О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: 610 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14.11. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ
ИЛИЕВ
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 732 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл.
от ГПК - за въззивен контрол по отношение
разпореждане на районния съд .
І.
Развитие на съдебното производство.
На
23.
07. 2019г. търговското дружество Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
Експо 2000 , е подало заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК против длъжника Община Велинград, ЕИК *********, с административен адрес гр. Велинград , ул.- „Хан Аспарух „ № 35,
представлявана от кмета на общината К.К..
Със
Заповед № 392/ 25. 07. 2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК на районен
съд Велинград ,постановена по ч. гр. д. № 781/ 2019г. по описа на същия съд , искането
на заявителя е уважено ,като е допуснато незабавно изпълнение в полза на
заявителя и издаден изпълнителен лист.
Против разпореждането на районния съд , с
което е допуснато незабавно изпълнение е подадена частна жалба от длъжника Община Велинград, ЕИК ********* ,чрез
пълномощника на страната, адвокат Г. ***.В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е
да се отмени обжалваното разпореждане ,с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение, да се отхвърли искането на молителя за
допускане на незабавно изпълнение и се
обезсили издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 ал.1от ГПК е подаден писмен отговор от противната
страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва
частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е
да се остави без уважение частната жалба , като
неоснователна и се потвърди обжалваното
разпореждане, като правилно и законосъобразно.
ІІ.
Правни изводи .
Частната жалба
е процесуално
допустима.
Частната жалба изхождат
от активно легитимирана страна
в заповедното производство (длъжник
в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК ) .
Частната
жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419
ал.1 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна .
В
текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да е „
редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява подлежащо на изпълнение вземане
против длъжника“ .
Въпросът
за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (виж Определение №
545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС
; Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч.
т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по
ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г.
по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11.
2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/
16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение №
475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;).
Редовността
на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „.
Според
горепосочената съдебна практика документа
ще бъде редовен от външна страна,когато:
1/.Документът съдържа достатъчно данни , които индивидуализират вземането по основание и по размер. Това изискване е особено важно по две съображения:
а/За да има възможност съда да провери
основателността на подаденото заявление;
б/С оглед защитата на длъжника в заповедното
производство . Длъжникът трябва да е
наясно с основанието и размера на вземането ,за да прецени дали да оспори вземането по реда на чл. 414 , 414а и
чл. 419 ал. 1 от ГПК или да изпълни
задължението по заповедта в срока за доброволно изпълнение ( чл. 412 т.8 от ГПК ).
Неслучайно с изменението на чл. 418 ал. 5 от ГПК( Дв.бр.86/2017г.) законодателя въведе задължението за съдебния изпълнител да
връчи на длъжника и препис от документа
,въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение.
в/Изискването за индивидуализация
на вземането по основание и по размер представлява в същото време и изискване за
редовността на заявлението ( чл. 410 ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 127 ал. 1 т.4 и т.5
от ГПК). Виж в този смисъл
мотивите и диспозитива на т. 2б
на ТР № 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство .
2/Когато документа е изготвен
и подписан от оторизирани длъжностни лица . Това
представлява изискване и на
чл. 10 от ЗСч. Изискването касае достоверността на информацията в документа и отговорността на съставителите на документа .
В
случаите , когато документа по чл. 417
от ГПК представлява „ извлечение от
счетоводните книги на банките „ , минимално необходимото съдържание
на извлечението, което индивидуализира
вземането по основание и по размер
и прави документа редовен от
външна страна е посочено в чл. 60 ал. 2
от Закона за кредитните институции /ЗКИ/-
изм. ДВ. бр. 59/29. 07. 2016г. Това
съдържание е следното :
-
Броя на просрочените вноски , които
не са издължени напълно или частично на
договорените дати ;
-
Общият размер на просрочената сума
;
-
Общият размер на непогасената част
от дълга ;
-
Непогасената главница по кредита ;
-
Непогасената договорна лихва ;
-
Размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания (санкционираща или наказателна лихва ) ;
Изискването на закона е
извлечението от счетоводните книги да се базира на информация и записвания от съответните счетоводни документи ,а не да
бъде пълно копие на тези документи и да проследява в хронологичен вид движението по кредитната сметка.
От съдържанието на представеното
към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на Банката съдът
прави извода , че то отговаря напълно на изискванията по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.
В
извлечението са посочени страните по договорното правоотношение- кредитора и кредитополучателя. Посочен е договора за
кредит . Размерът на отпуснатия кредит. Срокът на усвояването му . Срокът на кредита. Месечната падежна дата . Краен падеж.
Брой,размер и падеж на просрочените вноски .Общият размер на просрочената сума
.Датата на настъпването на предсрочната
изискуемост . Общият размер на
непогасената част от дълга. Размерът на дължимата главница , договорни( възнаградителни) лихви , размер на
обезщетението за забава(
наказателни лихви ). Документът
е изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица .
При
това съдържание на извлечението съдът прави извода , че то представлява редовен
от външна страна документ по смисъла на чл. 418 ал. 2 от ГПК.
Следващото
изискване на закона е свързано с „ изпълнителното действие“ на
документа по чл.417 от ГПК . Според
утвърдената съдебна практика , документа, (
в конкретния случай това е извлечението от счетоводните книги на банката
) заедно с приложенията към документа ( договори , анекси , общи условия ,погасителни планове и
т. н. ) трябва да установяват „изискуемост“
на вземането на кредитора .
В
текста на чл. 419 ал. 2 от ГПК е посочено , че частната жалба може да се основе
само на съображения , които са извлечени от актовете по чл.417 от ГПК .
Това
законодателно уреждане е развито в мотивите на т.1 и на т.4а на ТР
№ 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство. Посочено е , че заповедното производство има строго формален характер и с него се
цели бързина на съдебната защита В заповедното производство съдът не събира доказателства. .
Посочено е,че изпълнителното
основание(документа по чл. 417 от ГПК )
се ползва с формална доказателствена
сила . Посочено е също така,че в заповедното производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може
да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.
Посочените
разрешения водят до следните изводи:
1/
в заповедното производство и в производството по чл. 419 от ГПК съдът следва да преценява изискуемостта на вземаното само въз основа на
съдържанието на заявлението и представените писмени доказателства към
заявлението ;
3/В
заповедното и във въззивното производство съдът
не събира доказателства. Основателността на искането се преценява въз основа на
представените със заявлението и от
страните писмени доказателства.
3/Както
в заповедното производство , така и във въззивното производство по чл. 419 от ГПК съдът
не може да разглежда възражения, които са свързани с разрешаване на спора по
същество( строго формален
характер на производството и формална
доказателствена сила на изпълнителното
основание). Такива възражения могат да се
правят и следва да се разгледат в исковото производство по чл.422 от ГПК .
В
заявлението по чл. 417 от ГПК кредитора посочил ,че по сключения договор за банков
кредит от 27. 06. 2012г. и анекс № 1/
27. 04. 29017г. към договора Община Велинград е изпаднала в просрочие на две
месечни погасителни вноски за заплащане на лихви ,на падежните дати 25. 04. 2019г.
и 27. 05. 2019г. Посочено е в заявлението
,че с писмо изх. № 49522/ 13. 06. 2019г.
Банката е уведомила длъжника за допуснатото просрочие , като му е дала 7-
дневен срок да доброволно изпълнение на задължението, след което ще счита непогасената част от кредита за
предсрочно изискуема на основание чл. 11 ал. 1 т. 1 от договора за банков
кредит. Посочено е ,че в дадения 7-дневен срок длъжника не е погасил
задължението си ,поради което кредита е
станал предсрочно изискуем на 24. 06.
2019г.
Към
заявлението кредитора е представил следните писмени доказателства- договор за
дългосрочен револвиращ банков кредит с
дата 27. 06. 2012г. ,Анекс № 1 към договора с дата 27. 04. 2017г., писмо
изх. № 49522/ 13. 06. 2019г. , с което
Банката е уведомила длъжника за просрочието на две месечни погасителни
вноски за лихви на датите 25. 04. 2019г. и 27. 05. 2019г., поканила го е в 7-
дневен срок от получаване на писмото да изпълни задължението си, като го е
уведомила ,че при неизпълнение обявява
кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим. Писмото е получено от
длъжника на 14. 06. 2019г.
От
представените към заявлението писмени доказателства може да
се направи извода за изискуемост на вземането на кредитора .
В
чл. 11 ал.1 т 1 на договора за банков
кредит е посочено ,че при просрочие на две месечни погасително вноски на
начислените лихви кредитора има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В
извлечението от счетоводните книги е посочено,че длъжника не
е погасил две месечни погасителни
вноски за заплащането на редовна договорна лихва в общ размер на 24 088, 86лв. , на датите 25.
04. 2019г. и 27. 05. 2019г.
Спазени
са изискванията на т. 18 от ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите на заповедното производство и на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ за обявяване на предсрочната
изискуемост. Длъжникът е уведомен от кредитора за предсрочната изискуемост на вземането , като уведомлението е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Представените със заявлението писмени
доказателства притежават необходимата формална доказателствена сила за изискуемостта
на вземането .
По възражението в частната жалба .
В
частната жалба се твърди ,че на 03. 12. 2018г. Банката се е присъединила ,като
взискател по изп. д. № 920/ 2016г. на
ЧСИ Г. Д.. Твърди се,че по изпълнителното дело на 11. 04. 2019г. ЧСИ е извършил
разпределение на постъпили суми, като в полза на Банката е заделена сумата от 457 346, 55лв. Твърди
се ,че с тази сума е погасено задължението на длъжника за просрочените вноски
по договорните лихви, което прави неоснователно искането за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Това
възражение не може да бъде разгледано в заповедното производство .
Разглеждането на възражението означава
преценката на съда за основателността на искането да излезе извън
формалната доказателствена сила на представените със заявлението
документи и да навлезе по съществото на спора , което е недопустимо в тази фаза
на съдебното производство.
Възражението
следва да се разгледа в исковото
производство по чл. 422 от ГПК,за което по делото има представени писмени
доказателства .
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 419 от ГПК във вр.
с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на
районен съд Велинград от 25. 07. 2019г.
, по ч. гр. д. № 781/2019г. , с което е
допуснато незабавно изпълнение на
Заповед № 392/25. 07. 2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и е издаден изпълнителен
лист от същата дата.
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: