№ 145135
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110154381 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.410 и сл. ГПК
Постъпило е заявление по чл.410 ГПК от кредитора с вх. №
272779/03.10.2023 г. от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ...., АДРЕС, ********@**.**,
подадено чрез ССЕВ на 02.10.2023 г. чрез процесуален представител адв. Х.
М., със съдебен адрес: АДРЕС, надпартерен срещу длъжник М. Л. С., ЕГН
**********, АДРЕС за следните суми:
По първи партиден номер:
905.65 лева – предоставени далекосъобщителни услуги по договор №
********* със системен партиден номер № М6406274 за отчетен период
от 18.06.2021 г. до 25.01.2022 г.
253.00 лева - неплатени лизингови вноски за закупено устройство на
изплащане по същия договор
348.97 лева, представляващи неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната на същия договор
ЗАЕДНО с мораторна лихва върху всички суми в размер на 270.35 от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документи до датата, предхождащата заявлението, а именно 01.10.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 02.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането
1
заедно с разноски – 35.62 лева държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане № 127413/15.10.2023 г. съдът е оставил без движение
заявлението като е указал на ищеца да отстрани следните нередовности като:
1. посочи по какъв начин е прекратен договорът и представи доказателства
за това
2. да посочи как е сформирана сумата за неустойки, да посочи размера и
въз основа на кои документи, фактури, дати, размера на отделните суми
3. да посочи на какво се дължи различието между написаното в т.12 от
Заявлението и приложеното в таблицата.
4. Да посочи защо неустойките, посочените в таблицата се различават по
стойност, какво се дължи разликата и факта, че не се повтарят сумите по
3 броя, а само по два пъти.
5. Да посочи защо посочените суми за неустойки не се делят на 3,
6. Да посочи дали сумата за неустойки се претендира с ДДС или без ДДС
7. да посочи какъв е размерът на мораторната лихва за всяко едно
вземанията от таблица, като посочи началната дата на падежа до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението, а именно 01.10.2023 г.
Същото следва да е в табличен вид
8. да посочи стандартната цена при сключване на договора на мобилното
устройство и на договора за съобщителни услуги, както и
преференциалната цена при сключване на договор, ако е имало
промоция
9. да посочи под кой номер длъжникът фигурира в приложението към
договора за правна защита и съдействие
В указания срок е подадена молба, с която е уточнено, че главницата от
908.65 лева и формирана, както следва:
693.86 лева по договор с партиден номер М6406274 е подписано
Приложение 1 на 15.05.2021г. за услуга +359********* с план A1 Surf 16.
Мораторна лихва върху тази сума е 131.53 лева. и е за период на забава
04.07.2021г. - 31.07.2023г.
181.31 лева По договор с партиден номер М6406274 е подписано
Приложение 1 на 18.04.2021г. за услуга +359********* с план A1
Unlimited. Мораторната лихва за тази сума е 35.26 лева и е за период на
2
забава 04.07.2021г. - 31.07.2023г.
33.48 лева По договор с партиден номер М6406274 за Такса за събиране
на дължими суми дължимата сума за периода 07.10.2020 г. - 27.09.2022.
Дължимата мораторна лихва върху тази сума е в размер на 6.17 лева е за
период на забава 01.12.2020г. - 31.07.2023г.
Уточнява, че сумата от 253.00 лева, представлява цена на устройства на
изплащане по Договор за продажба на изплащане от 18.04.2021 г., по силата
на който е закупено на изплащане устройство Handset Huawei P40 lite
Pink+PB TTEC, дължимата сума за период 16.05.2021г. - 15.11.2021г. е
253.00лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 43.85лв. за период на
забава 04.07.2021г. -31.07.2023г.
Посочва, че неустойката в размер на 348.97 лева е формирана по
следния начин:
169.98 лева по договор с партиден номер М6406274 за услуга
+359*********, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер. Дължимата мораторна лихва
е в размер на 26.02лв. за период на забава 26.01.2022г. - 31.07.2023г.
45.72 лева по договор с партиден номер М6406274 за услуга
+359********* е начислена неустойка, представляваща отстъпка от
цената на устройство Handset Huawei P40 lite Pink+PB TTEC. Дължимата
мораторна лихва е в размер на 7.00лв. за период на забава 26.01.2022г. -
31.07.2023г.
54.99 лева по договор с партиден номер М6406274 за услуга
+359********* е начислена неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер.
Дължимата мораторна лихва е в размер на 8.42лв. за период на забава
26.01.2022г. - 31.07.2023г.
76.28 лева по договор с партиден номер М6406274 за услуга
+359********* е начислена неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (5.00 лв
месечно). Дължимата мораторна лихва е в размер на 11.68лв. за период
на забава 26.01.2022г. - 31.07.2023г.
2.00 лева по договор с партиден номер М6406274 е начислена
неустойка, представляваща Обезщетение за обработка на просрочени
3
задължения. Дължимата мораторна лихва е в размер на 0.42лв. за период
на забава 07.07.2021г. - 31.07.2023г.
В молбата е посочено, че неустойките са компенсаторни и не са
начислени за определен период, а поради прекратяване на рамковия договор в
частта му за услугите по партида № М6406274. Счита, че договорът е
прекратен на 12.11.2021 г., за което не представя уведомление, а е спрял
услугата на потребителя.
Посочено е, че разликата в цените на неустойките се дължи на това че,
начислените неустойки са за различни услуги с различни месечни
абонаментни такси, съответно с различни отстъпки от месечни абонаментни
такси и отстъпки от цени на устройства.
Посочва, че стойността претендираните вземания съответства в
посочените в таблицата, уточнено за всяко едно от вземанията по
заявлението.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
Материалният интерес по заявлението е в размер на 1780,97 лева,
поради което таксата по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 35,62 лева.
Същата е платена към съда, съгласно представено платежно от 31.08.2023
(л.68 от делото).
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Касае се за сключен договор за договор за
мобилни услуги при действието на ЗЗПотр, поради което съдът служебно
следва да го съобрази при произнасянето си.
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2 ,т.2 и чл.7, ал.3 ГПК, задължават
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
или на добрите нрави. В този смисъл съдът може да приложи служебно
4
императивна правна норма.
По отношение на неустойката – чл.92 ЗЗД
За да се издаде заявлението за претендираните неустойки по следва да
са налице следните предпоставки: 1) наличие на клауза за уговорена
неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика
на електронни/мобилни услуги.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем
между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 14 от Договора за
продажба на изплащане и т. 7. 1 от Приложение № 1 към този договор, както
и т.5-6 от Приложение № 1 към договора за ползване на мобилни услуги. Там
е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по
негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане
срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на
трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на
клауза от ОУ (чл. 54.12), даваща му право едностранно да прекрати
процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на
процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за
отхвърляне на заявлението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Клаузите
от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че
следва да се приложи чл.87, ал.1 ЗЗД - волеизявлението да бъде в писмена
форма. В този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената
форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87,
5
ал.2 ЗЗД, така и по аргумент от чл.164, ал.1, т.5 ГПК, предвиждаща забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни
доказателства.Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му
според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им
също следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за
изпълнение.
В заявлението изрично е посочено, че доставчикът е спрял достъпа на
мобилни услуги на потребителя, тъй като не е платил задълженията си
договора. Спирането на мобилните услуги не е равнозначно да прекратяване
на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД, а представлява едностранно субективно
право на кредитора да откаже да изпълни задълженията си към облигация,
докато другата страна не погаси насрещното си задължение, доколкото по
договора за мобилни услуги е двустранен – всяка от страните и кредитор и
длъжник (отказ на изпълнение чл.90 ЗЗД). Следователно след като е налице
наличен договор за мобилни услуги, то не е налице предпоставката да се
претендира неустойка, поради прекратяване на договора.
В текстовете на договорите за мобилни услуги, допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер е посочено, че
потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в
случаите на предоставено устройство и разликата между цената на
устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на
оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или
общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от
Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането
на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор
срокове. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия,
определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на
договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора
6
за електронни съобщителни услуги поради неизпълнение на абоната да
заплати дължимите месечни абонаменти за горепосочените договори
посредством деактивиране на услугите по договорите и чрез издаване на
крайна фактура, която е представена
Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Не са изложени твърдения
както в заявлението, че абонатът уведомен за прекратяването на договорните
отношения съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, тъй като се
касае за писмени договори и изявлението за прекратяването им следва да е в
писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Деактивирането на
мобилните услуги, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника
за едностранно прекратяване на договорите. Това е така, защото в ОУ са
предвидени и други хипотези на спиране ползването на услугите от страна на
оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при
превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване
автоматично и едностранно на договора. Освен това в договорите е посочена
неустойка в размер на сумата по стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора, но в договорите
липсва посочената от заявителя чл.9 б.“а“, защото клаузите в процесните
договор не са номерирани.
По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и
доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора.
Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на
вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство
преди изтичане на уговорения срок. Ето защо претенцията да дължимата
неустойка следва да се отхвърли.
Съдът приема, че с оглед липсата на данни относно връчване на
съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от
заявителя при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, заявлението в тази част е
неоснователно и следва да се отхвърли.
7
По отношение за неустойката в размер 2.00 лева
В уточнителната молба, заявителят посочва, че таксата от два лева
представлява обезщетение за обработка на просрочени задължения, която се
начислява съгласно чл.27.1 от ОУ „В случай на частично или цялостно
неизплащане на указаната във фактурата или друг финансов документ сума в
срока за плащане, абонатът дължи: обезщетение за обработка на просрочени
задължения в размер на 2,00 лв. без ДДС, което обхваща разхода за
администриране на просрочени плащания. То се формира на база
разпределение на относимите разходи за поддръжка, амортизация на
системно таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се
начисляват при забава на плащането надхвърляща определения в ОУ
минимален срок от 15 дни след издаването на фактурата за съответното
задължение." Съдът намира тази клауза за изцяло противоречаща на закона,
добрите нрави и за неравноправна. Заявителят не е доказал, че клаузата е
индивидуално сключена. Същата създава голяма тежест на потребителя, не
само, че не може да я промени, но по своята същност представлява такса за
дейност, която е елемент от престацията по договора, като се припокрива с
него. По този начин се създава допълнителна тежест на потребителя за
дейност, по която вече има сключен договор. Ето защо настоящият състав
приема, че е в нарушение на чл. 143, ал.1 и ал.2, т.15 ЗЗПотр. Тази сума не
следва да се присъжда.
Освен това, неустойките, които се претендират представляват
тримесечни таксата по договора без преференциална цена, намаление. Дори и
когато се съберат тези разлики пак претендираната неустойка по всеки един
от двата договора не се дели на 3. В този смисъл обяснението на заявителя, че
тази разлика се дължи, че са предлагани различни услуги и различни
отстъпки не е състоятелно. Това е тъй като тъй като се съберат таксите по
една и съща услуга и една и съща тарифа, то претендираната неустойка
трябва да се дели на три. В процесния случай при възможни 25 комбинации с
9 вариации, никоя от неустойките не се дели на три, нито когато се съберат
неустойката по преференциална цена и неустойката по разликата с
нормалната цена. В този смисъл заявителят не е отстранил нередовностите.
Вземането не е индивидуализирано. Още на фаза заявление, има разлика
между сумите, на които съдът обърна внимание в предишното разпореждане
8
и затова накара да се дадат данните в таблицата, за да могат да видят
заявителят, че има разминаване в сумите и начина на изчисление и
претендирани.
По отношение на лизинговите вноски
Заявителят се позовава на договор за лизинг с потребител. Лизингът
представя особена форма на договор – за кредитира и предоставяне на наем
на вещ. Съотнесено към факта, че длъжникът има качеството на потребител,
то договора за лизинг важат правилата на ЗПК и ЗЗПотр. На първо място,
така представения договор за лизинг е с шрифт под 12 пункта, поради което
договорът е недействителен на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ГПК (л.21-22
от делото). В заявлението и в молбата не е ясно на какво основание се
претендират лизинговите вноски предсрочна изискуемост или настъпил
падеж.
От така представеният договор се установи, че падежът е настъпил и се
искат лизинговите вноски, тъй като вещта е останала у длъжника.
Същевременно тази сума се претендира като месечни вноски, за прекратен
договор. От една страна, ако договорът е прекратен, то заявителят няма
основание да иска изпълнение по него, а връщане на вещта или обезщетение
за ползване на вещта (наемната цена). Същевременно, ако иска изпълнение на
договора, то не трябва да посочва, че е претендира лизинговите вноски, по
прекратен договор, тъй като при прекратяването престации не се дължат.
Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, но тя гарантира
на кредитора обезщетение, което е установено по размер и го обезщетява за
последващи от неизпълнението вреди. В случая неустойката възмездява
имуществените щети на „А1 Б.“ АД, при прекратяване на договора при
виновно неизпълнение от абоната. След като настоящата инстанция приема,
че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия на
договорите от въззивника, неустойка не следва да бъде присъждана.
Освен това в заявлението заявителят се е позовал на действие на две
взаимно изключващи се хипотези от договорите за лизинг, а именно на чл.11
ал.2 и чл.12 ал.2, защото първата хипотеза предполага разваляне на договора
по вина на лизингополучателя и оставащите неплатени месечни вноски имат
характер на неустойка, а втората хипотеза касае предсрочна изискуемост при
прекратяване на договора. Следователно не е допустимо да се претендира
9
дължимост на сумите за неустойка едновременно и на двете основания.
Съдът не би могъл да направи извод дали договорът е прекратен предсрочно
или развален поради неизпълнение, тъй като липсва писмено уведомление до
абоната в тази насока.
На посочените основания не следва да се присъжда сумата по
лизинговия договор.
По отношение на мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД
Лихвата за забава е акцесорно вземането на кредитора, което зависи от
главното, в случай неустойката и сумата по лизинговия договор. След като не
е прекратен договора, респективно не е възникнало правото на неустойка, то
не следва да се присъжда и лихвата върху тази неустойка и лизинговите
вноски. По същия начин следва да се процедира и по отношение на
останалите вземанията, която съдът не признава. Ето защо не следва да се
присъжда мораторна лихва върху претендираните лизингови вноски и
претендираните неустойки.
По размера сумите за предоставени мобилни услуги
С оглед конкретизацията на вземането съдът приема, че заявителят иска
сумите, посочени в таблицата от уточнителната молба.
С оглед изложеното съдът не следва да присъди сумите представляващи
неустойка, поради предсрочно прекратяване, лизинговите вноски и
мораторната лихва, таксата от два лева, неустойката за невърнато оборудване.
Следователно от тази таблица следва да се изключат посочените суми, които
са в редове 7-17. Останалите суми следва да се присъдят в полза на заявителя.
Прилагайки този метод по редове от 1-6 от таблицата от уточнителната
молба се получава сумата от 908.65 лева, но тя се състои от вноски в размер
164.94 лева, 158.77 лева, 152.82 лева, 186.30 лева, 152.82 лева и 93.00 лева.
Тези суми значително се различават от началната част на молба, в която е
посочено как е сформирана сумата от 908.65 лева. Събрани таксите за
мобилни услуги се получава 908.65 лева, по таблица, а написани в началото
на молбата 693.86 лева. В текста изведнъж се появява и сума 33.48 лева,
която представлява такса за събиране на дължими суми. Тази такса в
първоначалното заявление не е упомената и не фигурира. Същата се въвежда
за нов път едва с уточнителната молба, което е недопустимо.
10
Освен това лихвите, които са написани на страница първа се различават
тотално от лихвите, които са описани в таблицата и от които би трябвало да е
сформирано процесното вземане. Събрана лихвата по таблица се получава
172.96 лева, а написано няколко реда по-нагоре 200.27 лева.
Следователно има противоречие не само между таксита за мобилни
услуги, но и върху начислените такива за мобилни услуги, които определят
неустойката и лихвата.
С оглед изложеното съдът приема, че заявителят не е отстранил
нередовностите в срок, а е направил още по-големи такива, искането е в
противоречие със закона и с добрите нрави; вземането не е
индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в договор,
сключен с потребител. На основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК. Следва да се
отхвърли изцяло заявление по чл.410 ГПК, с вх. № 272779/03.10.2023 г. от
„А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ...., АДРЕС, подадено чрез ССЕВ на 02.10.2023 г. чрез
процесуален представител адв. Х. М., със съдебен адрес: АДРЕС,
надпартерен срещу длъжник М. Л. С., ЕГН **********, АДРЕС.
В допълнение на изложението съдът следва да отбележи, че не
възпрепятства заявителя да си подаде ново заявлението като правилно
индивидуализира вземането. Освен това така представените данни показват,
че са извлечени от база данни на заявителя, от негови информационни
система. Съгласно даденото съединени дела C-293/17 и C-294/17, съдът
следва задължително да упражни контрол при автоматизирано дадени изводи,
решения и данни. В процесния случай таблиците на заявителя показват едни
вземания, фактурите други, а написаното от него трети. Има съществено
разминаване, което създава обосновано предположение, че записите у
заявителя не са верни и не показват правилно неговите вземания. Същото
противоречи на правото да бъдеш забравен, защитата на потребителя при
генериране на негови задължения чрез фактури и начисляване на неустойки,
които зависят от началната тарифа, в която има разминаване.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
Воден от горното, СЪДЪТ
11
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК, с вх. №
272779/03.10.2023 г. от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ...., АДРЕС, подадено чрез ССЕВ
на 02.10.2023 г. чрез процесуален представител адв. Х. М., със съдебен адрес:
АДРЕС, надпартерен срещу длъжник М. Л. С., ЕГН **********, АДРЕС,
поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със закона
и с добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се
основава на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на
основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12