О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 429

 

Бургас, 08.04.2019г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 518 по описа за 2018 г., съобрази следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на К.С.А., ЕГН ********** *** против „Термолукс-радиатори“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, Промишлена зона УПИ XIV-4460, кв.257, Производствена база на „Термолукс-Радиатори“ ООД, представлявано от управителя К. Тодоров Янкулов за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 25 100лева, представляваща паричната равностойност на притежаваните от него преди изключването му като съдружник 50 дяла от капитала на дружеството ответник към 18.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд преди да пристъпи към насрочване за разглеждане на спора в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявеният иск съгласно ал.1 на чл.374 ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на този иск с оглед предмета му-изискуемо вземане за дружествен дял, породено от прекратено участие в търговско дружество, е приложимо особеното исково производство в Глава 32 на ГПК на основание разпоредбата на чл.365 т.3 предл.първо ГПК. Осъществени са действията по предвидената двойна размяна на книжа, като в съответните срокове са постъпили писмен отговор, допълнителна искова молба и допълнителен отговор. Исковата молба е депозирана от лице, което твърди, че е бивш съдружник в ответното дружество с прекратено участие в последното след взето на Общо събрание на 18.07.2016г. решение. Поради това е и налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Не са въведени от ответника възражения, а и не са констатирани служебно от съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно и предявеният иск е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание-на основание чл.374 ал.2 ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че е бивш съдружник в ответното дружество. С решение на общото събрание на съдружниците, взето на 28.07.2016г. бил изключен като съдружник. Последвали съдебни производства по оспорвания на взетото решение на общото събрание на съдружниците, като в крайна сметка съдът не уважил предявения от него иск за отмяната на решението за изключване.

Твърди, че притежавал общо 50 дяла от капитала на дружеството или 25% от целия капитал. Действащият към прекратяването на членството му дружествен договор не предвиждал уговорка, различна от разпоредбата на закона, съобразно която всеки съдружник имал дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определял съобразно делът му в капитала.

След прекратяване участието на А. в дружеството не му била изплатена стойността на дяловете съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ, като дори не било взето решение в тази насока. Не бил изготвен междинен баланс на дружеството към края на месеца, през който било извършено прекратяването на членството.

Годишният финансов отчет на дружеството за 2015г. бил приет с решение на общото събрание на съдружниците на 16.03.2016г. и бил обявен в търговския регистър с вписване от 17.01.2017г. С решение от 30.03.2017г. бил приет годишният финансов отчет за 2016г., чието вписване било отказано на 24.06.2017г.

Ищецът заявява, че ответникът му дължи изплащане на равностойността на дружествения дял, като тази стойност следвало да се определи към края на 07.2016г.

Искът е с правно основание в чл.125 ал.3 ТЗ.

Ответникът не оспорва факта, че ищецът е изключен като съдружник от дружеството, като решението за изключването му е прието на общо събрание на съдружниците от 18.07.2016г. Не оспорва и факта, че са водени съдебни дела между страните по чл.74 ТЗ, исковете, по които са отхвърлени. Не се спори и че А. притежавал 50 дружествени дяла, всеки от които на стойност 100лева или общо 5000лева, представляващи 25% от капитала на „Термолукс- Радиатори“ ООД. След изключването на ищеца като съдружник притежаваните от него дружествени дялове се поели от съдружника К. Янкулов.

Оспорва се основанието и размера на предявения иск. Към края на месеца, в който А. бил изключен като съдружник в дружеството – 31.07.2016година бил съставен междинен счетоводен финансов баланс. От същия се установявало, че е налице превишаване на пасива над активите на дружеството, т.е. равностойността на дружествения дял на ищеца към края на месеца, в който било прекратено участието му бил отрицателна величина. Поради това се счита, че не следва да се изплаща на ищеца равностойността на дружествения му дял.

Искът се явявал и неоснователен поради факта, че върху дружествените дялове на А. преди датата на прекратяване на членственото му правоотношение в „Термолукс Радиатори“ ООД бил наложен запор в полза на трето лице – „Дека Трейд“ ООД. Действието на запора на дружествения дял представлявал забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, в това число забрана за изплащане равностойността на дял при прекратено участие на съдружника. В противен случай дружеството и неговият управител щели да отговарят пред кредитора по реда на чл. 452, ал. 3 от ГПК.

Неоснователна била и претенцията за лихва за забава върху сумата от 25 100лева, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Счита се, че за да стане вземането изискуемо, то следва да има покана до дружеството, а началният момент на претенцията за лихва следвало да съвпада с датата на депозираната искова молба. Моли за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С допълнителната искова молба ищецът допълва иска си и взема отношение по депозирания отговор на исковата молба. Пояснява, че следва датата 18.07.2016г. да се счита за дата на изключване на съдружника от дружеството. Посочва, че в дружеството било налице нередовно водено счетоводство, както и счетоводство, което било базирано на неправилни и неверни осчетоводявания и счетоводни действия, имащи за цел единствено да доведат до намаление на равностойността на дела на съдружника.

Отделно от това твърди, че ответникът завеждал в счетоводството си несъществуващи задължения, почиващи на правно нищожни договори непораждащи изначално действие, както и извършвал и други счетоводни операции единствено с цел да редуцира вземането на ищеца.

Отношенията между съдружниците в ответното дружество били силно влошени, като изключването на съдружника било предварително решено. В този смисъл прогнозирайки последиците на влошените отношения били предприети действия по намаление равностойността на дела на съдружника. Така в счетоводството на дружеството било осчетоводено задължение произтичащо от нотариално заверено от нотариус споразумение от 16.03.2012г., което споразумение било изначално нищожно и не породило правно действие. Независимо от това задължението било включено в ГФО на дружеството и повлияло на размера на дела на съдружника.

Действително имало наложен запор на дела на съдружника, но той не повлиявал на дължимостта на неговата равностойност, още по-малко на евентуален осъдителен акт.

С допълнителния отговор ответникът оспорва изложеното в допълнителната искова молба твърдение, че дружеството водило нередовно счетоводство единствено с цел намаляване равностойността на дружествения дял на изключения съдружник. Несъстоятелно било твърдението, че дружеството предварително взело решение за изключване на А.. Последният бил изключен поради многобройни извършени от него действия, насочени срещу дружеството, които били доказани в предходните съдебни дела.

По отношение на споразумението за разсрочено изпълнение на парично задължение, сключено на 16.03.2012г., което ищецът твърдял, че е нищожно, ответникът посочва следното: въпросното споразумение било подписано от ищеца, който към датата на подписването му бил управител в „Термолукс Радиатори“ ЕООД. Въпреки че било подписано от него последният не осчетоводил това задължение. В този смисъл се казва, че ако дружеството водило нередовно счетоводство през този период, то същото било водено от А.. Съществуването на това споразумение било неизвестно на съдружниците и на новия управител Янкулов до момента, в който вземането по него било съдебно претендирано от „Дека Трейд“ ООД в края на 2015г. Валидността на това споразумение била оспорена от „Термолукс Радиатори“ ООД в производството по т.д.№26/2016г. по описа на БОС. Вземането по това споразумение никога не било оспорено от А.. Поради това, че споразумението не се съдържало в търговската документация на дружеството не било известно на новия управител Янкулов, както и че задължението по него било съдебно оспорено от ответното дружество, задължението по изпълнителното дело, заведено въз основа на изпълнителен лист за сумите по споразумението, било осчетоводено през 2015г. както в актива, така и в пасива на баланса на дружеството.

С решение по т.д. № 26/2016година по описа на БОС, потвърдено с решение в.т.д. №259/2018 г. по описа на БАС, посоченото споразумение било признато за нищожно като към настоящия момент същото не било влязло в сила. Поради това и се твърди, че задължението по споразумението било правилно отразено както в актива, така в пасива на дружеството и същото по никакъв начин не можело да повлияе върху размера на дружествения дял на ищеца, изчислен въз основа на междинен отчет, изготвен към края на месеца, през който е изключен.

По делото няма признание на права. Признават се следните обстоятелства: ищецът е бил съдружник в ответното дружество и същият е изключен като такъв с решение на общото събрание от 18.07.2016година; А. притежавал 50 дружествени дяла, представляващи 25% от капитала на „Термолукс – Радиатори“ ООД.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е настъпила изискуемостта на вземането му за паричната равностойност на дружествения му дял към момента на завеждане на исковата молба в съда, че паричната равностойност на дружествения му дял към 18.07.2016 год. е в размер на 25 100 лв.

Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че към датата на изключване на съдружника А. бил съставен междинен счетоводен финансов баланс, от който да се установява, че е налице превишаване на пасива над актива на дружеството, т.е. равностойността на дружествения му дял бил отрицателна величина.

Страните заявяват, че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.

Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания-за приемане на представени от него при предварителната размяна на книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото и като такива следва да ги допусне. По отношение на представените незаверени копия от документи, находящи се на стр.27-37 включително, съдът ще се произнесе по приемането им след като ответникът представи оригиналите от същите /в каквато и връзка е искането на ищеца по чл. 190 ГПК/.

Следва да се уважи искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи оригинали от протокол от общо събрание на съдружниците от 30.03.2017г.; копие от годишен финансов отчет на дружеството към 31.12.2016г.; протокол от решение на общото събрание на съдружниците от 15.05.2018г.; оборотна ведомост за периода от 2015-2016г., ведно с пълна хронология на счетоводните записвания.

Искането на ищеца по чл.192 ГПК да бъдат задължени ТД на НАП и НСИ да представят копия от подадените от ответника ГФО за 2015 и 2016г. не следва да се уважи, тъй като същите са публични на страницата на търговския регистър по партидата на „Термолукс- Радиатори“ ООД.

Поисканата съдебно-счетоводна експертиза също следва да се допусне, като вещото лице даде отговор на поставените на стр.56-57 от делото въпроси.

Следва да се приемат представените от ответника писмени доказателства.

По изложените съображения и на основание чл.374 , чл.186 от ГПК  и  по доказателствата съдът

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.05.2019г. от 15.15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с изключение на незаверените копия от документи, находящи се на стр.27-37 включително.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи оригинали от протокол от общо събрание на съдружниците от 30.03.2017г.; копие от годишен финансов отчет на дружеството към 31.12.2016година; протокол от решение на общото събрание на съдружниците от 15.05.2018година; оборотна ведомост за периода от 2015-2016г., ведно с пълна хронология на счетоводните записвания

ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, формулирани от ищеца в исковата му молба –лист 56-57от делото.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

Определението е окончателно.

 

                                                                        Съдия: