Р
Е Ш Е
Н И Е
№15 14.01.2013
година гр.Несебър
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд граждански състав
на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря К.Л.
като разгледа докладваното от съдията Атанасова
гражданско дело № 582 по описа за 2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от С.Ж.У. ***, ЕГН **********, чрез адв. А.П.Т., против К.Н.Г.
с ЕГН **********,***, с искане да бъде извършена съдебна делба на съсобствени
на страните недвижими имоти и движими вещи, както следва: 1) апартамент,
находящ се в гр. Несебър, ул. “***” № 1, блок “***”, вход Б, ет.1, ап.2, със
застроена площ 64.12 кв.м., при граници: изток- улица, запад- коридор, север-
ап.1, юг- ап. 3, отгоре- ап. 5, отдолу- изби; 2) лек автомобил марка “Тойота”,
модел “Корола Версу” цвят син металик с рег. № ***; 3) дворно място в гр. Св.
Влас с административен адрес: ул. “***” № 39А, с площ от 600 кв.м., съставляващо
УПИ ХХVІІ- 378 в кв.23 по плана на града, при граници: улица, УПИ ХХVІІІ, УПИ
VІІ-163 и УПИ ХХVІ-379, ведно с построените в него сгради, както следва: западен
близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ
от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ
от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с
площ от 52 кв.м. и източен близнак- семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от
седем апартамента и една двойна стая; 4) урегулиран поземлен имот № Х-109 с
площ от 700.52 кв.м. в кв. 7103 по плана на к.к. “Слънчев бряг”, при квоти: 3/4
за ищеца и 1/4 за ответницата. Иска се също да се приеме за установено, че ищецът
е собственик в резултат на трансформация на лични средства, на 1/2 ид.част от
следните имоти: дворно място в гр. Свети Влас, ул. “***” № 39А, с площ от 600
кв.м., съставляващо УПИ ХХVІІ- 378 в кв.23 по плана на града, ведно с
построените в него западен близнак, магазин за хранителни стоки и източен
близнак- семеен пансионат.
В исковата молба се твърди, че страните са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху недвижим имот- УПИ
ХХVІІ- 378 в гр. Свети Влас, в резултат на две сделки, обективирани в
нотариален акт за покупко-продажба № 81, том ІІ, нот.д. № 2178/29.08.1995 г. и
нотариален акт за замяна № 157, том І, нот.д. № 303 от 20.06.1985 г., поправен
с нотариален акт № 196, том І, нот.д. № 380 от 21.08.1985 г. За постройката
западен близнак, ведно с магазина, страните се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост № 15, том ІІ, рег. № 2676, нот.д. № 635/1999 г.
Ищецът твърди, че 50% идеални части от собствеността
върху описаните постройки са били придобити еднолично от него в резултат на
настъпила частична трансформация, тъй като строителството на постройките, освен
със заети средства, е било извършено и с лични средства на същия от следните
източници: продажба на недвижим имот, лична собственост на ищеца; продажба на
компенсаторни записи, лична собственост на ищеца; парични средства, получавани
като доход от ищеца в качеството му на едноличен търговец, парични средства-
дарение от бащата на ищеца. В тази връзка сочи, че е придобил по силата на
наследяване от своята майка Н.Т.И. 1/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.
Разград, подробно описан в нотариален акт № 155/1972 г. на РРС. С лични
средства, получени от продажбата на наследен от неговия баща Ж.С. У. имот в гр.
Разград, ищецът закупил дела на своята сестра от апартамента- също 1/3 ид.ч., а
по-късно с общи на двете страни средства била закупена по време на брака им
останалата 1/3 ид.част от този апартамент. Същият бил продаден с нотариален акт
№ 105/1999 г. на трето лице, като получените от продажбата 10 000 лева
били вложени в строителството на сградите, предмет на делбата. От тях лични
средства на ищеца били 6 666 лева.
В исковата молба се твърди още, че ищецът е вложил в
строителството на процесните сгради и други лични средства в размер на
13 886.88 лева, съставляващи стойността на продадени компенсаторни записи,
заплатена от инвестиционния посредник “Евродилинг” АД по банков път на
14.12.2004 г. Освен това, ищецът реализирал доходи като едноличен търговец с
наименование ЕТ “Женина- С.У.”, рег. по ф.д. № 452/1994 г. по описа на Окръжен
съд- Бургас и всички средства от търговската си дейност инвестирал в
строителството на сградите, както следва: за 1994 г.- 37 893
неденоминирани лева, 1995 г.- 87 115 неденоминирани лева, 1996 г.- 117 068
неденоминирани лева, 1997 г.- 2 018 019 неденоминирани лева, 1998 г.-
14 708 707 неденоминирани лева, 1999 г.- 4 195.74 лева, 2000 г.-
2 347 лева, 2001 г.- 349 лева, 2002 г.- 1 380.40 лева, 2003 г.-
2 486.34 лева, 2004 г.- 2 127.80 лева и 2005 г.- 75.80 лева. В
строителството на сградите били инвестирани и 5000 лева от спестовната книжка
на ищеца, открита с превод от неговия баща.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който ответницата е изложила становището си по допустимостта
и основателността на иска за делба. Счита, че делбата следва да бъде допусната
при равни квоти- по 1/2 ид.ч. за всяка от страните, като излага съображения за
неоснователност на претенцията за частична трансформация на лично имущество.
Твърди, че по 1/3 ид.части от двата апартамента, оставени в наследство от
родителите на ищеца, са заплатени от страните по време на брака между тях.
Относно компенсаторните записи сочи, че продажбата им е извършена в края на
2004 г., след като недвижимите имоти, предмет на делбата, са придобити, респ.
построени и обзаведени. Твърди, че доходите на ищеца като едноличен търговец не
са влагани в строителството, а са служили за издръжка на четиричленното му
семейство, като през посочения период същият не е получавал други доходи.
Относно средствата от спестовната книжка на ищеца твърди, че са придобити по
време на брака и също представляват съпружеска имуществена общност. Твърди, че
е изплащала и продължава да изплаща вноските по договора за кредит, сключен на
13.03.2003 г. Прави искане за включване в делбата на движими вещи, както и за
осъждане на ищеца на основание чл. 344, ал.1 от ГПК да й заплаща месечно сумата
от 3 000 лева до окончателното извършване на делбата, представляваща
обезщетение за ползване на недвижимите имоти, предмет на делбата, с изключение
на апартамента в гр. Несебър. Ангажира доказателства.
С протоколно определение от 25.11.2009 г. са включени в
делбата по молба на ответницата К.Н. движими вещи, както следва: хладилници
“Санг”- осем броя, закупени с фактура № 267/04.07.2001 г.; хладилник “Аляска”-
три броя, закупени с фактура № **********/05.06.2004 г.; телевизори “Шарп”- три
броя, закупени на 15.05.1997 г.; телевизори “Самсунг”- осем броя, по фактура №
**********; телевизор “Филипс”, по фактура **********/28.05.2004 г.;
електрически бойлери- осем броя, електрически бойлер “Фламина”, по фактура №
**********/16.06.2003 г.; пералня “Индезит”, по фактура № **********;
хидрофорни помпи- два броя по фактура № **********/10.05.2003 г.; седем броя холови
гарнитури, всяка от които състояща се от диван- двойка, диван- тройка
разтегателен с автоматичен механизъм, фотьойл без облегалка за ръцете и
табуретка квадратна ниска, с текстилна тъмна дамаска; осем броя тоалетни
масички от тъмно, масивно дърво, с едно чекмедже, с огледала, закрепени на
стената; осем броя гардероби от тъмно масивно дърво- двукрилни с по две
чекмеджета отдолу; маса- овална, разтегателна от тъмно масивно дърво, закупена
с фактура № **********/10.05.2003 г.; 100 броя спални комплекти от 100% памук,
състоящи се от долен, горен чаршаф тип “торба”, две калъфки цветен десен
“есенни листа”; 50 броя олекотени завивки и 50 броя възглавници; 30 броя тънки
и 30 броя плътни завеси; 8 броя килими вълнени, червени на цвят с размери 2.20
на 1.50 м.; хладилник “Бош” с отделна камера, охлаждаща до -18 градуса, с
височина 1.80 м.; готварска печка “Горение” комбинирана на ток и газ с фурна и
два котлона, работещи с електроенергия, и четири котлона, работещи с газ; 15
броя хотелски легла единични, стандартни от тъмно масивно дърво, с по-висока предна
табла; три броя картини, маслени- “Буря в морето”, “Цветя” и “Пейзаж”,
представляващи цветни пейзажи.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответницата оспорва
претенцията за частична трансформация, като счита, че делбата следва да бъде
допусната при равни квоти на страните. В с.з. на 21.06.2012 г. оттегля
претенцията за делба на шест броя електрически бойлери. Ангажира доказателства.
Несебърският районен съд, като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата по допускането й.
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи,
чийто граждански брак, сключен през 1982 г., е прекратен с решение № 243/12.10.2007
г., постановено по гр.д. № 555/2007 г. по описа на Районен съд- Несебър, влязло
в сила на 28.11.2007 г.
От приложения по делото договор от 31.03.1994 г. се
установява, че ищецът С.Ж.У. ***, по време на брака си с ответницата К.Н.,
недвижим имот- жилище, находящо се в гр.
Несебър, ул. “***” № 1, блок “***”, вх.Б, със застроена площ 64.12 кв.м.,
при граници: изток- улица, запад- коридор, север- ап.1, юг- ап. 3, отгоре- ап.
5, отдолу- изби, ведно с избено помещение, за сумата от 68 245 лева.
С нотариален акт № 157 от 20.06.1985 г. на Районен
съд- Поморие, поправен с нотариален акт № 196/1985 г., С.У. и К.Н. са
прехвърлили на Боян Н.Н. цветен телевизор марка “НЕК”, а в замяна са получили
недвижим имот- 1/2 ид.част от дворно
място в с. Влас (понастоящем гр. Свети Влас), цялото от 600 кв.м.,
съставляващо парцел ХХVІІ, имот пл. № 375 в кв.23, при посочени граници. С
нотариален акт № 81/1995 г. на РС- Несебър страните са придобили по време на
брака си чрез покупко-продажба от Н.Б. Н. и останалата част от описания
недвижим имот за сумата от 4 500 лева. В периода 1986 г. – 1995 г. същите
са построили в дворното място, въз основа на Разрешение за строеж №
8/14.04.1986 г., жилищна сграда
(западен близнак), състоящ се от приземен етаж на площ от 60 кв.м., първи
жилищен етаж на площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж на площ от 73 кв.м. и
тавански етаж на площ от 73 кв.м., и магазин
за хранителни стоки на площ от 52 кв.м. С нотариален акт № 15/1999 г. на
нотариус С.А. са признати за собственици на така изградената постройка. В
периода 1998 г. – 2001 г. в същия имот е бил изграден въз основа на Разрешение
за строеж № 58/17.09.1998 г. и източен близнак- семеен пансионат на 4 етажа, състоящ
се от седем апартамента и една двойна стая, който заедно със западния близнак
съставлява ПИ № 11538.501.267.1 по кадастралната карта на гр. Свети Влас.
С нотариален акт № 132/2004 г. на нотариус М.Б.
страните са придобили чрез покупко-продажба от Е.А.А. и Л.А.С. недвижим имот- незастроено място с площ от 1000 кв.м. в
местността “Мал тепе”, съставляващо УПИ Х-109 с площ от 700.52 кв.м. в квартал
7103 по плана на курортен комплекс “Слънчев бряг”, за сумата от 53 589
евро, заплатена с банков кредит. С влязло в сила Решение № 45/24.06.2009 г. по
гр.д. № 473/2008 г. на НРС е прието, че собственик на този имот е В.Л.Б. от гр.
София, като С.У., К.Н., Е.С. и Л.С. са осъдени да й предадат владението на същия.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените
договор и фактура от 12.05.1994 г., че по време на брака с ответницата ищецът е
закупил от лицето З.С. Г. лек автомобил
“Алфа Ромео”, рама № ZAR162B**********, двигател № AR06100015337, за сумата от 50 000 лева. Видно от
приложеното свидетелство за регистрация, по време на брака между страните е бил
закупен на името на ответницата и лек автомобил “Тойота Корола” с цвят син металик с рег. № ***.
Страните са придобили по време на брака си и движими вещи, предназначени за
обзавеждане на построените сгради, както следва: хладилници “Санг”- осем броя,
закупени с фактура № 267/04.07.2001 г.; хладилници “Аляска” модел KS 1390- три броя, закупени с фактура № **********/05.06.2004
г.; телевизори “Шарп”- три броя, закупени на 15.05.1997 г.; телевизори
“Самсунг” модел “CZ-21F102TS- осем броя,
по фактура № **********/20.05.2004 г.; телевизор “Филипс”, по фактура
**********/28.05.2004 г.; електрически бойлер “Фламина” модел VLX 80K-INDX+, по фактура № **********/16.06.2003 г.; пералня
“Индезит” модел WP100 EX-1000OB+, по фактура
№ **********/15.03.2004 г.; два броя хидрофорни помпи модел HW-40 EINHELL, по
фактура № **********/10.05.2003 г.; хладилник “Бош” с хладилна камера;
готварска печка “Горение” комбинирана за електроенергия и газ; седем броя
холови гарнитури, всяка от които състояща се от диван- тройка разтегателен с
автоматичен механизъм, фотьойл и табуретка, с текстилна тъмна дамаска; осем
броя тоалетни масички- тъмни, масивни, с едно чекмедже с 8 броя огледала; осем
броя гардероби- тъмни, масивни, двукрилни, с по две чекмеджета отдолу; маса-
овална, разтегателна, масивна, закупена с фактура № **********/10.05.2003 г.;
100 броя спални комплекти от 100% памук, състоящи се от долен, горен чаршаф тип
“торба”, две калъфки цветен десен “есенни листа”; 50 броя олекотени завивки и
50 броя възглавници; 30 броя тънки и 30 броя плътни завеси; 8 броя вълнени килими,
червени на цвят; 15 броя хотелски легла единични, стандартни масивни; три броя
картини, маслени- “Буря в морето”, “Цветя” и “Пейзаж”. Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, всички описани вещи понастоящем се намират в
двата пансионата (източен и западен близнак), ползвани от ищеца.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм., в
сила към момента на придобиване на процесните движими и недвижими вещи), вещите
и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са
придобити. В ал. 3 законодателят е въвел оборима презумпция за наличие на съвместен
принос. В тежест на претендиращия индивидуална собственост съпруг е оборването
на тази презумпция, като същият следва да докаже по несъмнен начин извънбрачния
произход на средствата, вложени за придобиване на имотите.
Ищецът твърди частична трансформация на вложени лични средства при придобиване
на процесните сгради, като сочи, че строителството е извършено със заети средства и с негови лични средства от следните източници: 1)
продажба на недвижим имот в гр. Разград; 2) продажба на компенсаторни записи; 3)
парични средства, получавани като доход от ищеца в качеството му на едноличен
търговец и 4) парични средства- дарение от бащата на ищеца. Моли да бъде прието
за установено, че е собственик на 1/2 ид.част от същите. Тази претенция е с
правно основание чл. 21, ал.2 от СК (отм.), доколкото се твърди трансформация
на лични средства при придобиване на конкретни имоти.
За уважаване на предявения иск по чл. 21, ал.2 от СК
(отм.) е необходимо да се установи по делото кумулативно наличие на следните
предпоставки: брак между страните, придобиване на имущество по време на брака,
участие на една от страните в придобиването на това имущество с лични средства
и размерът на тези средства да е значителен. В случая първите две предпоставки
безспорно са налице.
За установяване на твърденията си за частична
трансформация ищецът е представил по делото нотариален акт № 105/1999 г. на
нотариус с район на действие РС- Разград, с който страните са продали на
непълнолетната И.Г.К., действаща със съгласието на майка си М. Д.К., недвижим
имот- апартамент № 10, находящ се във вход Б на първи етаж в жилищен блок
“Витоша ІІ” на ул. “Марица” в гр. Разград, за сумата от 10 000 лева. Видно
от приложените по делото удостоверения за наследници и договори за продажба на
наследство от 06.12.1989 г. и от 25.04.1990 г., У. е придобил 1/3 ид.част от
описания апартамент по наследство от майка си Н.Т.И. и 2/3 ид.части от останалите
наследници на същата- Т.Ж.У. и Б.Н.И. чрез покупко-продажби, сключени по време
на брака на страните. По делото не се установи твърдяната от ищеца трансформация
на средствата, получени от продажба на наследството му, оставено от бащата Ж.С.
Петров, в придобиване на 1/3 от апартамента на майката, чрез покупката от Н.И..
С оглед на това, съдът приема, че от така получената от продажбата на имота
сума от 10 000 лева, лични средства на У. са само 3 333 лева
(стойността на наследствения му дял).
По делото са представени временни
удостоверения № 41-У-003-001-К от 02.11.1999 г., № 41-У-001-001-К от 02.11.1999
г. и № 41-У-005-001-К от 02.11.1999 г., издадени от областния управител на
Разградска област на името на С.Ж.У., за притежание на компенсаторни записи на
стойност съответно: 2 800 лева, 6 600 лева и 700 лева. Представена е също
поръчка № А-12990/26.11.2004 г. до лицензиран инвестиционен посредник
“Евродилинг” АД, от която е видно, че на 09.12.2004 г. С.У. е внесъл
сертификати № 41-У-001-001-К от 02.11.1999 г. и № 41-У-005-001-К от 02.11.1999
г., на стойност съответно 3 540.50 лева и 3 611.31 лева. От тези
доказателства не се установява по несъмнен начин дали У. е получил тези суми,
но дори да се приеме, че на посочената дата те са били заплатени, те обективно
не са могли да бъдат вложени в строителството на сградите, което към този
момент вече е приключило.
От приложените по делото данъчни декларации се
установява, че ищецът е реализирал в качеството на едноличен търговец доходи,
както следва: за 1994 г.- 37 893 неденоминирани лева, 1995 г.- 87115
неденоминирани лева, 1996 г.- 117 068 неденоминирани лева, 1997 г.- 2 018 019
неденоминирани лева, 1998 г.- 14 708 707 неденоминирани лева, 1999
г.- 4 195.74 лева, 2000 г.- 2 347 лева, 2001 г.- 349 лева, 2002 г.-
1 380.40 лева, 2003 г.- 2 486.34 лева, 2004 г.- 2 127.80 лева и 2005
г.- 75.80 лева. Същият твърди, че тези средства са били вложени изцяло в
строителството на сградите. Категорични доказателства в този смисъл по делото
няма. Приложени са единствено описаните данъчни декларации, от които се
установява размера на облагаемия доход (т.е. финансовият резултат от дейността
на едноличния търговец преди данъчното облагане) и с оглед на това не би могло
да се приеме, че посочените суми са вложени изцяло в придобиване на делбените
имоти. Част от посочените приходи са реализирани след изграждане на всички постройки-
през периода 2002 г. – 2005 г., а доходите, описани в данъчната декларация за
98 г. са от търговия и курорт- частна квартира, очевидно реализирани при
експлоатиране на построените от страните към този момент сгради (западен
близнак и магазин). Наред с това, по делото са налице данни, че с приходите от
тази дейност, чийто размер не би могъл да се определи като значителен, е
осигурявана в този период издръжката на 4-членното семейство, при липса на
други доходи.
Според тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на
ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговската дейност
на ЕТ, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. В конкретния случай
такива данни по делото няма. Не са представени счетоводни документи за
заприходяване на сградите като актив на търговеца. В данъчните декларации не са
отразени и разходи за придобиване на същите, като дълготрайни материални
активи. В приложената на л.48 справка Е като придобити активи са посочени единствено
движими такива- компютър, принтер и монитор. За отчетния период 1995 г. е
отразено придобиване на земя- парцел в гр. Свети Влас, но по отношение на този
парцел не се твърди трансформация, а и според посочения в декларацията
нотариален акт № 81/95 г., купувачи по тази сделка са двете страни по делото. Доколкото
записването в декларацията се основава на нотариалния акт, то не може да бъде
съобразено от съда при решаване на спора между страните, при така констатираното
несъответствие с него.
Ищецът твърди, че е вложил в
строителството парични средства, дарени от неговия баща. В подкрепа на това
твърдение представя ксерокопие на спестовна книжка, издадена на 05.07.1983 г., с
внесена към този момент сума от 5051.74 лева. Според показанията на свид.
Жеков, сумата от 5000 лева е била преведена през 1983 г. от бащата на ищеца.
Тази сума била необходима за отпускане от ДСК на кредит за строителството, с
оглед изискването към посочения момент лицето да участва и с лични средства,
като гарантира това участие с жилищно-спестовен влог в размер на 30% от
необходимата за строителството сума. От приложената спестовна книжка обаче е
видно, че от така преведените 5000 лева неколкократно са теглени суми, като към
06.11.1984 г. (преди започване на строителството) сумата е била в размер на
3 601.74 лева. Впоследствие са внасяни и други суми, но няма данни за
техния произход.
Следва да се отбележи, че само по себе
си извършването на превод от бащата не е достатъчно, за да се приеме, че се
касае за дарение. Основанието за заплащане на паричната сума не се презумира, а
трябва да бъде доказано от ищеца, но доказателства в този смисъл не са
ангажирани по делото. Независимо от това, дори да се приеме, че посочената сума
е предоставена като дарение в полза на ищеца, тя не може да обуслови
трансформация, доколкото е незначителна, с оглед стойността на постройките, в
които е вложена (западен близнак и магазин). Видно от заключението на
назначената по делото допълнителна СТЕ, извършена от вещото лице инж. Г.Ц.,
стойността на строителството на тези постройки възлиза на 72590 лева. Доколкото
в закона липсва критерий за преценка на “незначителността”, тя следва да се
преценява преди всичко с оглед на процентното съотношение на “трансформираната”
част спрямо целия имот, определено чрез аритметична пропорция между паричната
равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена на придобития
имот. В конкретния случай сумата от 3 601.74 лева, вложена в строителството
на западния близнак и магазина, съставлява около 1/20 част (по-малко от 5%) от стойността
им и следователно се явява незначителни по смисъла на чл. 21, ал.2 от СК
(отм.). Същото се отнася за сумата от 3 333 лева, получена от ищеца от
продажбата на наследствената му част от апартамента в гр. Разград. Към момента
на сключване на сделката- 03.11.1999 г. западният близнак и магазинът са били
завършени и са функционирали, и следователно тази сума би могла да бъде вложена
само в строителството на източния близнак (категорични доказателства за
влагането й в строителството няма). С оглед стойността на строителството на
източния близнак, възлизаща на 106 350 лева според заключението на
допълнителната СТЕ, следва да се приеме, че дори ищецът да е участвал с лични
средства в посочения размер- 3 333 лева, те очевидно са незначителни- около
1/32 част от тази стойност и не могат да обусловят трансформация.
Ищецът твърди също, че е вложил в строителството
заемни средства. В подкрепа на твърденията си представя договори за банкови кредити
и извлечения за заплащане на погасителни вноски по тези кредити. Влагането на
заети средства в строителството не се оспорва от ответната страна. Тези средства
обаче не са лични. За задължението,
поето от единия съпруг във връзка с придобиване на жилищен имот за задоволяване
нужди на семейството, обвързан солидарен длъжник е и другият съпруг, съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), а имуществото има правното
положение на средствата, вложени за придобиването му и следователно същото представлява
съпружеска имуществена общност. Изплащането от единия съпруг на поетите общи задължения
не е от естество да обуслови трансформация, доколкото наличието на такава се
преценява към момента на придобиване на имуществото, а настъпилите по-късно
обстоятелства са ирелевантни за тази преценка, тъй като имуществото вече е
станало съпружеска имуществена общност. Поради това, извършените плащания по
кредита биха могли да създадат единствено облигационни отношения между
страните, но не и да обусловят трансформация.
С оглед изложените съображения съдът
намира за основателен предявения иск за делба на следните недвижими имоти: 1)
апартамент в гр. Несебър, ул. “***” № 1, блок “***”, вход Б, ет.1, ап.2; 2) УПИ
ХХVІІ- 378 в кв.23 по плана на гр. Свети Влас, ведно с построените в него
сгради- западен и източен близнак и магазин. Не е оборена презумпцията на чл.
19 от СК (отм.) за съвместен принос, поради което с прекратяване на
съпружеската имуществена общност, правата на съпрузите се считат равни и посочените
имоти следва да се допуснат до делба между страните при равни квоти - по 1/2
идеални части. При тези квоти следва да бъде допусната също делба на движимите
вещи, придобити от страните по време на брака между тях, подробно описани
по-горе в изложението. Предвид влязлото в сила решение № 45/24.06.2009 г. по
гр.д. № 473/2008 г. на НРС, с което е прието, че трето лице е собственик на УПИ
№ Х-109 с площ от 700.52 кв.м. в кв. 7103 по плана на к.к. “Слънчев бряг”, следва
да се отхвърли искът за делба на този имот, доколкото между страните не
съществува имуществена общност по отношение на същия.
С оглед формирания извод за наличие на
съсобственост между страните по отношение на построените сгради, основателно се
явява и искането на ответницата за присъждане на обезщетение. По делото е
безспорно установено, че сградите се ползват изцяло от ищеца и няма съгласие
между страните за начина на ползване на същите по време на делбения процес от
двамата съсобственици, съобразно на правата им. Следователно, налице са предпоставките
на чл.344, ал.2 от ГПК. Касае се обаче до привременна мярка в процеса и
доколкото със съдебния акт, с който тя се постановява, не се разрешава
материалноправен спор между страните, не е допустимо по този ред да бъде
присъдено обезщетение за периода, предхождащ постановяването на решението по
иска за делба- така, както се иска от ответната страна. По своята правна
същност претенция за обезщетение за период, предшестващ постановяване на
решението по допускане на делбата, е за вземане по чл.31, ал.2 от ЗС и не може
да се разгледа в първата фаза на делбата.
При определяне размера на обезщетението
съдът съобрази заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза.
В същото е посочен за 2012 г. среден месечен наем за западния близнак 1000 лева
(общо за четирите етажа); за източния близнак- 3800 евро месечно в активния
сезон- (т.е. около 22 300 лева за времето от 15.06. до 15.09), а в
останалите месеци- 300 лева месечно за апартамент (общо 2100 лева месечно за
всички 7 апартамента) и 200 лева за двойната стая, както и 6 900 лева
годишен наем за магазина. При тези данни следва да се приеме, че средният
месечен наем за всички постройки възлиза на 5 158.33 лева и съобразно
квотата си от собствеността, ответницата следва да получава до приключване на
делбата половината от тази сума, възлизаща на 2 579.17 лева месечно. За
тази сума искането следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли, като
неоснователно.
При този изход на спора, разноски по
делото не следва да се присъждат на ищеца.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С.Ж.У. ***,
ЕГН **********, и К.Н.Г. с ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти: 1) апартамент, находящ се в гр. Несебър, ул. “***”
№ 1, блок “***”, вход Б, ет.1, ап.2, със застроена площ 64.12 кв.м., при
граници: изток- улица, запад- коридор, север- ап.1, юг- ап. 3, отгоре- ап. 5,
отдолу- изби; 2) дворно място в гр. Св. Влас с административен адрес: ул. “***”
№ 39А, с площ от 600 кв.м., съставляващо УПИ ХХVІІ- 378 в кв.23 по плана на
града, при граници: улица, УПИ ХХVІІІ, УПИ VІІ-163 и УПИ ХХVІ-379, ПИ с идент.
№ 11538.501.267 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в
него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак,
състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73
кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73
кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., и източен близнак-
семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна
стая; както и следните движими вещи:
лек автомобил марка “Алфа Ромео”, с рама № ZAR162B**********,
двигател № AR06100015337; лек автомобил “Тойота
Корола” с цвят син металик с рег. № ***; хладилници “Санг”- осем броя, по
фактура № 267/04.07.2001 г.; хладилници “Аляска” модел KS 1390- три броя, по фактура № **********/05.06.2004 г.;
телевизори “Шарп”- три броя, закупени на 15.05.1997 г.; телевизори “Самсунг”
модел “CZ-21F102TS- осем броя, по фактура № **********/20.05.2004 г.;
телевизор “Филипс”, по фактура **********/28.05.2004 г.; електрически бойлер
“Фламина” модел VLX 80K-INDX+, по
фактура № **********/16.06.2003 г.; пералня “Индезит” модел WP100 EX-1000OB+, по фактура № **********/15.03.2004 г.; два броя хидрофорни
помпи модел HW-40 EINHELL, по фактура № **********/10.05.2003 г.; хладилник
“Бош” с хладилна камера; готварска печка “Горение” комбинирана за
електроенергия и газ; седем броя холови гарнитури, всяка от които състояща се
от диван- тройка разтегателен с автоматичен механизъм, фотьойл и табуретка, с
текстилна тъмна дамаска; осем броя тоалетни масички- тъмни, масивни, с едно
чекмедже с 8 броя огледала; осем броя гардероби- тъмни, масивни, двукрилни, с
по две чекмеджета отдолу; маса- овална, разтегателна, масивна, закупена с
фактура № **********/10.05.2003 г.; 100 броя спални комплекти от 100% памук,
състоящи се от долен, горен чаршаф тип “торба”, две калъфки цветен десен
“есенни листа”; 50 броя олекотени завивки и 50 броя възглавници; 30 броя тънки
и 30 броя плътни завеси; 8 броя вълнени килими, червени на цвят; 15 броя
хотелски легла единични, стандартни масивни; три броя картини, маслени- “Буря в
морето”, “Цветя” и “Пейзаж”, намиращи се в изградените в ПИ с идент. №
11538.501.267 по кадастралната карта на гр. Свети Влас два пансионата- източен
и западен близнак, ползвани от съделителя С.Ж.У., а лекия автомобил “Тойота
Корола”- намиращ се при съделителката К.Н.Г., при равни квоти на страните от по 1/2 идеална част.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ж.У. ***, ЕГН **********, против К.Н.Г.
с ЕГН **********,***, за делба на недвижим имот, съставляващ УПИ № Х-109 с площ
от 700.52 кв.м. в кв. 7103 по плана на к.к. “Слънчев бряг”.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ж.У. ***, ЕГН **********, с правно
основание чл. 21, ал.2 от СК (отм.), за установяване по отношение на К.Н.Г. с
ЕГН **********,***, че С.Ж.У. е собственик в резултат на трансформация на лични
средства на 1/2 идеална част от следните имоти: дворно място в гр. Св. Влас с
административен адрес: ул. “***” № 39А, с площ от 600 кв.м., съставляващо УПИ
ХХVІІ- 378 в кв.23 по плана на града, при граници: улица, УПИ ХХVІІІ, УПИ
VІІ-163 и УПИ ХХVІ-379, ПИ с идент. № 11538.501.267 по кадастралната карта на
гр. Свети Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен
близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ
от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ
от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с
площ от 52 кв.м., и източен близнак- семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от
седем апартамента и една двойна стая.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.2 от ГПК С.Ж.У. ***, ЕГН
**********, с правно основание чл. 21, ал.2 от СК (отм.), да заплаща на К.Н.Г.
с ЕГН **********,***, месечно обезщетение в размер на 2579.17 лева (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и
седемнадесет ст.), считано от постановяване на настоящото решение до приключване
на делото с влязъл в сила съдебен акт, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.Н.Г. в
останалата част до претендирания размер от 3000 лева месечно.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас
в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: