Р Е Ш Е
Н И Е № 223
гр. Сливен, 19.05.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети май
през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията
административно дело № 118 по описа за 2023 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.83 ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)
във вр с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
по жалба на С. И. Г. против Решение № УРИ-1670з-102/21.03.2023 г., издадено от
Началник на РУ-Сливен към ОД на МВР-Сливен, с което на основание чл. 83, ал. 5
във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение първо от ЗОБВВПИ е отказано
издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет „Глок-19“, калибър
9х19 с фабричен № LZL539 и пистолет „Смит и Уесън“,
калибър 9х17 с фабричен № КСС8939 с изискуемия брой боеприпаси към тях.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, и е необосновано, поради което моли за
неговата отмяна. Заявява, че е притежавал разрешение за съхранение, носене и
употреба на посоченото огнестрелно оръжие със срок на валидност до 27.03.2023
г. Подал нужните документи в срок, които били приети от служителите. На
15.03.2023 г. се явил на събеседване при г. и. С. И., който му задал един
въпрос, на който отговорил. Бил прекъснат и му съобщили, че ще му бъде отказано
разрешително, пожелали му приятен ден и не изслушали останалото, което имал да
казва. Това било трети път, когато се явявал на събеседване, предишните траели
около 10 минути, а това траело само една минута. Заявява, че с. му се з. със з.
и т. от около 15 години. Имали няколко м. в Община С., и. модерна о. за о. на
ч. д., п. от която била изключително на високи цени. Налагало се да п. д. до
различни б. в Б. и лично се занимавал с о. на о.. Многократно бил и. г. а. на
к. п. л.. Имало и л. в [населено място], което обикаляло, и влизало в къщите.
Според районния полицай, лицето влизало и в неговия имот. Наложило се да се
сформират група за охрана, но след разговори с МВР била разпусната. Счита, че е
налице основателна причина, която да мотивира административния орган да му
издаде разрешение за носене и съхранение на посочените оръжия.
В
съдебно заседание оспорващия лично и чрез пълномощника си адв.
Т. Т. – Адвокатска колегия С. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Представя писмена защита с изложени съображения за отмяна на отказа. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба - началникът на РУ Сливен при ОДМВР Сливен, чрез
пълномощника си гл. юриск. К. Б. счита жалбата за
неоснователна. Заявява, че към датата на постановяване на обжалваното решение
не били налице материално-правните предпоставки и по-конкретно не е била налице
основателната причина „с.“, за да бъде издадено разрешение за съхранение и
носене на късо нарезно оръжие. Счита, че решението на
Началника на РУ-Сливен е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон, поради което моли съда да го
потвърди като законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В
служба „КОС" при РУ Сливен в ОДМВР Сливен е постъпило заявление с вх. УРИ
№-167000- 1180/27.02.2023 г. от С. И. Г., [ЕГН], с адрес: общ. С., [населено
място], относно подновяване срока на издаденото разрешение за съхранение носене
и употреба на бр. 2 късо нарезно огнестрелно оръжие с
изписани мотиви: „за самоотбрана и охрана на с. и и. ми“. (л.24) Преписката
била комплектована съгласно нормативните изисквания
на чл. 87 от ЗОБВВПИ.
На
жалбоподателя е било издадено разрешение № 20180411830 за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие; - пистолет „Глок-19", кал. 9X19, с ф.
№LZL539, - пистолет „Смит и Уесън", кал. 9X17, с
ф. № КСС8939 с изискуемият брой боеприпаса към тях, със срок на валидност до
27.03.2023 г. (л.26)
На
15.03.2023 г. Г. се явил на беседа пред комисия с председател началник РУ -
Сливен, началник сектор ОП-РУ-Сливен и служители на КОС, като приложил и
писмени допълнителни мотиви. В допълнителните мотиви към заявлението си
посочил, че бил с. и у. на търговско дружество Тиери
– Г. Б., с дейност търговия на дребно и отдаване под наем на различни обекти.
С. бил на редица търговски обекти, както като ЮЛ, така и като ФЛ. Имал о. за ч.
д., чиято п. била скъпа. Дейността по р., о. на о., п. на б. и т., създавала о.
за . и з. му. Имал нужда от оръжие, за да изпълнява задълженията си спокойно.
(л.25)
Административният
орган е извършил служебна проверка на основание чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ. При тази
проверка е представена докладна записка рег.№ 1670р-7376 от 17.03.23 г.. изготвена
от м. п. и. И. Ц. с. в сектор “КОС” РУ-С., от която става ясно, че заявителя не
е доказал необходимост от издаване на исканото разрешение. Предложил на
Началника на РУ – Сливен да прецени дали да откаже или издаде исканото
разрешение. (л.20) На основание чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ е извършена оценка на
пълнотата на подадените документи, като преписката е окомплектована с
необходимите документи и докладни записки рег.№ 1670р-7395 от 17.03.23 г.,
докладна записка рег.№ 1670р-6968 от 14.03.23 г. и констативен протокол рег.№
1670р-7332 от 16.03.23 г. (л.21-23)
Изпълняващият
функциите началник на Районното управление Сливен към ОДМВР Сливен постановил
Решение № УРИ-1670з-102/21.03.2023 г., с което на основание чл. 83, ал. 5 във
връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение първо от ЗОБВВПИ е отказано издаване
на разрешение за носене и съхранение на пистолет „Глок-19“, калибър 9х19 с
фабричен № LZL539 и пистолет „Смит и Уесън“, калибър
9х17 с фабричен № КСС8939 с изискуемия брой боеприпаси към тях. Административният
орган е приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото
разрешение. Посочил, че да да се издаде разрешение за
съхранение, носене и употреба на посоченото огнестрелно оръжие, е необходимо
заявителят да посочи основателна причина, която го мотивира да издаде исканото
разрешение. Такава основателна причина била „самоотбрана", но за да бъде
целесъобразна е необходимо да бъде подкрепена от доказателства, които да
установят, че има и/или е имало з. срещу ж., з. или имуществото на лицето,
които също не били представени.
Видно
от справка от ТР, жалбоподателя е с. и у. в търговско дружество „Тиери – Г. Б.“ ООД [населено място] (л.33-34)
От
разпита на свидетеля С. С. М. се установява, че като с. на м. в [жк] в [населено място] жалбоподателя С. Г. задържал крадец
на излизане от магазина. При задържането оспорващият не е използвал оръжие,
като крадецът не се е съпротивлявал и не е отправял никакви заплахи към него.
Крадецът бил задържан до пристигането на полицията. Според свидетелката имало информация
в социалните медии и за други кражби от магазина.
Свидетелят
Д. П. П., к. на [населено място] от о. 2015 г., посочва, че познава
жалбоподателя от м.. Във връзка с кражби от къщи в селото организирали
доброволни отряди, в които участвал и жалбоподателя. Имало и ц. н. по време на
кампаниите и сигнали за мигранти, като при такива
инциденти винаги се обаждали в полицията, но предприемали и мерки за опазване
на имуществото. Жалбоподателят ж. на с. край на с., п. къща, пред г., в една от
първите къщи, в която влизал неизвестен крадец, който в последствие бил заловен
от полицията. Г. не ж. постоянно в [населено място], имал б. и в [населено
място], където имал ч. о., а в [населено място] х. м.. Свидетелят не знае някой
да е з. жалбоподателя, да е имал с. с някой, не знае и някой ч. на неговото с.
да е бил з., нито да е имал някакви п. с някой.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и изявленията на страните.
Въз
основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван
административен акт т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147
ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Произнасянето
с оспорения административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено
административно производство, започнало по искане на самия оспорващ.
Административният акт на изпълняващия функциите началник на Районното
управление Сливен, с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е издаден от надлежния
орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ. На издателя на административния акт е възложено да изпълнява
задълженията на началник на РУ Сливен, въз основа на Заповед № 343з-627 от
13.03.2023 г. на Директора на ОДМВР Сливен. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи
(ПУДМВР), при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е
държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно
лице, което да замества отсъстващия служител. Една от основните структури на
МВР е съответната областна дирекция – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 3, т. 2 от ПУДМВР, а
съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1 от цитирания подзаконов акт в
областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни
управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им. Областните дирекции на МВР се ръководят от директори,
чиито правомощия са визирани в чл. 43 от ЗМВР и чл. 18 от ПУДМВР.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ПУДМВР, районното управление в областната дирекция на
МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната
дирекция. Следователно именно Директора на ОДМВР Сливен е оправомощен
да определи заместник при отсъствие на титуляра –
началник на РУ Сливен.
Административния
орган е изпълнил изискванията на чл.35 от АПК, да издаде административния акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Дадена е
възможност на оспорващия да представи допълнителни доказателства и обоснове
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Следва да се посочи, че
административния орган няма задължение да провежда събеседване със заявителите
за получаване на разрешение за носене и съхранение на ОО, нито пък е определена
продължителност на такова събеседване, ако се провежда. Задълженията на
административния орган съгласно чл.83 ал.1 и ал.4 от ЗОБВВПИ е да оцени
пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване
на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за
съхранение, както и да провери обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и
дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. Тези задължения са изпълнени от административния орган. Същият е положил
необходимите усилия, да установи относимите за случая
обстоятелства. Посочените от оспорващия мотиви са обсъдени от административния
орган и същия ги е приел за недостатъчни. В този смисъл, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила по чл.146 т.3 от АПК.
Административен
съд Сливен намира оплакванията в жалба за противоречие на оспорения
административен акт с материалния закон за неоснователни. Съгласно чл.58 ал.1
т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3,
т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е
установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил
в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните
доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които
да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие.
По
административната преписка и по делото обаче не е установена необходимостта от
издаване на исканото разрешение. Оспорващият заявява, че необходимостта от
самоотбрана била свързана с обстоятелството, че р. з. и т. д. и се налагало
денонощно да п. до различни б. в страната за реализация на п. си. Бил и. г. а.,
у. в групи за с. във връзка със случаи на кражби от домовете в [населено
място]. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и
имуществото, обаче не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като
заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин
и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на
бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение
практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в
закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на
дейностите с огнестрелно оръжие. Потенциалната нужда на заявителя не попада в
обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква
установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения. В оспорения
административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря
на изискванията на закона – липсва необходимост от издаване на исканото
разрешение, като е посочил, че възможна основателна причина би била самотбраната, но липсват данни за заплахи срещу живота,
здравето и имуществото на лицето, т. е. липсва обоснована необходимост от
защита с исканото оръжие. Изтъкнатите съображенията на жалбоподателя не
покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно
оръжие. Не е установена нито реална, нито потенциална заплаха за неговата
сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Наред с гореизложеното
следва да се посочи, че Г. се е справил в случаите на г. а. и у. в групи за с.,
без необходимостта от огнестрелно оръжие и с помощта на полицейски органи,
което в допълнителна степен обезмисля необходимостта
от получаване на разрешение на съхранение, носене и употреба на ОО.
Административният орган е извършил справка в масивите на МВР, при която не е
установил регистрирани сигнали за н. спрямо личността или имуществото на
оспорващия. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и
съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели
е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ.
В
случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, като ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали на
заявителят е било издадено предходно разрешение за носене на огнестрелно оръжие
или че вече притежава такова. Т. е. административният орган е длъжен да
съобрази наличието на всички изискуеми се от закона предпоставки, респ.
заявителят е длъжен при всяко отправено свое искане да проведе пълно и главно
доказване на релевантните по закон обстоятелства. Следва също така да се
посочи, че в тези случаи, административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка за всеки един
случай, а не действа в условията на обвързана компетентност, за да бъде
задължен да се съобразява само с изискуемата документация от формална страна.
Обстоятелството, че в предходен момент на оспорващия е било издадено разрешение
за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана, не означава, че без проверка на законовите изисквания,
административния орган е длъжен да издаде ново такова разрешение. Проверката,
която е длъжен да извърши административния орган е към момента на подаване на
заявлението, като относимите за издаването на
разрешението обстоятелства към настоящия момент и тези към момента на издаване
на предходното разрешение е логично да бъдат различни, предвид изминалия период
от време. Ето защо и основна предпоставка за издаването на разрешение за
дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на основателна причина,
която следва да бъде установена от заявителя във всички случаи, когато се иска
издаване на разрешение, в който смисъл е и константната практика на ВАС. (напр.
Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4739/2019 г., VII о.)
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението
и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В
ал. 2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и
съхраняват за служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и
за други разрешени дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал. 3 тези за
граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби,
колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки.
Охраната на имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е в
правомощията на органите на МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по
закона за частната охранителна дейност. Съответно издаването на разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана
(съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред,
съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба № I-121/24.06.2004 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари. Действително не е задължително
търговското дружество да ползва частна охрана, но работодателят може да поиска
разрешение на служители за носене на оръжие за служебни цели за охрана, което е
различно от самоохраната за граждански цели, на която
се е позовал жалбоподателя. (Решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г., VII о) В случая, Г. е поискал
издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на ОО, в лично
качество, а не като п. на търговско дружество, поради което относими
за преценка на искането му са именно целите по чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно
за граждански цели.
С
оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган правилно е
приел в мотивите на отказа си, че при липсата на конкретни фактически твърдения
и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за
самоотбрана за граждански цели, не са налице предвидените предпоставки за
постановяване на благоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението
на Г. и в съответствие с материалния закон органът е счел, че след като в
рамките на проведеното административно производство заявителя не е установил
наличието на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие за
самоотбрана, искането му е неоснователно.
Предвид
изключителния характер на дейностите с огнестрелно оръжие и необходимостта от
установяване на конкретна нужда от носенето на огнестрелно оръжие - конкретна
заплаха за личността на заявителя, съдът споделя изводите на административния орган,
обосноваващи отказа му за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие.
Липсата
на нарушения на материалния закон и административно-производствените правила
при издаване на оспорения административен акт налагат извода, че обжалваният
отказ на изпълняващия функциите началник на РУ – Сливен към ОД на МВР-Сливен,
се явява правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на правния спор е неоснователно искането на оспорващия за присъждане
на разноски. Съгласно чл.143 ал.3 от АПК административният орган има право на
разноски, представляващо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв..
Ръководен
от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Г. против Решение №
УРИ-1670з-102/21.03.2023 г., издадено от Началник на РУ-Сливен към ОД на
МВР-Сливен.
ОСЪЖДА С. И. Г. [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.
С., да заплати на ОДМВР Сливен сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: