РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203760 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Р. Б. СТ. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. З.Й.,
против НП № 54/18.03.2021год. на Зам. кмета на Община Варна, с което й е
наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. на основание
чл.31, т.4 от Наредбата за обществения ред на община Варна.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като
цялото адм.наказателно производство било протекло в условията на грубо
нарушаване на правото на защита. Сочи, че до момента не се е запознала с
АУАН, същият не й бил предявен, че като при неговото съставяне били
допуснати нарушения на процес. правила, че НП било издадено от
некомпетентен орган като в него липсвали мотиви досежно размера на
наложеното наказание. Отделно от това оспорва изцяло фактите отразени в
НП като сочи, че не ставало изобщо ясно как било установено, че именно
въззивницата била управлявала автомобила. Моли НП да бъде отменено като
отправи искане за присъждане ан направените по делото разноски.
В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа
жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в НП, а във фазата по
същество пледира за неговата отмяна като незаконосъобразно препращайки
към доводите изложени в жалбата. Отправя искане за присъждане на
разноски.
1
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2021год. около 15:00ч. св. И.Д. пол. Инспектор в Група „ОП“
при ОД на МВР Варна изпълнявал служебните си задължения на КПП
„Делфинариума“, когато до КПП-то спрял л.а. „Нисан“ с ДК№ В0870ТС
управляван от жена. Св. Д. попитал водачката има ли пропуск издаден от
Община Варна валиден за 2021год.. водачката казала, че живее на
територията на Приморски парк и показала пропуск валиден за 2020год. Св.
Д. и казал, че не може да влезе в парка, но водачката потеглила в посока
Делфинариума. Малко по-късно колеги на св. Д. обиколили района и
установили автомобила паркиран, но водач нямало. Св. Д. извършил проверка
за собственика на автомобила след което съставил АУАН бл.
0002138/19.02.2021год. срещу въззивницата в който посочил че същата е
нарушила чл. 31, т.4 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, тъй
като на 19.02.2021год. около 15:00ч., в гр.Варна, в Приморски парк,
управлявала л.а. „Нисан“ с рег.№ В0870ТС, собственост на Александра
Светославова Аврамова ЕГН ********** в посока „Делфинариум“ без
издаден валиден пропуск от Община Варна за управление в парка. Актът бил
съставен в отсъствието на въззивницата като след съставянето му св. Д. го
предал на други двама негови колеги, единият св. А.Г. да й го връчат. Актът
не бил връчен на въззивницата. Оформен бил отказ за подписване, съответно
получаване на екземпляр от акта като в бланката като свидетел на отказа да се
подпише акта бил вписан самия А.Г., а като свидетел на отказ да се получи
препис от акта бил вписан колегата му Стоян Тодоров Василев.
На 18.03.2021год., въз основа на АУАН, зам. кмета на община Варна
издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
отразени в него, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 31,
т.4 от НОР на Община Варна и й наложил адм. наказание глоба в размер на
250лв.
НП не било връчено на въззивницата. Същото било изпратено за
връчване по пощата, но пратката се върнала с отметка непотърсена. Върху
същото била направена отметка че е връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН
на 27.07.2021год. Направено било и отбелязване, че е влязло в сила на
03.08.2021год., след което било изпратено на НАП в ел. вариант за събиране
на глобата.
Като писмени доказателства към АНП са приложени докладна записка
от А. Пл.Г. относно АУАН серия Е № 0002138.; докладна записка от инсп.
2
И.Д. относно нерегламентирано влизане през КПП „делфинариум“ и
управление на МПС в Приморски парк, два броя известия за доставяне, както
и Заповед № 0505/07.02.20201год. издадена от кмета на Община Варна.
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното
следствие са приети представените с жалбата разписка № С210003-РЗЛ-
0015747/31.08.2021год. удостоверяваща връчване на книжа от публичен
изпълнител, както и удостоверение за настоящ адрес, както и писмо рег.№
919000-48947/30.09.2021год. на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна ведно с приложени към него справки АИС „КАТ“ – 2 листа.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие, както писмени, така и гласни,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП.
Що се касае до направената върху НП отметка, че НП се считало за
връчено на 27.08.2021год. на основание чл. 58, ал.2 от ЗАНН, съответно втора
отметка, че било влязло в сила на 03.08.2021год. те не се приемат съда по
следните съображения:
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В
случая видно от оригинала на НП /приложен по преписката/ в него не
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателката е била търсена на посочения адрес за връчване на НП,
както и отбелязване че не е открита на адреса. Първото има значение за
установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от
ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го
връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и
определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред
въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е
обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В случая НП не е било редовно
3
връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е
направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето
не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе
липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в
НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му
на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че
адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не
е намерено на адреса. Видно от приложените към АНП известия за доставяне,
Български пощи удостоверяват на 19.04.2021г. и на 05.07.2021год. ,че
„пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме,
не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране
на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката.
Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1
или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят
да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от
датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят
от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите,
като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано
писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната
причина „непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора.
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния
пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5,
ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да
търсят получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове
извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
4
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН –
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от
страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от
получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на
този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието
"адресатът е заминал" включва отсъствие на лицето за по-продължителен
период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на
инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два,
макар и непоследователни дни. Поради това настоящият състав намира, че
НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до датата на съдебното
заседание, поради което въззивната й жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред АНО на 08.09.2021год., след
случайно узнаване за издаденото НП от известие на публичен изпълнител.
Предвид горното, с оглед липсата на годни доказателства по преписката за
редовното връчване на НП, съдът счита жалбата за подадена в срок. В горния
смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси-
например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно
к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело
№ 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда
;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд –
Варна и много други. Отделен е въпроса, че в случая
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица (към момента на издаването им) и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП се съдържат
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивницата
нарушение както от обективна така и от субективна страна. Посочени са дата
и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
В същото време обаче съдът констатира, че в хода на досъдебната фаза
на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение
на процес. правила, а именно: АУАН е бил съставен в отсъствието на
въззивницата, без тя изобщо да е била канена за това и не и е бил предявен и
връчен. Нарушени са нормите на чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно първата посочена по-горе разпоредба АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и на свидетелите които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението.
5
Нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН дава възможност за съставяне на
АУАН и в отсъствие на нарушителя, когато той не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на АУАН.
В случая от показанията на св.Д., се установява, че той е съставил
АУАН срещу въззивницата след като бил установил кой е собственик на
МПС –то, без изобщо да я канил за съставяне на АУАН. Нещо повече от
показанията на св. С. – вписан като свидетел очевидец в АУАН се установява,
че изготвянето на АУАН в отсъствието на нарушителите било практика.
Актовете се изготвяли, а след това се АУАН се изпращал за връчване.
Принципно съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя може да и
не представлява съществено нарушение на процес. правила. Следва обаче
съставения в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН акт за установяване на адм.
нарушение да е бил предявен на нарушителя и да му е връчен.
В случая нищо такова не се установява от събраните по делото
доказателства. След като АУАН е бил съставен същия е бил предоставен на
св. Г. да го връчи на въззивницата. Той обаче изобщо не е отишъл на адреса й,
а заявява, че бил провел разговор с нея по телефона и до ходене на адреса
изобщо не стигнало. Към АНП е приложена докладна записка изготвена от св.
Г.. Видно от същата в нея той е посочил, че бил провел разговор по телефона
с г-жа Росица Стойкова в който на същата било обяснено, че преминала на
територията на Приморски парк управляваща с изтекъл срок пропуск от
2020год., както и че тя била отказала среща за връчване и подписване на
АУАН. Нито показанията на св. Г. нито изготвената от него докладна записка
удостоверяват на първо място, че е било извършено връчване на АУАН в
хипотезата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН (връчване на АУАН съставен в отсъствие
на нарушителя), още по-малко пък удостоверяват, че лицето е отказало да
подпише и да получи препис от АУАН каквито откази са оформени в
приложения към АНП акт. И това е така за защото на първо място АУАН е
основния документ с който се образува АНП и уведомяване за съставен такъв
по телефона не е предвидено. В закона изрично е предвидено предявяване и
връчване на АУАН на нарушителя. В случая следва да се отбележи, още че
само лицето, на което е било възложено връчване на акта се е вписало като
свидетел на отказа на въззивницата да се подпише акта, което е напълно
недопустимо. Първо защото в случая адреса изобщо не е бил посетен и няма
данни още по-малко пък доказателства, които да установят по категоричен
начин че изобщо разговор по телефона с въззивницата е бил проведен.
Единствените данни в тази насока се съдържат в показанията на св.Г. –
лицето на което е било възложено връчване на АУАН и което само се е
вписало като свидетел удостоверяващ отказа на въззивницата да подпише
акта, който свидетел обаче е абсолютно заинтересован да свидетелства в
собствена изгода. На следващо място следва да се отбележи и това, че
фактите изложени в неговата докладна са абсолютно непроверими най-
малкото защото в нея не се съдържа тел. номер на който той е разговарял с
въззивницата. Отделен е въпроса доколко при един разговор по телефона
6
може да се установи самоличността на лицето, което е от другата страна на
линията, а това е задължително. Точно заради това и в ЗАНН е предвиден
специален ред за връчване на АУАН, като уведомяване по телефона е
изключено. По телефона лицето може да бъде поканено за явяване с оглед
съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН., но няма как на
същия да бъде връчен акт по телефона, още по-малко да се оформи отказ да
се подпише акта.
Друг е въпроса ако лицето е установено на адреса си, самоличността му
е установена и откаже да подпише акта. Точно за тези случаи е предвидена
нормата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Настоящия случай обаче не е такъв. Следва
обаче да бъде изрично отбелязано, че и в тези случаи при отказ да се подпише
акта, няма как връчителя сам да удостовери отказа, а следва да е налице друг
независим (незаинтересован от връчването) свидетел.
И след като АУАН изобщо не е бил връчен на въззивницата, то същата е
била лишена изобщо от възможността да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинена, при какви приети за установено факти за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Горното
представлява грубо нарушаване на нейното право на защитата, поради което и
НП следва да бъде отменено само на това основание без изобщо да се
разгледа спора по същество.
Отделен е въпроса, че към момента административнонаказателните
разпоредби на Наредбата за обществения ред на община Варна, както и
преходните и заключителни разпоредби на същата са отменени – с Решение
№ 1384/30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1631/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 7304/16.06.2021
г., постановено по адм. дело № 13241/2020 по описа на ВАС като с отмяната
на тези разпоредби изцяло е отпаднала възможността за санкциониране на по
тази наредба доколкото няма посочени лица на които да е възложено
осъществяването на контрол, съответно налагането на санкции. И доколкото
очевидно към момента е налице по-благоприятен за дееца нормативен акт то
принципно приложение следва да намери нормата чл. 3, ал.2 от ЗАНН.
Следва да бъде посочено още и това, че принципно по делото липсват
безспорни и категорични доказателства които да установят, че въззивницата е
била водач на автомобила, който е засечен от св.Д. да се управлява в
Приморски парк без валиден пропуск. От показанията на този свидетел се
установява, че той самоличност на водача не е установявал, а бил съставил
АУАН на собственика, след справка досежно собствеността на МПС. Видно
обаче от приложената към делото справка от АИС „КАТ“ въззивницата не е
собственик на процесното МПС. Такъв е друго лице, а тя е вписана като
ползвател. За разлика от ЗДП обаче който предвижда санкция за собственик/
ползвател на МПС който не посочи кой е управлявал автомобила с който е
извършено нарушение, в Наредбата за обществения ред на Община Варна
такава норма няма, поради което и авторството на всяко нарушение следва да
7
е безспорно установено и доказано. Настоящия случай обаче не е такъв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от жалбоподателката, която
своевременно още в жалбата, а след това и в съдебно заседание чрез процес.у
си представител е формулирала искане за присъждане на направените по
делото разноски. С изхода на делото (НП подлежи на отмяна) съдът намира,
че искането за присъждане на разноски се явява основателно съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.3, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивницата е представила доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
15.10.2021год. между въззивницата и адв. З.Й.. Видно от същия в него е
договорено възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част
договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер –
ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. В контекста на
изложеното по-горе съдът счете, че на въззивницата следва да бъдат
присъдени разноски в пълен размер – 300лв. Посочената по-горе сума следва
да бъде заплатена на въззивницата от Община Варна.
Водим от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 54 от 18.03.2021год. на Зам.
кмета на Община Варна, с което на Р. Б. СТ. ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 250лв. на осн. чл.31, т.4 от
Наредбата за обществения ред на Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р. Б. СТ. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 14 сума в размер на
300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9