Номер 220531.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария К. Терзийска
Елина П. Карагьозова
Филип С. Радинов
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501565 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №13782/23.04.2020г., постановено по гр.д.
№3054/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Н. Б. с ЕГН ***********, за сумата 600 лв. –
застрахователна премия за периода 16.02.2019г. – 16.11.2019г., коeто вземанe e прехвърленo
на заявителя с Приложение №1/10.06.2019г. към рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 16.01.2015г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради необоснованост
и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че потребителското
кредитиране и застрахователното дело имат различен и специфичен предмет на дейност.
Сключеният договор за застраховка има за предмет престации, които не са свързани с
усвояването и управлението на кредита и следователно се касае за допълнителна услуга по
чл.10а, ал.1 от ЗПК, за която събирането на такси е допустимо. Сключването на договор за
застраховка за обезпечаване на кредита не е задължително условие за получаването му,
поради което размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в ГПР и не
оскъпява кредита. Цедентът кредитодател е сключил договора в качеството си на
застраховащ и не може да влияе върху условията по полицата, които се определят
едностранно от застрахователя.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №3054/2020г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* , за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Н. Б. с ЕГН
***********, за следните суми: 726.96 лв. - главница по договор за кредит от 16.05.2018г.;
89.10 лв. – договорна лихва за периода 16.02.2019г. – 16.11.2019г., 600 лева –
застрахователна премия за периода 16.02.2019г. – 16.11.2019г., 56.98 лева – лихва за забава
за периода 16.02.2019г. – 31.01.2020г., които вземания са прехвърлени на заявителя с
Приложение №1/10.06.2019г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания от
16.01.2015г.
Основанието на спорното пред настоящата инстанция вземане е обосновано в
заявлението и в молба от 18.03.2019г. със следните твърдения: от страна на „Микро
Кредит“Ад е заплатена на застрахователя „Уника Живот“Ад еднократна премия, като чрез
това плащане „Микро кредит“АД е изпълнил поетото към ответника задължение по
договора за кредит – да преведе на застрахователя дължимата премия, която на свой ред
длъжникът, в качеството си на заемател по договора за заем, се е задължил да върне на
„Микро кредит“АД в срок от 18 месеца на равни погасителни вноски, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Търси се изпълнение по
договора за кредит, във връзка с който е подписана застрахователната полица.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е
приел, че заявлението противоречи на закона и в частност на чл.115 и чл.116 от КЗ.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или не е
основано на неравноправни клаузи. Следователно в заповедното производство съдът
осигурява реализация само на правно защитими права.
Видно е от представените искане и договор за заем CrediGо от 16.05.2018г., че
заемополучателят се е съгласил, а „Микро кредит“АД се е задължил да му предостави
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро кредит“АД
застраховка „Защита“ пакет „Стандарт Живот“ към застрахователна компания „УНИКА
Живот“ АД, при уговорена премия от 1080 лв., разсрочена на 18 месечни вноски от по 60 лв.
всяка с ден на изплащане – 16-то число на месеца, която покрива следните застрахователни
рискове: смърт и трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване. В
чл.3 от договора за заем заемополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че
сключването на застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на заем.
Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или
услуга. В случая не е уговорена такса или комисионна за осъщественото от заемодателя
застрахователно посредничество. Задължението за възстановяване на заплатената от
кредитора застрахователна премия няма характера на такса или комисионна, поради което
съображенията на жалбоподателя на плоскостта на чл.10а от ЗПК са неотносими. Така
постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под
формата на заем, по силата на който „Микро кредит“АД е поел задължението да заплати на
застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е
задължил да върне разсрочено на кредитора. Уговарянето на допълнително кредитиране
относно дължима застрахователна премия е по принцип допустимо, но при съблюдаване на
правилата за добросъвестност и добрите нрави.
В разглеждания случай съдът намира клаузата за заплащане на застраховка „Защита“
за противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като
е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем
сума. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя и не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението.
Договорът за застраховка има обезпечителна функция спрямо договора за заем,
поради което независимо че не е поставен като задължително изискване за отпускането му,
стойността му следва да участва при формиране на разходите по кредита. Застраховката е
един от основните разходи по кредита, участващи при формирането на ГПР. Съобразно
признанието в жалбата стойността на застрахователната премия не е отчетена при
формиране на ГПР, свободата при определянето на който е ограничена с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Калкулирането на тази стойност към предвидения в
договора ГПР от 49.80 % безспорно би надвишило законоустановения минимум, което
представлява самостоятелно основание за неравноправност на клаузата.
Отделно от изложеното при липса на доказателства, че застрахователната премия е
заплатена на застрахователя и че „Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника” АД
застрахователен агент и е отчел сключената застраховка, не може да се формира еднозначен
извод, че допълнителната услуга е реално предоставена. Предвиждането на отделно
заплащане за услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на
стойността им още при сключване на договора, е в пряко нарушение на императивната
потребителска закрила, тъй като тази клауза налага на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че по отношение на
коментираната претенция заявлението подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил
законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №13782/23.04.2020г., постановено по гр.д.
№3054/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. Н. Б. с ЕГН ***********, за сумата 600 лв. – застрахователна премия за периода
16.02.2019г. – 16.11.2019г., коeто вземанe e прехвърленo на заявителя с Приложение
№1/10.06.2019г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 16.01.2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________