Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 14.07.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 963 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са
предявен отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищците твърдят,
че техният дядо А.Т.П., б. ж. на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник, е притежавал недвижими имоти, подробно описани в емлячния
регистър на селото на стр. ., партида № ..
След неговата смърт наследниците
му постигнали спогодба по гр. дело № 74 по описа на Радомирския районен съд за
1946 г., по силата на която разделили наследствените имоти помежду си.
Техният общ наследодател С.А.Т.,
б. ж. на с. Б., общ. Радомир, обл. Перник, заедно с
брат си Р.А.Т., б. ж. на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник, получили 28 (двадесет и осем) на брой недвижими имоти - земеделски
земи, подробно описани в дал .в съдебния протокол от 15.05.1946 г. по
горепосоченото гражданско дело.
В пункт 9 от дал .на
разделителния протокол било посочено, че те получават в дял два имота, находящи се в местността „Ч.“, първият от тях представляващ
ливада, с площ от 0,9 дка, при съседи: С.С., братя Х.
и река и в пункт 25 от същия разделителен протокол получавали ленище, находящо се в местността
„Ч.“, с площ от 0,2 дка, при граници: Н.В., С.С. и
път.
При образуването на ТКЗС през
1956 г. двата имота били внесени в поземления фонд на ТКЗС като земеделски
земи.
През 1963 г., съгласно утвърдения
със заповед № III-163 от 1963 г. регулационен план на селото двата имота били
част от имот с планоснимачен номер ., целият с площ
от 2100 кв. м по кадастралния план на селото, който имот попада в границите на
терен, отреден З.г., но мероприятието, за което бил отреден, не е реализирано и
имотите оставали в урбанизираната територия на селото, при граници: улица, част
от ПИ ., ПИ ., ПИ .и ПИ ..
След влизането в сила на ЗСПЗЗ,
по подадено заявление до Поземлена комисия – Радомир с вх. № 61032 от
21.02.1992 г., с решение № .от 20.03.2000 г. на ищците било признато за
възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници.
За да им бъде възстановено
правото на собственост върху процесния имот, от ОСЗ –
Радомир им било поискано да представят удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и
ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Община Радомир отказала
издаването им и отказът бил обжалван пред Радомирския районен съд, който с
решение по адм. дело № 2/2016 г. задължил кмета на
община Радомир служебно да се изготви помощен план, който да идентифицира имота
по действащия план и да издаде исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5
и ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Впоследствие, с решение на ПК -
Радомир № .от 04.09.2019 г. им било възстановено правото на собственост в
строителните граници на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник върху нива с площ от 0,9 дка в местността „Ч.“, като границите на имота
били посочени в скица № 84 от 03.09.2019 г. и удостоверение № .от 13.08.2019 г.
издадени от Община Радомир, и които представлявали неразделна част от решението.
Процесният имот бил нанесен в служебно
изработения помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с № 1 от кадастрален район № 94
и бил записан в регистъра на бившите имоти на името на наследодателите на
ищците.
Сочат, че в продължение на години
се водила кореспонденция за нанасяне на имота на кадастралния план. Изработен
бил помощен план, който не бил приет, поради това, че за същия имот имало
постъпило възражение от В.В.Р., б. ж. на гр. Радомир,
с приложен към него нотариален акт № ., том ., дело № ., от .г. на нотариус, с
район на действие – района на РС - Радомир, легитимиращ я като първи купувач.
Твърдят, че в същата местност „Ч.“,
находяща се в с. Б., имоти е притежавал и С.С. П., б. ж. на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник, като видно от удостоверение с изх. № .г., същият е притежавал два
имота, а именно ленище, с площ от 0,4 дка и ливада, с
площ от 0,2 дка.
Впоследствие, двама от
наследниците на С.С. П. - синовете му В.С.С.и К.С.С., наследили двата имота
и след това ги завещали на Д.В.С., б. ж. на гр. Перник, който приживе се
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка в режим на СИО с
ответницата Й.Г.С., след което двамата продали имотите на В.В.Р.,
б. ж. на гр. Радомир, която е майка на ответника Б.Р..
Ищците твърдят, че В.С.С.и К.С.С. не са притежавали
имоти в местността „Ч.“ (освен наследствените, но с друга квадратура), от което
следвало, че двамата братя са завещали чужд имот, т. е. имота на
наследодателите на ищците.
Сочат, че на заседание на ОЕСУТ
от 27.05.2020 г. бил съставен протокол, с който се отказвало приемането на
проекта за нанасяне на новия ПИ .в действащия кадастрален план, с мотив, че е
налице спор за материално право.
От съда се иска да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Б.Р. не е собственик на част
от УПИ .кв. 10 по регулационния план на с. Б., общ. Радомир, обл. Перник, с площ на частта, съгласно удостоверение № .г.
и скица № .г., издадени от Община Радомир, от 955 кв. м, а по решение № .г. на
ОСЗ - Радомир – с площ от 900 кв. м, която част е заключена между цифрите
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към
заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно – техническа експертиза.
Молят на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съда да отмени съставения констативен нотариален акт № ., том- , рег. І .,
дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие – РС - Радомир.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника Б.Р., с който предявените искове са оспорени, с твърдения,
че не е налице идентичност между имотите по пункт 9 от дал .на разделителния
протокол по гр. д. № 74/1946 г. на РС - Радомир и терена, попадащ в УПИ ., кв.
10 по дворищно – регулационния план на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник.
Наред с това се излагат
твърдения, че не са налице предпоставките за постановяване на позитивно решение
в полза на ищците по реституционна преписка с вх. № 61032 от 21.02.1992 г. на
ПК – Радомир, както и че решение № .г. на ОСЗ – Радомир било незаконосъобразно,
тъй като била нарушена процедурата по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, не била издадена
заповед на кмета на Община Радомир по чл. 11 ППЗСПЗЗ и съдържанието на решението
не отговаряло на законовите изисквания.
Наред с това, притежаваният от
ответника имот никога не бил внасян в поземления фонд на ТКЗС. Ответникът
черпел собственически права по силата на наследяване от неговата майка Василка
Рударска, като противопоставя и възражение за придобиване на собствеността по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност
за времето от 2007 г. до датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Й.С. чрез назначения ù особен представител е подала отговор
на исковата молба, с който е изразила становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
С протоколно определение от о. с.
з., проведено на 29.09.2021 г., съдът е прекратил производството по делото в
частта по предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК срещу ответницата Й.С. поради
направено оттегляне на исковете от страна на ищците.
В съдебно заседание ищците,
редовно призовани, чрез упълномощен представител, поддържат предявените искове
и молят за уважаването им.
Ответникът Б.Р., редовно призован,
не се явява в
съдебно заседание, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото съдебно – спогодителен протокол от 15.05.1946 г.
по гр. д. № 74/1946 г. по описа на РС – Радомир се установява, че в проведеното
съдебно заседание страните по делото са постигнали спогодба, по силата на която
в общ дял на С.А.Т. и Р.А.Т. са поставени 28 на брой недвижими имоти -
земеделски земи, подробно описани в т. IV от спогодбата, като е посочено, че те
получават в дял и два имота, находящи се в местността
„Ч.“, първият от тях, представляващ ливада, с площ от 0,9 дка, при съседи: С.С., братя Х. и ленище, находящо се в местността „Ч.“, с площ от 0,2 дка, при
граници: Н.В., С.С. и път.
Видно от приетото по делото решение № .г. на ОСЗ - Радомир, постановено по
преписка с вх. № 61032А/21.02.1992 г. е, че със същото е възстановено правото
на собственост на наследниците на С.А.Т. и Р.А.Т. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху нива, с площ от 0,9 дка, находяща
се в строителните граници на с. Б., в местността „Ч.“, имот № 1 от ПП по чл.
13а от ППЗСПЗЗ, приет през 2019 г., оцветен в сив цвят по приложена скица, при
граници (съседи) съобразно приложена скица № .г. и удостоверение № .г.,
издадени от Община Радомир.
По делото са представени и удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от кметство, с. Владая и удостоверение
за наследници с изх. № .г., издадено от Община
Радомир, от които се установява, че ищците Д.А., К.Ц. и С.А. са наследници на С.А.Т.,
починал на 31.07.1976 г., а ищцата В.Г. е наследник на Р.А.Т., починал на 29.09.1997 г.
По делото е представено и удостоверение с изх. № .г., издадено от
Техническа служба при Община Радомир, от което се установява, че в кадастралния
план на с. Б., общ. Радомир, обл. Перник, местност „Ч.“,
одобрен със заповед № III-163/14.03.1963 г., е нанесен ПИ .. Бившият имот е нанесен в помощния план
по чл. 13а ППЗСПЗЗ с номер 1 от кадастрален район 94 и е записан в регистъра на
бившите имоти на името на наследници на С.А.Т. и Р.А.Т.. Бившият имот попада в
границите на следните урегулирани поземлени имоти или върху части от тях:
1. В УПИ ., в кв. 10, с площ от 955 кв. м – незастроен, за който е
представен нотариален акт № ., том ., дело № .г. за собственост на В.В.Р.;
2. В УПИ I-80, в кв. 12, с площ от 16 кв. м
– незастроен;
3. В улица с ОТ17 – ОТ18 – ОТ20, с площ от 13 кв. м – мероприятието е
изпълнено.
Площта на бившия имот по графични данни е 984 кв. м.
По делото е приет и протокол № 1-5-2/07.12.2018 г. от заседание на
комисията по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, назначена със заповед на кмета на община
Радомир, при следния дневен ред на заседанието: обявяване на протокол №
1-5/07.12.2018 г., с който е приет помощен план за ПИ 94 по кадастралния и
регулационен план на с. Б.. На заседанието е констатирано, че са постъпили
възражения от В.В.Р., К.С.Ц. и Д.С.А..
Видно от приетия по делото нотариален акт № № ., том ., дело № .г. на
нотариус Б. ., с район на действие – РС – Радомир е, че на основание чл. 483 ГПК (отм.) Д.В.С. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник, а именно: незастроен поземлен имот, находящ
се в населената част на с. Б., общ. Радомир, обл.
Перник, с площ от 2100 кв. м, който поземлен имот съгласно утвърдения със
заповед № III-163/1963 г. регулационен план на с. Б.
съставлява част от имот с планоснимачен номер . по
кадастралния план на селото, в кв. 10, който имот попада в границите на терен,
отреден за „градина“, което мероприятие не е осъществено, при граници на този
поземлен имот: улица, край на регулацията, имот с планоснимачен
номер 77, имот с планоснимачен номер ., имот с планоснимачен номер. и имот с планоснимачен
номер ..
От приетия по делото нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район
на действие – РС – Радомир, се установява, че Д.В.С. и Й.Г.С. са продали на В.В.Р. поземления имот, описан в нотариален акт № № ., том .,
дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие – РС – Радомир.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от Община Радомир е, че В.В.Р. е починала на 04.05.2019 г. и е оставила за наследник по закон ответника Б.О.Р..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите И. А., В.Д.и И.В..
От показанията на свидетеля И. А. се установява, че братът на ищеца Д.А. е
имал дворно място в с. Б., което се е обработвало няколко години след 2000 г. и
след това е запустяло. Свидетелят сочи, че никога не е виждал ищеца Д.А. в този имот. За последно е
виждал неговия брат там през 1992 – 1993 г.
Според свидетелката В.Д.бащата на ищеца Д.А. – С. А., е притежавал
незастроен имот в близост до Ч. в с. Б., чиито граници свидетелят не може да
опише и който от 10 – 15 години не се поддържа и целият е обрасъл с тръни. Преди
това имотът се е ползвал от ищеца Д.А. и неговите роднини.
От показанията на свидетелката И.В. се установява, че ответникът Б.Р. е
собственик по наследство от неговата майка на незастроен имот, находящ се в с. Б., който се намира под стопанството. Твърди,
че майката на ответника е придобила имота по силата на договор за покупко – продажба, сключен с бащата на свидетелката, който
притежавал този имот по наследство от неговите родители. Майката на свидетелката
е ползвала имота около 10 години преди да го продаде, а след това имотът е
ползван от майката на ответника.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа
експертиза се установява, че с решение № .г. на ОСЗ – Радомир е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.А.Т. и Р.А.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: нива от 0,9 дка, находяща
се в строителните граници на с. Б. в местността „Ч.“, имот № 1 от ПП по чл. 13а
от ППЗСПЗЗ, приет през 2019 г., оцветен в сив цвят по приложена скица, при
граници (съседи): границите на имота са по приложена скица № .г. и
удостоверение № .г., издадени от Община Радомир, т. е. границите на
възстановения имот са по графични данни от кадастралния план от 1961 г. Имотите,
посочени в т. 9 и т. 25 от протокола от 15.05.1946 г. са определени с граници
(съседи) физически лица и по тази причина няма съпоставими критерии и основание
за търсене на идентичност между имота по решението на ОСЗ - Радомир и имотите
по протокола от 15.05.1946 г.
Според вещото лице съгласно помощния план съседи на бившия имот № 1 са
имоти от кадастралния план от 1961 – 1963 г. – имоти с пл. №№ ., .,. и .,
собствениците на които съгласно разписния лист не съвпадат със съседите по
разделителния протокол от 1946 г.
Вещото лице е посочило също и че при изработването на кадастралния и
регулационен план на с. Б. обособяването на самостоятелни имоти с индивидуални планоснимачни номера е ставало в зависимост от моментното владение
и ползване на имотите. Имотите, описани в протокола от 15.05.1946 г. по т. 9 и
т. 25 (ливада и ленище), най-вероятно към момента на
изработването на кадастралния план не са ползвани според начина им на трайно ползване,
поради което не са индивидуализирани като самостоятелни имоти, а за района, в
който са попадали, е формиран по-голям имот, част от който е попаднала в
строителните граници на населеното място.
Няма данни колко и какви имоти попадат в границите на имот с планоснимачен № . по кадастралния план от 1961 г. В частта
от имота, попадаща в строителните граници на с. Б., няма „следи“ от граници с
естествен или изкуствен произход. Между възстановения имот и останалата част от
имот с пл. № . няма ограда.
Посочено е и че съгласно регулационния план на с. Б., одобрен със заповед №
III-163/14.03.1963 г., кв. 10 е отреден „З.г.“.
В регулационните границите на кв. 10 попадат следните имоти или части от имоти:
1. Част от имот с пл. № .– 277,50 кв. м;
2. Част от имот с пл. № . - 758.00 кв. м;
3. Имот с пл. № . – 1015,00 кв. м;
4. Част от имот с пл. № . – 2217,00 кв. м;
5. Част от имот с пл. № . – 258,00 кв. м;
6. Част от имот с пл. №. - 49.00 кв. м.;
7. Част от имот с пл. № . - 13.00 кв. м.
Със заповед № 7./08.11.2007 г. на кмета на община Радомир, на основание чл.
129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен „Проект за изменение на план за регулация и
застрояване на с. Б., одобрен със заповед № III-163/14.03.1963 г. в частта на кв. 10
за имот с пл. № ., за който се отрежда УПИ . в кв. 10, като регулационните
линии минават по имотните граници“. Към настоящия момент кв. 10 включва: УПИ
(парцел) ., с
урегулирана площ от 2217.00 кв. м и УПИ (парцел) № .- „З.г.“, с урегулирана площ от
2050.50 кв. м.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като
взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана по делото съдебно – техническа експертиза, като неоспорено от
страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно,
предпоставка за предявяване на установителния иск за
право на собственост върху процесния имот е наличието
на правен интерес от това за ищцовата страна.
Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост върху
определен имот съществува за ищците, когато ответната страна претендира право
на собственост върху имота на основание, което изключва правото на ищците.
Отрицателният установителен иск е средство за защита
на право на ищеца чрез установяване несъществуването на право, твърдяно от
ответника.
За наличието на правен интерес от
такъв иск е достатъчно твърдение на ищцовата страна,
че самата тя е титуляр на право, което се оспорва от ответната страна чрез
отричането му или чрез позоваване на свое право, което изключва това на ищеца;
дали последният притежава твърдяното от него право е въпрос на основателност на
иска (така: решение № 539/14.02.2011 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ
г. о.). С оглед твърденията на ищците, че са собственици на процесния
имот и оспорването на това им право от ответника, позовавайки се на съставения
нотариален акт № ., том .,
рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие – РС – Радомир и
наследствено правоприемство от неговата майка Василка
Рударска, почиващ на твърдения за негово право на собственост върху имота,
предявеният иск е допустим, а по същество – неоснователен.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на право на собственост върху процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск и противоположни претенции и твърдения на
страните относно притежаваните от тях взаимоизключващи се права върху един
имот, в тежест на ответника е да докаже основанието, от което извлича правото
си на собственост върху процесния имот, но и ищцовата страна носи тежестта да докаже фактите, от които
твърди, че произтича правото му върху имота, което се защитава чрез предявения
отрицателен установителен иск (решение № 539/14.02.2011
г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.).
От страна на ответника са
ангажирани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
същият е собственик на основание наследствено правоприемство
от неговата майка В.В.Р. на незастроен поземлен имот, находящ се в населената част на с. Б., общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 2100 кв. м, който поземлен имот
съгласно утвърдения със заповед № III-163/1963 г. регулационен план на с. Б.,
съставлява част от имот с планоснимачен номер . по
кадастралния план на селото, в кв. 10, който имот попада в границите на терен,
отреден за „градина“, което мероприятие не е осъществено, при граници на този
поземлен имот: улица, край на регулацията, имот с планоснимачен
номер 77, имот с планоснимачен номер ., имот с планоснимачен номер. и имот с планоснимачен
номер .. На свой ред В.Р.е придобила собствеността върху имота по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на
действие – РС – Радомир. Безспорно е и че процесната
реална част, предмет на настоящата искова претенция, попада в границите на така
описания недвижим имот, собственост на ответника. Безспорно се установява по
делото от събраните гласни доказателствени средства и
че целият имот с
площ от 2100 кв. м е бил владян от Д.В.С. и Й.Г.С., впоследствие от 2007 г. от
майката на ответника – В.В.Р., а след нейната смърт –
и от ответника Б.О.Р., който е присъединил към своето владение и владението на праводателя си, като владението е било трайно, непрекъснато и необезспокоявано.
Ищцовата страна не установи по делото
фактите, от които твърди, че произтича правото ú на собственост върху процесния имот - не бе установено двата имота, посочени в т.
9 и т. 25 от протокола от о. с. з., проведено на 15.05.1946 г. по гр. д.
№ 74/1946 г. по описа на РС
– Радомир, да са идентични с имота, възстановен на наследниците на С. Т. и Р. Т.
с решение № .г. на ОСЗ - Радомир, постановено по преписка с вх. №
61032А/21.02.1992 г. Напротив, видно и от заключението на вещото лице няма съпоставими критерии и
основание за търсене на идентичност между имота по решението на ОСЗ - Радомир и
имотите по протокола от 15.05.1946 г., тъй като според помощния план съседи на
бившия имот № 1 са имоти от кадастралния план от 1961 – 1963 г. – имоти с пл. №№
., .,. и ., собствениците на които съгласно разписния лист не съвпадат със
съседите по разделителния протокол от 1946 г.
По изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
С ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС е
прието, че собственикът на недвижим имот трябва да предяви иск за собственост
против лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за
същия имот, като отменянето на нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е
последица от уважаването на иска и то се постановява от съда, даже и да не е
направено изрично искане за това. Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега
действащия ГПК е идентична по съдържание с тази на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.),
поради което посоченото тълкувателно решение е запазило действието си. В
конкретния случай, предвид неоснователността на главния иск, то следва да бъде
отхвърлен и искът по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като не са налице предпоставките за
уважаването му.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника Б.Р. направените разноски по делото, а именно сумата от 600,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.С.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, К.С.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.В.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и
В.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника Б.О.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият не е собственик на
част от УПИ .кв. 10 по регулационния план на с. Б., общ. Радомир, обл. Перник, с площ на частта, съгласно удостоверение № .г.
и скица № .г., издадени от Община Радомир, от 955 кв. м, а по решение № .г. на
ОСЗ - Радомир – с площ от 900 кв. м, която част е заключена между цифрите
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към
заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно – техническа експертиза,
както и за отмяна на съставения констативен нотариален акт № ., том- , рег. І
., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие – РС - Радомир.
ОСЪЖДА Д.С.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, К.С.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.В.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплатят на Б.О.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: М.М.