№ 1262
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203344 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Медицински изделия и компоненти Пловдив“
ЕООД, представлявано от пълномощника си адв. Л.К. против Наказателно
постановление № 16-003078/05.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател
на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ.
С жалбата се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление, като се иска неговата отмяна.
Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – Н.К.
ангажира становище за неоснователност на жалбата като се противопоставя
на възраженията, релевирани с въззивната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
С протокол № ПР 2026757 от 23.10.2020г., съставен в уверение за
извършена на 16.09.2020г. проверка на дружеството – жалбоподател за
спазване на трудовото законодателство, са дадени задължителни за
изпълнение предписания, включително за изплащане на начисленото във
ведомостта за месец юни 2019г. трудово възнаграждение на Ж.П. в размер на
434,55 лева съгласно изискванията на чл. 128 т. 2 КТ в срок до 20.11.2020г.
На 03.12.2020г. на жалбоподателя е връчена призовка за явяване в сградата
на Д „ИТ“ Пловдив на 10.12.2020г. от 15,00 часа, като са изискани документи,
удостоверяващи изпълнение на дадените задължителни предписания с
горецитирания протокол.
На 10.12.2020г. на Д „ИТ“ Пловдив не са предоставени доказателства за
изпълнение на предписанието по т.17 от Протокола - изплащане до
20.11.2020г. на трудово възнаграждение за месец юни 2019г. на Ж.П., по
някой от начините предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ.
Допълнително в хода на извършената служебна проверка по документи на
10.12.2020г. в Д „ИТ“ Пловдив е установено, че дружеството жалбоподател в
качеството си на работодател не е изпълнил даденото задължително за
изпълнение предписание по т. 17 от протокол № ПР 2026757 от 23.10.2020г.,
включително и към датата на проверката, респективно предписанието не е
изпълнено и към момента на съставяне на процесния АУАН № 16 –
003078/10.12.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Същият
съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно
заседание потвърди констатациите в АУАН. Изложеното в АУАН и от
актосъставителя в съдебно заседание изцяло кореспондира и със събраните
по делото писмени доказателства, включително Протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2026757 от 23.10.2020г., Възражение вх. № 20102433/
2
15.12.2020г.
Съдът намира, че въз основа на формираната по делото еднопосочна и
безпротиворечива доказателствена съвкупност, включително от показанията
на актосъставителя се установява пълната несъстоятелност на възраженията
на жалбоподателя. Разпитан непосредствено пред съда актосъставителят П.
установи, че след и издаване на протокола е даден възможно най – дългият
срок за изпълнение на предписанията, като е постъпила втора жалба от П..
Била извършена последваща проверка на дружеството- жалбоподател в хода
на която отново не са представени доказателства за заплащане на трудовото
възнаграждение.При проведен разговор с представителя на санкционираното
лице са дадени обяснения, че имали неразбирателства с П. относно
дължимостта на процесното трудово възнаграждение, включително не
можели да се разберат за провеждане на среща с оглед уреждане на
задълженията си, като абоче не били ангажирани каквито и да било
доказателства в тази насока.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 20, ал.3, т.4 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), както и от Заповед
№ 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 10.12.2020г. /в присъствието на
надлежно упълномощен представител на управителя на дружеството -
жалбоподател/, а НП - на 05.02.2021 г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. Процесното административно нарушение е реализирано чрез
бездействие /неизпълнение на дадено задължително предписание/, като
същевременно ясно е посочено седалището и адреса на управление на
дружеството – жалбоподател, където именно е било и дължимо извършването
3
на действието – изпълнение на даденото предписание, респ. заплащане на
трудово възнаграждение за месец юни 2019г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото не е
изпълнил задължително предписание на Инспекцията по труда.
Допълнително следва да се подчертае, че по делото няма данни,
предписанието да е било оспорено по надлежния административен ред,
поради което и е било задължително за изпълнение.
Във връзка с горното напълно неоснователно се явява възражението,
наведено в жалбата относно невъзможността за изпълнение на предписанието
поради наличието на трудово-правен спор между работодателя и работника
относно посоченото възнаграждение, тъй като видно от приложеното копие
на искова молба, жалбоподателят е завел същата след издаване на АУАН.
Тоест към датата на констатиране на нарушението - 10.12.2020г. не е имало
никакъв спор между страните относно дължимостта на възнаграждението на
работника, нито някаква друга обективна причина, препятстваща
изпълнението и то до 20.11.2020г. на даденото задължително предписание. В
тази връзка следва да се подчертае, че безспорно част от съдържанието на
трудовото провоотношение е свързано с точното и навременно престиране на
работна сила, и след като работодателят е начислил и обективирал във фиша
процесното възнаграждение, то това означава, че е преценил, че е налице
основание за заплащане на същото.
Правилно е индивидуализирана и наложената санкция. В нормата на чл.
415 КТ е посочено, че който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В конкретния
случай предвид вида на неизпълненото предписание, а именно за изплащане
на начислено във фиш за заплати трудово възнаграждение и
продължителността на срока, за който не е изпълнено предписанието съвсем
правилно конкретната санкция е индивидуализирана в минималния размер -
1500 лева.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи,
че нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в
КТ. Привилегированият състав на чл. 415в КТ е неприложим доколкото
4
същият предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В настоящия
случай, нарушението не е отстранено веднага след установяването му, нещо
повече то не е отстранено и към момента на съставяне на АУАН, като
включително и към момента на разглеждане на делото в открито съдебно
заседание липсват данни дължимото обезщетение да е било заплатено.
Предвид изложеното наказващият орган правилно е приложил основния
състав на чл. 415, ал. 1 КТ.
Допълнително следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по
задължителен за съдилищата начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е
специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение по принципа
lex specialis derogate lex generali. С оглед спецификата на защитаваните
обществените отношения и особения предмет на защита преценката за
маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя,
като в чл. 415в КТ изрично са посочени предпоставките при които
нарушенията на трудовото законодателство са маловажни, какъвто както се
констатира не е настоящия случай.
В този смисъл е и преобладаващата практика на административен съд
Пловдив- Решение № 1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 18.05.2017 г.
по н. д. № 456 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 376 от 14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. №
396 / 2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2362 от 23.11.2015 г. по н. д. № 2154/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2100 от 30.10.2015 г. по н. д. № 1633/2015 г. на
Административен съд – Пловдив и много други.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
5
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и размера на
наложената санкция (представляваща интереса от делото), както и начинът на
участие на въззиваемата страна - в открито съдебно заседание, протекло с
разпит на актосъставителя, с ангажиране на становище по релевираните от
жалбоподателя възражения намира, че справедливият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 120
лв.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, като
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003078/ 05.02.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с
което на „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД , ЕИК
********* на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 415, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1
КТ
ОСЪЖДА „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД , ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“, сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
6
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7