РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Белоградчик , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200228 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Делото е образувано е по жалба на „АВЕ – Строй плюс” ЕООД – гр.
Видин, ЕИК *********, представлявано от Е. К. С. – Управител, чрез адв. Д.
М. от АК – Видин, против Наказателно постановление № 05 – 0001116 от
09.10.2020 г. на Директор на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на осн. чл. 414, ал.
3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 000
лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид на изложените в същата съображения. Наведени са доводи, че в хода
на проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, като АУАН и издаденото Наказателно
постановление не съдържат изискуемите реквизити, както и че
обективираното в АУАН и НП не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Подробни доводи за исканата отмяна са изложени в хода по
същество от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да
1
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Пълномощникът на
въззиваемата страна, пледира, че е налице доказано адм. нарушение
реализирано от наказаното ЮЛ.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – В.
П. Ц. – актосъставител.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е
допуснат и разпитан св. И. П. К.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в
законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съображенията на съда са следните :
С разпита си, свидетелят на въззиваемата страна – актосъставителя
Виктор Цолов, на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» - гр. Видин,
установи, че 12.08.2020 г. извършили проверка на строителен обект за
строително монтажни дейност на блок, намиращ се в гр. Б., обл. В., ж.к.
„................“ № ...-.... Свидетелят показа, че проверката била извършена около
12.00 ч. на обяд. На обекта било установено да работи лицето И. П. К. От
контролните органи му била предоставена за попълване декларация по
утвърден образец, която се използва при всяка проверка. Св. И. К. попълнил
Декларацията веднага – на 12.08.2020 г., в 12.05 ч., и в същата посочил, че
работи от една година в фирмата „Аве строй плюс“ и към датата на попълване
на декларацията, работи на обект ж.к „...................” № ..-... Впоследствие, на
27.08.2020 г. била извършена и проверка по документи на фирмата „Аве
Строй Плюс“ ЕООД, като бил проверен и трудовия договор на лицето И. К. –
Трудов договор № 6/12.08.20 г., сключен между него и дружеството –
жалбоподател. При представена Справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ, издадена на 12.08.2020 г. в 14:27:30 ч., т.е.,
два часа след извършване на проверката, се установило, че И. К. е бил
допуснат на работа преди да му е предоставено копие от уведомлението по
чл. 62 ал. 5 КТ, връчването на което се удостоверява с подпис на лицето.
2
Свидетелят заяви, че в случая, в справката от НАП, подпис на лицето
липсвал.
Поради това, за нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.
1 КТ св. В. Ц., съставил на дружеството – жалбоподател, АУАН № 05 –
0001116 от 11.09.2020 г., връчен на представителя на дружеството лично – на
11.09.2020 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 05 – 0001116 от 09.10.2020 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. Видин.
Свидетелят на жалбоподателя – И. П. К. заяви пред съда, че на
въпросната дата 12.08.2020 г., не е извършвал трудова дейност на обекта, а
само е дошъл, за да се срещне с управителя на дружеството, за да сключат
трудов договор и да започне работа от следващия ден. Заявява в показанията
си, че само се качил, за да помогне на свой колега да постави лайсна на
обекта. Твърди, че декларацията попълнил по този начин, тъй като същия
управител има и друга фирма с наименование „Аве строй“, с която свидетелят
е имал сключен трудов договор преди това и работил на друг обект, а
фирмата с която следвало да сключи договор на 12.08.2020 г., е с
наименование „Аве Строй Плюс“ и затова се объркал при попълване на
декларацията.
От правна страна съдът намира следното :
Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал,
обсъден заедно и по отделно, намира, че в хода на делото се доказа, че от
страна на жалбоподателя е осъществен състав на административно
нарушение, за което му е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
От показанията на свидетелят на въззиваемата страна – В. Ц. безспорно
се доказа, че на инкриминираната дата – 12.08.2020 г., лицето И. П. К. е
работил на обекта, на който се е извършвали СМР. Лицето е било заварено в
момент, в който поставял лайсна на обекта. Следователно, същия е престирал
труд по смисъла на закона.
В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св. И. К., че в деня на
3
проверката не е извършвал никаква дейност на обекта, а само е помогнал на
свой колега, като съдът приема, че тези показания целят да оневинят
дружеството – жалбоподател, с което св. К. има трудови правоотношения.
Съдът приема, че тези показания са пристрастни и недостоверни, тъй като
целят да потвърдят защитната теза на наказаното дружество. Свидетелят К.,
както самия той потвърди е дългогодишен работник в дружеството, поради
което и съдът не може да приеме, че показанията му са безпристрастни и че
същия не е заинтересован от изхода на делото.
Съдът не възприема и не кредитира показанията на този свидетел, че е
попълнил Декларацията, предоставена му за попълване от контролните
органи, по този начин, тъй като се заблудил, защото имал трудови
правоотношения с друга фирма със същия Управител – „Аве строй“. В
Декларацията, св. К. е декларирал, че работи във фирма „Аве строй +“, която
е и наказаното ЮЛ.
Предвид горните съображения, съдът не възприема показанията на св.
И. К. при постановяване на съдебния си акт.
От своя страна, показанията на свидетеля на въззиваемата страна В. Ц.
са безпристрастни и достоверни. Същият е очевидец на извършеното
нарушение, възприятията му са лични и непосредствени.
Видно от собственоръчно попълнената от св. К. Декларация, което
обстоятелство свидетеля потвърди в съдебно заседание при предявяването й,
същия е посочил, като час на попълването й – 12:05 ч.
От приложената по делото Справка от НАП за Уведомление по чл.62,
ал. 5 КТ изх. № 05388203007064 от 12.08.2020 г., е видно, че приетото
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ – за сключен с И. П. К. трудов договор, е
регистрирано на 12.08.2020 г. в 14:27:30 ч., или два часа след извършване на
проверката, при която е установено, че същия престира труд.
Поради това, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се установява, че дружеството – жалбоподател е нарушило правилата на
трудовото законодателство – в частност чл. чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 63, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да предостави на
4
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, а съгласно ал. 2 на същия законов текст,
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1.
В случая е безспорно доказано, че дружеството е „Работодател“ по
смисъла на & 1 от ДР на КТ, предвид на възникналото между него и
работника трудово правоотношение.
Видно от горецитираната Справка, същата е регистрирана след като
работника вече е работил на обекта и преди да му е връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Нещо повече – в съдебно заседание, процесуалния представител на
жалбоподателя представи на съда копие от същата справка, на гърба на която
е отбелязана датата на връчването на Уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ на
работника – 13.08.2020 г., т.е., деня следващ извършването на проверката –
12.08.2020 г., което още веднъж потвърждава обстоятелството, че работника е
започнал работа без да му е връчено копие от процесното уведомление.
Очевидно е, че веднага след извършване на проверката на 12.08.2020 г.
в 12:00 ч., в 14:27 ч., дружеството – работодател е изпратило в НАП
уведомлението за сключен трудов договор, с цел да санира нарушението си.
Поради това, налице е доказано неизпълнение на въведеното в чл. 63,
ал.2 КТ задължение, че работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, сред
които и уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Поради това съдът приема, че от всички събрани по делото
доказателства, се доказа, че от страна на жалбоподателя е извършено
административно нарушение, поради неспазването на тези законови
разпоредби, имащи императивен характер.
При цялостният служебен контрол за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, не се установи
5
допускането на съществени процесуални нарушения, които да водят до
порочност на същото. И АУАН, и НП съдържат всички изискуеми реквизити.
Нарушението е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е
извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя
довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН и НП не
съдържат задължителните реквизити визирани в ЗАНН.
Правилно е определена нарушената законова разпоредба – чл. 63, ал. 2
КТ, която има императивен характер.
Правилно е определена и законовата разпоредба, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност от жалбоподателя –
тази на чл. 414, ал. 3 КТ, в която е предвидено налагане на адм. наказание при
извършване на нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ. Предвид на това, че
нарушителя е ЮЛ, правилно е определен и вида на наказанието –
имуществена санкция.
Съдът обаче намира, че незаконосъобразен е размера на наложената
имуществена санкция – 2 000 лв. Предвиденият законов диапазон за размера
на имуществената санкция по чл. 414, ал. 3 КТ , е от 1 500 лв. до 15 000 лв.
Видно е от оспореното НП, че наказващия орган не е изложил никакви
мотиви за причините, поради които е счел, че следва да наложи на
нарушителя наказание над законоустановения минимум. В този вид
производства доказателствената тежест изцяло принадлежи на въззиваемата
страна и тя следва да докаже всички твърдяни от нейна страна факти и
обостоятелства, включително и да мотивира размера на наложеното с нак.
постановление административно наказание. И тъй като мотиви в тази връзка
липсват, то съдът намира, че недоказан се явява размера на наказанието
наложено на нарушителя, поради което следва да бъде редуциран до
минималния такъв, предвиден в законовия текст, а именно – 1 500 лв.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал.
1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
6
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая, въззиваемата страна е била представляван от процесуален
представител, поради което и предвид изхода на делото, жалбоподателя
следва да понесе в своя тежест направените от въззиваемата страна разноски
за процесуален представител в процеса в размер на 80.00 лв. – съгласно чл.
63, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 05 – 0001116 от 09.10.2020
г. на Директор на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на „АВЕ – СТРОЙ
ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Видин, ж.к. „Петко Каравелов“, бл. 11, вх. А, ап. 2, представлявано от Е. С. –
Управител, на осн. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 000 лв. – за нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „АВЕ – СТРОЙ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Видин, ж.к. „Петко Каравелов“, бл. 11,
вх. А, ап. 2, представлявано от Е. С. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ИТ” – гр. Видин, ул. „Дунавска“ № 6, представлявана от Н. С.
– Директор, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7
8