РЕШЕНИЕ
№ 348 04.03.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Йовка Банкова
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Д. КАНД номер 3119 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Г.Д.
Р. И. Н. от с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна против решение №1453/04.11.2019г.
постановено по а.н.д. №4456/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) №6441/26.09.2019г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр. с чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства от 03.07.2001г. на МРРБ /Наредбата/ на основание чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП на касаторът е наложена глоба в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че за съдебното решение са налице отменителните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован не се явява, представлява се от адв. П..
Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, редовно призована, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за частична неоснователност на касационната жалба. Предлага отмяна на
оспореното решение и връщане на делото за повторно разглеждане от въззивната
инстанция с указания за назначаване на СТЕ.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на Д. е ангажирана за това, че на 04.09.2019г., в 10:03 часа, на
път I-6, на км. 481 в посока София – Бургас, управлява и осъществява движение
на съчленно ППС с пет оси, съставено то МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ12.380“,
с рег.№В 62 99 НВ и полуремарке с три оси с рег.№ В 81 45 ЕЕ. В процеса на
проверката е направено измерване, при което е установено, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като измереното натоварване на задвижващата втора единична ос
на ППС е 12,215т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгл. чл.7,
ал.1, т.4, б.а от Наредбата, а при измерено разстояние между осите 1,31 м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,595 тона при
максимално допустимо натоварване 24,000 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б. „б“ от
Наредбата. При проверката водача не е представил валидно разрешение за движение
на извънгабаритно ППС, респ. тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба. Сумата от
натоварването по осите на ППС е установено с електронна везна DFW – KR № 118829
и ролетка 1301/18 5м. ППС е превозвало дърва.
За така констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0005919/13.09.2018г., въз основа
на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд – Бургас е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени изискванията на ЗАНН. От събрания по делото доказателствен
материал намира, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а"
от Закона за пътищата. Счита, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че нарушението не е маловажно. Споделя и мотивите на органа, за налагане
на глоба в размер на 1000 лв.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
На първо място АУАН е съставен от надлежноупълномощено
на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП дл. лице, видно от представената Заповед
№РД – 11 – 859/15.07.2019г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. НП
също е издадено от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.56, ал.3, т.1 от
ЗП наказателните постановления за републиканските пътища се издават от
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. Пред
въззивната инстанция е представена
заповед вх.№ РД-11-860/15.07.2019 година (л.9), видно от което председателя на
Управителния съвет на АПИ е упълномощил Явор Методиев Иванов – началник отдел
„Контрол на републиканската пътна мрежа“, при дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ да издава наказателни постановления. От това следва, че НП
е издадено от компетентен орган и РС правилно е приел, че при издаването и
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и същите
са издадени от компетентни лица.
Първоинстанционният съд е формирал
правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем
подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Последната
не се оспорва от страна на касатора.
Оспорват се правните изводи, направени от
АНО въз основа на описаните констатации.
По делото безспорно е установено наличие у
водача и представяне при проверката на Квитанция за платени пътни такси
№102010280001123/26.08.2019г. по ТАРИФА за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура“
(отменена 31.12.2019 г.) В същата е отразено заплащане на два вида такси - за
превишена допустима маса ( по чл.3 от Тарифата) и за наднатоварване на осите
реципрочно (по чл.4 от Тарифата).
Видно от разстоянието по заявения мяршрут
- около 70 км. и заплатения размер на двете такси по ТАРИФА за таксите, които
се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" (отменена от 31.12.2019
г.) - съответно 33,31 лв. за превишена
макс. допустима маса и 58,46 лв. за наднатоварване на оси, става ясно, че са
били заплатени такси за минимално допустимо надвишаване на общата маса на ППС
по чл.3 от тарифата, определена в чл. 6 от Наредба № 11 от 2001 г., и за минимално превишаване на допустимото
максимално натоварване на ос на пътните превозни средства, определени в чл. 7
от Наредба № 11 от 2001 г. и то за четири оси (отразено в самия документ), а не
за цялото пътно превозно средство, което е с пет оси, както изискват това
нормите на Наредбата и Закона за пътищата.
Поради изложеното са неоснователни възраженията
на касатора, че наднатоварването на задвижващата втора единична ос със 715 кг.
не е нарушение, напротив видно от заплатената такса, всяко надвишение на ос на
влекача над 500 кг. от допустимото ограничение от 11,5т. се тарифира с
по-висока такса, каквато в настоящия случай не е била заплатена (0,30 евро на
километър на ос, вместо заплатената от 0,11 евро на километър на ос), което
обстоятелство правилно е било преценено като нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б“а“ от
Наредбата.
Що се отнася до хипотезата по
констатираното надвишение на установената
сума от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 метра, съдът счита
следното: Видно от представената
квитанция такси за превишение на допустимото натоварване на всички пет оси не
са били заплащани, (заплатена е такса за 3 / 4
оси, като таксата се дължи на километър пробег и на ос, а не на
килограм, поради което в конкретния случай каквото и да е надвишение над нормативноустановения
лимит от 24 т. представлява нарушение.
Неправилно е и позоваването на
установената съдебна практика по повод разпоредбата на чл. 35 от Наредбата,
която сочи, че при извършване на проверка с оглед издаване на разрешение за
движение на тежки или извънгабаритни превозни средства се използват средства за
измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.
В случая използваната електронна
везна е именно такова средство, което наказващият орган е доказал, че отговаря
на изискванията на Закона за измерванията.
Съдът обаче счита за неправилни и необосновани
възраженията на касатора, че приложима в случая е нормата на чл.38, ал.3 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета въз
основа на законова делегация (Закон за измерванията), защото тя, предвижда
определен метод, по който следва да бъде извършено измерването, но единствено
при измерване на общата маса на ППС, а не и при всички останали видове
измервания.
Предвид изложеното, може да се
приеме, че въззивният съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с
правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил
е, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена,
съответно – с разпоредбата, по която е наложено наказанието. Касае се за тежко,
извънгабаритно ППС, движещо се по републиканската пътна мрежа без надлежно
разрешение от АПИ.
Безспорно е, че водачът не е
представил валидна и съответстваща на действителното натоварване на осите такса
или изрично разрешение за движение с установеното натоварване от
администрацията, стопанисваща пътя, като нормата за натоварване на ос на тройната
ос на ППС е била надхвърлена значително, както и задвижващата втора единична ос.
Според чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая, наказващият орган е установил, че ППС,
управлявано от С.Д. е тежко, поради претоварване на осите му, а той – като
физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без
специално разрешение или заплатена такса, при надвишаване на максимално
допустимата маса на ППС. Измерването е извършено с везна, одобрена за този вид
измервания, чиято годност е удостоверена към момента на измерването, видно от
представените и обсъдени от въззивната инстанция доказателства, като то не е в
нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.3 от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол тъй като за установяване на
административното нарушение с ползваната везна е измервана освен общата маса на
ППС, също и натоварването на осите му, което не е незаконосъобразно.
Предвид горното настоящата инстанция
намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с
всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1453/27.11.2019г., постановено по а.н.д. № 4456/2019г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.