№ 16389
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря К.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110166985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с
който се иска да се признае за установено, че ищцата В. Й. Цанкова не дължи на ответника
„С.. следните суми: сумата в размер на 533.38 лева - представляваща главница за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 01.06.2010г. - 30.06.2010 г., сумата в размер на 157.10
лева - мораторна лихва за периода 20.07.2010г. - 30.05.2013г., както и сумата в размер на 205
лева - сторени по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
21.12.2013година, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .
Ищецът твърди, че , въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.12.2013 г. по гр. д. №
12385/2013г., по описа на СРС, 87 с-в, по силата на който ищцата е осъдена да заплати
следните суми, а именно: сумата в размер на 533.38 лева - представляваща главница за
ползвани далекосъобщителни услуги за периода 01.06.2010 г. - 30.06.2010г., сумата в размер
на 157.10 лева - мораторна лихва за забава за периода 20.07.2010г. - 30.05.2013г., както и
сумата в размер на 205 лева - сторени по делото разноски е било образувано изпълнително
дело №. Посочва, че на 06.06.2014г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя
на ищеца за налагане на запор върху трудово възнаграждение, като от така наложения запор
нямало извършвани удръжки. Твърди, че след изпращане на запорното съобщение, в период
от 06.06.2014г. до 06.12.2022г., не са били извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат започналата да тече погасителна давност, поради което вземането на ответника е
било погасено по давност. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с
което да признае, че сумите на процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
1
Претендира разноски за производството.
Ответникът „С.. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и
не се е явил в проведеното на 05.10.2023г. съдебно заседание, за което е бил редовно
призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждането от 20.02.2023г. са
му съобщени последиците от тези процесуални бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено отношение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 370 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 320 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
Р Е Ш И
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правна квалификация чл. 439
ГПК, че В. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С. не дължи на „С., със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата в размер на 533,38 лева - представляваща главница за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 01.06.2010г. - 30.06.2010 г., сумата в размер на 157,10
лева - мораторна лихва за периода 20.07.2010г. - 30.05.2013г., както и сумата в размер на 205
лева - сторени по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
21.12.2013година по ч.гр.д. № 12385/2013г. на СРС, 87 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № .
ОСЪЖДА „С., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на В. Й. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 370 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2