Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
Велико
Търново, 08.01.2024 г.
Административен съд – Велико
Търново, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 686/2023г. по
описа на АСВТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е такова по реда на чл. чл. 88, ал.3 от АПК, във рв. с §2 от ДР на ДОПК и чл.
268 от с.к.
Делото е
образувано по жалба на дружеството „ДУНАВСКИ ПАСТИРИ” ЕООД-В. Търново, с ЕИК
*********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се
Решение № 161/ 24.10.2023 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с
което е оставена без разглеждане
жалбата на същото лице срещу Разпореждане с изх. № С 230004-104-0001306/26.09.2023
г., за определяне на окончателна оценка
на вещта, издадено от публичен изпълнител при същата дирекция и
производството е прекратено.
Съображенията
на жалбоподателя са, че Решението е нищожно, неправилно и незаконосъобразно. С
Разпореждането са определени пазарни стойности на МПС, което действие на
публичния изпълнител е наречено окончателна оценка, без да са налице
предпоставките на чл.235, ал.2 от ДОПК. Не е ангажирано ВЛ, не е взето предвид
текущото техническо състояние на МПС. Поради което не е налице окончателна
оценка, а действие на ПИ, което може да се оспори, на основание чл.266 от ДОПК.
Жалбоподателят иска от съда да отмени визираното Решение на директора на ТД на
НАП-ВТ.
Ответникът
се представлява от упълномощения ***. Същият излага аргументи за недопустимост
на оспорването, а алтернативно за неоснователност
на жалбата. Посочва, че с разпореждане на публичен изпълнител, на основание чл.
235, ал. 2 от ДОПК е определена окончателна оценка на 3 бр. МПС, а съгласно
императивната разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК, разпореждането за това не
подлежи на обжалване. ПП иска да се постанови решение за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за процесуално представителство.
Представената
административна преписка потвърждава, че в рамките на производство по
принудително изпълнение на публични задължения, по ИД №
*********-2019/12.11.2019г. е постановено Разпореждане на ПИ с изх. № С 230004-104-0001306/26.09.2023
г., чието съдържание сочи, че на основание чл.235, ал.2 от ДОПК ПИ е определил
окончателна оценка на три броя МПС/посочени конкретно/, собственост на
оспорващото дружество. В мотивите на Разпорежданеот ПИ е отразил, че е
определил пазарните стойности на МПС въз основа на пазарни аналози при порверка
в интернет сайтове, като оценката не може да бъде по-ниска от застрахователната
стойност. Това разпореждане на ПИ е обжавано пред териториалния директор, който
оставил жалбата без разглеждане с Решение, което е предмет на настоящия съдебен
спор. Решаващият АО се е позовал на правомощието си по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК.
При тези
фактически установявания съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното
Решение на ТД на НАП е съобщено на жалбоподателя на 26.10.2023г., а жалбата
срещу него е депозирана в срок - на 02.11.2023г., чрез куриер. Делото е подсъдно на ВТАС по
правилата на родовата и местна подсъдност като съд по местонахождението на
адресата на оспорения акт за прекратяване на производството. Жалбата до съда е
допустима.
При
преценката за законосъобразност на акта съдът следва да провери дали актът е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби. Съдът намира, че решението е издадено в
предписаната от закона писмена форма с означение на фактическото и правното
основание за издавеното му. Постановено е и от компетентен орган по смисъла на
чл. 267 от ДОПК - директора на ТД на НАП – Велико Търново. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на административния акт, като
органът е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на чл.226,
ал.1 от ДОПК предвижда, че в изпълнение
на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания.
Съгласно чл. 266, ал.1 ДОПК на обжалване подлежат действията на публичния
изпълнител. Във връзка с това, съдът съобрази, че по делото не е спорно
наличието на образувано изпълнително дело - №*********-2019, образувано срещу жалбоподателя
и това, че същото дружество е собственик на оценените три броя МПС.
Съдът счита
решението на директора на ТД на НАП-В. Търново за съответно на приложимите
разпоредби от ДОПК. Нормативното основание по чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК
сочи, че решаващият орган се произнася с решение, с което може да остави
жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на
действията на органа на принудителното изпълнение. В случая, органът е бил
сезиран с жалба срещу постановен акт по чл. 235, ал. 2 от ДОПК - окончателна
оценка на описана вещ, която не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 235, ал. 5
от ДОПК. Забраната се отнася както за обжалването по административен, така за
обжалването по съдебен ред, като това съответства на разпоредбата на чл. 120, ал.2 от Конституцията
на Република България. Оценяването на вещта от публичния изпълнител е част от
действията, предприемани в хода на принудителното изпълнение по реда на ДОПК. Това
е само подготвителен етап за провеждане на същинското изпълнение, което се
състои в публична продажба или провеждането на търг и при успешно проведена
тръжна процедура приключва с постановление за възлагане. С постановеното
разпореждане не се засягат права и законни интереси на длъжника, поради което
липсва правен интерес от обжалване. Следователно жалбата срещу разпореждането
на публичния изпълнител е недопустима и законосъобразно решаващият орган е
оставил тази жалба без разглеждане.
Установи се по
делото, че публичният изпълнител е извършил действия по чл. 235 от ДОПК по
оценяване на движими вещи, които са обективирани в акта по чл. 226, ал. 1 от ДОПК. С Разпореждането си публичният изпълнител самостоятелно е определил
оценка на на вещите като окончателна по смисъла на чл. 235, ал. 5 от ДОПК.
Според
разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от
01.01.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител.
Предвидена е възможност при необходимост за оценката да може да бъде привлечен
оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България.
Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или
откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната
професия или област. Съгласно ал. 2 на същия член (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015
г., в сила от 01.01.2016 г.) заключението на оценителя се изготвя в писмена
форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя
окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото
лице. Оценката се съобщава на длъжника и на взискателя. Съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 5 от ДОПК окончателната оценка на публичния изпълнител не
подлежи на обжалване. В тази връзка директорът на ТД на НАП В. Търново е
оставил без разглеждане като недопустима жалбата, позовавайки се на цитираната
разпоредба.
Видно от
разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК е, че публичния изпълнител действа в
условията на оперативна самостоятелност, като необходимостта от привличане на
оценител се преценява от самия него, което се извежда от граматическото
тълкуване на разпоредбата. Ето защо и не се споделят възраженията на
жалбоподателя в насока, че оценката, за да придобие стабилитет в смисъла на
"окончателна" по чл. 235, ал. 5 от ДОПК е следвало да е изготвена и представена
от лицензиран оценител в условията на чл. 235, ал. 2 от ДОПК. Сочената норма
задължава оценителя да изготви в писмена форма своето заключение, което да бъде
предоставено на публичния изпълнител, но тя намира приложение само ако,
публичният изпълнител е преценил, че такава следва да се извърши от оценител.
Предвиденото в текста задължение за публичния изпълнител при определяне на
оценката – същата да не може да бъде по-ниска от определената от оценителя,
отново е приложимо единствено при начална преценка на публичния изпълнител за
необходимост от назначаване на оценител. В тази връзка, след като публичния
изпълнител, е преценил, че не следва да се назначава оценител, то и процедурата
по чл. 2 от текста е неприложима в настоящия случай. Предвид на това, по делото
се установява, че е изпълнен фактическият състав на нормата по чл. 235, ал. 1,
изр. първо от ДОПК и изготвената оценка се явява окончателна по смисъла на ал.
5 от същия член. Същата е изготвена при спазване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ДОПК.
Съдът
споделя и извода на ответника, че жалбата срещ уоценката се явява процесуално
недопустима поради отмяната на чл. 236 от ДОПК, считано от 01.01.2016 г., което
води до заключението, за липсата на процесуална възможност за обжалване на
определената с Разпореждане на ПИ оценка,
която е окончателна по смисъла на чл. 235, ал. 5 ДОПК.
При тези
обстоятелства жалбата, с която е сезиран съдът се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от
ответника, то на същия се дължи възнаграждение за осъществената ***ска защита. Размерът на същите се определя по
реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от с.к. ПП е поискал сумата
от 500,00лв, която следва да се присъди на НАП по аналогияс §1, т.6 от ДР на АПК.
Воден от
горните мотиви, на основание чл. 88, ал.3
от АПК, вр. §2 и чл. 268 от ДОПК, съдът в настоящия състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружеството „ДУНАВСКИ ПАСТИРИ” ЕООД, с ЕИК *********,
предявена срещуРешение № 161/ 24.10.2023
г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане жалбата на същото лице срещу Разпореждане с изх. № С 230004-104-0001306/26.09.2023
г. на ПИ за определяне на окончателна оценка на движими вещи – три броя МПС.
ОСЪЖДА дружеството „ДУНАВСКИ ПАСТИРИ” ЕООД със
седалище Велико Търново ул. „мармарлийска”№35А, с ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция за приходите разноски за ***ско възнаграждение в раземр на
500,00лв/петстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 88, ал.3
от АПК, вр. с §2 от ДР на
ДОПК.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: