№ 21332
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110105112 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 17626/01.02.2022 г. на „.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение срещу Р. Й. Й. за сумата в размер на 429,52 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № ./13.10.2020 г., ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението на 01.02.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 26,81 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 30.10.2020 г. до 05.03.2021 г., сумата в размер на 41,68 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.03.2021 г. до 21.01.2022 г., както и сумите в размер на 243,67 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата в размер на 48 лева
за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 429,52 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № ./13.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 01.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 26,81 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.10.2020 г. до
05.03.2021 г., сумата в размер на 41,68 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.03.2021 г. до 21.01.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Сключеният между „.“ ЕООД и Р. Й. Й. Договор за предоставяне на поръчителство от
13.10.2020 г., по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор за
поръчителство с „.“ АД за обезпечаване задълженията му по договор за кредит, сключен със
„.“ АД, срещу което длъжникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер 348,10
лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
1
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за
страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и
ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде
договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването
на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между Р. Й. Й. и „.“ АД е сключен договор за кредит в размер
на 600 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на
651,90 лева, платима на 10 двуседмични погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне
на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя
под формата на възнаграждение в размер на 348,10 лева, тоест над 1/2 от размера на
предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение „.“ ЕООД се е
задължило да сключи договор за поръчителство с „.“ АД, по силата на който евентуално да
заплати дължимите от Р.Й. Й. суми по договора за кредит при неизпълнение на
задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както
платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД).
Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по
договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на Р.Й.а Й. и води до
неоснователно обогатяване на „.“ ЕООД за сметка на длъжника. Тези съображения налагат
извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите
нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което същият не е
породил предвидените с него правни последици, включително вземане за възнаграждение в
полза на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 48 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от Р. Й. Й. такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
2
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 225 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 47,30 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ООД срещу Р. Й. Й. за сумата 429,52 лева, представляваща непогасена главница по Договор
за паричен заем № ./13.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението на 01.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
26,81 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.10.2020 г. до 05.03.2021
г., сумата в размер на 41,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.03.2021 г. до 21.01.2022 г. и за сумата в размер на 47,30 лева, представляваща сторени
съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 17626/01.02.2022 г. на „.“ ООД срещу Р. Й. Й. за сумата в размер на 243,67 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата в размер на 48 лева
за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3