Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    39

 

гр.Сливен,  22 януари  2015 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,   гражданско отделение - ІІІ - ти  граждански състав   в публично съдебно заседание на   тринадесети  януари   две хиляди и   петнадесета  година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1622/2014 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск с  правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1  от ГПК   и цена на иска 2 582.16  лева.    

 

     На 26.11.2013 г. ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  срещу Н.К.Г. за сумата от 2 582.16 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлоенергия за периода от м. декември 2011г. до м. април 2013 г. и 244.19 лева, законна лихва за забава от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г., както и законната лихва върху главницата до окончателното  изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. След депозирано възражение от длъжника в  срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК предявяват настоящият  иск  срещу Н.К.Г.  за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ж.к. Стрелбище бл. 91, вх.- З, апр. 68 за  периода от м. декември 2011г. до м. април 2013 г.

Н.К.Г.  била потребител на топлинна енергия  по смисъла на ЗЕ, съгласно който собственик или ползвател на имот, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.  С оглед изложеното и по силата на нормативните актове ответникът  е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за посочения период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД  на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация – София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към МС.  Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат сила на Договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично им приемане от  страна на потребителите. С тези ОУ се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружество, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и други. 

Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София.  В този смисъл  задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ.  С изтичането на последния ден от месеца ответникът  изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху задължението.

Ответникът видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 128898 е използвал доставената от дружество ТЕ през процесния период и не е погасил задължението си.  „Топлофикация – София” ЕАД е изпратила Покана за доброволно изпълнение до длъжника с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако сумите не бъдат платени доброволно в седмодневен срок ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената покана ответникът не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата – етажна собственост в която се намира топлоснабденият имот е сключила Договор за извършване на  услуга дялово разпределение на топлинна енергия с фирма  „Термокомплект” ООД.  

Въз основа на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между   потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.  Съгласно чл. 155, ал. 1 , т. 2 от ЗЕ сумите  за ТЕ  за топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация – София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период изготвяли изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в  съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 за топлоснабдяването  и наредба № 16-334 за топлоснабдяването.

За топлоснабдения имот  са издадени  изравнителни сметки във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добави към първата дължима сума за процесния период.  В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сумата за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения като се започне от най-старото.

Поради изложеното  моли съда да  постанови решение с което  да  признае за установено по отношение на Н.К.Г., че дължи на „Топлофикация – София” ЕАД сумата в общ размер 2 582.16  лева от които 2 337.97 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от периода от м. декември 2011г. до м. април 2013 г. и 244.19 лева, законна лихва за забава от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. 

В дадения едномесечен срок  е постъпил отговор от ответницата счита предявените искове за неоснователни. Издадените фактури не кореспондирали с реално потребеното количество топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода.  Оспорва ИМ и по отношение на начислените суми за сградна инсталация, тъй като било налице нееднократно демонтиране и монтиране на общите топломери без протокола да е подписан от упълномощеното  лице на етажната собственост. Не й била представена изравнителна сметка за реално потребената топлинна енергия. Оспорва редовността на водените търговски книги на дружество и качеството на предоставените услуги от него предвид огромните завишения на количествата на доставена топлинна енергия и подгряване на вода.  Оспорва изцяло приложените документи, тъй като нямали характер на доказателства, а съдържали положителни твърдения за лицето, което ги е съставело. Счита, че ОУ  нямат действие, тъй като не са влезли в сила между страните.

С Определение от 25 юли 2014 г.  е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца -  „Термокомплект” ООД. 

Ищецът  - „Топлофикация – Сливен” ЕАД, редовно призован не изпраща предсавител.     

            Ответницата, редовно призована не се явява  и не се представлява в с.з.

Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД,  редовно призован не изпраща предсавител.                  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от  периода от м. декември 2011г. до м. април 2013 г. ищцовото дружество „Топлофикация – София” ЕАД  е начислило на ответницата  по делото Н.К.Г.  сума в размер на  2 582.16 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлоенергия и 244.19 лева, законна лихва за забава от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г., както и законната лихва върху главницата до окончателното  изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение

На  26 ноември 2013  г. „Топлофикация – София” ЕАД подало заявление до Софийски районен съд със искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и  изпълнителен лист въз основа– извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава.  С разпореждане от 29 ноември 2013 г.  съдията докладчик констатира, че постоянния адрес на длъжника е в гр. Сливен и изпраща  Заявление вх. № 3323796 от 26.11.2013 г. по което е образувано ч.гр.д. № 19170/2013 г. на СРС за произнасяне по подсъдност на РС – гр. Сливен.

С  разпореждане от същата дата  постановено по ЧГД № 271/2014 г.  състав на СлРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за осъждането на длъжника в това производство да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата  2 337.97 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект гр. София, общ. Триадица, ж.к. Стрелбище 91 – З – 68 - абонат № 128898, лихва в размер на 244.19 лева за периода от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г., законна лихва, считано от 26.11.2013 г. и разноски в общ размер на 269.10 лева.

  В дадения й двуседмичен срок ответницата е депозирала възражение, че не дължи посочените суми.

 По делото е назначена съдебно-техническа експертиза вещото лице по която отговаря на поставените в ИМ въпроси, че съгласно чл. 53 от Наредба за топлоснабдяването количеството топлинна енергия се отчита ежемесечно от потлопреносното предприятие или производителя при пряко присъединени към него потребители.  В предоставената справка от „Топлофикация – София” ЕАД от 28 ноември 2014 г.  са дадени отчетени стойности от показанията на топломери за месеците на процесния период за сграда с адрес: гр. София, ж.к. Стрелбище, бл. 91  - 93 – общо 2 040.877 МВтч.

Начислените на абоната количества топлинна енергия за процесния период се формират от следните компоненти:

- суми за ТЕ за ОВ в частта си отдадена от сградна инсталация през месеците с отопление, съобразно въведеното дялово разпределение;

- топлинна енергия отдадена от отоплителни тела.

Механизма за определяне на индивидуална месечна сметка или изравнителна по Наредба от 2007 г. е следния: От отчетената ТЕ от топломера в абонатната станция се приспадат загубите в нея и остава общото количество ТЕ за разпределение между потребителите. Тази ТЕ се разпределя на три части:  ТЕ отдадена от сградна инсталация; ТЕ за битово-горещо водоснабдяване;  Те отдадена от топлителните тела.

ТЕ за БГВ се разпределя между ползвалите я потребители по показанията на техните  индивидуални водомери и показанието от общия водомер.  Количеството ТЕ отдадена от сградна инсталация е величина определяща се по  изчислителен път, съгласно указана формула, която се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект

От основното количество ТЕ за разпределение се изваждат тези за БГВ и отдадена от сградна инсталация  и остатъкът ТЕ се разпределя между работилите отоплителни тела по показанията на индивидуалните разпределителни монтирани на самите тях. Задължението на ответника се формира от месечни прогнозни сметки и изравнителни по периоди.  Общото количество ТЕ разпределено за процесния период в сградите на  ж.к. Стрелбище, бл. 91 В и  93 – А  по данни на „Топлофикация – София” ЕАД  е  2 040.844 МВтч.

За сезон 2011/2012  г. търговеца за дялово разпределение е получил и разпределил 438.23466 МВтч за сградата, а за имота е начислена 2.19045 МВтч.  За сезон 2012/2013  г. търговеца за дялово разпределение е получил и разпределил 376,72437 МВтч за сградата, а за имота е начислена 21,833 МВтч. 

Топлинната енергия отдадена от отоплителни тела е начислена за два отоплителни сезона – 2011/2012 г. и 2012/2013 г. за отоплителните тела е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата при неосигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределителни устройства,  видно от представените от „Термокомплект” ООД копия от документи.

Количествата топлинна енергия, разпределени от ТДР съвпадат с тези начислени от „Топлофикация – София” ЕАД.

В табл. 3 и 4 са показани контролни изчисления за технологичните разходи   - загуби в абонатните станции, обслужващи сградата, където се намира имота, собственост на ответника.  Стойностите  са по данни от топлопреносното предприятие.  В табл. 5 е показана съпоставка на технологичните разходи по експертиза и тези по данни от топлопреносното дружество.   

От „Топлофикация – София” ЕАД на вещото лице са представени Протоколи за подмяна и свидетелства за метрологична проверка на топломери, монтирани в абонатната станция за процесния адрес, от които е видно, че същите са преминавали метрологични проверки, съобразно изискванията на закона за измерванията.     

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество е основателен и като такъв следва да се уважи в претендирания в исковата молба размер.

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право. Ищеца следва да установи, че за исковия период е доставена топлинна енергия, нейното количество и стойност и правомерното извършено разпределение и изчисление.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че  ответницата е потребител на ТЕ, като собственик на имот, който използва такава енергия. Продажбата на ТЕ се осъществява чрез публично известни Общи условия за продажба на ТЕ от „Топлофикация София” ЕАД. Изпратена е до собственика на имота до който е доставяна ТЕ покана за доброволно изпълнение, като е уведомена и за размера на задължението.

От назначената и приета по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че на  ответницата   през процесния период  от  м. декември 2011г. до м. април 2013 г.  за обект в гр. София, ж.к. Стрелбище, бл. 91 – З – 68  са начислени са суми за топлинна енергия за ОВ в частта си оттадена от „сградна инсталация” през месеците с отопление, съобразно въведеното дялово разпределение.

Топлинната енергия, отдадена от отоплителни тела е начислена за два отоплителни сезона : 2011/2012 и 2012/2013 г. по реда на т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение, съгласно чл. 70 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, т.е. за отоплителните тела е начислена ТЕ по максимален специфичен разход на сградата, при неосигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределителни устройства. В тази връзка на вещото лице са предоставени протоколи за неосигурен достъп от  „Термокомплект” ООД.

Вещото лице е дало заключение, че правилно е изчислена сумата за ТЕ, която се формира за ТЕ 2301.24 лв. и суми за услугата дялово разпределение от по  18.36 лв. към м. 06.2012 г. и м. 06.2013.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи предявеният иск като признае за установено по отношение на ответницата, че последната като ползвател на имот в етажна собственост дължи на ищцовото дуржество начислените суми за  ползвана   топлинна енергия, определени по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителни сметки в размер на сумата 2 337.97 лв..  Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Основателна е претенцията за признаване за установено по отношение на ответницата , че дължи начислените лихви за забава в размер на  244.19 лв. за периода от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г.  Ответницата е изпаднала в забава, като не е заплатила издадените фактури за заплащане на доставената ТЕ.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски в размер на 143.52  лв. заплатена д.т , юрисконсултско  възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 295 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.Г. с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес: гр. Сливен, ул. Никола Фурнаджиев № 11 , че дължи на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с  ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр.  София, ул. Ястребец 23 Б  СУМАТА 2 582.16  лева от които 2 337.97 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от периода от м. декември 2011г. до м. април 2013 г. и 244.19 лева, законна лихва за забава от 01.02.2012 г. до 28.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите  и разноски 269.10 лв. за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 188/21.01.2014 г. по ч.гр.д. № 271/2014 г. на СлРС..

 

 

ОСЪЖДА  Н.К.Г. с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес: гр. Сливен, ул. Никола Фурнаджиев № 11  ДА ЗАПЛАТИ  на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с  ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр.  София, ул. Ястребец 23 Б     разноски в размер на 738.52 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: