РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. Б.Петрова
при секретаря Т.Стоянова в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладва-ното от
съдията в.гр.дело № 3 760 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
пред-вид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 284508, постановено на
04.12.2017 г. по гр.д.№ 47 005/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, с.О.е
осъдена да заплати на С. с.П., ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД сумата 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на травма от падане на 18.09.2016 г. на тротоара на
трамвайната спирка на пл.”Света неделя” в гр.София, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2017 г. до
окончателното плащане.
Със същия съдебен акт ответникът с.О.е
осъден е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски
районен съд сумата 460,00 лева, от които: 160,00 лева – дължима държавна такса
върху уважения размер на иска и 300,00 лева – направени по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице, както и сумата 5,00 лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ответника с.О./СО/, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че
решението е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон, и е
постановено въз основа на неправилна преценка на събрания по делото
доказателствен материал. В жалбата се инвокирани доводи, че от анга-жираните доказателства
не се доказва наличието на отговорност на СО за претърпяната от ищцата
злополука, тъй като не са доказани по несъмнен начин елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане; че събраните доказателства не установяват механизма
на настъпване на инцидента и причинната връзка, която не се, а следва да се
докаже. Сочи се, че неправилно СРС е кредитирал свидетелските показания в
частта относно настъпването на инцидента, тъй като не са конкретни и
достоверни, както и че този съд е постановил решението си въз основа на
предполагаеми и противоречиви свидетелски показания. Оспорва твърденията, че
вредите, които е претърпяла ищцата, а именно: фрактура /счупване – травма на
пубиса /срамна кост/, се дължат на бездействие от страна на общината по
отношение на поддържането и безопасното ползване на тротоарите. Наведени са
доводи и че
Присъденият от
първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е
необосновано висок, несправедливо завишено е и не отговаря на принципа на
справедли-вост по чл.52 ЗЗД, като решаващият орган следва да посочи какви са
били неговите критерии при определяне на присъденото от същия обезщетение, а в
дадения случай анализът на фактите е твърде лаконичен и неизчерпателен.
Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение в
обжалваната част и да отхвърли изцяло иска като неосно-вателен и недоказан. При
условията на евентуалност – в случай, че се приеме, че с.О.носи в някаква
степен отговорност за настъпилите увреждания, моли да се намали присъденото
обезщетение като необосновано завишено, като се отчете и степента на съпри-чиняване
от страна на самата пострадала.
В подадения в срока по чл.263,
ал.1 ГПК отговор ищцата С. с.П.
., гр.София се поддържа, че
жалбата е неоснователна, тъй като ищецът е доказал несъмнено в условията на
пълно и главно доказване основателността на претенцията си. Заявява искане жалбата
да бъде отхвърлена и да се потвърди атакуваното с нея решение.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от процесуално легитимирана страна в производството, в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните
в жалбата доводи.
Преценявайки основателността на
жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, от които съдът е ограничен
съгласно нормата на чл.269, пр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.
В
подадената искова молба ищцата С. с.П.,*** твърди, че на 18.09.2016
г. около 16,30 ч. на спирката на трамвая на площад „Света неделя” с код на
същата 1307, стъпвайки на първото стъпало на първата врата до ватмана с десния
си крак и при изнасяне на левия, установила, че кракът й е попаднал в дупка
между тротоарните плочки и бордюра на тротоара, където липсват тротоарни павета
и вследствие на невъзмож-ността си да извади крака, губи равновесие и пада с
цялата си тежест на лявата си страна. Сочи се поради невъзможността да стъпи на
левия си крак и изпитваните болки са се обадили на т.112 и дошлата линейка я е
откарала в УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ” ЕАД, където е установено счупване на
пубиса /срамната кост/ и й е било проведено тридневно ле-чение в Клиниката по
ортопедия и травматология. Сочи се и че след падането ищцата е била обездвижена
на легло близо 4 месеца, което е наложило да бъде обслужвана по 24 часа на
денонощието; че вследствие на злополуката са й причинени неимуществени вреди,
изразя-ващи се в шок и страх от ходене навън без придружител, физически болки и
страдания, неудобство от необходимостта да бъде обгрижвана, притеснения за
възстановяването й, емо-ционален спад и намаляване на възможностите й за
пълноценен живот. Навеждат се доводи и че за поддръжката и осигуряването на
безопасното ползване на процесния тротоар отговор-ност носи С. община, която
като негов собственик има задължението да го стопанис-ва и поддържа съгласно
разпоредбите на Закона за пътищата и Закона за общинската собственост – чл.3,
ал.3, чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗП, § 1, т.2 от ДР на ЗП, чл.31 от ЗП и чл.11 ЗОС.
Релевират са съображения и че като не е поддържала тротоара в изправно
състояние, без-опасно за използването му, с.О.носи отговорност за вредите,
които могат да настъпят при ползване на тротоара, причинени от неизпълнението
на задълженията на слу-жителите й да поддържат в изправност съоръжението.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответната община да й заплати обезщетение за
твърдените вреди в размер на 4 000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
заплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът С. О., гр.София
е оспорил изцяло предявения срещу нея иск и по основание и по размер. Оспорени
са всички твърдени от ищцата обстоятелства и сочените от нея причини за настъп-ването
на увреждането и неговия механизъм, както и тези, че вредите които е претърпяла
ищцата, се дължат на бездействие от страна на общината по отношение на поддържането
и безопасното ползване на тротоарите. Инвокирани са съображения, че общината не
е пасивно материално-правно легитимирана да отговора по заявения иск; че от
описаните в исковата молба събития и представените доказателства не произтича
пряка и посредствена отговор-ност на с.О.за претърпяната от г-жа П. злополука; че не става ясно точно при какви
обстоятелства са настъпили уврежданията от загубване на равновесието и падането
на ищцата, както и че не е доказан и обединяващия елемент от фактическия състав
на непозволеното увреждане – причинната връзка, която не се предполага. При
условията на евентуалност, поддържа и че претендираното обезщетение е завишено
и следва да бъде съоб-разено с принципа на справедливост и конкретните
обстоятелства по делото.
Извършвайки
преценка на обстоятелствата по делото и събрания в първоинстан-ционното
производство доказателствен материал въззивният съд намира, че не са налице ус-ловията за ангажиране отговорността
на ответника в настоящия процес по предявения срещу него иск с правно основание
чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.
Разглежданата
отговорност по ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-гаранционен
характер и възниква по повод виновните и противоправни действия или без-действия,
от които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа.
В съответствие с правилото, регламентирано в нормата на чл.154, ал.1 ГПК,
в тежест на ищцата по предявения осъдителен иск на визираното основание е да
установи обстоятел-ствата, при които е настъпил поддържаният инцидент, което
същата не е направила с анга-жираните пред СРС доказателства.
Събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите С.М.Л.и О.П.П., по визираните
въпроси не следва да бъдат кредити-рани. Същите са много общи и непълни, не
съдържат никакви обективни данни относно на-чина на настъпване на събитието, което
нито една от тях не е възприела лично. Свидетелката П. не е присъствала на
мястото на инцидента, не възпроизвежда нейни лични впечатления от същия, а
казаното й от самата ищца. Свидетелката Л.също не е видяла самото падане, тъй
като е била с гръб към ищцата, когато то се е осъществило, като от друга страна
показанията на тази свидетелка относно обсъжданите обстоятелства съдържат вът-решни
противоречия, противоречия с други събрани по делото доказателства и възприети
от самата свидетелка факти, и почиват на предположения. Въпреки, че след падането
на ищцата последната сама й е казала, че
се е подхлъзнала на бордюра и е паднала /за което ответникът не може да
носи отговорност/, г-жа Л.поддържа, че „тя /С.П./ като да стъпи е попаднала в
дупката“, което е нейно съждение, а не обективен факт. Сочи и че кракът на
ищцата е бил „наврян“ там в една дупка, но от приетия снимков материал по
делото се констатира, че образувалият се отвор на терена на мястото на
инцидента от липс-ващите малки павенца е с незначителна ширина и дълбочина,
които изключват пропадането на стъпало в него. Неотносимо към изложеното е възприятието
на г-жа Лилова, че след съби-тието кракът на ищцата се е намирал в дупката, тъй
като релевантен за дадения казус е въп-росът относно механизма на реализиране на
инцидента, довел до тази последица, а не пос-ледната като самостоятелно
обстоятелство.
Обсъжданите обстоятелства
не се установяват и от приложените снимки на трамвай-ната спирка, направени от
свидетелката О.П., тъй като последните са дока-зателство, с което се установява
само обективното състояние на тротоара/острова на трам-вайната спирка на
пл.“Света Неделя“ към посочения момент, но не и за други факти.
Безспорно е, че пълно доказване може да се осъществи не само с преки доказателст-ва, такива които установяват пряко релевантния юридически факт, но и с косвени доказа-телства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в та-кава връзка с
другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /в т.см.
решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 50/21.07.2017 г. по
гр.д.№ 4 880/2014 г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. За да се стигне чрез косвени доказателства до пълно доказване е необходима такава система от дока-
зателствени факти, обсъждането
на които в
тяхната взаимна връзка и при спазване на пра-вилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен
осъществяването на твър-дения факт, каквато хипотеза в дадения случай не е налице /в г.см. е и съдебната практика,
обективирана в решение № 841/19.01.2010 г. по
гр.д.№ 3530/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д.№
4578/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др./.
Неустановяването на обстоятелствата, при които е настъпил твърденият инцидент, изключват и възможността да се приеме, че е налице причинна връзка между евентуалното бездействие на служителите на ответника и
твърдяната вреда. Този извод на съда не се обор-ва от заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза. Действително експертът е обосновал становище, че
констатираната при ищцата травматична увреда – счупване на срамната кост, подробно
описана в експертизата и приложените по делото медицински доку-менти, е
резултат от съприкосновението с тротоара и че се получава при падане върху плос-кост,
каквато представлява настилката върху тротоара, тъй като в случая от значение е
самата причина, поради която е настъпило това падане.
С оглед изложеното СГС,
ГО, ІV-В състав намира, че поради липсата на кумула-тивната даденост на елементите
от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, предя-вената от ищцата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по силата на този
правен институт във връзка с процесното събитие се явява изцяло неоснователна.
Поради несъвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, постановеното от СРС, ГО, 128 със-тав решение следва да
бъде отменено като неправилно, като се постанови ново, с което искът по чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД да бъде отхвърлен, ведно със законните последици.
При приетия изход на спора право
на разноски по чл.78, ал.1 ГПК се е породило в полза на жалбоподателя, но тъй
като от страна на последния не е заявено искане за присъж-дането на такива,
съдът не дължи произнасяне на това основание.
На ответната страна не се дължат
разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 284508, постановеното на 04.12.2017 г. по
гр.д.№ 47 005/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, като неправилно, вместо
което ПОСТАНО-ВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. с.П., ЕГН **********,*** срещу с.О.с адрес на управление: гр. София,
ул.”*******иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за зап-лащане
на сумата 4 000,00 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, при-чинени
вследствие на падането й на 18.09.2016 г. около 16,30 часа на трамвайната
спирка на площад „Света Неделя”, с код на спирката 1307, заедно със законната
лихва върху нея, счи-тано от 12.07.2017 г., като неоснователен.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.