Решение по дело №8217/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

гр.Плевен, 22.06.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8217 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Производството по делото е образувано  по подадена искова молба от Г.П.Н., ЕГН**********,*** против В.К.Н., ЕГН**********,***, в която твърди, че страните по делото сключили граждански брак на 27.04.192г. в гр.***, за което бил съставен акт за граждански брак № 65 от същата дата от Община- ***. Твърди, че брачните им отношения се развивали нормално до 2008г., когато се разделили поради несходство в характерите. Твърди, че той останал да живее в гр.***, а ответницата се завърнала в с.***, където живее семейството на нейните родители. Твърди, че от брака си имат родени ***- П., родена на ***г. и К., роден на ***г. Твърди, че след раздялата, не са се събирали и не са живели заедно. Моли брака между страните да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и ответницата да си запази брачното фамилно име.

В срока по чл.13 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото удостоверение по акт за граждански брак  №65/27.04.1992г. на  Община-***, страните по делото са сключили граждански брак на 27.04.1992г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И.В.като вътрешнологични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че от 2008г. страните по делото не живеят заедно. Рядко се срещат. Всеки си е организирал живота отделно от другия. Децата им са големи.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

          Съдът намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във фактическа раздяла от повече от  10 години. Този факт не е спорен между страните и се установи от показанията на разпитания свидетел. Действително фактическата раздяла не е абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но може да се разглежда като причина и проява на същото. Раздялата между страните следва да се разглежда като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/ 1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, същата е прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне развод. Същата е причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Между страните липсва взаимност и споделяне, присъщо на съпружеските отношения. Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Съдът намира, че настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между страните са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.

По отношение на претенцията по чл.53 от СК, по която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция намира следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име, съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака. Ответницата не е заявила желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което същата ще продължи да носи брачното си фамилнто име Н..

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК, разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.

Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева, която следва да бъде заплатена от ответницата по делото, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Воден от горното, съдът

 

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

         

          ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между Г.П.Н., ЕГН**********,*** против В.К.Н., ЕГН**********,***, сключен на 27.04.1992г. с акт № 65/27.04.1992 на Община-***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

СЛЕД прекратяване на брака жената ще носи продължи да носи брачното си фамилно име – Н..

          ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН**********,***, да заплати на РС-Плевен допълнителна ДТ в размер на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: