РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. ******, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100352 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана исковата молба от В. Г. И.,
ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ****** № **, срещу Е. Г. И. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № **, с която е предявен иск за
ревандикация на идеални части от недвижим имот, отмяна на констативен
нотариален акт, както и за разпределяне на ползването на същия - правна
квалификация чл. 108 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 32, ал. 2 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 6/15 и. ч. от
сграда с идентификатор ********, с адрес: гр. ******, ул. „********” № **,
функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи -
един, застроена площ 75 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор
********* в гр. ******, общ. ******, обл. Монтана, ул. „********” № **,
който е с площ от 1083 кв. м., като 3/15 и.ч. са придобити по наследство от
бащата на ищеца - Г. И. Л., и 3/15 и. ч. са придобити чрез Договор за продажба
на наследство, вх. рег. № **** от **.**.20** г., акт № ***, том **, вписан в СВ
******, от сестра му С. Г. К., ЕГН **********. Ищецът сочи, че останалите
съсобственици са били Е. Г. И. с права 4/15 и. ч., К. Г. И. с права 4/15 и. ч.,
както и наследниците на Б. П. Б. - П. Б. П. и К. Б. П., с права 1/15 и. ч.
Твърди се, че през 2011г. ищецът е подал искова молба за делба на
наследствените имоти, по която е било образувано гр. д. № 832/2011г. по
описа на PC ******, като един от ответниците е била Е. Г. И.. На 06.07.2012г. с
Решение на PC ****** бил отхвърлен искът в частта за делба на процесната
сграда в гр. ******, ул. „********” № **. Ищецът твърди, че през 2015г.
депозирал нова искова молба за делба на сградата като било образувано гр. д.
№ 233/2015г. по описа на PC ****** за 2015г. Е. Г. И. отново била ответник.
1
Делото било прекратено с Определение от 15.03.2015 г. на PC ******.
Ищецът твърди, че от пролетта на 2022г. ответницата се настанила в
наследствената къща - представляваща процесната сграда с идентификатор
********, гр. ******, ул. „********” № **, под предлог, че няма къде да
живее. След това установила фактическа власт върху наследствения имот и
възпрепятствала ищеца да ползва част от сградата. Твърди се още, че на
23.08.2022г. ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт за
собственост върху цялата сграда с вх. рег. № **** от **.0*.20**г., акт № ***,
том **, вписан в СВ ******, като декларации за съгласие за това подали само
двама от съсобствениците - П. Б. П. и К. Б. П., притежаващи общо 1/15 ид. ч.
Ищецът твърди, че през цялото време до днес е заплащал данъците за
процесната сградата, тъй като я е декларирал за целта пред данъчната служба
на Община ****** на негово име. Релевира, че ответницата не е владяла
необезпокоявано имота в продължение на последните 10 години, т.е от 2012г.
до снабдяването й с оспорвания от ищеца констативен нотариален акт (2022г).
В исковата молба се сочи, че през цялото време до влизане в сила
системата на АГКК на скиците е отбелязвано, че сградата е собственост на
наследници на Г. И. Л., а след като била приета новата система на АГКК - не
били подадени данни за собствеността и скиците били издавани без данни за
собственик.
Въз основа на горното ищецът сочи, че за него е възникнал правен
интерес от завеждането на настоящия иск срещу ответницата, за да защити
правата си на собственик на недвижим имот.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено по отношение на Е. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
ул. „******“ № **, че В. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ******
№ ** е съсобственик, притежаващ 6/15 ид. ч. /шест петнадесети ид.ч./ от
правото на собственост върху сграда с идентификатор ********
/***********/ по КККР на гр.******, одобрени със заповед **-**-
*/**.0*.20**г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
сградата - от 25.04.2023г., адрес: гр. ******, общ. ******, обл. Монтана,
м.******, ул. „********” № **, разположена в ПИ с идентификатор
*********, застроена площ 75 кв.м /седемдесет и пет кв.м./, на един етаж, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, като бъде осъдена Е. Г. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № **, да предаде на В. Г.
И., ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ****** № ** владението върху
неговите ид.ч. от гореописания недвижим имот, както и да бъде разпределено
ползването върху същия.
Отправено е и искане да бъде отменен констативен нотариален акт за
собственост вх. рег. № **** от **.0*.20** г., акт № ***, том **, вписан в СВ
****** до размера на притежаваните от ищеца права, а именно - 6/15 ид.ч.
Претендират се направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В същия се сочи, че предявените искове са недопустими като са изложени
2
и съображение в тази връзка. Сочи се, че след влизане в сила на Решението по
допускане на делбата, постановено по гр.д. № 832/2011г. на РС ******,
обстоятелствата не са се променили до завеждане на настоящото дело.
Ищецът не твърди такава промяна. Към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор ********* с площ от 1083 кв.м., в който се намира процесната
сграда, все още е със статут на земеделска земя и не е променено
предназначението му, включително не е променен статутът на сградата -
„незаконен строеж”. Наред с това с влязло в сила Постановление по ИД №
315/2017г. по описа на СИС при РС ****** се твърди, че на ответницата е
възложен поземления имот, на който е изключителен собственик. Поради
горното счита, че предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС е недопустим,
поради и което следва съдебното производство да бъде прекратено. Иска се
присъждане на разноските по настоящето дело.
Касателно иска с пр.осн. чл.32, ал.2 от ЗС се сочи в ОИМ, че също е
недопустим и съдебното производство следва да се прекрати и по отношение
на него.
В условията на евентуалност се сочи, че така предявените искове са
неоснователни. Оспорват се изцяло и не се признават. Оспорено е
твърдението в исковата молба, че ищецът е собственик на 3/15 ид.ч. от
процесната сграда с идентификатор ********, със застроена площ от 75кв.м.,
находяща се в гр.******, ул. ****** № ** по силата на наследствено
правоприемство от баща Г. И. Л.. Сочи се, че към исковата молба липсват
твърдения и доказателства за собственост на сградата на общия за страните
наследодател - Г. И. Л.. Оспорено е и твърдението на ищеца, че е собственик
на 3/15 ид.части от процесната сграда по силата на Договор продажба
наследство със страни ищецът и сестрата на двете страни - С. Г. К., поради
факта, че процесната сграда не е била в патримониума на общия наследодател.
Оспорено е и твърдяното, че ответницата владее процесната сграда без
основание. За собствеността на същата ответницата сочи, че се легитимира с
приложения към исковата молба нотариален акт. Последната счита
оспорването му за неоснователно и заявява, че ще се ползва от него като
писмено доказателство. Твърди, че е упражнявала собственическите си
правомощия в пълен обем единствено и само за себе си повече от десет
години и е придобила сградата на основание давностно владение. Считайки се
за собственик, единствено и само тя години наред е извършвала строителни и
ремонтни дейности по сградата за запазване целостта й. Ответницата твърди,
че приемайки я за собственик, ищецът не е участвал по никакъв начин в тези
дейности. Напротив - възпрепятствал я е със свои действия и в момента също
я възпрепятства да ползва в цялост собственото си дворно място.
Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.М. от
МАК, който поддържа исковата молба и моли претенцията да бъде уважена.
Депозирана е и писмена защита, в която са изложени съображения от страна
на ищеца в полза на неговите твърдения. Извършено е позоваване на съдебна
практика. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
3
претендиран от ответника, касателно иска с правна квалификация по чл. 32,
ал.2 ЗС.
Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично и с адв. Л.Г. от МАК. Поддържа, че исковата молба е недопустима, а в
условията на евентуалност – неоснователна, като е отправена молба
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Депозирана е писмена защита с
развити в същата съображения в подкрепа на твърденията на ответника.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства,
изискани са за послужване други дела и прокурорски преписки, назначена и
изготвена е съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като се запозна с доказателствената маса, приобщена по
делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото с приетия за окончателен без възражения от страните доклад
съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че във връзка с процесната
сграда са водени две дела - гр.д. № 832/2011г. и гр.д.233/2015г. - и двете по
описа на Районен съд ******, както и че през 2022г. ответницата се е снабдила
с КНА, вписан в СВ ****** с акт *** том ** дело ****/20**г., вх. рег.
****/**.0*.20**г. и че към момента на депозиране на исковата молба същата е
във владение на имота.
Установи се, че Г. И. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр. ****** през 1946г. е
закупил от А. Ю. М. П. следния имот: от лозището, сега празно място, в
района на гр.******, местност „*****“ от 4,5-четири дка и пет ара, до съседи:
от две страни Г. С. и път, само 1,125-един декар и сто двадесет и пет кв.м., до
съседи: Г. С. К., път, С. А. и Ц. К. Ц. с частите от същото, които в същия ден са
купили от същата продавачка, видно от приложения към доказателствената
маса НА № ** том IV, рег. ****, дело ***/19**г. от 29.05.1946г. на К. П.-
нотариус при ******ски обл.съд (л. 4-5 от приложеното към настоящото дело
гр.д.233/2015г. по описа на РС ******).
Видно от доказателствените материали по приложеното гр. дело №
832/2011г. по описа на РС ****** с решение № Ф01 от 15.03.2003г. на ОСЗ
****** по заявление от 24.05.2003г., депозирано от В. И., на наследниците на
Г. И. Л.,б.ж. на гр.******, е възстановено правото на собственост в
съществуващи/възстановими стари реални граници върху следния имот:
временно неизползвана нива от 1083 кв.м., пета категория, м.******, имот №
***** по картата на землището, при граници и съседи:№****** - улица на
общ.******, №******-временно неизползвана нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
№******-улица на общ.******, №******-временно неизползвана нива, земи
по чл. 19 ЗСПЗЗ и №******-временно неизползвана нива, земи по чл. 19
ЗСПЗЗ.
Г. И. Л., видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на
същия, е починал на **.0*.19**г. и е оставил следните наследници: З. И. Л. с
ЕГН **********, поч. **.**.20**г. – съпруга, С. Г. К. с ЕГН ********** –
дъщеря, В. Г. И. с ЕГН ********** – син, К. Г. И. с ЕГН ********** – син и Е.
4
Г. И. с ЕГН ********** – дъщеря.
Установи се, че З. И. Л. е починала на **.**.20**г., като е оставила
следните наследници – К. Г. И. с ЕГН ********** – син и Е. Г. И. с ЕГН
********** – дъщеря, син (от предходен брак) Б. П. Б. с ЕГН **********, поч.
на **.0*.20**г., оставил за наследници П. Б. П. с ЕГН ********** и К. Б. П. с
ЕГН ********** – синове.
От приложеното гр. дело № 832/2011г. по описа на РС ****** се
установи, че същото е било образувано по депозирана искова молба от ищеца
по настоящото дело и С. Г. К. (сестра на същия). Предмет на делото е делба на
недвижим имот и построените в него сгради, една от които е и процесната.
Установи се, че в ПИ с идентификатор ********* се намират следните сгради:
сграда с идентификатор *********.3-гараж със застроена площ 37 кв.м.,
сграда с идентификатор *********.4-гараж със застроена площ 17 кв.м.,
сграда с идентификатор *********.2- за обитаване със застроена площ от 92
кв.м., и процесната сграда с идентификатор ******** и със застроена площ 75
кв.м. По посоченото гражданско дело е представено удостоверение за данъчна
оценка от 2011г. на четирите гореописани сгради, за които е посочено в
удостоверението, че са собственост на ищеца В. И..
С Решение № 228/06.07.2012г. по гр.дело № 832/2011г. по описа на РС
****** била допусната съдебна делба между В. Г., И., С. Г. К., К. Г. И., Е. Г. И.,
Б. П. Б. на следния наследствен недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор № ********* съгласно КККР на гр. ******, при съседи
поземлени имоти с идентификатори: ********, ********, *********, *******
и ******** представляващ временно неизползваема нива, с площ от 1083,00
кв.м., местност „******“, категория пета, който е бил собственост на Г. Л., при
права от по 4/15 ид.ч. за К. И. и Е. И., по 3/15 ид.части за В. И. и С. И. и 1/15
ид.част за Б. Б..
С решението е отхвърлен предявеният иск от ищците срещу ответниците
за делба по отношение на находящите се в посочения поземлен имот сгради:
сграда за обитаване със застроена площ 75 кв.м. и с идентификатор №
********; сграда за обитаване със застроена площ 92 кв.м. и с идентификатор
№ *********.2; гараж със застроена площ 37 кв.м. и с идентификатор №
*********.3; гараж със застроена площ 17 кв.м. и с идентификатор №
*********.4, поради недопустимост на иска. Решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
С Решение № 399/10.12.2012г. по същото гр.дело № 832/2011г. по описа
на РС ****** е изнесен на публична продан недвижимият имот, допуснат до
делба в производството: поземлен имот с идентификатор № *********
съгласно КККР на гр. ******, временно неизползваема нива, с площ от 1083,
00 кв.м., местност „******“, категория пета, при съседи ПИ с
идентификатори: *********. ********. ********, ********* и *******.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.02.2013г.
Междувременно на 20.11.2012г. е сключен договор за продажба на
наследство, вписан с дв.вх.рег.№**** от **.**.20**г., акт ***, том ** на СВ
******, между С. Г. И. с ЕГН ********** като продавач и ищеца по
5
настоящото дело като купувач с предмет наследството, останало от покойния
им баща Г. И. Л., б.ж. на гр.******. Заверен препис от същия е приложен към
материалите по делото.
По-късно заведеното гр.д. № 233/2015г. по описа на РС ****** е
приключило с прекратително определение от 13.03.2015г. предвид
обстоятелството, че е била налице абсолютна процесуална пречка за надлежно
упражняване правото на иск, а именно влязло в сила съдебно решение между
същите страни, за същото искане и на същото основание – решение по
допускане на делба по гр. д. 832/2011г. по описа на РС ******. Определението
не е обжалвано и е влязло в сила.
Видно от приложеното изпълнително дело № 315/2017г. по описа на СИС
при РС ****** въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.дело №
832/2011г. по описа на РС ****** е образувано цитираното изпълнително
производство. По силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
15.07.2019г., влязло в законна сила на 27.07.2019г., вписано в СВ при РС
****** с вх.рег.№ *****, акт № ***, том **/04.09.2019г., поземлен имот с
идентификатор № ********* съгласно КККР на землището на гр. ****** е
възложен на ответницата Е. И..
По делото е приложено заверено копие от нотариално дело № 638/2022г.
по описа на нотариус Б.К. с рег. № *** към НК на РБ. Видно от материалите
на 04.07.2022г. Община ****** е издала удостоверение на Е. Г. И. в уверение
на това, че за сграда за друг вид обитаване с идентификатор ******** със
застроена площ от 75 кв.м., построена преди 1970г., която се намира в
поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в гр. ******, местност
„******“, са налице условията на §16, ал. 1 от ЗУТ във връзка с §127, ал. 1 от
ЗИД на ЗУТ. Сградата не подлежи на премахване и забрана за ползване. След
обстоятелствена проверка е съставен КНА № ***, том VI, рег. ****, дело ***
от **.0*.20**г. на нотариус Б.К. с рег. № *** към НК на РБ, вписан в СВ
****** с вх. № **** от **.0*.20**г. акт № ***, том **, дело ****/20**г., видно
от който Е. Г. И. е призната за собственик на следния имот: сграда с
идентификатор ******** /***********/ гр.******, общ.******, обл.Монтана,
по КККР, одобрени заповед **-**-*/**.0*.20**г. на изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение със Заповед **-**-**-** 25.05.2011г. на началник
СГКК-Монтана, с адрес на сградата - гр.******. м. ******, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, застроена плот 75
/седемдесет и пет/ кв.м., брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор: няма, номер от предходен план: няма.
По делото е приложена скица от 08.07.1980г. на имот № **** в кв. * на
наследници на Г. И. Л. с титул на собственост описания по-горе нотариален
акт от 1946г., а именно: акт **, том **, дело *** от 1946г. с посочване, че
имотът се намира извън регулационните граници, върху която са отразени 4
бр. сгради в посочения имот.
Касателно справката от ОДМВР Монтана за задгранични пътувания на
ответницата /л.88 от делото/ съдът намира (с оглед посоченото в нея), че
6
същата съдържа непълни данни, но все пак подкрепя заявеното от разпитаните
в хода на производството свидетели, че ответницата е пътувала в чужбина
през последните 10 години.
Приобщено към доказателствената маса е удостоверение за данъчна
оценка от 04.02.2016г. /л. 19 от настоящото дело/, както и такова от
17.02.2015г. /л.7 от гр. д. 233/2015г. на РС ******/ за сграда с идентификатор
******** с РЗП 75 кв.м. И в двете като собственик е отразен ищецът, което
потвърждава заявеното от него, че същият е декларирал сградата като
собствена пред данъчните служби в Община ******. Видно от представените
удостоверения за данъчна оценка от 04.02.2016г., от 17.02.2015г. и от
28.02.2024г. сграда с идентификатор ******** с РЗП 75 кв.м. е с
административен адрес гр.******, ул. ****** (******) **.
Касателно представените от ищеца приходни квитанции – същите
действително касаят заплащане на данъци за имот с адрес гр.******, ул.
****** (******) **, но не става ясно за кой имот се отнасят – за поземления
или за някоя от сградите в него и за коя/кои по-конкретно.
Въз основа на показанията на св. С. Т.а М. се установи, че в двора, където
живеят ищецът и ответницата, има една стара къща, в която живее Е. и където
е родена, а на лицето на двора е къщата на брат й В.. М. е посочила, че ищецът
живее в жилището в двора отпред, в къща, построена от баща му, както и че
„старата къща я имат от майка й (на ответницата) и от баща им. Свидетелката
е уточнила, че страните по делото са деца от един баща и от различни майки.
Е. има къщата от нейните майка и баща. Посочила е, че В. не е живял никога
там. От показанията на този свидетел се установи, че къщата се състои от две
стаи и едно коридорче с кухня и един санитарен възел. Видно от показанията
на св.М. ответницата е напускала процесния имот временно, докато е ходила в
чужбина да работи, за да се сдобие със средства, с които да го ремонтира. Към
момента на заседанието, в което е разпитвана, св.М. е заявила, че ответницата
извършва ремонт в къщата. Потвърдила е, че между ищеца и ответницата
отношенията са изострени, както и че същите са имали спор касателно
водоснабдяването на имота. Същото се установява и от показанията на св. Д.
К. М.. Тя е заявила също, че Е. живее в старата къща на нейните родители, а В.
живее пред Е., като са в един двор. Св. М. е заявила, че Е. живее доста отдавна
сама там - след смъртта на техните родители. В. никога не е живял в къщата на
Е., винаги е живял в къщата отпред, като е посочила, че поне така си спомня.
М. е заявила, че за къщата, в която живее Е. „честно е имало пререкания“, като
е уточнила: „поне съм чувала, че е имало такива между Е. и В., почти винаги,
когато съм ходела. За къщата спореха, къщата отзад. Неговото отношение не е
било добро винаги към нея, поне това си спомням“. М. е посочила, че
ответницата поддържа процесния имот и прави ремонт от близо две години,
като ищецът не й е помагал. Свидетелката е потвърдила, че ответницата е
ходила да работи в чужбина преди около 8-10г. като е отивала за кратко, след
което се е връщала и после пак е заминавала.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, т.к. същите са
ясни, логични и непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран
7
доказателствен материал.
По делото както въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
така и от приложените множество писмени материали, сред които пр.пр.
4291/2023г. на РП Монтана (образувана по жалба на ищеца от 27.07.2023г. и
неотносима към процесния период), пр.пр. 4938/2023г. на РП Монтана
(образувана по жалба на ищеца от 02.10.2023г. и неотносима към процесния
период), справки от ВиК Монтана за подадени сигнали срещу ищец на
01.08.2023г. и от 16.10.2024г. (също неотносими към процесния период и
касаещи откриване на партида на името на ответницата и предхождащи това
спорове касателно доставянето на вода в процесния имот), пр.пр. 3934/2024г.
на РП Монтана, по която е образувано ДП по жалба на Е. И., водено за
самоуправство, извършено на 18.07.2024г., се установи, че между ищеца и
ответницата е имало множество спорове касателно имотите (поземлен имот и
сгради) с административен адрес гр.******, ул.****** (******) **.
По делото е назначена и изготвена експертиза. Видно от същата предмет
на задачата е имот с идентификатор ******** по КККР на гр. ******.
Изготвена е скица, неразделна част от заключението. От заснемане на обекта
вещото лице е установило, че сградата е разположена в средната част в посока
север - юг на имот *******. Състои се от две спални, дневна-коридор, кухня,
баня-тоалетна, антре и килер, всичко със застроена площ равна на 66.70 кв. м.
и полезна площ равна на 52.40 кв.м., което разположение е отразено и в
изчертана скица – неразделна част от заключението. Сградата е построена от
непечени тухли, основно ремонтирана е. При разпоредбите на чл. 40 от ЗУТ,
сграда 1 в имот ****** според заключението на вещото лице не позволява на
двамата съсобственици при претендираните от тях права: 6/15 и 9/15 ид. ч. да
ползват лично реална част от нея без да се извършват преустройства. Вещото
лице в съдебно заседание е уточнило, че сградата не отговаря на минималните
законови изисквания за обособяване на второ самостоятелно жилище.
Съдът намира, че така изготвената експертиза е отговорила пълно на
поставените й въпроси и констатациите на вещото лице се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал, поради което не намира основания
да не я кредитира, още повече, че същата е приета без възражения от страните.
За успешно провеждане на ревандикационния иск следва да са налице
следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта - обект на
спорното материално право; вещта да се намира във владение или държане на
ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание.
За да бъде уважено отправеното до съда искане разпределяне на
ползването е необходимо кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото
на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска;
2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за
ползване на общата вещта, респ. решението на мнозинството е вредно за
общата вещ; 3) възможност за разпределение ползване на общата вещ
съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на вещта.
Претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт не е
8
самостоятелен иск, а е средство за защита на лице, чиито права са засегнати с
издаването на нотариалния акт, легитимиращ другиго като собственик.
Защитата на засегнатото лице може да бъде осъществена чрез иск за
собственост, а отмяната на нотариалния акт е последица от уважаването на
иска. Нотариален акт, издаден в безспорно охранително производство по чл.
587, ал. 2 от ГПК, се ползва с доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този
нотариален акт. Засегнатото от акта лице не е участвало в охранителното
производство, затова то разполага с възможността да обори констатациите в
акта, но това трябва да стане в състезателно исково производство. Едва след
уважаване на собственически иск може да бъде отменен констативният
нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. (в т.см. ТР № 3 от 29
ноември 2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГК).
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени,
респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков
ред спор за материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по
чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на
иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Така, за да бъде
уважена акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК в претендирания
обем, следва да бъде успешно проведено пълно и главно доказване от ищеца
на иска по чл. 108 ЗС в същия този обем.
Съгласно ТР от 05.02.2022г. по т.д. 3/2020г. на ОСГК на ВКС
ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Не може
да се приеме, че това средство за защита принадлежи единствено на
изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за
съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението
на последния е било отнето от друг съсобственик. Такова неравностойно
третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за
всестранна и пълна защита на правото на собственост. Тъй като
правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на
собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг
съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част,
върху която съществува и правото му на собственост.
С оглед горното в цитираното ТР се приема, че при иск по чл. 108 ЗС,
предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е
установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, и с това е
нарушил владението на ищеца.
Касателно възражението на ответницата, че процесната сграда е
незаконна и че искът поради това е недопустим, предвид посоченото в
решението по допускане на делба по гр.д. 832/2011г. по описа на РС ******,
9
следва да се посочи, че статутът на постройките като незаконни е без правно
значение за защитата на правото на собственост. Веднъж изградени, те вече са
самостоятелен обект на правото на собственост и винаги това право може да
бъде защитавано по съдебен ред. Мотивите на делбения съд относно статута
на сградите като незаконни не лишава собственика от средства за защита (така
Решение № 70/23.03.2022г. по ВГД № 20211600500398 по описа за 2021г. на
ОС Монтана).
Предвид това настоящият състав намира, че производството не е
недопустимо и се дължи произнасяне по основателността на претенциите.
Действително по делото не са налични документи за собственост върху
процесната сграда, но с категоричност се установи, че същата е построена от
Г. И. Л. в имот, който е бил негова собственост. С оглед горното и при
съобразяване на разпоредбата на л. 92 ЗС (с непроменяна редакция от
приемането на закона и до днес), съгласно която собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, се налага извод, че в случая следва да се зачете законовата
презумпция, която в хода на производството не е оборена.
Действително с постановлението от 2019г. на ДСИ при РС ******
ответницата е придобила собствеността върху поземления имот, в който е
построена процесната сграда, но видно от същото (а и от материалите по гр.д.
832/2011г. на РС ******), същата не е придобила по силата на цитирания акт
за възлагане сградите, находящи се в дворното място.
За пълнота с оглед посочената презумпция и данните за възстановяване
на поземления имот от ОСЗ ****** следва да се посочи, че съгласно
изложеното в мотивите на решение № 253/19.03.2010г. по гр.дело 399 /2009г. I
г.о. на ВКС (в което е цитирана и следната практика: решение № 4/1996г., ТР
№ 1/2004г. на ОСГК) „с внасяне на имотите в ТКЗС са изгубени само реалните
им граници. Правото на собственост върху тях обаче никога не е било
отчуждавано от държавата. ТКЗС е установило право на кооперативно
земеползване върху внесените земеделски земи и тези, които са изключени от
регулацията, но то не е придобило правото на собственост върху тях на
никакво основание. Предвид изгубване на реалните граници върху имотите е
било ограничено и правомощието на собствениците за разпореждане с
имотите. Формално обаче те са останали собственост на тези, които са ги
притежавали до отнемането им от ТКЗС…“. Още повече, че по делото има
данни, че собственикът на поземленият имот, в който е построена процесната
сграда – Г. Л., е живял в него и реално го е ползвал през годините до смъртта
си, поради което не е губил владението върху същия.
По делото се установи, че процесната сграда е построена преди смъртта
на наследодателя Г. И. Л. (**.0*.19**г.). В удостоверението от Община ******
от 04.07.2022г. е посочено, че сградата е построена преди 1970г. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И. е родена и живяла в
процесната къща, а ищецът и ответницата са еднокръвни брат и сестра – от
един баща и от различни майки, като майка на ответницата е З. И. Л. –
преживяла съпруга на Г. И. Л.. Също от показанията на двете разпитани
10
свидетелки се установи, че къщата е била на родителите на Е. – З. и Г. Л.и.
Видно от удостоверенията за наследници на двамата съпрузи на
**.**.19**г. З. Л. е родила сина си Б. П. Б. – дете от предходен брак. На
**.**.19**г. Г. Л. е станал баща на В. Г. И., за когото се установи, че е дете от
друга майка, а не на З. Л.. През 1961г. са родени общите деца на З. и Г. Л.и – Е.
и К. И.и. Тоест към м.май 1946г., когато е закупил поземления имот ******
съгласно посочения нотариален акт от същата година, Г. Л. не е бил в брак със
З. Л.. Предвид горното и с оглед решенията, постановени по гр.д.832/2011г. по
описа на РС ******, които се ползват със сила на пресъдено нещо, следва, че
ПИ ********* е бил лична собственост на Г. Л.. В същото време обаче същият
е закупен като празно дворно място – без сгради. Въз основа на горното и с
оглед показанията на свидетелите, че къщата е била на З. и на Г., настоящият
състав приема, че процесната сграда е построена по време на брака на З. и Г.
Л.и.
C ΠΠBC № 5/1972г. e пpиeтo, чe пocтpoeнaтa пo вpeмe нa бpaĸa cгpaдa
въpxy зeмя, индивидyaлнa coбcтвeнocт нa eдиния cъпpyг, пpeдcтaвлявa
cъпpyжecĸa имyщecтвeнa oбщнocт и пpинaдлeжи oбщo нa двaмaтa cъпpyзи.
Следователно налага се извод, че същата е била в режим на СИО, предвид
действието на чл. 13 и чл. 103 от СК от 1968г./отм./.
С оглед горното следва, че наследниците на З. и Г. Л.и са станали
съсобственици на процесната сграда след смъртта им (това са съответно
децата на Г. – В. и С. Г.и, детето на З. – Б. П. Б., и общите деца на двамата
съпрузи – Е. и К. И.и).
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа
власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици (в случая
наследствено правоприемство), то го прави държател на техните идеални
части, и за да ги придобие по давност, е необходимо конкретният
съсобственик да превърне с едностранни действия държанието им във
владение, като доведе до знание на останалите съсобственици намерението си.
В подобен смисъл е и цитираното от ищеца решение № 596 от 30.06.2010г. по
гр.д. 1534/2009г.,г.к.,I г.о. на ВКС.
При наследствено правоприемство владението преминава по право към
всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота,
дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали
в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец
на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията
на чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на
придобивна давност, трябва да докаже, не само че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната
на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на
активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин,
освен като отричане на правата на другите сънаследници и които са от
естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че
съсобствениците, които не са се дезинтересирали от имота, обективно също са
могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата
11
си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото
намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части,
докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът - владелец не
може да им противопостави владението си /така решение № 1 от 8.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 231/2018 г., I г. о., ГК/. В този смисъл е и цитираната от
ищеца съдебна практика – решение № 566 от 21.06.2010г. по гр.д. №
1053/2009г.,г.к., I г.о. на ВКС
Намерението за своене на вещта - добросъвестно или недобросъвестно,
изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се
установи фактическа власт и начене владение. По дефиниция владението
трябва да е непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се
установи по скрит начин. Трябва да е доведено до знанието на всеки друг,
който би имал претенции спрямо вещта, да бъде манифестирано. В подобен
смисъл е и цитираната от ищеца практика, намерила израз в решение № 168 от
14.10.2023г. по гр.д. 4234/2022г. на I г.о. на ВКС, решение № 116 от
24.11.2014г. по гр.д. 2592/2014г. II г.о. на ВКС.
В настоящия случай ответницата е навела възражения, че ползва
процесната сграда и упражнява собственическите си правомощия в пълен
обем единствено и само за себе повече от 10 години. С оглед начина на
установяване на владението й – същото следва да се квалифицира като
недобросъвестно. Предвид това следва в нейна полза да е изтекла 10-годишна
давност, за да е придобила същата собствеността върху идеалните частни на
останалите съсобственици.
Видно от събраните по делото доказателствени материали към 2011г., а и
към 2015г. и 2016г. пред данъчните служби като собственик на процесната
сграда е бил деклариран В. И.. Отделно от това с категоричност от
показанията на свидетелите се установи, че между страните по настоящото
дело е имало и все още има спорове касателно сградата. На 01.07.2011г., а и
впоследствие на 18.03.2015г. ищецът е завел искови молби за делба на
процесния имот, по които са образувани съответно гр.д.832/2011г. и гр.д.
233/2015г. по описа на РС ******, с което последният е предявил претенции,
че е съсобственик на същия. Установи се, че действително ответницата живее
в имота и към момента на образуване на настоящото дело (по което впрочем
не е налице спор), но единствените действия, които с категоричност се
установи, че е предприела с оглед манифестиране промяна в намерението си
да превърне държането на останалите идеални части (собственост на другите
съсобственици) във владение за себе си, е снабдяването с КНА през 2022г.,
откогато до момента на предявяване на исковата молба очевидно не са изтекли
10 години. Установи се и че ответницата извършва ремонтни дейности в
сградата през последните две-три години, което обаче не може да се приеме
еднозначно като промяна на намерението й да превърне държането на
идеалните части на другите във владение за себе си.
Установи се впрочем и че междувременно ищецът през последните 11г. -
до 2022г. – снабдяване с КНА от страна на ответницата за процесната сграда, е
предявявал многократно претенции към сградата. С оглед горното дори и да
12
се приеме, че ответницата действително е манифестирала намерението си да
владее и съответно да придобие право на собственост върху останалите
идеални части, то ищецът с действията си през последните 11г. (от момента на
образуване на гр.д.832/2011г. на РС ******) многократно (с посочените по-
горе действия) е смущавал и обезпокоявал владението на ответницата.
С оглед горното настоящият състав намира, че ищецът е съсобственик на
процесната сграда по силата на наследствено правоприемство (като
наследодателят му е бил собственик въз основа на продажбено
правоотношение на поземления имот, в който впоследствие е построена
процесната сграда, собствеността върху която се преценява с оглед
разпоредбата на чл. 92 ЗС), като в полза на ответницата не е изтекла 10-
годишна придобивна давност за неговите идеални части.
При този разбор на фактите, вкл. цитирания договор за продажба на
наследство от 2012г., и с оглед посочените по-горе наследствени отношения
следва, че ответницата не е придобила по давност идеалните части на ищеца
от процесната сграда, като последният притежава 1/10ид.ч. от процесната
сграда по наследство от своя баща и 1/10ид.ч. – въз основа на сключения със
сестра му С. К. договор за продажба на наследство или общо притежава 2/10
ид.ч., равняващи се на 1/5 ид.ч., а не претендираните от него 6/15 ид.ч.
/равняващи се на 2/5 ид.ч./.
Следвователно претенцията му се явява основателна до този признат
размер и неоснователна за разликата до пълния претендиран размер.
Предвид горното и КНА от **.0*.20**г. следва да бъде отменен само до
този обем, който ищецът доказа. За останалите 4/5 ид.ч. КНА не следва да
бъде отменян.
Касателно искането по чл. 32 ЗС за разпределение на ползването на
процесната сграда: по делото се доказа, че страните са съсобственици на
съответните ид. части от сградата – 1/5 ид.ч. за ищеца и 4/5 ид.ч. за ответника.
ВКС с решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 212/2011 г., ІІ г.о. е дал
тълкуване досежнопо въпроса кои обстоятелства трябва да се съобразят при
преценка възможно ли е реално разпределение на ползването, като е прието,
че когато съсобственият имот е жилищен, съдът следва да съобрази възможно
ли е според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните
нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени
самостоятелни помещения и сервизи; предоставяне на общо ползване на
определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на
съсобствениците, респ. на част от тях и ако според състоянието на имота е
невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от
всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при
съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и
заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик, докато
трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при
които е постановено.
Следва да се уточни, че производствата по спорна съдебна администрация
13
на граждански правоотношения (каквото е и това по чл. 32, ал. 2 ЗС) не са
уредени в ГПК, поради което, доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното
производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат
процесуалните правила на общия исков процес, а характерът и целта на
производството по чл.32, ал.2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните
правила на общия исков процес. Този мотив е в основата на тълкуването по т.2
на ТР № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС. След като в
съдебното производство по чл.32, ал.2 ЗС се прилагат правилата на общия
исков процес, то всички искания, доводи и възражения на страните следва да
бъдат направени в исковата молба и отговора на исковата молба, съответно в
сроковете по чл.143 и чл.144 ГПК. Искането при липса на възможност за
разпределение на ползването чрез предоставяне на реален дял от общата вещ
на всеки от съсобствениците, разпределението да бъде извършено като
неползващия съсобственик получи обезщетение, съответно на правата му, е
свързано с необходимост от събиране на доказателства за размера на наемното
възнаграждение, на което съответстват /в т.см. решение №72/15.07.2015г. по
гр.д. 553/2015г. на II г.о. на ВКС/. С оглед горното следва такова искане да е
отправено с исковата молба. В случая обаче не е налице, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос служебно, т.к. не е сезиран с подобна
претенция.
Съгласно практиката на ВКС /решение № 309/24.10.2012г. ГК, I-во г.о.,
ВКС по гр. д. № 226/2012 г., решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. №
727/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. №
224/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ съдът няма право в производство по чл. 32, ал. 2
ЗС да предписва каквито и да е преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване, като преценката за разпределение на ползването на
общата вещ се извършва съобразно фактическото положение към момента на
предявяването. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта, тъй като
използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ” означава
прякото й използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да
се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й.
С оглед горното и предвид експертното заключение, че сградата не може
да бъде поделена без преустройства и не е възможно реално ползване на
имота от всички съсобственици за задоволяване на жилищните им нужди,
искът за разпределяне на ползването се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
И двете страни претендират разноски и представят списък по чл. 80 ГПК.
По иска по чл. 108 ЗС.
Ищцовата страна е посочила, че не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за иска по чл. 32, ал.2 ЗС, предвид което адвокатският
хонорар се претендира само за иска по чл. 108 ЗС. Налични са доказателства
за платена сума за адв.хонорар в размер на 1500лв. и ДТ в размер на 50 лв.,
14
както и допълнителен адв.хонорар в размер на 250 лв. за явяване в съдебно
заседание – трето по ред.
Съгласно чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025г.) при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. В случая са проведени три ОСЗ, а ищцовата страна
има претенция за заплащане на сума за явяване в третото ОСЗ, която е в
минимален размер съгласно Наредбата, поради което настоящият състав
намира, че следва да бъде присъдена в полза на ищеца съобразно уважената
част от претенцията.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ищеца за този иск: съгласно чл.7 ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.
75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2. Възнаграждението се
определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена
- на база данъчната оценка. Като съобрази данъчната оценка на процесния
имот, която е в размер на 786,53лв., и претенцията, която е за 6/15ид.ч.
съобразно ал.2, т. 2 вр. ал.5 на чл. 7 от Наредбата следва, че минималният
адвокатски хонорар е в размер на 400 лв., а претендираният е в размер на
1500лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обемът и
видът на събраните доказателства, броя на откритите съдебни заседания, в
които адвокатът на ищеца се е явил лично, представената писмена защита, в
която е цитирана и съдебна практика, приложена към същата, настоящият
състав намира при съобразяване на извършената от адвоката на ищеца работа,
че адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, следва да бъде
редуцирано от 1500 лв. на 700 лв.
Така съобразно уважената част от исковата претенция по чл. 108 ЗС (1/5
ид.ч., а не 2/5 ид.ч.) на ищеца се следват разноски в размер на 500 лв. по този
иск.
Ответникът претендира разноски по иска с правна квалификация по чл.
108 ЗС в размер на 900 лв. – платен адвокатски хонорар. Съобразно
отхвърлената част от претенцията на ответника се следват разноски в размер
на 450 лв.
По иска по чл. 32, ал.2 ЗС.
С оглед изхода от делото по тази претенция ищецът няма право на
разноски (които са в размер на ДТ-50 лв., 200 лв. – депозит за вещо лице), а
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по това искане в
размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80
ГПК.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ответника за този иск: съгласно чл.7 ал. 1 т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025г.) за
15
други неоценяеми искове (какъвто е и този по чл. 32, ал. 2 ЗС) адвокатското
възнаграждение е в размер на 1000 лв. По делото е приложен договор за
правна помощ, видно от който за този иск е заплатена сума в размер на 900 лв.
за адв.възнаграждение. В случая платеният хонорар е под определения в
Наредбата минимум, с оглед фактическата и правна сложност на спора и в
частност като съобрази доказателствените факти и вида и обема на събраните
доказателствата, проведените три на брой съдебни заседания, в които
адвокатът на ответницата се е явил лично, представената писмена защита,
настоящият състав намира, че с оглед извършената от процесуалния
представител на ответника по този иск работа не следва да намалява
адвокатското възнаграждение, платено от ответницата, което е под минимума
в цитираната наредба.
Съобразно гореизложеното на ищеца се следват разноски в общ размер
на 500 лв., а на ответника – в общ размер на 1350 лв., като с оглед процесуална
икономия и след съдебна компенсация (1350лв.-500лв. = 850лв.) съдът намира,
че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер
на 850 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. Г. И.,
ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ****** № **, и ответника Е. Г. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № **, че ищецът В. Г. И.,
ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ****** № **, е собственик на 1/5
(една пета) идеална част от следния имот: сграда с идентификатор
******** /***********/ по КК и КР на гр.******, одобрени със заповед **-**-
*/**.0*.20**г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
сградата - от 25.04.2023г., адрес: гр. ******, общ. ******, обл. Монтана,
м.******, ул. „******” (******) № **, разположена в ПИ с идентификатор
********* /***********, застроена площ 75 кв.м. /седемдесет и пет кв.м./,
на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване право на собственост върху процесния имот
над признатата 1/5 ид.ч. (една пета ид.ч.) до претендираните 6/15 ид.ч. (шест
петнадесети ид.ч.).
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Е. Г. И. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, ул. „******“ № ** ДА ПРЕДАДЕ на В. Г. И., ЕГН **********,
адрес: гр. ******, ул. ****** № ** владението върху 1/5 (една пета) идеална
част от следния имот: сграда с идентификатор ******** /***********/ по
КК и КР на гр.******, одобрени със заповед **-**-*/**.0*.20**г. на ИД на
АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо сградата - от 25.04.2023г.,
адрес: гр. ******, общ. ******, обл. Монтана, м.******, ул. „******” (******)
№ **, разположена в ПИ с идентификатор ********* /***********, застроена
площ 75 кв.м /седемдесет и пет кв.м./, на един етаж, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване.
16
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Констативен нотариален
акт № ***, том **, рег. ****, дело *** от **.0*.20**г. на нотариус Б.К. с рег. №
*** към НК на РБ, вписан в СВ ****** с вх. № **** от **.0*.20**г., акт №
184, то 14, дело ****/20**г., В ЧАСТТА на удостовереното право на
собственост на Е. Г. И. с ЕГН ********** върху сграда с идентификатор
******** /***********/ по КК и КР на гр.******, одобрени със заповед **-**-
*/**.0*.20**г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
сградата - от 25.04.2023г., адрес: гр. ******, общ. ******, обл. Монтана,
м.******, ул. „********” № **, разположена в ПИ с идентификатор
********* /***********, застроена площ 75 кв.м /седемдесет и пет кв.м./, на
един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, над размера от
4/5 ид.ч. (четири пети ид.ч.).
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. ******,
ул. ****** № **, срещу Е. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
„******“ № ** иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне
ползването на съсобствен имот, представляващ сграда с идентификатор
******** /***********/ по КК и КР на гр.******, одобрени със заповед **-**-
*/**.0*.20**г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
сградата - от 25.04.2023г., адрес: гр. ******, общ. ******, обл. Монтана,
м.******, ул. „********” № **, разположена в ПИ с идентификатор
********* /***********, застроена площ 75 кв.м /седемдесет и пет кв.м./, на
един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. ******, ул. ****** № **,
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
„******“ № сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
направените разноски в настоящото производство по съдебна компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението да се върне на РП Монтана
пр.пр. 4938/20203г., изпратена за послужване по повод настоящото дело.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението да се върне на СИС при РС
****** ИД 315/2017г. по описа на СИС при РС ******, изпратено за
послужване по повод настоящото дело.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението да се отделят гр.д. 233/2015г. и
гр..832/2011г. и двете по описа на РС ******.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
17