№ 70
гр. Търговище, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100091 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане в размер на
1369 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца,
равняваща се на наемната цена за ползване на 31/36 ид.ч. от поземлен имот за периода от
стопанската 2016/2017г. до стопанската 2020/2021г. вкл. , на осн. чл. 59 ал.1 ЗЗД, по реда на
чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и чл.410 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 809/02.12.2021г. по Ч.гр.д.
№ 1712/2021г. по описа на РС-Търговище е разпредено на длъжника: Д. К. В. от гр.
Търговище да заплати на Б. С. М. от с. гр. сумата от 1369 лв. – главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и направените по делото разноски, на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с
чл.410 ал.1 т.1 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Обезщетение за ползване без правно основание на притежаваните
от кредитора/заявителя права върху имот № 47041.10.24 в **** в продължение на 5
стопански години от стоп.2016/2017г. до стоп.2020/2021г. вкл.
Длъжникът подал възражение против заповедта в законния срок и е указано на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че е придобил в режим на СИО със съпругата си М.И.М., правото
на собственост върху 31/36 ид.ч. от имот с идентификатор № 47041.10.24 с площ 7.039 дка,
находящ се в землището на ******** с НТП: овощна градина, местност КАРШИ
ЕКИНЛИК, при граници на имота: имот № 47041.10.137; имот № 47041.10.126; имот №
1
47041.10.176; имот № 47041.10.118; имот № 47041.10.119; имот № 47041.10.154; имот №
47041.10.23 въз основа на следните прехвърлителни сделки:
-с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СлВп-Разград с вх. per. № 5966 от
04.10.2013 г., акт № 101, том 21, дело № 4096/2013 г. - 12/27 ид.ч. от гореописания имот;
-с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СлВп-Разград с вх. per. № 1415 от
22.03.2013 г., акт № 50, том 5, дело № 855/2013 г. - 2/9 ид.ч. от гореописания имот;
-с Нотариален акт за дарение, вписан в СлВп-Разград с вх. per. № 1414 от 22.03.2013
г., акт № 48, том 5, дело № 853/2013 г. - 1/9 ид.ч. от гореописания имот;
-с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СлВп-Разград с вх. per. № 501 от
05.02.2014 г., акт№ 115, том 2, дело № 312/2014 г. - 1/18 ид.ч. от гореописания имот;
-с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СлВп-Разград с вх. per. № 4017 от
30.07.2014 г., акт № 138, том 13, дело № 435/2014 г. - 1/36 ид.ч. от гореописания имот.
Макар начинът на трайно ползване на имота да е овощна градина, той не е насят с
трайни насаждения и се обработва неправомерно от ответника в периода стопанска
2016/2017 г. до настоящия момент. Договорни отношения между ищеца и ответника по
отношение на ползването на имота и/или на притежаваните от ищеца права върху него няма
и никога не е имало. Ответникът ползва целия имот без да има правно основание за това,
като извършва агротехнически мероприятия, въз основа на които придобива продукция,
като пречи на ищеца да ползва притежаваните от него права - лично да ползва имота или да
получава граждански плодове от него. Вследствие от един и същи факт - ползването от
ответника без правно основание произтича: - обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да го отдава под наем за процесния период от време и -
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
имота за процесния период. Поради настъпилото разместване на блага, ищецът инициирал
заповедно производство по ЧГД № 1712/2021 г. по описа на PC - Търговище, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1369.00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението. За обстоятелство, от което произтича вземането, в
заявлението ищеца е посочил именно ползването без правно основание на гореописания
недвижим имот. Размерът на претенцията в заповедното производство, респ. в настоящото е
изчислен на база наемната цена за притежаваните от заявителя (ищеца) ид.ч., с която сума
последният е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване за период от началото на стопанската 2016/2017 г. до края на стопанската
2020/2021 г.
Ищецът моли съдът да признае за установено съществуването на вземането му
против ответника в размер на 1369.00 лв., представляваща спестената от ответника, за
сметка на ищеца, наемна цена за ползването на 31/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
47041.10.24 с площ 7.039 дка, находящ се в землището на ****** за периода от стопанската
2016/2017 г. до стоп. 2020/2021 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума
2
от 01.12.2021 г. –подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
задължението, както и сторените в заповедното производство и в исковото производство
разноски. Редовно призован в открито заседание ищецът не се яви лично и се представлява
от упълномощен процесуален представител адв. Е. М. от АК-Търговище, която поддържа
иска така, както е предявен.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131
от ГПК писмен отговор, в който твърди, че между страните съществува спор за
собствеността върху процесния имот, за решаването на който е образувано Гр.д. №
2631/2021г. по описа на РС-Разград, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и
поради което и иска спиране на настоящото исково производство, на осн. чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК. Счита настоящият иск за неоснователен, тъй като претенцията е за неоснователно
обогатяване, базирано върху пропуснат и неплатен наем/рента, но такова обезщетение се
дължи едва след поискване, а да момента на завеждане на иска ответникът не е получавал
изрична покана за заплащане на наем на използвания от него имот. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, за търсения наем за две стопански години - 2016/2017г. и за
2017/2018г., доколкото заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 01.12.2021г., тъй като
се касае за обезщетение за неплатен наем, което е периодично плащане и в случая следва да
се приложи по-кратката погасителна давност – 3-годишна, на осн. чл.111 б. „в“ от ЗЗД.
Редовно призован в открито заседание ответникът се яви лично и с упълномощен
процесуален представител – адв. С., който първоначално моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
След събиране на писмените доказателства в.ч. и влязлото в сила на 16.09.2022г.
решение № 202/31.03.2022г. по гр.д. № 2631/2021г. по описа на РС-Разград , потвърдено
изцяло с решение № 134/27.07.2022г. по В.гр.д. № 164/2022г. по описа на ОС-Разград и на
писменото заключение по съдебна оценъчна експертиза и изслушване на вещото лице инж.
Д., ответникът във второто открито заседание заяви лично, че признава иска по основание и
размер и иска делото по-бързо да приключи.
Съдът установи следното:
Ответникът, лично, в открито заседание ясно и недвусмислено заяви, че признава
иска. Ищецът, чрез своя упълномощен процесуален представител, предвид признанието на
иска от ответника, направи искане по реда на чл.237 ал.1 от ГПК съдът да се произнесе с
решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК.
С протоколно определение в същото съдебно заседание съдът прекрати съдебното
дирене и даде ход на устните състезания.
Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то
се основава на признанието на иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да постанови
решение, което се основава на признанието на иска.
3
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски в размер на общо 225 лв., от които 25 лв. – за държавна такса по заявлението и
200 лв. –юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на общо 838.38 лв., от които 27.38 лв. – за довнасяне на държавна такса
по предявеният иск; 311 лв. - внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебна
оценителна експертиза и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1
ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на Б. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес *********, действащ чрез пълномощник адв. Е. С. М. от АК-
Търговище, съдебен адрес: ******, против Д. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, действащ чрез пълномощник – адв. Н. П. С. от АК-Търговище, съдебен адрес:
********, за сумата от 1369.00 лв., представляваща спестената от ответника, за сметка на
ищеца, наемна цена за ползването на 31/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 47041.10.24 с
площ 7.039 дка, находящ се в землището на ****** за периода от стопанската 2016/2017 г.
до стоп. 2020/2021 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от
01.12.2021 г. –подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 59 ал.1 ЗЗД и по реда на чл.237 ГПК и чл.422 ГПК, за което е
издадена заповед № 809/02.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по Ч.гр.д. № 1712/2021г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, действащ чрез
пълномощник – адв. Н. П. С. от АК-Търговище, съдебен адрес: ******** , ДА ЗАПЛАТИ
на Б. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, действащ чрез пълномощник
адв. Е. С. М. от АК-Търговище, съдебен адрес: ******, сумата от общо 225 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. №
1712/2021г.. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, действащ чрез
пълномощник – адв. Н. П. С. от АК-Търговище, съдебен адрес: ******** , ДА ЗАПЛАТИ
на Б. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, действащ чрез пълномощник
адв. Е. С. М. от АК-Търговище, съдебен адрес: ******, сумата от общо 838.38 лв.,
представляваща направените разноски в исковото производство по гр.д. № 91/2022г. по
описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5