Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 3093
12.02.2019 г., гр. Пловдив
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА - районен съдия при Районен съд-Пловдив, като съдия-докладчик по НЧХД
№ 776/2019 г. по описа на ПРС, XXV н.с.,
след като се запознах с Тъжба вх. № 8501/05.02.2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, депозирана от адв. Т. К. в
качеството й на процесуален представител на М.А.А., с ЕГН: **********, с която
е повдигнато обвинение против П.Д.С., ЕГН ********** ***, за това, че:
„На 10.09.2018 г., в гр. Пловдив, чрез подаване на жалба до РП Пловдив,
по която е образувана пр.преписка №
8275/2018г., ме набеди в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като
деянието извърши умишлено, при форма на вина пряк умисъл“ - престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК
и след
като се запознах с материалите по делото и като съобразих чл. 247а, ал.
2, т. 2 и чл. 250-252 НПК, констатирах, че тъжбата не съответства на
разпоредбата на чл. 80 от НПК и са налице основания за прекратяване на делото.
За да достигне до този извод,
съдията-докладчик констатира, че в тъжбата се съдържат данни за извършено
престъпление от общ характер. Данни в тази насока се съдържат в описателната
част на тъжбата и в самия диспозитив формулиран от тъжителя, независимо че
посочената от него правна квалификация е по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Съда не е длъжен да се съобразява с посочената от частния тъжител правна
квалификация, а следва от изложените в нея факти да направи своя преценка, на
какво престъпление съответстват те. Частния тъжител е посочил че престъплението
е извършено от С. чрез подаване на сигнал до РП Пловдив, чрез които сигнал
тъжителката била набедена в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Описаното представлява приписване на тъжителката на престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК /както е било възприето и от тъжителката/, и обективира
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Сигнала е подаден до РП Пловдив, която
безспорно е орган имащ правомощието да образува наказателно производство.
Съгласно трайната практика на съдилищата, твърдения направени пред орган на
властта в писма, жалби или клетвени показания, не могат да се считат за
разгласяване и разпространяване по „друг начин“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, респ. по чл. 148, ал. 2, пр. 1 от НК /в тази насока Решение № 265 от
01.11.2018г. по в.н.ч.х.д. № 1291/2018г. на ОС Пловдив/. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК се състои в съобщаване, че някакво
лице е извършило определено престъпление от общ характер, каквото то всъщност
не е извършвало. За разлика обаче от втората форма на клевета – приписването на
престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. ІІ НК, тук деецът се обръща не към кого да
е, а към „надлежен орган на властта” – орган, който има правомощието да
образува наказателно производство – какъвто е настоящия случай. Престъплението
е резултатно. Неговият престъпен резултат обаче се изчерпва само с това, надлежният
орган да узнае за неверните твърдения или за уличаващите материали. Няма нужда
той да им е повярвал. Следователно, за да има довършено престъпление,
достатъчно е органът да получи лъжливата информация, като не е нужно той да
бъде заблуден, а още по-малко – да привлече набедения към наказателна
отговорност като обвиняем или уличен. В настоящия случай в тъжбата се твърди че
Районна прокуратура Пловдив е образувала пр.проверка № 8275/2018г. по която
било постановен отказ да се образува досъдебно производство. Всичко изложено в
тъжбата води съда до извод че твърдяното за извършено е престъпление от общ
характер по чл. 286, ал. 1 от НК, поради което настоящето производство следва
да бъде прекратено, като за същото следва да бъде сезирана Районна
прокуратура-Пловдив.
Ето защо,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ производството
по НЧХД № 776/2019 г. по описа на ПРС, XXV н.с.
ИЗПРАЩАМ
делото на РП-Пловдив по компетентност.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.