Определение по дело №732/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 610
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20195200500732
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                               О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

Номер: 610 Година  2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД –  ПАЗАРДЖИК                       ВЪЗЗИВЕН  СЪСТАВ

На 14.11.                                                                           2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

                                                                                               МАРИАНА ДИМИТРОВА            

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. ч. гр. д . № 732  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274  и сл.  от  ГПК  - за въззивен  контрол  по отношение    разпореждане  на районния  съд .

І. Развитие на съдебното производство.

На 23.  07. 2019г. търговското дружество Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000 , е подало заявление  за издаване на заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист  по чл. 418 от ГПК против длъжника Община Велинград, ЕИК *********, с административен адрес  гр. Велинград , ул.- „Хан Аспарух „ № 35, представлявана от кмета на общината  К.К..    

Със Заповед № 392/ 25. 07. 2019г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  на районен съд Велинград ,постановена по ч. гр. д. № 781/ 2019г. по описа на същия съд , искането на заявителя е уважено ,като е допуснато незабавно изпълнение в полза на заявителя и издаден изпълнителен лист.

Против разпореждането на районния съд , с което е допуснато незабавно изпълнение е  подадена частна жалба от длъжника Община Велинград, ЕИК *********  ,чрез пълномощника на страната, адвокат Г. ***.В частната жалба  се твърди, че  разпореждането на районния съд  е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени  обжалваното разпореждане ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,  да се отхвърли искането на молителя за допускане на незабавно изпълнение  и се обезсили издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 276 ал.1от ГПК    е подаден писмен отговор  от противната  страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва частната  жалба   по съображенията изложени в нея . Искането е да се  остави  без уважение частната жалба , като неоснователна и   се потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно.

ІІ. Правни изводи . 

Частната  жалба  е   процесуално допустима.

Частната  жалба изхождат  от активно легитимирана страна в   заповедното  производство (длъжник в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК ) . 

Частната жалба е  подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

В текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да  е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .

Въпросът за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (виж Определение №   545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;  Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч. т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11. 2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/ 16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;).

Редовността на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „.

Според горепосочената съдебна практика документа ще бъде редовен от външна страна,когато:

1/.Документът съдържа  достатъчно данни , които индивидуализират вземането по основание и по размер. Това изискване е особено важно по две съображения:

а/За да има възможност съда да провери основателността на подаденото заявление;

б/С оглед защитата на длъжника в заповедното производство .  Длъжникът трябва да е наясно с основанието и размера на вземането ,за да прецени дали да   оспори вземането по реда на чл. 414 , 414а и чл. 419 ал. 1 от ГПК или да изпълни  задължението по заповедта в срока за доброволно изпълнение ( чл. 412 т.8 от ГПК ). Неслучайно с изменението на чл. 418 ал. 5 от ГПК(  Дв.бр.86/2017г.) законодателя  въведе задължението за съдебния изпълнител    да връчи на длъжника и  препис от документа ,въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.

в/Изискването за индивидуализация на вземането по основание и по размер  представлява в същото време и изискване за редовността на заявлението ( чл. 410 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127 ал. 1 т.4  и т.5 от ГПК). Виж в този  смисъл   мотивите и диспозитива на  т. 2б на ТР № 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство .

2/Когато документа е  изготвен и подписан  от оторизирани  длъжностни лица . Това представлява  изискване  и  на чл. 10 от ЗСч. Изискването касае достоверността на информацията в документа и  отговорността на съставителите на документа .

В случаите , когато документа   по чл. 417 от ГПК представлява „ извлечение от счетоводните книги на банките „ , минимално необходимото съдържание на  извлечението, което индивидуализира вземането по основание и по размер  и  прави документа редовен от външна страна е посочено в  чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/-  изм.  ДВ. бр. 59/29. 07. 2016г. Това съдържание е следното :

-          Броя на просрочените вноски , които не са издължени напълно или  частично на договорените дати  ;

-          Общият размер на просрочената сума ;

-          Общият размер на непогасената част от дълга ;

-          Непогасената главница по кредита ;

-          Непогасената договорна лихва ;

-          Размера на обезщетението за забава  за просрочените плащания  (санкционираща или наказателна лихва ) ;  

Изискването на закона е извлечението от счетоводните книги да се базира на  информация и записвания  от съответните счетоводни документи ,а не да бъде пълно копие на тези документи и да проследява в хронологичен  вид движението по  кредитната сметка.      

От съдържанието на представеното към заявлението  Извлечение от счетоводните книги на Банката  съдът прави извода , че то отговаря напълно на изискванията по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. 

В извлечението са посочени страните по договорното правоотношение- кредитора и  кредитополучателя. Посочен е договора за кредит . Размерът на отпуснатия кредит. Срокът  на усвояването му . Срокът на  кредита. Месечната падежна дата . Краен падеж. Брой,размер и падеж на просрочените вноски .Общият размер на просрочената сума .Датата на настъпването на предсрочната  изискуемост .  Общият размер на непогасената част от дълга. Размерът на дължимата главница , договорни(  възнаградителни) лихви ,  размер на обезщетението за забава(  наказателни лихви ). Документът е изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица .   

При това съдържание на извлечението съдът прави извода , че то представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 418 ал. 2 от ГПК.

Следващото изискване на закона е свързано с „ изпълнителното действиена документа по чл.417 от ГПК . Според утвърдената съдебна практика , документа, ( в конкретния  случай това е  извлечението от счетоводните книги на банката )  заедно с приложенията към документа ( договори , анекси , общи условия ,погасителни планове и т. н. ) трябва да установяват „изискуемост на вземането на кредитора . 

В текста на чл. 419 ал. 2 от ГПК е посочено , че частната жалба може да се основе само на съображения , които са извлечени от актовете по чл.417 от ГПК .

Това законодателно уреждане е развито в  мотивите на т.1 и на т.4а  на  ТР № 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство. Посочено е , че  заповедното производство има строго формален характер и с него се цели бързина на съдебната защита   В заповедното производство съдът не събира доказателства. . Посочено  е,че изпълнителното основание(документа  по чл. 417 от ГПК ) се ползва с формална доказателствена сила . Посочено е също така,че в заповедното производство съдът проверява само  формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.

Посочените разрешения водят до следните изводи:

1/ в заповедното производство и в производството по чл.  419 от ГПК съдът следва да преценява изискуемостта на вземаното само  въз основа на  съдържанието на заявлението и   представените писмени доказателства към заявлението ;

3/В заповедното и във въззивното производство съдът не събира доказателства. Основателността на   искането се преценява въз основа на представените със заявлението  и от страните писмени доказателства.  

3/Както в заповедното производство , така и във въззивното производство  по чл. 419 от ГПК  съдът не може да разглежда възражения, които са свързани с разрешаване на спора по същество(  строго формален характер на  производството и формална доказателствена сила на    изпълнителното основание). Такива възражения могат да се правят и следва да се разгледат в исковото производство по чл.422 от ГПК .

В заявлението по чл. 417 от ГПК кредитора посочил ,че по сключения договор за банков кредит  от 27. 06. 2012г. и анекс № 1/ 27. 04. 29017г. към договора Община Велинград е изпаднала в просрочие на две месечни погасителни вноски за заплащане на лихви ,на падежните дати 25. 04. 2019г. и 27. 05. 2019г. Посочено е в  заявлението ,че  с писмо изх. № 49522/ 13. 06. 2019г. Банката е уведомила длъжника за допуснатото просрочие , като му е дала 7- дневен срок да доброволно изпълнение на задължението, след което   ще счита непогасената част от кредита за предсрочно изискуема на основание чл. 11 ал. 1 т. 1 от договора за банков кредит. Посочено е ,че в дадения 7-дневен срок длъжника не е погасил задължението си ,поради  което кредита е станал предсрочно изискуем  на 24. 06. 2019г.      

Към заявлението кредитора е представил следните писмени доказателства- договор за дългосрочен револвиращ  банков кредит с дата 27. 06. 2012г. ,Анекс  № 1  към договора с дата 27. 04. 2017г., писмо изх. № 49522/ 13. 06. 2019г. , с което  Банката е уведомила длъжника за просрочието на две месечни погасителни вноски за лихви на датите 25. 04. 2019г. и 27. 05. 2019г., поканила го е в 7- дневен срок от получаване на писмото да изпълни задължението си, като го е уведомила ,че при неизпълнение  обявява кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим. Писмото е получено от длъжника на 14. 06. 2019г.   

От представените към заявлението писмени доказателства  може да  се направи извода за изискуемост на вземането на кредитора . 

В чл. 11 ал.1  т 1 на договора за банков кредит е посочено ,че при просрочие на две месечни погасително вноски на начислените лихви кредитора има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.   

В извлечението от счетоводните книги е посочено,че  длъжника не  е  погасил две месечни погасителни вноски за заплащането на редовна договорна лихва в общ размер на   24 088, 86лв. , на датите 25. 04. 2019г. и 27. 05. 2019г.  

Спазени са изискванията  на т. 18  от ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство и на чл. 60  ал. 2 от ЗКИ за обявяване на предсрочната изискуемост. Длъжникът е уведомен от кредитора за предсрочната изискуемост  на вземането , като уведомлението е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Представените със заявлението писмени доказателства притежават  необходимата  формална доказателствена сила за изискуемостта на вземането .    

По възражението в частната жалба .

В частната жалба се твърди ,че на 03. 12. 2018г. Банката се е присъединила ,като взискател  по изп. д. № 920/ 2016г. на ЧСИ Г. Д.. Твърди се,че по изпълнителното дело на 11. 04. 2019г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпили суми, като в полза на Банката е  заделена сумата от 457 346, 55лв. Твърди се ,че с тази сума е погасено задължението на длъжника за просрочените вноски по договорните лихви, което прави неоснователно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение   и изпълнителен лист.

Това възражение не може да бъде разгледано в заповедното производство . Разглеждането на възражението  означава преценката на съда за основателността на искането да  излезе извън  формалната доказателствена сила на представените със заявлението документи и да навлезе по съществото на спора , което е недопустимо в тази фаза на съдебното производство.    

Възражението следва да се разгледа  в исковото производство по чл. 422 от ГПК,за което по делото има представени писмени доказателства .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 419  от ГПК във вр.  с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

 

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане   на районен съд Велинград    от 25. 07. 2019г. ,  по ч. гр. д. № 781/2019г. , с което е допуснато незабавно изпълнение  на Заповед №  392/25. 07. 2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и е издаден изпълнителен лист от същата дата.    

 

 

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция   не подлежи на касационно обжалване .  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ :