Р Е Ш
Е Н И Е
София, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6634/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявени са искове от И.К.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
- САК, със съдебен адрес:*** против
ЗК „О.Л.“ АД, чрез ЗК „О.– клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, за следните суми: - 40 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 29.05.2017 г. и 2 444,89 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи разходи
за лечение и медицински консумативи, ведно със законна лихва, считано от
05.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 25.12.2016 г. в гр.
Банско на ул. „Цар Симеон“, л.а. БМВ 525Д с рег.№ ******, управляван от Д.Д.М., при маневра движение на заден ход блъска със задната
част на автомобила, движещият се по пътното платно пешеходец И.К.И.. Вследствие
на удара ищецът е претърпял счупване на шийка на лява бедрена кост.
Съставен е Констативен протокол с пострадали лица № 20/2016
г. по описа на ОДМВР – гр. Банско.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 28116001797559 с начална дата 01.07.2016 г. и дата на прекратяване
31.06.2017 г.
По повод настъпилото ПТП, ищецът твърди да е завел молба –
претенция пред ответното дружество, но в предвиденият 3 месечен срок липсвало
произнасяне от страна на ответника.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицински
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗК „О.“ АД чрез ЗК „О.–
клон България“ КЧТ оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като
съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ по отношение на
задължителните застраховки не се прилага отменената част Пета, а се прилага
новият КЗ. В чл. 380 от същият е отразено, че увредено лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция и само ако застрахователят не му плати в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, само тогава същото
има право да сезира съда с претенция. В тази връзка заявява, че не е сезиран
надлежно с извънсъдебна претенция, тъй като липсва удостоверение за банкова
сметка *** - ищецът.
Счита, че не са доказани фактическият състав на
непозволеното увреждане, механизмът на ПТП и противоправното
и виновно поведение на водача на лекия
автомобил в процесното ПТП.
Направил е възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия в размер на 50%, изразяващо се в пресичане на
необозначено за целта място.
Оспорва всички твърдения по отношение на вида, характера
и степента на увреждания, както и продължителността на оздравителния период.
Счита, че така предявеният размер на обезщетението на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва иска за имуществени вреди, като твърди, че те не
са направени, евентуално не са били необходими. Оспорва размера им.
Оспорва и иска по чл. 86 от ЗЗД, поради неоснователност
на главния иск.
Оспорва ищцовата претенция за
присъждане на разноски, като моли, в случай че възнаграждението за адвокат
надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №
1, то да бъде намалено, поради прекомерност.
Представил е писмени доказателства, ангажирал е гласни
доказателства и съдебномедицински и автотехническа
експертиза.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък. Направил е възражение за прекомерност относно претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 25.12.2016 г. в гр.
Банско на ул. „Цар Симеон“, е станало ПТП, като л.а. БМВ 525Д с рег.№ ******,
управляван от Д.Д.М., при маневра движение на заден
ход, е блъснал със задната част на автомобила, движещият се по пътното платно
пешеходец И.К.И..
В резултат на ПТП ищецът е
претърпял счупване на шийка на лява бедрена кост.
От представените по делото писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че с Протокол от 04.04.2018
г. по н.о.х.д. № 917/2017 г. на РС Разлог е одобрено споразумение, с което Д.Д.М., ЕГН **********, се е признал за виновен за станалата
катастрофа – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то, вр.
чл. 40, ал. 2 НК и му е наложено наказание глоба в размер 500 лв. .
По делото
безспорно се доказа наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 28116001797559 с
начална дата 01.07.2016 г. и дата на прекратяване 31.06.2017 г.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните СMЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил интертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, което е причинило трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период по-голям от 30 дни, а именно за около 6 (шест) месеца.
Описаните травматични увреждания са в резултат на директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане на тялото или
на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е фиксиран и е в
пряка и непосредствена причинна връзка с процесното
ПТП от 25.12.2016г.
Вещото лице заявява, че За период от около 5-6
месеца ищецът е търпял болки и страдания като за първия месец те са били с
интензивен характер.
По – нататък в заключението си
експертът е прегледал следните документи
-Фактура N9 **********/29.12.2016г. и касов бон за сумата от 40.01лв. издадена на И.К.И.
за закупуване на патерици тип „подмишечни", - Фактура № *********/03.01.2017г. и касов
бон за сумата от 46.40лв. издадена на И.К.И. за заплащане на потребителска
такса за болничен престой, - Фактура № **********/26.12.16г. за сумата от
250лв. издадена на И.К.И. за закупуване на специализиран медицински к-т. Изплатената сума от 1920лв. (хиляда деветстотин
и двадесет лева) е заплатена от И.К.И. на доставчик ВМА и е за закупуване на
медицински консумативи необходими за лечението му във ВМА с
История на |у заболяването № 40289/26.12.16г. -03.01.2017.
на Клиника
по ортопедия и травматология. Същото е във връзка с
претърпяното от ищеца ПТП на 25.12.2016г.
В хода на производстото бе изслушано и прието
заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, която дава следния механизъм на станалото ПТП: На 25.12.2016 год. около 15,20 ч. лек автомобил марка „БМВ” модел „525 Д” per. № ****** с водач Д. Д.М.предприема движение на заден ход по ул. „Цар
Симеон”- гр. Банско с посока от изток на запад, в зоната на жилищна кооперация
№ 55. В същото време зад автомобила се е намирал пешеходецът И.К.И., който е
бил с дясната си странична част на тялото към задната повърхност на автомобила.
Последвал е удар с лявата задна част на автомобила. Пешеходецът е паднал на
лявата си страна на платното за движение, при което е получил описаните в
съдебномедицинската експертиза увреждания.
Причините за настъпване на произшествието са подценяване на опасността,
която представлява пешеходец пресичащ платното за движение и късно реагиране за
спиране от водача на лекия автомобил.
Причините, довели до настъпването на инцидента не са
технически, т.е. не се дължат на внезапно възникнала техническа неизправост,, а са субективни. Известно е, че преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.
Автоекспертът прави извод, че към момента на удара пешеходецът е бил с дясната си
странична част на тялото към удрящата повърхност /задната лява част/ на
автомобила. Поради ниската скорост на движение на автомобила и ниската височина
на забърсването на прахта, интертрохантерна
фрактура на лявата бедрена кост може да се получи при падане на платното за
движение. При липса на други данни положението на тялото към момента на удара
съответства на пресичане отляво - надясно за посоката на движение на лекия
автомобил БМВ. Това означава, че е преминал през лявата пътна половина и е
навлязъл в пътната половина на лекия автомобил, като е преминал през почти
цялата широчина на коридора на движение на автомобила.
Липсата
на деформации по автомобила, а само забърсване на праха в задната лява част на
автомобила, съчетано с движение на заден ход при конкретната пътна обстановка
говори за ниска скорост на движение. Пред вид горното, въз основа и на експертния
опит, приемам скорост на движение на лекия автомобил БМВ към момента на удара -
8... 12 км/ч или средно 10 км/ч. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил „БМВ” в конкретната пътна обстановка и условия при
скорост на движение 4,9 км/ч е била около 1,7-1,8 м. Линията на пресичане на пешеходеца е на около
0,5 - 1 м. преди окончателното спиране на автомобила и на около 5,5 метра вляво от левия край на платното за движение за
посоката на движение на автомобила. Пешеходецът е предприел пресичане на платното
с 0,2 сек. по-рано от потеглянето на автомобила, на заден ход. В момента на
попадане на пешеходеца във видимата зона на дясното странично огледало
автомобилът се е движил със скорост около 4,9 км/ч, като се е намирал от
мястото на удара на около 3,6 метра, при опасна зона за спиране 1,7- 1,8 м. В
момента в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение,
лекият автомобил се е намирал от мястото на удара на около 4,8 м., а, като
скоростта му на движение е била 0 км/ч. Пешеходецът е можел да възприеме
началото на потегляне на лекия автомобил марка „БМВ” модел „525 Д” per. № ****** . В този момент той е правел първата
си крачка по платното за движение, като се е намирал на около 5 м. преди
мястото на удара и на около 4,8 метра от лекия автомобил.
Пешеходецът е можел да избегне удара, при условие че е изчакал преминаването на
автомобила и тогава е продължил движението си по пътното платно.
По искане на ищеца и за доказване претенцията му за
неимуществените вреди, съдът допусна и разпита свидетелката Д.Б., съпруга на
бащата на ищеца.
В показанията си тя заяви, че катастрофата е била точно
на Коледа – 25.12.2016 г. След катастрофата той е бил транспортиран във Военна
болница, където го е видяла. Престоял е 8 – 9 дни, направена му е била
операция. След като са го изписали, за него се е грижела свидетелката, тъй като
е бил неподвижен и не е можел да става. След два месеца е отишъл на контролен
преглед и е започнал по малко да движи крака, но не е трябвало да го натоварва.
Движел се е 4 – 5 месеца с патерици. През това време не е работил – факт, който
се отразил на цялото семейство.; Сега
продължава да има оплаквания, а тепърва му предстои и нова операция за вадене
на имплатните, които са му били поставени, отново
болезнена.
От ищцовата страна в хода на
производството бе представено писмо от ищеца до застрахователя – ответник, вх.
№ 32-1167-/28.02.2107 г. във визирания в чл. 380 КЗ срок, въз основа на което е
образувана щета, по която не е извършено плащане.
До настоящия момент плащане не е извършено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „О.Л.“ АД, чрез ЗК „О.– клон България“ КЧТ обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца И. К.И. от станалото
на 25.12.2016 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания и имуществени вреди –
разходи за лечение, в посочения по – горе размер – и двете претенции със
законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца вследствие претърпените от него болки
и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на възстановяването
му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени сериозни физически увреждания, претърпял е операция, което
е довело и до болки и страдания от психологически характер – обстоятелства, установяващи
се от събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства и медицински
експертизи.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
а при определяне неговия размер
следва да се разгледа възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на пострадалия ищец, и той
да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Съдът, разглеждайки приложените доказателства, приема
възражението на ответнат страна за съпричиняване за недоказано и счита, че, като такова то не
бива да бъде взето пред вид, тъй като съпричиняване
липсва.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Безспорно е, че претърпените от ищеца увреждания, доказани в хода на
делото от заключението на ведицинската експертиза, са му се отразили сериозно, изпитвал е силни
болки, а възстановителният период, с оглед счупването и последвалата операция, е
бил доста продължителен, като за в бъдеще се налага нова – за изваждане на
поставения имплант, също свързана с болки и страдания
и продължителен възстановителен период. Доказано бе, че и до настоящия момент болките
не са отшумели напълно. Доказан бе и фактът, че за един продължителен период от
време ищецът не е можел да се обслужва сама и е разчитал на помощ от близките
си, което й е причинило допълнителен дискомфорт,
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 40 000
лв. – така, както е предявено, би
било адекватна обезвреда на претърпените
от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което искът в тази част е основателен и доказан
и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на
аизтичане на тримесечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя – 29.05.2017 г., до окончателното изплащане.
По отношение претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че същата също
следва да бъде уважена в размера, в който е предявена - 2 444, 89 лв., недно със законната
лихва върху, считано от извършване на разходите – 05.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер
1 698 лв.
На ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като
доказателства за направени такива липсват, липсва и приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„О.Л.“ АД, чрез ЗК „О.– клон България“ КЧТ, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.К.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
- САК, със съдебен адрес:***, на основание чл.
432, ал. 1
от КЗ и
чл. 86 ЗЗД следните суми: - 40 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2017 г. и 2 444,89
лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медицински консумативи,
ведно със законна лихва, считано от 05.01.2017 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.“ АД, чрез
ЗК „О.– клон България“ КЧТ да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 698 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: