството си на поръчител на кредитодателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в периода от 26.07.2017 г. до 31.08.2018 г. сумата в размер на 4897,65 лв. за погашение на задълженията на ответника по договор за потребителски кредит Експресо № 310846 от 06.07.2012 г., която сума ответникът на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД следва да възстанови на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно на 13.11.2018 г.

Въпреки направеното от ответника признание на иска, не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което ответникът дължи на ищеца разноските за производството съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 1595,91 лв., от които 195,91 лв. държавна такса и 1100 лв. адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство съобразно договори за правна помощ и съдействие от 26.02.2019 г. и 08.11.2018 г., както и платеното възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.

 

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на П.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 143 ЗЗД сумата от 4897,65 лв. /четири хиляди осемстотин и деветдесет и седем лева и 65 ст./, представляваща заплатена сума в периода от 26.07.2017 г. до 31.08.2018 г. от ищеца П.К.Р. в качеството му на поръчител в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за погашение на задължение на Д.В.М. към банката по договор за потребителски кредит Експресо № 310846 от 06.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 514/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 796/2018 г. по описа на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1595,91 лв. /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 91 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: