Р Е Ш Е Н И Е № 260068
гр. ПЛОВДИВ 10. 11. 2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 23.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 440 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби изходящи от
Т.К.Т.,***, ЕГН **********.
Едната е въззивна и с нея се
обжалва постановеното по т. дело № 35/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен
съд решение№ 217 от 30.12.2019 г., с което е отхвърлен предявеният от Т.К.Т.,***, ЕГН ********** против „А.“ ООД, ***, ЕИК *********
иск с правно основание чл.137, ал.5, вр. 137, ал. 4 от ТЗ за прогласяване
нищожността на решения на общото събрание на съдружниците на „А. ООД, ***,
приети на проведено на 24.10.2018 г. общо събране на съдружниците.
В жалбата се говори за
неправилност на решението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови
друго уважаващо иска.
Втората жалба е частна по характер и с нея се обжалва постановеното по т. дело № 35/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд определение от 12.02.2020 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е изменено решение № 217 от 30.12.2019 г. в частта за разноските, както Т.К.Т.,***, ЕГН ********** е осъден да заплати на „А.“ ООД, с. Г., ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 700 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и е поискана отмяната му.
Въззиваемото
дружество е изразило становище за неоснователност на жалбите.
Съдът след като се
запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери
за установено следното:
На 01.01.2019 г. в Момчилградския
районен съд е постъпила искова молба от Т.К.Т., Г.К., ЕГН ********** против „А.“ ООД, с. Г., ЕИК *********.
В обстоятелствената част са
изложени доводи, че ищецът е съдружник в ответното
дружество заедно с Т.О.и Д.А., двамата от Р.Т.. В края на 2018 г. те
упълномощили адв. И.Р. *** да ги представлява пред общото събрание на
съдружниците в дружеството, както и да извърши действията, описани в
пълномощните. В качеството си на техен пълномощник Р. свикал общо събрание на
съдружниците. На същото било взето решение за освобождаване на ищеца като
управител на дружеството, както и такова да му се търси отговорност за вреди,
причинени на дружеството в качеството му на негов управител. Тези решения били
обективирани в протокол на общото събрание от 24.10.2018 г.
Ишецът
изразява становище за нищожност на същите с оглед на обстоятелството, че адв. И.Р.
не е можел и не е имал право да свиква общо събрание на съдружниците в
дружеството, тъй като същото принадлежало на управителя или на общото събрание
по седалището на дружеството. Сочи се , че възможност за свикаване на общо
събрание не е от управителя е налице само ако той не е изпълнил задълженията си
за свикването му и то при спазване на реда предвиден в ТЗ- покана на
съдружниците до управителя, отказ на същия и насрочване на общо събрание
съгласно разпоредбите на ТЗ и дружествения договор.
Наред с
това се сочи, че не е имало покана за свикване на общо събрание, както и
доказателства за връчването й. Липсата й била пречка да се определи часа на
свикването му. Не било ясно и защо събранието било свикано в Г.К., а не по
седалището на дружеството.
Наред с
това се излага, че за взетите решения от това общо събрание бил съставен протокол. В него било отразено, че ищецът е присъствал на общото
събрание, но в един последващ момент го напуснал, поради несъгласие с решенията
му. Протоколът бил подписан от адв. Р. и в този вид бил представен в Търговския
регистър за вписване на решенията на общото събрание, едно от които за смяната
на управителя.
Във връзка с този протокол и решенията
удостоверени със същия е казано, че в дружествения договор не била предвидена възможност протоколът да е
съставен само в писмена форма. Това соечло, че са приложими
разпоредбите на чл. 137, ал. 4 от ТЗ- протоколът да е с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно.На тази база е направен извод, че той не отговаря на
императивна норма на ТЗ, което водело до извод за нищожност на решенията взети на ОС.
За пълнота е посочено, че по
повод заявеното вписване на обстоятелства възникнали следствие на решенията
взети на това ОС длъжностното
лице по регистрацията
в ТР дало указания за
представянето на протокол, отговарящ на изискванията на чл.137, ал.4 от ТЗ. По повод на същото съставителят му извършил
нотариална заверка на подпис и съдържание на вече изготвения на дата 24.10.2018
г. свидетелстващ документ в един по- късен момент, която при това била
направена от Нотариус с район на действие различен от този на КРС.
Във връзка със заявените за
впиване обстоятелства и представеният протокол със заверка извършена по
описания по- горе начин длъжностното лице постановило отказ. Той обаче бил обжалван пред КОС, който отменил същия и дал указания за вписване в ТР.
С оглед изложевото е направен
извод за нищожност на взетите
решения на общото събрание на съдружниците на 24.10.18 г., обективирани в
протокол без едновременна
нотариална заверка на
подписите и удостоверяване на съдържанието. Във връзка с него е посочено и че ищецът не е могъл да присъства на общото събрание, тъй като на посочената дата както от града, така и от страната . По тази причина отразеното в протокола не отговаряло на
истината, което било инидция, че е нямало как на 24.10.18 г. да бъде заверен
подписа на ищеца.
На тази база е отправено искане
до съда да прогласи
нищожността на решенията, обективирани в протокол на общото събрание на
съдружниците, проведено на 24.10.18 г., както и на основание чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ
да изпрати решението си, след влизането му в сила на Търговския регистър, за да
се заличи извършеното вписване.
С определение от 01.04.2019 г.
Момчилградския районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил
същото по подсъдност на Кръджалийския окръжен съд.
Там е било образувано т. дело №
35/2019 г.
По него ответникът е подал
отговор.
В него първо се възразява, че
искът е недопустим защото бил с правно основание чл.74 от ТЗ
и бил предявен след изтичането на 14-дневния, респ. 3-месечния срок предвиден в
тази законова разпоредба.
Излагат
се и доводи за неоснователност. В тази връзка на първо место се твърди, че адв.
Р. и ищецът се срещнали лично в Г.К. на 24.10.2018 г. в 15.00 ч., като преди
това през целия ден държали връзка по телефоните си. На срещата ищецът бил
поканен тя да бъде протоколирана пред Нотариус, но той отказал. На нея адв. Р. му обяснил, че същата има характер на
заседание на общото събрание. Представил му пълномощните си, ищецът се запознал
с тях и дал подробна информация относно състоянието на „А.“ ООД. Р. му обяснил, че е упълномощен, от името на другите
съдружници на дружеството, да вземе решение ищецът да бъде освободен като
управител, защото извършил действия на безстопанственост с имуществото на
дружеството. Той заявил, че не е съгласен и напуснал заседанието. Сочи, че ОС
било проведено съгласно отразеното в протокола, като били взети надлежните
решения, с които ищецът бил освободен като управител, била назначена като
управител г-жа А.О., което позволило и завеждане на дело за ангажиране на
имуществената отговорност на ищеца, за причинени на дружеството вреди. В тази
връзка се прави извод, че предявяването на настоящия иск цели да се осуети
ангажиране на отговорността му.
На
база изложеното са оспорени твърденията
на ищеца, че не е присъствал на заседанието на общото събрание. Споменава се,
че протоколът от 24.10.2018 г. правилно и вярно отразявал всички факти и
обстоятелства относно проведеното заседание и че ищецът преминал границата
между Б. и Т. след събранието. Не се оспорва факта, че нотариалната заверка на
протокола била направена по-късно, но това не опорочавало валидността му, т. е.
това не било основание за нищожност.
В
ДИМ ищецът не излага доводи различни от обсъдените до момента.
В отговора на
ДИМ ответникът допълва, че
в действащото законодателство нямало изискване нотариалната заверка на
протокола да се извърши в района на нотариуса, в който е било проведено събранието, т.е. то можело да се проведе дори в друга държава,
както и с конферента телефонна връзка от всички съдружници, а протоколът можело
бъде представен за заверка навсякъде на територията
на Р. Б..
Съдът след събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет
на обжалване.
В него е прието, че формата за действителност на протокола от общото събрание е спазена, като същият е представен в Търговския регистър с нотариална заверка на подписите и съдържанието извършени едновременно. Казано е, че извършването на нотариалното заверяване след провеждане на общото събрание не води до нищожност на решенията на общото събрание по причина, че чл.137, ал.4 от ТЗ не изисквала нотариалната заверка да бъде извършена в деня на провеждане на общото събрание, а съществува само условието заверката на подписите и съдържанието да бъдат извършени едновременно. Не водело до нищожност на решенията на общото събрание на „А.“ ООД и обстоятелството, че нотариалната заверка е извършена от Нотариус с район на действие, който не съвпада със седалището на дружеството по причина, че такава императивна норма не съществувала в ТЗ.
Досежно останалите доводи посочени в исковата молба е казано, че те не правят решенията нищожни, а незаконосъобразни и би следвало да се оспорят с иск по чл 74 от ТЗ.
Така исковата претенция е отхвърлена.
Недоволен от решението е останал
ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В същата се излагат общи доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, които могат да
са свържат с неправилна преценка на доказателствения материал и неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Наред с това са изложени доводи
за това, че при разглеждане на делото е участвал съдия по отношение, на който
са били налице основания за отвод.
Самата жалба с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК налага преди да се пристъпи към обсъждане на въпроса за основателността й,
т.е. за правилността на обжалваното решение да се направи прецени за неговата валидност и допустимост.
По повод на
същата е нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е
постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от
лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.
Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от
закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън
пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице.
Относно допустимостта или по точно
недопустимостта от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава
е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или
има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
Във връзка с извършване преценка
по този въпрос следва да се посочи, че в случая се претендира прогласяване нищожността
на решенията взети на ОС на съдружниците проведено на 24.10.2018 г. Това с
оглед приетото в ТР № 1/ 2002 г. на ОСГК на ВКС е иск различен от този по чл. 74 от ТЗ и по отношение на него не са
приложими предвидените в тази правна норма срокове за упражняване на правото на
иск, т.е. предявяването му не е обвързано със срок.
Това съобразено с факта, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по изложените в обстоятелствената част
на ИМ факти и обстоятелства и това, че ищец видно от справката в ТР и
съдържанието на приложеното на стр. 37 от делото на МРС удостоверение е лице имащо
качеството на съдружник в дружеството прави така постановеното от него решение
допустимо.
Казаното съотнесено и с
разпоредбите на чл. 270 от ГПК води до извод, че в случая не са налице
основания за прогласяване нищожността или обезсилване на решението и ВРЪЩАНЕ на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По тази
причина за ПАС не остава нищо друго освен съобразно изискванията на чл. 271 от ГПК да разгледа спора, с който е сезиран по същество.
Нищожността на решенията взети от
ОС на съдружниците в ответното дружество проведено на 24.10.2018 г. видно от
описаното по- горе съдържание на исковата молба се претендира с оглед на факта,
че не била спазена формата за действителност визирана в чл. 137, ал.4 от ТЗ и
свързана с изискването за съставяне на протокол с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно. В тази връзка е посочено, че при за вземането на тези
решения е съставен протокол, който не е отговарял на тези изисквания и в последствие
с оглед изискване на длъжностното лице от ТР вместо да се проведе ново ОС, на
което да се състави нов протокол съобразен със изискванията на закона е направена
по- късна заверка на същия протокол по споменатия по- горе начин.
Досежно споменатото нотариално
удостоверяване е посочено, че то е нищожно поради извършването му от Нотариус с
район на действия различен от този, в който е проведено ОС на съдружниците - гр.
К..
Във връзка с тези твърдения е
споменато, че отразеното в протокола присъствие на ищеца на събранието не
отговаря на истината, което правело невъзможно да се извърши и заверка на
подписа му.
Наред с това в исковата молба са
изложени доводи за нередовности при свикването и провеждането на самото ОС.
Във връзка с предмета на спора
повдигнат пред съда е нужно да се спомене, че за нищожност на решенията на ОС
може да се говори само при наличие на порок
изрично предвиден в ТЗ, при липса на решение на ОС, за което, обаче има
отразяване, че съществува в протокола на ОС или ако решението на ОС, извън пределите на неговата и на другите
органи на ТД компетентност.
Това съобразено и с приетото
в ТР № 1/ 2002 г. на ОСГК на ВКС сочи, че пороците при свикване и
провеждане на ОС правят решенията на ОС незаконосъобразни, но не и нищожни, т.е.
искането за прогласяване нищожността на същите по тези съображения е неоснователно.
Останалите доводи за нищожност на
решенията са свързани с липсата на протокол от ОС, който да има нотариална
заверка на подписи и съдържание извършена едновременно.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че в чл. 137, ал. 4 от ТЗ законодателят е предвидил, че за взетите решения по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо и
т. 7 се съставя протокол с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно освен ако в
дружествения договор е предвидена писмена форма.
В ал. 5 на чл. 137 от ТЗ пък е казано, че решенията на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4
са нищожни.
Изложеното води до
извод, че основателността на процесния иск на първо место е обусловена от това
дали взетите на общото събрание решения са от категорията посочена в ал. 4 и
дали в дружествения договор изискването за спазване на определената от
законодателя форма не е игнорирано с изискване само за писмена форма на
протокола.
Изрично предвиждане
за формата на протокола при вземане на решения от този тип в дружествения
договор липсва, т.е. тя следва да е съобразена с тази определена от
законодателя.
Преди да се
пристъпи към отговор на въпроса дали
същата е спазена следва да се отговори и на това дали за решенията предмет на
оспорване има изискване за спазване на тази форма за действителност.
Законодателят е
предвидил такава досежно следните решение:
-
чл. 137, ал. 1, т. 2 - приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за
прехвърляне на дружествен дял на нов член,
-
чл. 137, ал.1, т. 4 - взема на решения за намаляване и
увеличаване на капитала,
-
чл. 137, ал.1, т. 5, предложение първо - избор на управител,
-
чл. 137, ал.1, т. 7 - придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
В случая видно от съдържанието на
протоколите представени по делото /със и без заверка/ на процесното ОС са взети
решения относно:
- освобождаването на Т. К. Н.
известен още с имената Т. Е. Д. или Т.К.
К. с ЕГН ********** като управител на „А.“ ООД,
- избирането за нов управител на А.О.,
- промяната на седалището и
адреса на управление на дружеството на ****,
- завеждането на основание чл.
137, ал.1, т.8 от ТЗ във връзка с чл. 145 от ТЗ на гражданско дело срещу
освободения управител за вреди причинени на дружеството,
- възлагане на А.О. да извърши обследване на финансовото
и имотно състояние на дружеството и да ангажира адвокат за водене на делото.
Съпоставката на тези решения с
текстовете на чл. 137, ал.1 и 4 от ТЗ води до извод, че спазване на изискването
за форма посочено в чл. 137, ал.4 от ТЗ обуславя действителността единствено на
решенията свързани с освобождаване на стария управителя и избор на нов при
условие, че същите са от типа посочен в разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5,
предл. 1 от ТЗ. Останалите решения не са такива по чл. 137, ал.1, т.2, 4 и 7,
което сочи, че действителността им не е обусловена от изискването вземането им
да е удостоверено с протокол с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.
Реално такова изискване има само
за решението свързано с освобождаването на стария и избор на нов управител.
В тази връзка следва да се
посочи, че текстовете на чл. 137, ал. 4 и 5 от ТЗ са приети в ТЗ с изменението
обнародвано в бр. 105 на ДВ от 2016 г. Реално със същите се въвежда форма за действителност
на една част от решенията, които са от компетентността на общото събрание.
Основната причина за това е създаване на сигурност , че съответните съдружници
са формирали воля за приемане на решенията и че същите имат твърдяното
съдържание.
Изискването за форма реално е
въведено от законодателя по отношение на свидетелстващия документ удостоверяващ
тяхното приемане. На пръв поглед би следвало да се направи извод, че това едновременно
удостоверяване на подпис и съдържание би следвало да се направи към момента на провеждане
на общото събрание. В ТЗ обаче няма изискване за момента на съставяне на
протокола, нито пък за провеждане на събранието в присъствието на Нотариус. По
тази причина следва извод, че не е налице пречка той да се състави в едни малко
по- късен момент и да се отнесе на Нотариус за извършване на действията по удостоверяване
на подпис и съдържание. В случая следва да се посочи, че с оглед целите търсени
с въвеждане на съответните изисквания на удостоверяване ще подлежат подписите
на съдружниците, които формират мнозинството даващо основание да се направи
извод, че решението на ОС е взето. Противното, т.е. изискване за заверка на
подписите на всички съдружници особено в случаите, когато част от тях са против
дадени решения би създало пречка за извършване на заверките и би блокирало дейността
на дружеството.
Казаното съобразено с
разпоредбата на чл. 589 и 590 от ГПК сочи, че в този по-късен момент следва да се явят
съдружниците изразили воля за вземане на съответното решение и да потвърдят
подписите си под вече изготвения документ или да подпишат същия пред Нотариуса.
Това пък прави абсолютно неотносими към спора доводите, че ищецът при
провеждане на ОС не е бил в страната, т.е. доказателствата по този въпрос няма
нужда да бъдат обсъждани.
В случая за извършването на
нотариални действия от типа на процесните в разпоредбите на чл. 569 и сл. от ГПК не е предвидена специална местна компетентност свързана със седалището на съответното
дружество, което сочи, че нотариалното удостоверяване може да бъде направено от
навсякъде.
В случая по делото е представен
протокол със заверка на подписите на лицето представляващо двамата съдружница
по време на общото събрание и изразили от тяхно име воля за приемане на съответното
решение. Едновременно с нея е удостоверено и съдържанието на протокола материализиращ
вземането на решенията.
Това води до извод, че за
нищожност не може да става и дума.
На база изложеното исковата
претенция на Т.К.Т.,*** е неоснователна и следва да се отхвърли.
В този
смисъл е решението на КОС и то следва да се потвърди.
Това решение по реда на чл. 248 от ГПК е изменено с определение от 12.02.2020 г. в частта за разноските, както Т.К.Т.,***, ЕГН ********** е осъден да заплати на „А.“ ООД, с. Г., ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокат в размер на 700 лв.
Във връзка със същите следва да
се посочи, че по делото е представен договор за правна помощ в размер на 700
лв. В него е посочено, че плащането ще бъде
направено в брой или по банков път в три дневен срок от подписването му.
Изявление за плащане в брой в тези три дни липсва. Към приключване на устните
състезания и постановяване на решението не са били представени и доказателства
за плащане по банков път. Това е станало причина с решението разноски за
адвокат да не се присъдят.
В последствие ответното дружество
е подало молба по чл. 248 от ГПК с приложени към нея извлечение от банковата
сметка на адвоката и извлечение от сметка на Пощенска банка удостоверяващо
плащане по банкова сметка ***.
Тези два документа не
удостоверяват плащане извършено от ответника в полза на адвоката във връзка с процесния
договор за правна помощ и не следва да служат като основание за присъждане на
разноски на насрещната страна. От друга страна същите са представяне след определения
в ГПК срок за представяне на доказателства.
Това налага отмяна на определението
по чл. 248 от ГПК и оставяне на искането за присъждане на разноски пред първата
инстанция без уважение.
По повод на всичко изложено до
тук и с оглед твърдението, че при разглеждане на делото е участвал съдия по
отношение, на който са били налице предпоставките на чл. 22 от ГПК е нужно да
се спомене, че наличието или липсата на пристрастност сама по себе си касае начина
на преценяване и възприемане на събрания по делото доказателствен материал, а
не е самостоятелен порок.
Това в случая бе строено от ПАС и
той достигна до посочените по- горе изводи.
Водим от това съдът
Р Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
по т. дело № 35/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд решение№ 217 от
30.12.2019 г., с което е отхвърлен предявеният от Т.К.Т.,***, ЕГН ********** против „А.“ ООД, ***, ЕИК *********
иск с правно основание чл.137, ал.5, вр. 137, ал. 4 от ТЗ за прогласяване
нищожността на решения на общото събрание на съдружниците на „А. ООД, ***, приети
на проведено на 24.10.2018 г. общо събране на съдружниците.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 35/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд определение от 12.02.2020 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е изменено решение № 217 от 30.12.2019 г. в частта за разноските, като Т.К.Т.,***, ЕГН ********** е осъден да заплати на „А.“ ООД, с. Г., ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 700 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на „А.“ ООД, с. Г., ЕИК ********* за изменение на решение № 217 от 30.12.2019 г. в частта за разноските, като Т.К.Т.,***, ЕГН ********** бъде осъден да заплати на „А.“ ООД, с. Г., ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокат в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.