№ 9751
гр. С, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110160392 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 321926/11.10.2024
г., подадена от името на „И“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. К. С. срещу „С“ ООД,
ЕИК: ***, с която са предявени положителни установителни искове, по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1/ сумата в общ размер на
20 542,01 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключени
между страните договори за изработка, доставка и монтаж на мебели от
14.12.2022 г. и от 19.12.2022 г., за която сума са издадени фактури №
***/31.08.2023 г., № ***/31.08.2023 г и № ***/31.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 21.06.2024 г. до
окончателното плащане; 2/ сумата от 2168,73 лева, представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2023 г. - 21.06.2024 г., за които суми на 05.07.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 211530/27.06.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „С“ ООД, ЕИК: *** за следните
суми: сума в общ размер на 20 542,01 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по сключени между страните договори за изработка, доставка
и монтаж на мебели от 14.12.2022 г. и от 19.12.2022 г., за която сума са
издадени фактури № ***/31.08.2023 г., № ***/31.08.2023 г и № ***/31.08.2023
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
21.06.2024 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 2168,73 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2023 г. - 21.06.2024 г.
1
На 05.07.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочената
сума.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в
законоустановения срок е депозирано възражение от името на същия срещу
издадената заповед за изпълнение. В тази връзка заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 30.09.2024 г.
Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на
11.10.2024 г./.
Ищецът – „И“ ЕООД, ЕИК ***, твърди, че между страните били налице
облигационни отношения по силата на два договора за доставка, изработка и
монтаж на мебели, съответно от 14.12.2022 г. /под наименование поръчка ** -
М/М П/ и от 19.12.2022 г./ поръчка *** – Н. Излага, че в съответствие с
установената търговска практика между двете дружества, заплащането на
договорената цена се осъществявало по следния начин: 60% се заплащало
авансово, 30% - при изработката и доставката на мебелите, а останалите 10% -
след монтажа на мебелите. Заявява, че е изпълнил точно задълженията си по
сключените договори, като за извършените услуги е издал следните фактури:
№ ***/31.08.2023 г. за сумата от 9 300 лв., № ***/31.08.2023 г. за сумата от 6
263,35 лв. и № ***/31.08.2023 г. за сумата от 4 978,66 лв., които не били
изплатени от ответника и към настоящия момент. Сочи още, че длъжникът е
следвало да заплати сумите по процесните фактури в законоустановения 14-
дневен срок от получаване на същите, като доколкото не е последвало
плащане, то длъжникът е изпаднал в забава, считано от 15.09.2023 г. Ето защо
претендира и лихва за забава за периода 15.09.2023 г. - 21.06.2024 г.
Моли, за уважаване на предявените искове и за признаване за
установено, че „С“ ООД, ЕИК: *** дължи в полза на „И“ ЕООД, ЕИК ***,
следните суми: сума в общ размер на 20 542,01 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение по сключени между страните договори за
изработка, доставка и монтаж на мебели от 14.12.2022 г. и от 19.12.2022 г., за
която сума са издадени фактури № ***/31.08.2023 г., № ***/31.08.2023 г. и №
***/31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 21.06.2024 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 2168,73 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2023 г. - 21.06.2024 г., за
които суми на 05.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства пред
Софийски районен съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника „С“ ООД, ЕИК: ***, с който се оспорват
исковете, като в условията на евентуалност ответникът е релевирал следните
2
възражения за прихващане, които съдът счита, че следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане в настоящото производство, а именно: по отношение
на договор № **/14.12.2022 г.: 1) със сумата от 3488 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в
пропусната полза в размер на последните 10 % от уговорено в полза на
ответника възнаграждение по договор № 1875/12.2022 г., сключен с трето
лице; 2) със сумата от 3667.07 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 15 500 лв. за периода от 13.02.2023 г. до 25.11.2024 г.; по
отношение на договор №***/19.12.2022г.: 1) със сумата от 1800 лв. без ДДС,
представляваща стойността, заплатена от ответника за отстраняване на
некачествено извършената от ищеца работа; 2) със сумата от 8 545.20 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ответника имуществени вреди,
от които сумата в размер на 5964 лв., представляващи последните 10 % от
уговорено в полза на ответника възнаграждение по договор № ***/21.12.2022
г., сключен с трето лице и сумата от 2581.20 лв., представляваща неустойка за
забава съгласно чл. 19 от договор № ***/21.12.2022 г.; 3) със сумата от 7495,46
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 29 400 лв. за периода
от 15.12.2022 г. до 25.11.2024 г. и със сумата от 2967.84 лв, представляваща
лихва за забава върху главницата от 14 600 лв. за периода от 29.05.2023 г. до
25.11.2024 г.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните са били налице
трайни търговски отношения, по силата на които с отделни поръчки
ответникът е възлагал на ищеца като свой подизпълнител изработка, доставка
и монтаж на мебели, предназначени за крайните клиенти на „С“. Не се оспорва
и уговореният начин на плащане на дължимото възнаграждение, а именно:
60% - авансово, 30% - при изработката и доставката на мебелите, а останалите
10% - след монтажа на мебелите и приемане на изпълнението. Не се оспорва
още, че на 14.12.2022 г. между страните е бил сключен договор по поръчка **
- М/М П, по силата на който ищецът се е задължил да изработи, достави и
монтира посочените в договора мебели на обект: гр. С, ж.к. „М“ 4, срещу
уговорено възнаграждение в размер на 25 841.60 лв. с ДДС. Сочи, че
впоследствие договорът е претърпял промени, изразяващи се в модификация
на част от параметрите, поради което представената от ищеца оферта не
отразявала финалните договорки между страните. Излага, че по договор №
**/14.12.2022 г. е заплатил на 13.02.2023 г. авансово сумата в размер на 15 500
лв. с ДДС, а останалите незаплатени суми по фактури № ***/31.08.2023 г. и №
***/31.08.2023 г. счита, че са недължими, доколкото ищецът не е изпълнил
точно своите задължения по договора, съответно възложителят не е приел
изпълнената работа. В тази връзка излага, че на 09.02.2023 г. по имейл е бил
изпратен проект на ищеца относно поръчка № **, като ищецът не възразил, че
даденият му проект е неподходящ и не е поискал извършване на промени в
проекта. Сочи, че с два имейла от 10.07.2023 г. възложителят е уведомил
изпълнителя, че изпълнената работа не отговаряла на одобрения проект и е
поискал привеждането й в съответствие с проекта, като така и не последвало
3
поправянето. Излага още, че изпълнителят е направил несъгласувани промени
(добавяне на преграда) и по този начин се е отклонил от поръчката, като в
резултат на тези несъгласувани промени, изработеното не само не
съответствало на възложеното, но и правело практически неизползваемо част
от пространството в помещението. Излага, че са били констатирани и други
недостатъци/ отклонения от поръчката, за които ищецът е бил своевременно
уведомен чрез имейл на 14.08.2023 г. и подробно описани в отговора на
исковата молба. Ето защо счита, че са налице едновременно отклонение от
поръчката и недостатък, поради което под условията на евентуалност моли за
пропорционално намаление на възнаграждението със сумата от 6 263.35 лв.,
равняваща се на последната вноска по договора, която обичайно се е
задържала като гаранция срещу забава, недостатъци и тяхното ненадлежно
отстраняване. Излага още, че изпълнението на ищеца било освен
некачествено, а и забавено, доколкото съгласно приетата оферта общият срок
за изпълнение бил 70 работни дни, ищецът бил приканен да вземе размери
през м.02.2023 г., а изпълнението продължило до м.09.2023 г. Твърди, че в
резултат на некачественото и забавено изпълнение от страна на ищеца,
ответникът претърпял вреди в размер на 3488 лв., представляващи последните
10 % от уговорено в полза на ответника възнаграждение по договор №
1875/12.2022 г., сключен с трето лице. В тази връзка излага, че поради
неточното изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор,
крайният клиент на „С“ е отказал да заплати последната вноска от
уговореното в полза на „С“ възнаграждение съгласно договор № 1875/12.2022
г., което съгласно чл. 12 от договора се дължало при условие, че работата е
изпълнена в договорените срок, количество и качество. Поради което в
условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от
3488 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ответника
имуществени вреди. В условията на евентуалност релевира възражение за
прихващане със сумата в размер на 3667.07 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 15 500 лв. за периода от 13.02.2023 г. до 25.11.2024
г. В тази връзка смята, че доколкото ищецът не е изпълнил в срок своите
задължения, то изпаднал в забава, считано от деня на авансовото плащане, а
именно - 13.02.2023 г.
Относно претенцията по фактура № ***/31.08.2023 г., издадено по
договор от №***/19.12.2022 г. Отново не се оспорва сключването на
процесния договор, по силата на който ищецът се е задължил да изработи,
достави и монтира посочените в договора мебели на обект: гр. П, ул. “А” **,
срещу уговорено възнаграждение в размер на 48 878.65 лв. с ДДС. Сочи, че на
15.12.2022 г. е извършил авансово плащане по договора в размер на 29 400 лв.
по фактура **43/19.01.2023 г., а на 29.05.2023 г. е заплатил и сума в размер на
14 600 лв. по фактура № 65/25.05.2023 г. Сочи, че представената от ищеца
оферта с вариант вратички до вградения хладилник не била приета от
ответника, а окончателната оферта включвала вариант с изтегляща се кошница
до вградения хладилник, която оферта не била приложена към исковата молба.
4
Счита, че претендираната сума по фактура № ***/31.08.2023 г. е недължима,
доколкото ищецът не е изпълнил точно своите задължения по договора,
съответно възложителят не е приел изпълнената работа. Излага, че са били
констатирани множество недостатъци относно изпълнената работа, за които
ищецът бил своевременно уведомен на 09.10.2023 г., а именно: плоскостта на
шкафа тип „килер“, в кухнята (вдясно от фурната), се била изметнала и
шкафът не се затварял в горния си край, шкафчето на кухненския остров не се
затваряло в долния си край, шкафът тип „ракла“ се бил изметнал в горния си
край и не се затварял, забравено било да се монтират дръжки за отваряне на
шкафа тип „килер“ и вратата на хладилника, липсвал кош за вграждане и
делител (рафт за шкафа в кухнята), в гардеробната не били монтирани
предвидените в проекта лостове за дрехи. Излага още, че ищецът се е
отклонил от поръчката, доколкото относно плота на шкафа за мивки в банята и
шкафа в тоалетната бил заявен декор с дървесен цвят Н1180 ST37 EGGER, а
монтираните шкафове били изработени с HPL повърхност с друг цвят на
декора, отделно шкафът в банята не бил монтиран съгласно проекта.
Ответникът е отправил искане за поправяне на недостатъците, но така и не
последвало такова от страна на ищеца. Сочи, че цената на шкафа в банята по
оферта била 2 656 лв. с ДДС, а на този в тоалетната - 647 лв. с ДДС, с които
суми счита, че следва да се намали възнаграждението. С оглед на изложеното
счита, че процесната сума е недължима, доколкото не е налице приемане на
работата, евентуално моли претендираното възнаграждение да бъде съответно
намалено със сумата от 4 978.66 лв., равняваща се на последната вноска по
договора. Излага още, че поради некачествено изпълнение от страна на ищеца,
част от кухнята била пропаднала. Ищецът бил приканен да поправи работата,
но доколкото не последвало поправяне от негова страна, ответникът сам
извършил поправката, за което сторил разходи в размер на 1800 лв. без ДДС,
изразяващи се в платеното на третото лице - изпълнител възнаграждение за
подмяна на два модула и монтаж на нови чела с боя. Ето защо релевира
възражение за прихващане със сумата в размер на 1800 лв. без ДДС,
представляваща стойността, заплатена от ответника за отстраняване на
некачествено извършената от ищеца работа. Излага още, че изпълнението на
ищеца било освен некачествено, а и забавено, доколкото съгласно приетата
оферта общият срок за изпълнение бил 60 работни дни, ищецът взел размери
на 31.01.2023 г., а изпълнението не било завършено и към м.07.2024 г. Твърди,
че в резултат на некачественото и забавено изпълнение от страна на ищеца,
ответникът претърпял вреди в размер на общо 8 545.20 лв., от които сумата в
размер на 5964 лв., представляващи последните 10 % от уговорено в полза на
ответника възнаграждение по договор № ***/21.12.2022 г., сключен с трето
лице и сумата от 2581.20 лв., представляваща неустойка за забава съгласно чл.
19 от договор № ***/21.12.2022 г. В тази връзка излага, че поради неточното
изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, крайният
клиент на „С“ е отказал да заплати последната вноска от уговореното в полза
на „С“ възнаграждение съгласно договор № ***/21.12.2022 г., което съгласно
5
чл. 12 от договора се дължало при условие, че работата е изпълнена в
договорените срок, количество и качество. Сочи, че на основание чл. 19 от
договор № ***/21.12.2022 г., клиентът е предявил спрямо ответника
претенция за неустойка за забава за 24 дни в размер на 2581.20 лв. Поради
което в условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със
сумата от 8 545.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ответника имуществени вреди. В условията на евентуалност релевира
възражение за прихващане със сумата в размер на 7495,46 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 29 400 лв. за периода от 15.12.2022 г. до
25.11.2024 г. и със сумата от 2967.84 лв, представляваща лихва за забава върху
главницата от 14 600 лв. за периода от 29.05.2023 г. до 25.11.2024 г. В тази
връзка смята, че доколкото ищецът не е изпълнил в срок своите задължения, то
е изпаднал в забава, считано от деня на извършените от ответника плащания
по процесния договор, съответно от 15.12.2022 г. и от 29.05.2023 г.
Поради неоснователност на главните искове, счита за неоснователни и
предявените акцесорни такива за лихва за забава. Отделно, посочва, че не е
изпаднал в забава, доколкото вземанията на ищеца не са изискуеми. При
изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира разноски по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между тях е било налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор № **/14.12.2022 г. и по
договор № ***/19.12.2022 г. за изработка, доставка и монтаж на мебели за
посочените в договорите обекти.
Обстоятелството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор
за изработка № **/14.12.2022 г. и договор за изработка № ***/19.12.2022 г. се
подкрепя и от приложените към делото оферти № **/13.12.2022 г. и №
***/10.12.2022 г., издадени от изпълнителя „И“ ЕООД. От представената
между страните електронна кореспондеция се установява, че оферта №
**/13.12.2022 г. е била приета от възложителя „С“ ООД на 14.12.2022 г., като
същата възлиза на обща стойност 25 841,60 лв. и в нея са изложени
конкретните видове СМР по вид, брой и стойност във всяко от помещенията
на обекта. Посочен е срок на изработка – 50 работни дни след взимане на
точни размери, като при всяко внасяне на корекции по време на работния
процес, срокът се удължава по преценка на изпълнителя. Съгласно
представената оферта срокът за монтаж е 20 работни дни. Оферта №
***/10.12.2022 г. е била приета от възложителя на 19.12.2022 г. видно от
приложената по делото електронна кореспонденция между страните. Оферта
6
№ ***/10.12.2022 г. е на стойност 48 391,60 лв., в същата отново са описани
конкретните СМР по вид, брой и стойност, като е посочено, че офертата не е
окончателна и може да претърпи промени след замерване, конкретизиране на
детайлите и промяна в параметрите, като не е посочен срок на изработка и
монтаж на мебелите. Ответникът, от своя страна, също е представил оферта №
***/10.12.2022 г., в която е посочена цена в размер на 48 941,65 лв.
По делото са представени три броя фактури, издадени от ищеца, две от
които по договор № **/14.12.2022 г., а именно № ***/31.08.2023 г. за сумата от
9 300 лв. с посочено основание частично плащане по договор № ** и №
***/31.08.2023 г. за сумата от 6 263,35 лв. – окончателно плащане по договор
№ **, и една по договор №***/19.12.2022 г., а именно фактура №
***/31.08.2023 г. за сумата от 4 978,66 лв., представляваща окончателно
плащане по договор №***.
Представени са два договора за изработка от 12.12.2022 г. и от 21.12.2022
г., сключени между ответника, от една страна, като изпълнител и от друга,
трети за спора лица, като възложители. Съгласно договор за изработка от
12.12.2022 г. ответникът се е задължил да изработи по свой проект и със свои
материали, мебели за обзавеждане на обект със следния адрес: гр. С жк. М 4,
***, ***, *, aп. 1 съгласно проектна и сметна документация, които ще бъдат
уговорени с допълнително споразумение между страните, в срока, определен с
договора, срещу уговорено възнаграждение в размер на 34 880 лв. В чл. 3 е
уговорено поетапно плащане на възнаграждението, а именно: авансово
плащане в размер на 60% или 20928 лв. при подписване на договора и
допълнителни плащания в размер на 30 % или 10 464 лв. в деня преди
доставка на модулите и в размер на 10 % или 3 488 лв. при завършване на
монтажа на модулите. Съгласно чл. 19 при забава на изпълнителя при
изработване и предаване на вещта, той дължи неустойка в размер на 0.2% на
ден върху стойността на непредадената вещ (вещи), но не повече от 10 %.
Съгласно договор за изработка от 21.12.2022 г. ответникът се е задължил да
изработи по свой проект и със свои материали, мебели за обзавеждане на
обект със следния адрес: гр. П, ул. "А" *, срещу уговорено възнаграждение в
размер на 59640 лв. Отново в чл. 3 е уговорено поетапно плащане на
възнаграждението: авансово плащане в размер на 60% или 35784 лв. при
подписване на договора и доплащане в размер на 30 % или 17892 лв. в деня
преди доставка на модулите и в размер на 10 % или 5964 лв. при завършване
на монтажа на модулите, като в чл. 19 отново е предвидена и неустойка при
забава на изпълнителя размер на 0.2% на ден върху стойността на
непредадената вещ (вещи), но не повече от 10 %.
От представената електронна кореспонденция между страните, водена по
отношение на проект „Н“, се установява, че на 11.01.2023 г. ответникът е
уведомил ищеца, че може да предвиди взимане на размери на обекта. С имейл
от 10.05.2023 г. ответникът е поискал дата за монтаж на обекта, доколкото са
минали 60 работни дни от взимането на размери. В отговор е посочено, че
монтажът ще се осъществи в дните между 30.05-01.06. На 05.06.2023 г.
7
ответното дружеството е отправило запитване до ищеца относно това, че по
проект в гардеробната трябва да има лостове за дрехи, а към момента нямало,
съответно дали ще бъдат монтирани впоследствие. Посочено е, че в
гардеробната имало колекторна кутия за отоплението, изрязан бил отвор за
капака, но капакът не можел да се монтира, което можело да доведе до
извършване на допълнителни дейности. Пита се още дали е предвиден монтаж
на ъглова лайсна между кухненския плот и гърба на кухнята, както и какви ще
бъдат дръжките за отваряне на шкафа, тип килер и за вратата на хладилника.
В отговор ищецът заявява, че още не са довършили монтажa и че ще има
лостове, по отношение на лайсната е посочено, че не е предвидена за обекта, а
за дръжките – че са боядисани в цвят, но са били забравени. С имейл от
08.06.2023 г. ищецът е попитал кога ще дойде тапицерията, като на 19.06.2023
г. е изпратен отговор от ответника, в който моли за вариант за тапицерия на
спалнята, доколкото тази, която поръчали, била изчерпана. На 24.07.2023 г.
ответникът е уведомил ищеца, че е объркан дървесния декор на плотовете в
банята и тоалетната, който следвало да е egger H1180 ST37, а е бил монтиран
различен. Посочено е още, че липсва кош за вграждане и делител за шкаф. В
отговор от 25.07.2023 г. ищецът заявява, че декорът не е объркан, но нямало
HPL с желания цвят, затова го е заменил с най-близкия. Попитал е дали
липсва разпределител за вилици и е изразил готовност да изпрати такъв по
куриер. На 15.08.2023 г. ответникът е отправил запитване до ищеца кога ще
може да изпрати вграден кош; делител /рафт за шкафа в кухнята/, като е
посочено още, че за шкафа в банята клиентът иска подмяна, поради разлика в
материала за изработка. В отговор, на 16.08.2023 г. е изпратен имейл от ищеца,
в който се посочва, че шкафът е направен с налични на склад HPL, като
служителите при ищеца са сложили най-близкия по цвят, доколкото ответното
дружество не е върнало отговор дали да се прави или не. Посочено е, че, ако
клиентът желае подмяна, срокът на изработка и доставка на HPL е 45 работни
дни и още 15 работни дни за изработка на шкафа. Относно коша и рафта е
посочено, че могат да ги изпратят до няколко дни, като са поискани размерите
на полицата и конкретизиране за кой шкаф точно са. На 09.10.2023 г.
ответникът е препратил на ищеца получено от него писмо от клиента си, в
което се посочва, че плоскостта на шкафа в кухнята, намиращ се вдясно от
фурната, се е изметнала, поради което шкафът тип килер в горния си край не
се затваря, съответно е отправено запитване дали ще може да се коригира. В
отговор от 10.10.2023 г. ищецът посочва, че този детайл не може да се
коригира, като дори да се направи наново, ще се получи същото, доколкото
детайлът бил много дълъг и в същото време тесен. Посочено е, че ако
кошницата отивала до горе, можело да се прихване в челото, но толкова
висока кошница не се предлагала на пазара, поради което нямало какво да се
направи в случая.
Представена е и електронна кореспонденция от 20.08.2023 г., водена
между ответника и неговия клиент Н Поптолева, в която клиентът посочва, че
шкафът в банята не бил монтиран съгласно проекта и трябвало да се коригира,
8
т.е. да бъде монтиран до тавана, а не върху структурата, сочи, че не е бил
информиран за замяна на материала за плота в банята. Поискана е още точна
дата за доставка на разделителя за шкафа в кухнята и монтаж на вградения
кош. Изложено е още, че съгласно чл. 19 от сключения между тях договор, е
налице просрочие на същия с 24 дни, доколкото размерите са били взети на
29.01.2023 г., а вещите са предадени на 31.05.2023 г., което се равнявало на
4,8% от стойността на непредадените вещи, т.е от стойността на всички вещи
/2581,20 лв./. На 23.07.2024 г. клиентът отново е изпратил имейл до
изпълнителя, в който се посочва, че проблемът в кухнята относно два шкафа,
тип ракла, които са се изметнали в горния си край и не се затварят и едно
шкафче на кухненския остров, което не се затваряло в долния си край, все още
не е отстранен, поради което отново е поискано отстраняване на посочените
недостатъци.
От представената между страните електронна кореспонденция, водена
между тях по отношение на проект М П.а, се установява, че на 09.02.2023 г.
ответното дружество е уведомило ищеца, че има промяна в проекта, като е
изпратил актуалните разгъвки, а в имейл от 14.02.2023 г. от ответника е
посочено, че служители на ищеца следва да вземат размери на обекта в края
на следващата седмица. С имейл от 30.03.2023 г. ответникът е уведомил
ищеца, че клиентът му иска да се затварят рафтовете в мокрото помещение с
врата, като е изпратил два варианта за посочване на цена. В отговор от
31.03.2023 г. ищецът дава цена на двата варианта – вариант с обикновени
врати /включени панти, дръжки/ и вариант с чупещи врати /включен
механизъм, дръжки/. От страна на ответника е изпратен нов имейл на същата
дата – 31.03.2023 г., в който посочва да се изработи варианта с чупещи врати
и затваряне на ревизиите. На 30.04.2023 г. ответното дружество е изпратило
до ищеца пояснения на клиента относно вътрешното разпределение на
мебелите, в които е посочено, че относно спалнята клиентът желае лостовете
за дрехи да се заменят изцяло с рафтове, като е отправено запитване дали е
възможно в долната част на всяко крило да се разположат по три издърпващи
се чекмеджета /10 см. височина на всяко/, а оставащите 160 см. над тях да
бъдат разделени на 4 равни по височина рафта, както и да има вертикална
преграда по средата на гардероба. Относно гардероба в антрето е посочено, че
се иска замяна на лоста за дрехи в едното крило с 4 равни по височина рафта,
като има вертикална преграда по средата, а в другото крило да остане лост без
вертикална преграда. Посочено е в мокрото помещение да се добави сгъваема
врата пред рафтовете. В отговор от 04.04.2023 г. относно гардероба в спалнята
ищецът заявява, че чекмеджета могат да се направят, но 100 мм. е много малко
във височина, поради което полезната площ ще е много малка, ето защо са
дадени препоръки да бъде поне 12 мм. Пояснено е още, че за да се отварят
чекмеджетата, първо трябва да се отварят вратите, като, за да стане това,
трябва в двата края, при пантите, да се сложат 5 см. бленди, за да не закачат
пантите при отваряне на чекмеджетата, което отново щяло да доведе до
намаляне на полезния обем, който външно в ширина щял да е 53 см., а
9
вътрешно – 44 см. В отговор от същата дата ответникът посочва, че
потвърждава посочените корекции. На 02.05.2023 г. са изпратени на ищеца и
промените относно проекта, а на 17.05.2023 г. са били изпратени и
визуализациите и разгъвките на промените. С имейл от 29.05.2023 г. ищцовото
дружество е отправило запитване как да се направи мокрото помещение. На
01.06.2023 г. ответникът е поискал дата за монтаж, като в отговор ищецът е
посочил, че не може да фиксира точна дата, но ще бъде между 28-30.06. С
имейл от 10.07.2023 г. ответникът е попитал дали е възможно преградата,
посочена в приложена към имейла снимка, да бъде премахната, доколкото
лостът за дрехи не е необходим, като е посочено, че пространството в ъгъла е
неизползваемо, поради което е поискано предложение как това да бъде
коригирано. Изложено е още, че вратата ще пречи чекмеджето на сушилнята
за вода да може да се изважда, поради което е отправено искане да се провери
и това. Посочено е, че съгласно одобрените визуализации, ъгълът в мокрото
помещение е достъпен от две страни – както от страната на пералня/сушилня,
така и от страната на хладилника, като в момента пространството там е
неизползваемо, заради сложената преграда, съответно поискано е преградата
да бъде премахната. В отговор от 10.07.2023 г. ищецът заявява, че преградата
не може да бъде премахната, без да се разглоби всичко, а по отношение на
вратата излага, че е възможно при подвързване на уреда да е изместен вляво, а
трябва да е плътно вдясно. Посочено е още, че преградата в мокрото
помещение е технологична и няма как да се премахне, доколкото е поставена,
за да може да се постави чупещата врата. На 14.08.2023 г. ответното
дружество е препратило на ищеца оплакванията на клиента си във връзка с
извършените СМР, а именно: за това, че блендата за корниз в хола нямала
нищо общо с визуализациите, раклата в спалнята трябвало да се коригира,
доколкото размерите не са точни, като имало голямо пространство между
стената и раклата, чекмеджетата в гардероба в спалнята се отваряли трудно и
неудобно, също като шкафът за бутилки в кухнята, един от долните шкафове
на секцията в хола бил накриво и не се отварял както трябва, поради което са
поискани съответни корекции. С имейл от 21.08.2023 г. ищецът е уведомил
ответника за предстоящ монтаж на обекта.
Представен е разходен касов ордер от 10.08.2024 г. за сумата от 1800 лв.,
от който се установява, че ответното дружество е заплатило посочената сума
на * П. за извършен ремонт на мебели на място, материали и транспорт.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
процесиите фактури № ***/31.08.2023 г., № ***/31.08.2023 г. и №
***/31.08.2023 г. са осчетоводени в счетоводството на ответника „С“ ООД,
като фактура № ***/31.08.2023 г. за сумата от 9 300.00 лв. е осчетоводена като
авансово плащане със сумата от 7 750.00 лв. и 4531 - „начислен данък на
покупките“ с начисления ДДС в размер на 1 550.00 лв., фактура №
***/31.08.2023 г. за сумата от 6 263.35 лв. е осчетоводена като окончателно
плащане по поръчка със сумата от 5 219.46 лв. и с начисления ДДС в размер
10
на 1 043.89 лв., фактура № ***/31.08.2023 г. за сумата от 4 978.66 лв. е
осчетоводена като окончателно плащане по поръчка със сумата от 4 148.88 лв.
и с начисления ДДС в размер на 829.78 лв. Установява се още, че и трите
фактури са отразени в дневника за покупките към подадената в НАП месечна
справка-декларация по ЗДДС за м. август 2023 г. от ответника, като същите са
посочени като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което „С“
ООД е ползвало това право. Експертът посочва още, че законната лихва по ф-
ра № ***/31.08.2023 г. за периода от 15.09.2023 г. до 21.06.2024 г., върху
сумата от 9 300.00 лв., възлиза на 982.35 лв., по ф-pa № ***/31.08.2023 г. върху
сумата от 6 263.35 лв. за същия период, лихвата възлиза на 661.59 лв., а по ф-
ра № ***/31.08.2023 г. върху сумата от 4 978.66 лв., лихвата е в размер на
525.89 лв., или общо за трите фактури размерът за законната лихва за периода
от 15.09.2023 г. до 21.06.2024 г. възлиза на 2 169.83 лв.
От приетата по делото и неоспорена от страни втора съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е предоставена фактура № 10550/19.02.2023 г. с
доставчик „И“ ЕООД и получател „С“ ООД, която е издадена с основание
„авансово плащане по поръчка и договор № **“ в размер на 15 500.00 лв., като
12 916.67 лв. е данъчната основа и 2 583.33 лв. е ДДС, фактурата е
осчетоводена и включена в Дневник на продажбите на „И“ ЕООД за м.02.2023
г., подаден в НАП, както и в Дневник за покупките към подадената в НАП
месечна справка-декларация по ЗДДС за м. февруари 2023 г. от „С“ ООД, като
размерът на ДДС е 2 583.33 лв. Установява се също, че фактура №
**/19.01.2023 г. с доставчик „И“ ЕООД и получател „С“ ООД, издадена с
основание „авансово плащане по поръчка и договор № ***“ в размер на 29
300.00 лв., като 24 416.67 лв. е данъчната основа и 4 883.33 лв. е ДДС, също е
била осчетоводена и включена в Дневник на продажбите на „И“ ЕООД за
м.01.2023 г., подаден в НАП, както и в Дневник за покупките към подадената в
НАП месечна справка-декларация по ЗДДС за м. януари 2023 г. от „С“ ООД,
като размерът на ДДС е 4 883.33 лв. Посоченото се отнася и за фактура №
***/27.05.2023 г. с основание „частично плащане по поръчка и договор № ***“
в размер на 14 600.00 лв., като 12 166.67 лв. е данъчната основа и 2 433.33 лв.
е ДДС. Установява се също, че посочените фактури № **********/19.02.2023
г., № ***/19.01.2023 г. и № */27.05.2023 г. са осчетоводени в счетоводството на
„С“ ООД и са включени в дневниците за покупки по ЗДДС за съответните
данъчни периоди, за които се отнасят, като доставки с право на пълен данъчен
кредит, поради което „С“ ООД е ползвало това право. Вещото лице стига до
извода, че законната лихва, изчислена върху данъчната основа от 12 916.67 лв.
по ф-ра № **********/19.02.2023 г. за периода от 13.02.2023 г. до 25.11.2024 г.,
е в размер на 3 055.89 лв., законната лихва, изчислена върху данъчната основа
от 24 416.67 лв., по ф-ра № ***/19.01.2023 г. за периода от 18.01.2023 г. до
25.11.2024 г., е в размер на 5 978.00 лв., а законната лихва, изчислена върху
данъчната основа от 12 166.67 лв., по ф-ра № */27.05.2023 г. за периода от
13.02.2023 г. до 25.11.2024 г., възлиза на сумата в размер на 2 878.45 лв. или
общо размерът на изчислените законни лихви за периода от 18.01.2023 г. до
11
25.11.2024 г. възлиза на 11 912.34 лв. Експертът посочва още, че размерът на
законната лихва, изчислена върху главница от 15 500.00 лв., за периода от
13.02.2023 г. до 25.11.2024 г., е 3 667.07 лв., законната лихва, изчислена върху
14 600.00 лв., за периода от 29.05.2023 г. до 25.11.2024 г., е 2 967.84 лв., а
лихвата, изчислена върху сумата от 29 300.00 лв., за периода от 18.01.2023 г.
до 25.11.2024 г., е в размер на 7 173.60 лв. От заключението на вещото лице
става ясно, че сумите и по платежно нареждане от 13.02.2023 г. за 15 500.00
лв., посочващо като основание за плащане проформа 56, платежно нареждане
от 29.05.2023 г. за 14 600.00 лв., посочващо като основание за плащане
проформа 65, платежно нареждане от 18.01.2023 г. за 31 597.65 лв., посочващо
като основание за плащане: 57 и 49, са постъпили по сметка с IBAN *** при
„УниКредит Булбанк“ АД и титуляр „И“ ЕООД.
От разказа на свидетелката Гергана Бориславова Рашкова се установява,
че до месец май 2024 г. е заемала длъжността „офис мениджър“ при
ответника, като в това си качество се е занимавала с цялата документация,
която минавала през фирмата, т.е. договори, поръчки, реализиране на
проектите, водила е също кореспонденцията по отношение на договорите.
Излага подробно процедурата за сключване на договорите с клиенти, както и
начина на плащане на възнаграждението по тях. Сочи, че към изпълнителя
„И“ изпращали чертежи и визуализации и те по тях трябвало да направят
оферта. По отношение на проект М П сочи, че тя е получила оферта,
съгласила се е и е подписала договора, но в течение на изпълнението на
договора за строителните дейности, се оказало, че една от стените нямало как
да бъде съборена, защото била носеща, поради което трябвало да се направи
нова оферта и нов проект. Сочи още, че ответното дружество е решило, че
може да се осъществи този проект, като по време на изпълнението, се оказало,
че не е така, като клиентът М П не е знаел, че ползват подизпълнител — И.
Заявява още, че от момента на възлагане на новия проект, поръчката е
изпълнена в срок. Посочва, че ответникът е получил пълното възнаграждение
от клиентите и по двата договора за изработка. Излага още, че офертата била
преправена, като ако е имало недостатъци, същите са били отстранени.
Твърди още, че е имало е необходимост от поправки, които били извършени от
„И“, а крайният монтаж на мебелите бил към края на лятото. Заявява, че „И“
не можел да извърши монтаж, без да информира „С“ ООД, доколкото
достъпът се осигурявал от него. Сочи, че „С“ ООД е било информирано за
приключването на монтажа, като е оставено достатъчно време, за да бъдат
отстранени изисквания на клиента, като фактурите били издадени след
приключване на работата. По отношение на проект Н сочи, че комуникацията
отново е преминавала през нея, като за да започнат работа монтажниците на
ищеца, е необходимо „С“ да предложат условията за това, трябвало да има
монтирани настилки, залепени плочки, всичко да е приключено откъм
строителни дейности, за да може да се монтират мебелите, доколкото
клиентът бил сключил два договор с ответното дружество, един за строителни
дейности и един за мебелите. Излага, че в случая ответникът не бил изпълнил
12
задълженията си по договора за строителни дейности, като в дневната не бил
монтиран паркетът, но по настояване на „С“, „И“ трябвало да правят монтаж в
този момент на кухненски шкаф, секции. Твърди също, че е имало закъснение
за отстраняване на корекции по строителните дейности. Излага, че монтажът
на мебелите трябвало да започне началото на годината, като след издаването
на фактурата, „И“ не са били информирани да отстранят недостатъците.
Причината била, че било извършено последното плащане към „И“ от страна
на „С“ и на свидетелката било наредено да не се обръща към тях за поправки
по този обект. Свидетелката е чувала в телефонни разговори, че всички
фактури ще бъдат платени, тъй като нямали забележки. Свидетелката посочва,
че от страна на ищеца имало 1-2 пропуснати корниза, но били монтирани, не
си спомня да е имало проблем с преградната стена. Сочи, че между страните
не е имало приемо — предавателен протокол. Сочи, че с ответното дружество
е прекратила трудовото си правоотношение през месец май, като не е била на
работа в началото на април, доколкото била в отпуск. По отношение на обект
М излага, че имало запитване от клиента към „С“ за вратички на кухненските
шкафове, на което било отговорено от „И“, като свидетелката е запозната с
това, че е бил сгрешен декорът в банята, на едно от шкафчетата. Сочи още, че
по отношение на обект Н, ищцовото дружество е било уведомявано за
констатираните недостатъци, като за вратичките бил даден писмен отговор, не
е отстраняван проблемът, а за декора било обяснено защо е сложен точно
този. Обяснението било, че посоченият от клиента декор, бил приблизително
избран от „И“ до този, който е на ПВЧ, защото нямало отговарящ, като „И“ не
са уведомили предварително ответника за изборът, който са направили.
От разказа на свидетеля В. се установява, че свидетелят бил сключил с
ответника три договора – за проектиране, за изпълнение на строително -
монтажни работи и за доставка и монтаж на мебели, като и по трите било
налице забавено изпълнение, а най-голямо било забавянето по договора за
строително - монтажни работи. По отношение на договора за мебелите излага,
че същият бил сключен декември 2022 г., размерите били взети на 29 януари, а
доставката и монтажът били извършени в периода 31 май — 1-2 юни. С
категоричност заявява, че до 14 май не били приключени строително -
монтажни работи и не било подготвено за монтаж на мебелите. Сочи, че
когато дошли монтажистите, паркетът бил положен наполивина. Свидетелят
не е знаел, че ищецът е подизпълнител на ответника, като разбрал за това при
появата на монтажистите. Миналата година по това време, в гаранционния
срок, свидетелят е викал служители на изпълнителя за реглаж на чекмеджета,
тъй като шкафчето не се прибирало плътно. Към настоящия момент имало
проблем и с вратичките на обущарника, които били издадени напред и се
зажулвали. По отношение на проблема относно изметнати плоскости в
кухнята заявява, че е бил отстранен в края на април – началото на май от друго
момче, с реглаж и не се е наложило смяна на плоскости. Сочи още, че са
заживяли на обекта, находящ се в гр. П, ул. А *, на 24.11.2023 г., като към онзи
момент не е имало проблем, впоследствие се появили посочените два
13
проблема и проблемът с обущарника, но пояснява, че не са го използвали и
затова не са ги информирали, като скоро ги информирали. Сочи още, че с
мебелите в банята имало проблем, и по-точно с умивалника, защото в проекта
било зададено да е имитация на дърво, като впоследствие бил друг,като „С“
не са го съгласували с тях. Излага, че отказали част от тях заради забавянето,
като процентът бил 4,8 %., чиято стойността възлизала на 2 500 лева само за
мебелите, като по другите договори също имало забавяния и проблеми, но не
са взели такива мерки. Излага, че в дневната по отношение на ТВ шкафа,
бюрото нямало проблем, но възникнал такъв по отношение на една дървена
плоскост от долу до горе, за която трябвало да е зададено нивото, като
момчетата го направили и монтажът бил извършен и в тази част. Свидетелят
посочва още, че най-много трудности е срещнал с изпълнението, което
трябвало да стартира октомври — ноември 2022 г., а стартирало януари 2023
г., имало проблеми с плочките, като след изпълнителя свидетелят е викал
други майстори да оправят една структура, плочки и боя. В този период
свидетелят и семейството му били на квартира, плащали наем, понасяли
финансови загуби, поради което предприели тази стъпка за компенсация на
всички тези главоболия. Сочи, че на обущарника в антрето вратата се сваляла,
като това за якетата било по — издадено и когато се свали вратичката, се жули
в това за якетата, имало реглаж на две от вратичките на шкафовете в кухнята.
Заявява, че реглажът на мебелите бил в резултат от използването, а проблемът
с падащата врата бил от самото начало, но не са сигнализирали за него.
От разказа на свидетеля Александър Кирилов Ананиев се установява, че е
съдружник в „С“ ООД, занимава се с контролиране процеса на работа,
отговаря за качеството на изпълнението и следи за сроковете на дадени
процеси. Излага, че подизпълнителят „И“ сам си взимал размерите на обекта,
като по отношение на обект в гр.П, с клиенти Н и В, си спомня, че имало
забавяне в изпълнението на мебелите, както и че имало разминавания и
трябвало да коригират част от мебелите за тяхна сметка, доколкото отправили
искане до „И“ да ги отстранят, при което получили отговор, че не могат да ги
отстранят. Недостатъците се изразявали в следното - в кухнята имало
изкривени вратички, кошници с неработещи механизми. „И“ отговорил, че не
може да ги коригира, при което ответникът сам отстранил повредите. Посочва,
че били сгрешени декори на плотове в банята, като „И“ поставил най —
близкия до избрания декор, без да уведоми ответника, поради което клиентите
не приели този декор. Сочи, че „И“ бил уведомен за тези проблеми. Сочи още,
че никога не са били подписвани приемо - предавателни протоколи между „И“
и „С“ и не са били представяни протоколи за издаване на обект. Заявява, че
към настоящия момент имало за отстраняване поредни проблеми, а именно - в
коридорния шкаф за обувки двете врати не се отваряли докрай, в кухнята на
ред шкафове се разминавали вратите,имало и увиснала врата в кухнята.
Свидетелят си спомня също и за обект в М 4, с клиенти — В и М, на който „И“
бил подизпълнител, като посочва, че поръчката не била изпълнена в срок от
страна на „И“. Сочи, че имало отклонения в мебелите, като си спомня за един
14
детайл, който така и не коригирали - в пералното били монтирали една
страница, което водело до неизползваемост на другата част от шкафа.
Ответното дружество е уведомила „И“ за проблема, който заявил, че не може
да я махне. Сочи още, че ответното дружество никога не е било информирано,
че ще бъде поставена такава преграда, която възпрепятствала ползването,
поради което клиентите им останали много недоволни. Сочи, че не е имало
носеща стена, както и че Гергана Рашкова е водила комуникацията с тях.
Заявява още, че не са казвали на управителя на „И“, че всички фактури ще
бъдат платени, свидетелят не знае да е изплащана неустойка, доколкото не е
материалноотговорно лице.
От разпита на свидетеля * Е П. се установява, че от февруари 2024 г. и
към настоящия момент свидетелят работи като подизпълнител на дружеството
„С“ ООД, като изработва и доставя мебелите и обзавеждането за обекти на
ответника. Свидетелят посочва, че през август 2024 г. е била извършена
поправка на кухня на обект в гр. П, ул. А *, тъй като имало изкривени паН на
фасадата на кухнята, не добре прилепващи чела на чекмеджетата на корпусите
на мебелите, като проблемът бил отстранен с реглажи. За извършената
поправка свидетелят получил възнаграждение в размер на 1800 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение
между страните през процесния период по твърдените в исковата молба
договори за изработка, доставка и монтаж на мебели, по силата на които
ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на
възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи
размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични
цени и количеството извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение, при
предаване на работата по реда на чл. 264 ЗЗД.
Не се спори между страните и се установи по делото, че между тях са
били сключени два договор за изработка, доставка и монтаж на мебели,
съответно № **/14.12.2022 г. /обект М П/ и № ***/19.12.2022 г. /обект Н/, по
силата на които ищецът като изпълнител се е задължил да изработи, достави и
монтира посоченото и одобрено от възложителя „С“ ООД мебелно
обзавеждане в процесните обекти, конкретизирано в представените по делото
оферти. Предмет на договорите е изработка, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане, като съгласно оферта № **/13.12.2022 г. обзавеждането се
отнася до кухня, дневна, антре, мокро помещение и баня, а съгласно оферта №
***/10.12.2022 г. – до обзавеждане на кухня, коридор, спалня, баня и тоалетна.
От представената електронна кореспонденция между страните и показанията
15
на свидетелката Рашкова се установява, че предметът и по двата договора в
процеса на работа е бил изменен, като са били заменяни някои от детайлите,
други са били премахвани, добавяни са и нови такива. Съдът намира, че
стойността на възнаграждението по двата договора възлиза на сбора от сумите
по трите издадени за всеки договор фактури, а не е тази, първоначално
посочената в офертите, доколкото, както се посочи, от приложената към
делото електронна кореспонденция между страните се установява, че
впоследствие някои от детайлите са били променени с по-скъпи, като са били
добавяни и нови детайли.
Не се спори още и се установи от събраните писмени и гласни
доказателства, а така също и от приетата по делото втора съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като
компетентно и обективно изготвена, че по договор № **/14.12.2022 г.
ответникът е извършил авансово плащане в размер на 15 500.00 лв., за която
сума била издадена фактура 10550/19.02.2023 г., като останали незаплатени
следващите две фактури по договора, а именно фактура № ***/31.08.2023 г. за
сумата от 9 300 лв. и № ***/31.08.2023 г. за сумата от 6 263,35 лв. Установи се
също, че по договор №***/19.12.2022 г. ответникът е извършил две плащания,
съответно по фактура № **/19.01.2023 г. с основание „авансово плащане по
поръчка и договор № ***“ в размер на 29 300.00 лв. и по фактура №
***/27.05.2023 г. с основание „частично плащане по поръчка и договор №
***“ в размер на 14 600.00 лв., като незаплатена е останала последната
фактура № ***/31.08.2023 г. за сумата от 4 978,66 лв., представляваща
окончателно плащане.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се
установява, че ищецът е изработил, доставил и монтирал мебелното
обзавеждане на процесните обекти, конкретизирано в оферти № **/13.12.2022
г. и № ***/10.12.2022 г.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика понятието
"приемане" включва в себе си фактическо и правно действие - преминаване на
властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване
/мълчаливо или изрично/ на изявление от страна на поръчващия, че счита
работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбите на чл. 264, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 264, ал. 2, изр.1 от ЗЗД и чл. 265, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД съдът
намира, че законът задължава поръчващия при приемане на работата да
направи всичките си възражения ако изпълнената работа се отклонява от
поръчката или е с недостатъци, или недостатъците да правят работата негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай
поръчващия би имал право да развали договора и съответно не би дължал
никакво възнаграждение - чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а в останалите случаи - да се
ползва от някои от алтернативно уредените права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако е
заявил съответните възражения при приемането.
Приемане на работата се установява и чрез осчетоводяване издадените от
16
ищеца фактури, като настоящият състав споделя практиката, обективирана в
решение № 65/24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., където е
посочено, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в
счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя
фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит,
то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен
протокол. Аналогично разрешение е дадено и в решение № 7/22.02.2011 г. по
т.д. № 264/2010 г. на ВКС, Iт.о. и в решение № 71/8.09.2014 г. по т.д. №
1598/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., където се приема, че осчетоводяването на
фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението.
Установи се още по делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза,
че и трите процесни фактури № ***/31.08.2023 г., № ***/31.08.2023 г. и №
***/31.08.2023 г. са осчетоводени в счетоводството на ответника „С“ ООД,
същите са отразени в дневника за покупките към подадената в НАП месечна
справка-декларация по ЗДДС за м. август 2023 г. от ответника, като
последният е ползвал и правото си на пълен данъчен кредит по фактурите. От
събраните свидетелски показания на свидетелите Рашкова и Ананиев,
непротиворечиви в тази си част, се установява, че установената практика
между страните е да не съставят приемо-предавателни протоколи при
приемане на възложената работа. Ето защо съдът намира, че ответникът е
приел извършената работа с конклудентни действия, осчетоводявайки
процесните фактури и ползвайки правото на приспадане на данъчен кредит по
тях, поради което за него е възникнало задължение за изплащане
на възнаграждението на изпълнителя в пълен размер.
По отношение на договор № **/14.12.2022 г. /проект М/ и възражението
на ответника за намаляване на възнаграждението, поради наличие на
недостатъци и отклонение от поръчката, съдът намира следното: от съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал се установява, че в
срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД възложителят е уведомил изпълнителя за
констатирани недостатъци на обекта, като с имейл от 10.07.2023 г. ответникът
е попитал дали е възможно преградата, посочена в приложена към имейла
снимка, да бъде премахната, доколкото лостът за дрехи не бил необходим,
като е посочено, че пространството в ъгъла е неизползваемо, поради което е
поискано предложение, как това да бъде коригирано. Посочено е, че съгласно
одобрените визуализации, ъгълът в мокрото помещение е бил достъпен от две
страни – както от страната на пералня/сушилня, така и от страната на
хладилника, като в момента пространството там е било неизползваемо, заради
сложената преграда, съответно поискано е преградата да бъде премахната. В
отговор от 10.07.2023 г. ищецът е заявил, че преградата не може да бъде
премахната, без да се разглоби всичко, както и че преградата в мокрото
помещение е технологична и няма как да се премахне, доколкото е поставена,
17
за да може да се постави чупещата врата. Следва да се посочи, че чупещата
врата на мокрото помещение не е била предвидена в първоначално сключения
между страните договор, а е била включена впоследствие при изпълнението
на договора, като данни за нея се извличат единствено от представената
между страните електронна кореспонденция. От същата става ясно, че с имейл
от 30.03.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че клиентът му иска да се
затварят рафтовете в мокрото помещение с врата, като е изпратил два
варианта за посочване на цена. В отговор от 31.03.2023 г. ищецът дава цена на
двата варианта, съответно за вариант с обикновени врати /включени панти,
дръжки/ и за вариант с чупещи врати /включен механизъм, дръжки/. С нов
имейл от 31.03.2023 г., ответникът е избрал да се изработи варианта с чупещи
врати и затваряне на ревизиите. С имейл от 29.05.2023 г. ищцовото дружество
е отправило запитване как да се направи мокрото помещение, като след
посочения имейл не са налице данни за поясняване от страна на ответника за
направата на мокрото помещение, включително и за чупещата врата. Ето защо
съдът намира, че с поставяне на технологичната преграда, която е била
монтирана, за да може да се постави чупещата врата, ищецът не се е отклонил
от поръчката и монтажът й не представлява недостатък, доколкото
монтирането й е било именно във връзка с възложения от ответника вариант
на мокрото помещение за затваряне с чупеща врата, като след отправено
запитване от ищеца, не са били дадени допълнителни указания от страна на
ответника за начина на поставянето й. С имейл от 14.08.2023 г. ответното
дружество своевременно е уведомило ищеца и за следните констатирани
недостатъци: за това, че блендата за корниз в хола нямала нищо общо с
визуализациите, раклата в спалнята трябвало да се коригира, доколкото
размерите не са точни, като имало голямо пространство между стената и
раклата, чекмеджетата в гардероба в спалнята се отваряли трудно и неудобно,
също като шкафът за бутилки в кухнята, един от долните шкафове на секцията
в хола бил накриво и не се отварял както трябва, поради което са поискани
съответни корекции. С имейл от 21.08.2023 г. ищецът е уведомил ответника за
предстоящ монтаж на обекта, като след този имейл, не е налице друга
кореспонденция между страните във връзка с посочените недостатъци. Ето
защо и доколкото от свидетелските показания на свидетеля Рашкова се
установява, че доколкото е имало необходимост от поправки по обекта,
същите са били извършени, съдът намира, че изложените недостатъци са били
отстранени от страна на ищеца. По отношение на другите, изложени в
отговора на исковата молба недостатъци, по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответника за наличието на същите, както и да са
били сведени до знанието на ищеца.
С оглед на изложеното съдът намира възражението на ответника по чл.
265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за намаление на възнаграждението за неоснователно,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 15563,35 лв., представляваща
възнаграждение по договор № **/14.12.2022 г. се явява основателен в неговата
18
цялост.
По отношение на договор № ***/19.12.2022 г. /проект Н/ и възражението
на ответника за намаляване на възнаграждението, поради наличие на
недостатъци и отклонение от поръчката, съдът намира следното: от съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал се установява, че в
срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД възложителят е уведомил изпълнителя за
констатирани недостатъци на обекта, като с имейл от 24.07.2023 г. ответникът
е уведомил ищеца, че е объркан дървесния декор на плотовете в банята и
тоалетната, който следвало да е egger H1180 ST37, а е бил монтиран различен.
Посочено е още, че липсва кош за вграждане и делител за шкаф. В отговор от
25.07.2023 г. ищецът заявява, че декорът не е объркан, но нямало HPL с
желания цвят, затова го е заменил с най-близкия. Попитал е дали липсва
разпределител за вилици и е изразил готовност да изпрати такъв по куриер.
На 15.08.2023 г. ответникът е отправил запитване до ищеца кога ще може да
изпрати вграден кош; делител /рафт за шкафа в кухнята/, като е посочено още,
че за шкафа в банята клиентът искал подмяна, поради разлика в материала за
изработка. В отговор, на 16.08.2023 г. е изпратен имейл от ищеца, в който се
посочва, че шкафът е направен с налични на склад HPL, като служителите при
ищеца са сложили най-близкия по цвят, доколкото ответното дружество не е
върнало отговор дали да се прави или не. Посочено е, че, ако клиентът желае
подмяна, срокът на изработка и доставка на HPL е 45 работни дни и още 15
работни дни за изработка на шкафа. Относно коша и рафта е посочено, че
могат да ги изпратят до няколко дни, като са поискани размерите на полицата
и конкретизиране за кой шкаф точно са. От свидетелските показания на
свидетеля Мърхов, който се явява възложител на ответника по процесния
проект, също се установява, че е имало проблем с умивалника в банята,
доколкото по проект следвало да е един цвят, а е бил монтиран друг. По
отношение на шкафа и плота под умивалниците в банята от представената по
делото оферта №***/10.12.2022 г. се установява, че страните са уговорили
същите да бъдат изработени от материал PVC бял мат и дървесен HPL H1180
ST37 върху PVC основа. Установи се, че ищецът е използвал друг материал,
като не е предупредил за това възложителя, поради което съдът намира, че е
налице отклонение от възложеното. Поради тази причина и във връзка със
заявеното от ответника възражение за намаляване на
дължимото възнаграждение, съдът намира, че уговореното между страните
такова следва да бъде намалено, на основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с
необходимите за отстраняването на недостатъка разходи. От оферта
№***/10.12.2022 г. се установява, че стойността на посочените детайли
възлиза на сумата от 2 656,00 лв., поради което възнаграждението на
изпълнителя следва да бъде намалено със същата стойност. По отношение
на посочените недостатъци, свързани с липсата на кош за вграждане и делител
за шкаф, съдът, при преценка на съвкупния доказателствен материал намира,
че ищецът е поправил посочените недостатъци, като е изпратил детайлите на
клиента. С имейл от 09.10.2023 г. ответникът е препратил на ищеца получено
19
от него писмо от клиента си, в което се посочва, че плоскостта на шкафа в
кухнята, намиращ се вдясно от фурната, се е изметнала, поради което шкафът
тип килер в горния си край не се затваря, съответно е отправено запитване
дали ще може да се коригира. В отговор от 10.10.2023 г. ищецът посочва, че
този детайл не може да се коригира, като дори да се направи наново, ще се
получи същото, доколкото детайлът бил много дълъг и в същото време тесен.
Посочено е, че ако кошницата отивала до горе, можело да се прихване в
челото, но толкова висока кошница не се предлагала на пазара, поради което
нямало какво да се направи в случая. Изложеният недостатък се потвърждава
и от свидетелските показания на свидетелите Мърхов и П., които сочат, че в
кухнята е имало проблем с чекмеджетата, което наложило да бъде извършен
реглаж, изпълнен от свидетеля П., като от представения разходен касов ордер
от 10.08.2024 г. се установява, че за извършената поправка ответникът е
заплатил сумата от 1800 лв. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
възнаграждението на изпълнителя следва да бъде намалено с
необходимите за отстраняването на недостатъка разходи в размер на 1800 лв.
При изложеното, искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение по договор № ***/19.12.2022 г. се явява основателен за сумата
от 522,66 лв. и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 4
978,66 лв.
По отношение на релевираните от ответника възражения за прихващане
със сумата от 3488 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ответника имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза в размер на
последните 10 % от уговорено в полза на ответника възнаграждение по
договор № 1875/12.2022 г., сключен с трето лице, както и със сумата от 5964
лв., представляващи последните 10 % от уговорено в полза на ответника
възнаграждение по договор № ***/21.12.2022 г., сключен с трето лице, както и
със сумата от сумата от 2581.20 лв., представляваща неустойка за забава
съгласно чл. 19 от договор № ***/21.12.2022 г., съдът намира възраженията за
неоснователни по следните съображения:
По възражението с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на
ответника е да докаже виновно неизпълнение на договорно задължение на
ищеца, изразяващо се в некачествено/забавено извършване на възложената
работа; че поради виновното неизпълнение на ищеца, ответникът е пропуснал
да реализира доходи под формата на последната вноска от уговореното в полза
на „С“ възнаграждение съгласно договори № 1875/12.2022 г. и №
***/21.12.2022 г., размер на вредите и тази пропусната полза е могла да бъде
предвидена при възникване на облигационните отношения. В тежест на ищеца
е да докаже точно изпълнение на задълженията си по договорите.
По отношение на договор № **/14.12.2022 г. /проект М/, както се посочи
по-горе не се доказа некачествено изпълнение от страна на ищеца, а съдът
намира за недоказано и наличието на забавено изпълнение от същия по
следните съображения: от представената по делото оферта № **/13.12.2022 г.
20
се установява, че страните са уговорили срок на изработка – 50 работни дни
след взимане на точни размери, като при всяко внасяне на корекции по време
на работния процес, срокът се удължава по преценка на изпълнителя, а срокът
за монтаж е 20 работни дни. От приобщената към делото електронна
кореспонденция между страните и показанията на свидетелката Рашкова се
установява, че проектът е бил изменен на 09.02.2023 г., на 30.03.2023 г., на
30.04.2023 г., на 02.05.2023 г., като монтажът е бил извършен в периода между
28-30.06.2023 г. Предвид изложеното и с оглед на изричната разпоредба,
включена в договора за изработка, че при всяко внасяне на корекции по време
на работния процес, срокът се удължава по преценка на изпълнителя, съдът
намира, че не е налице забавено изпълнение от страна на изпълнителя.
Отделно, следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал доказателства за
това, че е претърпял твърдените вреди, като от показанията на свидетелката
Рашкова се установява, че ответникът е получил пълното възнаграждение по
сключения договор с клиента.
По отношение на договор № ***/19.12.2022 г., макар и да се доказа
наличието на некачествено изпълнение от страна на ищеца, съдът намира за
недоказано твърдението на ответника, че е претърпял вреди в размер на
последната вноска по сключения между него и клиента му договор за
изработка, доколкото от свидетелските показания на свидетеля Рашкова се
установява, че ответникът е получил пълното възнаграждение по договора с
клиента, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства в полза
на обратното.
По отношение възражението за прихващане с неустойка по чл. 19 от
договор № ***/21.12.2022 г., съдът намира следното: съгласно чл. 19 от
договор за изработка № ***/21.12.2022 г., сключен между ответника като
изпълнител и трето за спора лице, в качеството му на възложител, при забава
на изпълнителя при изработване и предаване на вещта, той дължи неустойка в
размер на 0.2% на ден върху стойността на непредадената вещ (вещи), но не
повече от 10 %. Съгласно представената по делото оферта № ***/10.12.2022 г.,
в същата е посочено, че не е окончателна и може да претърпи промени след
замерване, конкретизиране на детайлите и промяна в параметрите, като в
офертата не е посочен срок за изработка и монтаж на мебелите. Такъв не се
установява и от водената между страните електронна кореспонденция, поради
което и доколкото не се установява краен срок за изпълнение на договора, не
може да се приеме,че е налице забава по отношение на изпълнителя. Дори да
се приеме, че срокът за изработката и монтажа е 60 дни от вземане на размери,
също не може да се приеме, че е налице забава на ищеца, доколкото страните
нямат спор, че задължение на ответника по сключения договор за изработка е
да осигури всички необходими условия на ищеца да изпълни своите
задължения, а именно: помещенията, в които ще се монтират мебелите, да
бъдат в степен на завършеност, която позволява да бъдат взети годни мерки за
изработка на мебелите и впоследствие в състояние, което да бъдат монтирани,
както и да осигури достъп до обекта. От свидетелките показания на
21
възложителя на ответника Мърхов се установява, че размерите на обекта били
взети на 29 януари, а монтажът на мебелите се осъществил в периода 31 май –
1-2 юни. От показанията се установява също, че възложителят Мърхов имал
сключен договор и за строително-монтажни работи с ответника, като до 14
май същите не били извършени, следователно обектът не бил подготвен за
монтаж на мебелите. С оглед на изложеното съдът намира, че забавата в
монтирането на мебелите не се дължи на причина, за която ищецът да
отговаря, доколкото се установява, че сам ответникът е бил в забава по
сключения между него и Мърхов договор за строително-монтажни работи,
което от своя страна представлява забава по сключения между настоящите
страни договор на изпълнение на задължението на кредитора да подсигури
необходимите условия за монтаж на мебелите. С оглед на изложеното
неоснователно се явява и възражението за прихващане с посочената
неустойка.
По релевираното възражение за прихващане със сумата от 1800 лв. без
ДДС, представляваща стойността, заплатена от ответника за отстраняване на
некачествено извършената от ищеца работа, съдът намира следното: когато
възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265,
ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на
разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Т.е. поръчващият не може да иска и намаляване на цената
и заплащане на разходите за поправка, поради което и доколкото е разгледано
и уважено възражението за намаляване на възнаграждението, посоченото тук
възражение за прихващане с разходите за поправката се явява неоснователно.
По релевираните възражения за прихващане със следните суми: сумата от
3667.07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 15 500 лв. за
периода от 13.02.2023 г. до 25.11.2024 г., със сумата от 7495,46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 29 400 лв. за периода от
15.12.2022 г. до 25.11.2024 г. и със сумата от 2967.84 лв, представляваща лихва
за забава върху главницата от 14 600 лв. за периода от 29.05.2023 г. до
25.11.2024 г.: доколкото не се установи наличието на забава от страна на
изпълнителя по двата договора за изработка, съответно № **/14.12.2022 г. и №
***/19.12.2022 г., то и тези възражения се явяват неоснователни.
По предявения от ищеца иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже погасяването на дълга.
Не се спори между страните, че установената търговска практика между
двете дружества била заплащането на договорената цена да се осъществява по
следния начин: 60% се заплащало авансово, 30% - при изработката и
доставката на мебелите, а останалите 10% - след монтажа на мебелите.
Доколкото по делото се установи, че ответникът е приел извършената работа с
22
осчетоводяване на процесните фактури на 31.08.2023 г., то и съдът намира, че
възложителят е изпадал в забава след приемане на работата. Предвид това,
ищецът има право на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху непогасената част
от сумите по процесните фактури към датата на предявяване на исковете,
чийто размер по договор № **/14.12.2022 г. съгласно заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за процесния период от
15.09.2023 г. до 20.06.2024 г. възлиза на сумата от 1643,94 лв., като предвид
диспозитивното начало в процеса и заявения от ищеца размер от 1642,77 лв.,
то и до тази сума следва да се уважи искът. Както се посочи по-горе,
уважената част от главницата по договор № ***/19.12.2022 г. възлиза на
522,66 лв., върху която сума следва да бъде изчислена и лихвата за забава.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода 15.09.2023 г. до
20.06.2024 г. размерът на обезщетението възлиза на 55,21 лв., до който размер
искът се явява основателен и неоснователен за разликата до пълно предявения
размер от 525,90 лв.
Ответникът дължи и законна лихва върху посочените главници, считано
от 21.06.2024 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 156,73 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, както и сумата в размер на 1 373,66 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете, като съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 733,84 лв., представляваща разноски за депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съобразно
отхвърлената част от исковете и доколкото съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. с пар. 2а НМРАВ. Ищецът следва да
заплати на ответника и сумата в размер на 338,42 лв., представляваща
разноски по заповедното производство, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „И“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „М 4“, ***, ***, чрез адв.
К. С., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Ц“ **, срещу „С“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д“ ****, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове, с правно
23
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „С“ ООД,
ЕИК: ***, дължи на от „И“ ЕООД, ЕИК *** по сключения между тях договор
за изработка, доставка и монтаж на мебели от № **/14.12.2022 г. следните
суми: 15563,35 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор
№ **/14.12.2022 г., за която сума са издадени фактури № ***/31.08.2023 г., №
***/31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 21.06.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1642,77 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2023 г. - 20.06.2024 г., за
които суми на 05.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „И“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „М 4“, ***, ***, чрез адв.
К. С., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Ц“ **, срещу „С“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д“ ****, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „С“ ООД,
ЕИК: ***, дължи на от „И“ ЕООД, ЕИК *** по сключения между тях договор
за изработка, доставка и монтаж на мебели от № ***/19.12.2022 г. следните
суми: 522,66 лв. представляваща незаплатено възнаграждение по договор №
***/19.12.2022 г., за която сума е издадена фактура № **********/31.08.2023
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
21.06.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 55,21 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2023 г. - 20.06.2024 г., за които суми на
05.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 39273/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, иск за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 522,66 лева до пълния
предявен размер от 4978,66 лева, както и предявения по реда на чл. 422 ГПК
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск за лихва с правно основание чл. 86
ЗЗД, за разликата над уважения размер от 55,21 лева до пълния предявен
размер от 525,90 лева.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. „Д“ ****, да заплати в полза на „И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. „М 4“, ***, ***, чрез адв. К. С., със съдебен
адрес: гр. С, ул. „Ц“ **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3530,39
лева, представляваща разноски в настоящото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ж.к. „М 4“, ***, ***, чрез адв. К. С., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Ц“ **,
да заплати в полза на „С“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Д“ ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
1072,26 лева, представляваща разноски в настоящото и заповедното
24
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25