№ 63
гр. Добрич , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20213230200453 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. К. ИВ., ЕГН: **********, чрез адв. И.Г.
АК Шумен / редовно упълномощен процесуален представител на
жалбоподателя/ срещу НП № 23-0000066 от 29.01.2021г., издадено от
Директора на РД „ АА „ гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушения по
чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ / Наредбата /, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / е
наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъоразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява. В детайлна писмена защита, редовно упълномощеният
процесуален представител на жалбоподателя, изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено
становище / л. 2 /, приложено към жалбата се иска постановлението да бъде
потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Процесното административнонаказателно производство е образувано
със съставянето на АУАН Серия А-2020 № 280095 от 12.11.2020г. от
компетентното длъжностно лице, в присъствие на нарушителя и един
свидетел / свидетел при констатиране на нарушението/. АУАН е надлежно
връчен на нарушителя.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на
законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в този по чл. 52, ал.
1 от ЗАНН от компетентен административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредбата „Водачът на
автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.“
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП регламентира налагането на
административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв. за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
На 12.11.2020г. свидетелите Т. СТ. Т. и З. ДЖ. ЮМ. – инспектори в РД
„ АА „ гр. Варна осъществявали контрол на изхода на гр. Добрич в посока гр.
Варна, пред бензиностанция „ Лукойл „, когато около 10.47ч. спрели за
проверка т.а. марка „ Рено „, категория, категория N 3, с рег. № А0541НК,
2
собственост на „ Транс Експрес Ойл „ ЕООД. В хода на проверката,
инспекторите установили от представените документи, че водачът – ХР. К.
ИВ. извършва обществен превоз на товари по маршрут Тервел – Варна /
пътен лист серия № 40330/12.11.2020г./, без товар, след разтоварване на
4978л. бензин А95 в гр. Тервел / товарителница от 12.11.2020г. /. След
извършена справка двамата свидетели установили, че жалбоподателят
извършвал обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа
годност № 435966, валидно до 25.10.2020г., т.е. без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
След приключване на проверката, св. Т. в присъствието и на св. Ю.
образувал процесното административнонаказателно производство, като
съставил АУАН Серия А-2020 № 280095, с който вменил на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредбата.
На 20.11.2020г. било издадено на И. удостоверение за психологическа
годност № 664496, валидно до 20.11.2023г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 29.01.2021г. Пламен
Цолчовски - Директор на РД „ АА „ Варна, в изпълнение на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията издал НП № 23-0000066, в обстоятелствената част на което
възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на
атакуваното НП, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредбата, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАП наложил на жалбоподателя административно наказание
„ глоба „ в размер на 2000лв.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените
по делото и кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви
доказателства, а именно: Заповед №РД-08-30/24.01.2020г.; Удостоверение за
психологическа годност №664496/20.11.2020г.; АУАН №280095/12.11.2020г.;
НП №23-0000066/29.01.2021г.; Удостоверение за психологическа годност
№435966/25.10.2017г.; Товарителница; Пътен лист №40330/12.11.2020г.;
Товарителница №028959/12.11.2020г.; Касов бон за доставка на горива;
Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема за безспорно
установено, че на посочените в акта дата и място, жалбоподателят е
3
извършвал обществен превоз на товари, без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, което и не се оспорва от страните.
Съдът приема, че наказващият орган незаконосъобразно е санкционирал
въззивника на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП за извършеното от него
нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредбата, като му е наложил наказание „глоба“
в размер на 2000 лв. Посочената разпоредба от ЗАП предвижда общо правило
за санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Същевременно ЗДвП е предвидена специална норма – чл.
178в, ал. 5 за същото по вид нарушение, съгласно която, подлежи на
санкциониране с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари
без валидно удостоверение за психологическа годност. Посочените
санкционни норми се намират в съотношение на обща към специална,
доколкото специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва
приложението на общата норма на чл. 93, ал. 1, т. 1от ЗАП. По тези
съображения съдът приема, че санкцията за извършеното от жалбоподателя
нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП, която е „глоба“ в размер на 500 лева, а не посочената в
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП – „глоба“ в размер на 2000 лева /
Реш. на АС - Варна по к. н. а. х. д. № 2279/2014 г., Реш. на АС- Варна по к. н.
а. х. д. № 720/2019 г., Реш. на АС Варна по к. н. а. х. д № 748/2019 г., Реш. №
367/06.03.2020 г. на АС - Бургас по к. а. н. д. № 3092/19 г. и др. /.
С оглед крайния изход на делото, при който жалбата на въззивника за
отмяна на НП е отхвърлена, съдът приема, че и релевираното от страна на
защитата искане за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Съдът приема, че процесното нарушение не е маловажен случай. Това
нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата
на т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или
не на общественоопасни последици е ирелевантна в случая. Нормата е
създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването
4
на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед
значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от
законодателя, което следва да е в полза на обществените отношения.
Съдът намира направеното възражение в приложената по делото
писмена защита за неоснователно. Твърди се, че жалбоподателят е бил
обективно възпрепятстван да изпълни регламентираните си задължения по
Наредбата, тъй като лабораториите не функционирали през есента на 2020г.
Същевременно по делото е приложено заверено за вярност копие от
Удостоверение за психологическа годност, издадено на 20.11.2020г., след
извършване на процесното нарушение на 12.11.2020г.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000066 от 29.01.2021г., издадено от Директора на
РД „ АА „ гр. Варна, с което на ХР. К. ИВ., ЕГН: **********, за нарушение
по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ / Наредбата /, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / е
наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 2000лв. като
преквалифицира основанието за налагане на наказанието „глоба“ от чл. 93, ал.
1, т. 1 на Закона за автомобилните превози в такова по чл. 178в, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата и определя „глоба“ в размер от 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5