Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 409 от 11.04.2012г. по гр.д.№ 3385/2011г. по описа на ВТРС e прекратен с развод по реда на чл.49,ал.1 СК ,сключения на 20.05.2000г. в гр.В.Т. с акт № 131/20.05.2000г. ,издаден от Община В.Т.,граждански брак между Я. Е. С. ЕГН * с адрес гр.В.Т.,ул."Т. М." №3А А.8 и В. А. С. ЕГН * от гр.С.,жк Д. ... Б....В.... .5,А.14, като дълбоко и непоправимо разстроен , при определена вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на Я. Е. С., предоставил е упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца В. Я. С. родена на 23.09.2004г. и В. Я. С. роден на 23.03.2007г. на бащата Я. С., като за майката В. С. е определил следния режим на лични контакти: майката да вижда и взема децата по 10 дни всеки месец от 9ч. на 1-во число от месеца до 17ч. на 10-то число от месеца,като ги взема от бащата и ги връща при него, по 1 месец през лятото,като тогава бащата да води и предава децата на майката в Б. и да ги взема от тук,както и през Коледните празници,като тогава бащата също следва да води и предава децата на майката в Б. и да Òи взема от тук, постановил е родените от брака деца В.и В. С. да живеят при бащата Я. С. с настоящ адрес в гр.А., Г., осъдил е В. А. да заплаща на малолетните си деца В. и В. месечна издръжка в размер на по 33.75лв. за всяко дете,считано от влизане в сила на решението,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване , постановил е след развода за в бъдеще жената да носи предбрачното си фамилно име Н., предоставил е семейното жилище в гр.С., район И. жк Д. Б..В...,.8,.. .. за ползване на В. С., осъдил е Я. С. да заплати на В. С. разноски от 1000лв. по делото , Я. С. да заплати по сметка на ВТРС ДТ от 50лв. по допускане на развода и 97.20лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка на децата и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против този съдебен акт в законовия срок на 23.04.2012г.е депозирана въззивна жалба от ищецът Я. С. чрез единия му процесуалния представител .С жалбата се атакува постановеното решение в следните части: 1.в частта,с която е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило само по негова вина, 2. в частта, с която е определен режим на лични контакти между децата и майката, 3.в частта му досежно размера на издръжката дължима от майката, 4. в частта,с която е присъдено възнаграждение за процесуалния представител на ответницата. Твърди решението в обжалваните части да е неправилно като необосновано на доказателствата по делото , СК и практиката на съдилищата.Макар да оспорва извода на съда относно вината на съпруга за разстройството на брака ,не сочи брачни провинения на съпругата.Твърди неправилно съдът да е определил режима на лични контакти на майката с децата без да сочи конкретни оплаквания, а само невъзможност същия да се изпълнява.Твърди да е налице производство по реда на чл.127а СК без да е налице произнасяне на съда по това.Твърди размера на присъдената на децата издръжка да е символичен.Моли за решение с което се отмени решението в обжалваните части и се постанови друго,с което да се приеме,че вината за разстрожйството на брака е не само на ищеца, да се измени режима на лични отношения съобразно действителната съдебна практика, да се увеличи размера на издръжката съобразно посочените в исковата молба размери и се произнесе съда по разноските. С втора жалба от 23.04.12г., подадена от втория пълномощник на ищеца е обжалвано решението в същите части. Сочи, че неправилно съдът е формирал правните си изводи за вината на ищеца за прекратяване на брака от събраните доказателства.Твърди свидетелските показания на свидетелите на ответницата да са противоречиви и несигурни, а по отношение свидетелските показания на сестрата на ищеца-Р. С.,същите да не се кредитират, тъй като бащата на ищеца в подадена тъжба до В. районна прокуратура твърди да са неверни. Твърди поведението на ответницата да е укоримо, като излага съображения в посока,че всъщност характера на същата -плаха и несигурна,неинициативна, несправяща се с житейските ситуации, да е причина за доминиращата роля на Я. в семействотото.Твърди,че същата като съпруга и майка вяло и несигурно е изпълнявала и служебните си задължения. По отношение на режима на лични отношения с майката твърди,че същия противоречи не само на закона ,но и на морала и на житейската ситуация в която децата се намират.Посочва,че при липса на съгласие на майката бащата да придружава и извежда децата от страната няма как определения режим да бъде изпълнен и за бащата е невъзможно да води и взема децата от и до Б. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и произнасяне по исковете,като се съобразят изложените съображения.Претендират се разноски за двете инстанции. На така подадените жалби от ответника В. С. е подаден писмен отговор. С него е заето становище по допустимостта,но неоснователността на същите. Твърди изложените съображения на жабоподателя относно липсата на вина за разстройството на брака да са голословни и несъстоятелни, напротив от всички събрани доказателства да се установявало констатираната и от съда в решението му вина на съпруга й за това разстройство. Твърди,че не е нормално да не може да види децата си повече от 9 месеца от извеждането им от страната въпреки нейното противопоставяне ,до настоящия момент.Твърди бившия й съпруг да не и предоставя никаква възможност да се вижда и говори с децата си.В частта за разноските посочва,че нейният процесуален представител се е съобразил с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,докато двамата адвокати на ищеца в пълномощията са посочили 50лв. ,а адв.И. не е отразила никакво възнаграждение, съотв. е предоставила безплатна правна помощ без правно основание , както и,че правилно съдът е присъдил разноските върху виновната страна в процеса. Против решението е постъпила и въззивна жалба от В. С., с която решението се обжалва в частта,с която родителските права са предоставени на бащата,а на нея е определен режим на лични контакти, и в частта за издръжката.Счита,че решението в тези частти не е съобразено със събраните по делото доказателства, че при внимателна преценка на свидетелските показания относно родителските качества на бащата, се налага обратния извод .Твърди да не е доказано Я. С. да е по-добър родител от нея ,че децата й всъщност с оглед заетостта на същия се отглеждат и възпитават от чужди хора-свид.Недялкова, която освен че е болна не може дори сама да се грижи за собственото си дете,което е в интернат, а свид.Й. е на 63 години. Твърди, че нейните родителски качества да отглежда и възпитава децата са по-добри ,което се потвърждава и от показанията на свидетелите А. Г. и Р. С..Твърди да не е обсъден и изготвения от ДСП В.Т. социален доклад, а само изготвения международен такъв .Твърди,че по отношение на родителските качества не е съобразено и обстоятелството,че бащата на малолетните деца ги е отнел принудително от нея без нейното знание и съгласие ,за което е подадена от нея жалба до ВТРП. Твърди Я. С. еднолично да ограничава нейните права на майка с всички възможни средства- дори едва от делото става ясно ,че се е преместил с децата от гр.И. в гр.А.. Твърди децата ,които са в крехка възраст да се нуждаят изключително от майчина грижа и възпитание , че изключително в интерес на децата е тя да упражнява родителските права.Като тяхна майка само тя би могла да им даде освен добри условия за живеене и образование и обич, закрила и нормална среда в която да живеят и израснат. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго в обжалваните части ,с което родителските права върху малолетните деца В. и В. се предоставят на нея като тяхна майка, да се определи подходящ режим на бащата за бични контакти и да се осъди Я. да заплаща месечна издръжка по 200лв. за всяко дете от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. На така подадената от В. С. въззивна жалба е постъпил отговор от адв.Илиева пълномощник на ответника по жалба Я. С..В същата е заето становище по доводите на В. С. с твърдение да са неоснователни и недоказани. Заявява се,че не се спори за последните 10 месеца само ищеца да е полагал грижи да децата, твърди се факта,че майката не е потърсила децата си почти година, оспорва се твърдението,че децата й са отнети принудително. Сочи,че всъщност термина на закона в чл.59,ал.3 СК е родителят може да взема децата, при което незаконосъобразно съдът е приложил нормата,като е задължим бащата да води децата и ги взема от майката, при което съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.127а СК. С втори отговор от адв.Минчев е заето становище по въззивната жалба, като се набляга върху режима на лични контакти, неправилно определен от съда и се предлага нов. Жалбите са депозирани в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес, с оглед на което са процесуално допустими. При извършена служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество. Като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ,ВТОС приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред ВТРС е образувано по искова молба от 25.07.2011г. предявена от Я. С. против В. С., с която на осн.чл.49,ал.1 СК и по реда на чл.318 и сл ГПК е предявен иск за прекратяване на брака между двамата по вина на ответницата и брачните искове за предоставяне упражняването на родителските права на родените от брака маÙолетни деца на бащата, за определяне режим на лични отношения с майката, за издръжка дължима от майката и предоставяне на семейното жилище в гр.И. Г. на бащата. С допълнителна искова молба от 29.08.11г. е посочено,че претенцията за издръжка е в размер на 70лв. за всяко дете, посочено е семейното жилище да е в гр.С. , както и по предоставяне на родителските права на бащата са изложени съображения в посока,че бащата на децата е на постоянен трудов договор, получава добро трудово възнаграждение и осигурява на двете деца много добри условия за живот и учение, че оставането на децата в Г. с техния баща е много по- подходящ начин за тяхното отглеждане и възпитание ,дори биха понесли по-лесно раздялата на родителите си. По делото са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели, представен е и социален доклад от ДСП- С. С., изготвен на 06.12.2011г. изпратен с писмо от ДСП В.Т.-отдел Закрила на детето, както и социален доклад,изготвен от Службата за благосъстояние на младежите в О., А. от 23.02.2012г. за периода след 18.07.2011г.- 23.02.2012г. . От ответника В. С. е постъпил отговор с който е заето становище по исковете, като оспорва основанието за развод и останалите искове. Излага твърдения за наличие на морален и физически тормоз от страна на ищеца и в присъствието на децата, дори ни на 15.07.2011г. в гр.В.Т. в дома на родителите му,когато е взела решение и го заявила в присъствието на родителите и сестра му,че няма да се върне с децата в Г..Твърди,че е жертва на системен физически и морален тормоз, че последните години С. е изключително избухлив ,неконтролируем ,посочва,че вечер пие и става избухлив ,че често посяга да я бие дори пред децата,че същите са наплашени и се страхуват от него. Посочва ,че много пъти в Г. е гонена навън от дома им ,че С. е изключително авторитарна личност държащ само и единствено той да взема всички решения за семейството, че дори възнаграждението си от трудовия договор в Института в И. не е получавала, а се е превеждала на банкова сметка на С., че за всяка покупка й се е отпускала сума. Твърди да е морална опора за децата си, които за всяко нещо да се обръщали към нея, тъй като не смеели да поискат нищо от баща си който не знаел какви са техните нужди ,какво обичат да ядат, какви игри харесват, кое ги кара да се смеят или плачат,какви потребности имат деца на тяхната възраст.Посочва ,че последвалите действия с оттегляне с нотариална заверка на подписа й в дадено преди това съгласие с декларация на Я. С. за пътуване с децата в чужбина, извеждане на децата от баща им на 18.07.2011г. въпреки подписано от него предупреждение пред ВТРП в Г. убедително разкриват характера му на неуравновесен и избухлив човек, неспазващ правила и морални норми. Моли съдът да предостави упражняването на родителските права на нея като майка ,която се е грижила за тях от раждането им до момента когато насилствено са взети от нея ,с твърдение същите поради малката си възраст да са изключително привързани към нея, между тях да съществува отношения на обич и доверие. Посочва факта,че след връщането си в Г. ищецът е сключил нов трудов договор в гр.О., на 400км. от гр.И. , докато децата живеят и посещават детска градина в гр.И., а е представен договор за наем на жилище в гр.А., което води до извода,че баща им не живее с тях.Моли ползването на семейното жилище в гр.С., жк Д. да се предостави за ползване на нея за упражняване на родителските права върху децата, оспорва предявения иск за издръжка и желае съпругът да заплаща по 200лв. месечно за всяко дете, не спори по искането на ищеца относно фамилното й брачно име. Страните по делото са сключили граждански брак на 20.05.2000г. в гр.В.Т. ,за което е съставен акт за гр.брак № 131/20.05.2000г. съгл. приложено удостоверение на Община В.Т.. От брака си имат родени две малолетни деца - В., родена на 23.09.2004г. в гр.С. и В.- роден на 23.03.2004г. в гр.К. Г.. Безспорно се установява обстоятелството,че след 2005г. съпрузите са живели в Г., първоначално в гр.К. ,впоследствие в гр.И. в жилище наето от съпрузите.Не е спорно и се установява от представени трудови договори,че страните са трудово ангажирани първоначално от 2006г. в Университета гр.К. ,впоследствие от Технически университет гр.И..Не е спорно ,че след датата на подаване на исковата молба в съда Я. С. е постъпил на работа в "К. Ц. СМТ" ООД гр.И. с месторабота гр.О.- Г./л.128/ ,а В. С. работи по трудов договор в БАН - Институт по електроника" гр.С.. На 19.04.2004г. страните закупили жилище Ô гр.С. -апартамент № 94 в р-н И., жк Д. Б.... В.Г,...., видно от НА № ...,т...,рег.№ ...,дело № ... Установено е от заявеното от страните и разпита на свидетелите,че до 15.07.2011г. когато ответницата е изгонена след скандал от жилището на родителите на Я. С. през лятната ваканция на семейството в Б.,страните са живяли в Г.. От събраните в хода на процеса доказателства се установява,че отношенията между страните с течение на годините и следствие избухливия характер на Я. С. са се влошили.Изключителната му служебна ангажираност и желание да се наложи в службата си и избухливия му характер са причината същият често да прибягва не само до психически ,но и до физически тормоз.За такъв упражнен през 2010г. свидетелства и представено писмо на Прокуратурата Е. с № на пр.144Js26790/22.11.2011г. до В. С., съгл.което следственото дело за телесна повреда е прекратено с постановление № от 16.09.2010г. Същият съгласно показанията на свидетелите А. Г., Р. С., Й. Г., С. И. и Л. В. , проявявал грубо отношение към съпругата си,нямал никакво уважение към нея, при най-малък повод започвал да й крещи и да я обижда, като дори през време на съжителството им в Г. често е изгонвал В. от дома им ,посягал й пред децата им. От друга страна свидетелите на ищеца нямат конкретни впечатления за семейния живот на страните, свидетелстват само за условията в Г. при които се отглеждат децата. Не е спорно ,че до 18.07.2011г. ,когато бащата въпреки противопоставянето на майката е извел децата от Б. / преписка № 38194/2011г. на С. районна прокуратура, съотв. преписка В.№ 444/2011г. на Р. прокуратура П.- стр.350 и сл./, грижите за малолетните В. и В. са полагани изключително от майката.За това свидетелстват показанията на свидетелите и представено писмо на учителки на децата от детска градина "Ц." гр. И. от 20.09.2011г., която децата са посещавали до идването им в Б. през лятото на 2011г./ на л. 243/. В същото двете учителки посочват,че децата редовно са посещавали детската градина с присъствие 9 часа и в 90% от случаите са довеждани и отвеждани от майката.Посочват, че видна била радостта на децата от срещата с майката, която била лицето с което контактувала детската градина. Безспорно е и от представените два социални доклада от Дирекция"Социално подпомагане" гр.С. и от международния такъв,се установа,че след извеждане на децата от Б. и връщането им в Г. без майката,грижата за малолетните деца се осъществява от бащата с помощта на лице без родствена връзка с оглед неговата служебна ангажираност и работата му в друго населено място.Безспорно и от представените писмени документи -трудов договор и договор за наемане на жилище се установа,че бащата живее с децата в гр.А., където децата посещават детска градина ,а работи в гр.О..От представено извлечение от електронното удостоверение за данък общ доход за 2010г. на Я. С./л.120/ се удостоверява от брутна заплата от 46435.50евро след приспаднати данъци чист годишен доход от 35351.73евро или 2945.97 евро месечен.За В. С. като служител на БАН по трудов договор № 13/19.09.1999г. ,в периода 01.09.2010- 31.08.2011г. физик С. е в неплатен отпуск, а от 01.09.2011г. на пълен работен ден с брутно месечно възнаграждение от 324лв. При така изяснената фактическа обстановка ,непроменена и от представентите пред този съд писмени доказателства относно невъзможността В. С. да получава информация за децата си от детското заведение което посещават- писмо от 15.05.2012г. по електронна поща от учителка в детска градина А.,гр.А., по причина,че бащата не разрешава това, се налагат следните правни извод: По направеното искане относно вината за разстройството на брака - с оглед установените по делото факти ,въззивният съд намира извода на районния съд,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително и само ищецът ,за правилен.От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели не се установява обстановка досежно брачно провинение на ответницата, както правилно е приетото и установено от първоинстанционният съд.Събраните доказателства по категоричен начин обосновават у съда убеждение,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищецът.Това мотивира съда да приеме,че в тази част решението е правилно и обосновано на доказателствата и като такова трябва да бъде потвърдено. В частта досежно обективно съединения иск за упражняване на родителските права въззивната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционният съд за предоставянето им на бащата по следните съображения:. За да се предостави упражняването на родителските права съдът съгл.нормата на чл.59,ал.4 СК следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите единствено на децата .И тъй като най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права имат личните възпитателски качества на родителите, а останалите като полагани до момента грижи, желание на родителите, привързаност на децата към родителите ,пола и възрастта ,възможностите за подпомагане от Т. лица, жилищните условия и др. имат само значение при констатация,че и двамата родители имат еднакви родителски възпитателски качества ,съдът е длъжен да се произнесе по въпроса кой от двамата родители притежава такива качества. От събраните в производството доказателства съдът намира,че по-добри качества на родител има майката. Извода за това съдът мотивира от следното: към момента на предевяване на исковата молба от бащата, до който семейството с децата са живеели в Г.,гр.И., грижи за тях са полагани преимуществено от майката, тъй като бащата е работил както сам заявява в писмените си бележки лично, с цел да изгражда непрестанно кариера, да трупа успехи в науката,което е ангажирало голяма част от времето му. Воденето в детска градина и посрещане, следобедни занимания и игра са били на вниманието на майката ,като вечерите и почивните дни децата са били с бащата.Освен това по делото е безспорно,че бащата като родител е в невъзможност сам да полага грижи за децата си, както да ползва такива и от собствената си семейна среда с оглед факта,че неговите родители живеят в Б..Несъстоятелни и неотносими са твърденията му, че децата живеят и се възпитават при много по-добри условия в Г., отколкото в семейната среда на своята майка, която била плаха,нерешителна ,свита по характер ,неуверена в себе си, и ,че децата се чувствали добре там, като майката дори се отказала от тях.Несъстоятелно е и твърдението му,че децата били свикнали с обстановката в Г. и всяка промяна би довела до много по-големи неудобства за тях. За съда е безспорно,че и с оглед възрастта на децата- В. към датата на приключване на съдебното дирене няма навършени 8 години ,а В. е навършил само 5 години и с оглед константната съдебна практика, майката е по-пригодна от бащата да ги отглежда и възпитава.В крехката възраст в която са децата, се изгражда личността на всеки човек и насилственото откъсването на децата от майката не само говори за липса на възпитателски качества на бащата,а и за създаване на условие да бъде прекъсната най-тясната природна връзка между майка и деца. Безспорно е,че в тази възраст за децата майката ,гледала ги от раждането им до 19.07.2011г., е моралната опора, даваща им любовта, грижите и възпитанието,необходими същите да израснат емоционално и физически здрави. Съобразявайки в тази връзка събраните доказателства, съдът приема,че майката притежава по-добри умения за възпитание на децата, нейната родителска отговорност е по-висока. Законът изисква преценка на всички обстоятелства по делото с оглед единствено интересите на детето.В настоящия случай съдът намира,че именно интересите на децата и по-добрите лични родителски качества на майката са съществени и определящи при предоставяне упражняването на родителските права на същата.Тя е доказала възможността си за отглеждане и възпитание на децата и между тях съществува много силна връзка създадена по време на израстване на децата.Майката е полагала грижи за тях до 19.07.2011г. когато по обективни причини - извеждането на децата без нейното съгласие от Б., е разделена от тях. Съдът не споделя изложените съображения от бащата ,че по-добрите условията на живот в Г. са от значение при определяне на кого се предоставят за упражняване родителските права. Именно тези родителски качества са от значение, а не стандарта на живот в друга държава, още повече,че децата са малолетни български граждани.След като е безспорно,че семейното жилище в Б. е предоставено на майката, същата работи, записала е децата си в училище и градина, следва да се приеме, че същата има по-добри родителски качества. С оглед на изложеното съдът е категоричен,че интересите на децата налагат те да живеят при майката и родителските права да се упражняват от нея. С оглед възрастта на децата и материалните възможности на двамата родители,за което са ангажирали доказателства в хода на процеса, и предвид липса на данни за други алиментни задълженÞя, съдът счита,че на осн.чл.142,ал.1 СК следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на по 220лв. за всяко дете, от които по 200лв. следва да се заплаща от бащата, а останалата сума следва да се поеме от майката ,която ще полага ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата. На бащата следва да се определи режим на лични контакти с децата ,като се вземе предвид следните обстоятелства- на работа и живот на бащата в друга държава извън тази в която ще живеят децата, съотв. разстояния и време за пътуване, както и неоткъсване на децата от учебни задължения, а именно: да ги вижда и взема при себе си без излизане от Б. всяка първа седмица от месеца от 16ч. в петък до 17ч. в неделя, както и 1 месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. При така посоченото поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение в обжалваната част досежно вината за разстройството на брака следва да бъде потвърдено. В частта относно родителските права и при кого да живеят децата, режима на лични контакти и издръжката, настоящата инстанция достига до фактически и правни изводи,различни от тези на ВТРС,поради което решението в тази част следва да бъде отменено,вместо което да се постанови друго, с което се постанови децата да живеят при майката в предоставеното й семейно жилище в гр.С., Б., и се определи режим на лични контакти на малолетните деца с бащата посочен по-горе, осъди се същия да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв.за всяко от децата.С оглед на това решението в частта,с която Я. С. е осъден да заплати на ВТРС ДТ в размер на 97.50лв. следва да се отмени, вместо което Я. С. следва да се задължи да заплати ДТ по сметка на ВТОС в размер на 576лв. Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя С. за прекомерност на заплатеното от В. С. адвокатско възнаграждениев размер на 1000лв. От представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно пред ВТРС се констатира,че В. С. е заплатила на пълномощника си възнаграждение от 1000лв. ,определено съгл. чл.7,ал.1,т.2 от Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при минимум от 500лв.Обстоятелството,че С. при двама пълномощници е заплатил само 50лв.на единия от тях не дава основание на съда да редуцира на осн.чл.78,ал.5 ГПК така заплатеното възнаграждение с оглед обема и фактически предоставената правна помощ.Жалбата в тази част е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението в сила. В останалата необжалвана част относно предоставеното семейно жилище и предбрачното име на съпругата, решението е влязло в законна сила. При този изход на спора от жалбоподателят В. С. се претендират разноски в размер на 525лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение, които на осн.чл.329 вр.чл.78,ал.1 ГПК следва да се възложат на ответника по жалба Я. С.. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 409 от 11.04.2011г. по гр.д.№ 3385/2011г. на Р. съд В.Т. в обжалваните части относно при кого от родителите ще живеят децата, предоставяне на родителските права, режима на лични контакти и месечната издръжка и по отношение на определената ДТ върху размера на издръжката от 97.50лв. по сметка на ВТРС, вместо което постановява: ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо родените по време на брака В. Я. С. ЕГН * и В. Я. С. ЕГН * на майката В. А. С. ЕГН * като на бащата Я. Е. С. ЕГН * ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с децата : да ги вижда и взема от местоживеенето им в гр.С. при себе си ,без да ги извежда от Б. всяка първа седмица от месеца от 16ч. в петък до 16ч. в неделя, както и 1 месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. ПОСТАНОВЯВА родените от брака деца В. Я. С. ЕГН * и В. Я. С. ЕГН * да живеят при майката В. А. С. ЕГН * в семейното жилище в гр.С., р-н И., жк Д. Б....,В.....8,..., предоставено за ползване на майката . ОСЪЖДА Я. Е. С. ЕГН * с адрес в гр.В.Т.,ул.Т. М." 3А,А.8 ,а в Г.,гр.А. ..,ул."Х." ...да заплаща на малолетните си деца В. Я. С. ЕГН * и В. Я. С. ЕГН * чрез тяхната майка и законен представител В. А. С. ЕГН * с адрес гр.С.,жк Д. ..,Б....В...,....,А... месечна издръжка в размер на по 200лв.за всяко дете с падеж първо число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. ОСЪЖДА Я. Е. С. ЕГН * с адрес в гр.В.Т.,ул.Т. М." 3А,А.8 ,а в Г.,гр.Аален ..,ул."Х." .... да заплати в полза на ВТОС ДТ от 576лв. върху определения размер на издръжката и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. ПОТВЪРЖДАВА решение № 409 от 11.04.2011г. по гр.д.№ 3385/2011г. на Р. съд В.Т. в обжалваната част ,с която ВТРС е признал за установено,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга Я. С. и в частта за присъдените й разноски в първоинстанцзионното производство от 1000лв. ОСЪЖДА Я. Е. С. ЕГН * с адрес в гр.В.Т.,ул.Т. М." 3А,А.8 ,а в Г.,гр.А. ...,ул."Х." .. да заплати на В. А. С. ЕГН * с адрес гр.С.,жк Д. ...,.......В....,...,А.... разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 525лв. Решението подлежи на обжалване пред В. касационен съд в едномесечен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |