МОТИВИ към решение № /07.11.2018
год. по анх дело № 4523/2018 год. по описа на ВРС, 45-ти
състав
Производството е по
чл. 375 и сл. НПК.
С
постановление на ВРП от 02.10.2018
година е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на М.Ш.И. с ЕГН ********** ***, за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“,предл.2, вр.чл.342 ал.1 от НК и за налагането на административно наказание на основание чл.
78а НК.
В проведеното съдебно
заседание Варненската районна прокуратура се представлява от прокурор Манасиев,
който в хода по същество поддържа обвинението, като намира, че на база
събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че със
своите действия и бездействия той е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.343 ал. 1 б."Б" пр.2 вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Това престъпление
според представителя на прокуратурата се доказва по безспорен и категоричен
начин от всички доказателства по делото, които са непротиворечиви и установяват
виновното поведение на обвиняемия И., а именно автотехническа
експертиза, съдебномедицинска експертиза и други доказателства, които са безпротиворечиви. Според РП Варна отговорността на
обвиняемия се определя от нарушението на ЗДвП, чл.20 ал.2 за това, че не е
осигурил подходяща скорост, която да даде възможност при възникване на опасност
да позволи плавно намаляване на скоростта на управляваното МПС, така че да не
предизвика причиняване на дискомфорт или телесни
увреждания на пътниците или кондукторите. Представителят на РП
Варна прави анализ на АТЕ, като намира, че безспорно е установено, че не е
налице опасна зона, че и имало видимост и подходящо разстояние, което е давало
възможност на обвиняемия като водач на автобуса да намали скоростта. Намира, че
обяснението, че не е се движел с превишена скорост е несъстоятелно. Намира, че обвиняемият
И. следва да бъде привлечен към отговорност за извършеното престъпление. По
отношение поведението на пострадалата, дори да е в нарушение на някакви
инструкции, намира, че то не може да повлияе на степента на вина на обвиняемия И.
в наказателно-правен аспект. Посочва, че са налице условията на чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия И. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, като с оглед вида на телесните повреди, натовареността на движението
в града , са налице смекчаващи обстоятелства и са налице основания за налагане
на административно наказание към минимума, предвиден в закона, както,
респективно разноските по делото да бъдат присъдени на обвиняемия.
Обвиняемия И. редовно
призован се явява лично в съдебно
заседание и с адв. А.Д., ВАК,редовно упълномощен.
В хода на съдебното
следствие обв. И. заявява, че разбира обвинението, посочва,
че при спускане от „Владиславово“ по наклон надолу…,
не е карал с превишена скорост. Видял пешеходка и намалил скоростта, за да
предотвратя произшествие с пешеходката. Наблюдавал движението напред и нямал
как да види в огледалото за обратно виждане, че кондукторката
не се държи. Не се счита за виновен, като посочва, че
с действията си е предпазил пешеходеца, когото забелязал, когато вече бил
стъпил на пешеходната пътека, между двете платна имало храсти и дървета, нямало
добра видимост.
Адв. Д., ВАК, моли
подзащитния му да бъде признат за невиновен по
повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК към минимума, предвиден в закона, като не му
бъде налагано лишаване от право да управлява МПС, тъй като едно такова
наказание ще го лиши от единственото му препитание.
В подкрепа на тезата
си прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като навежда
доводи, че причината за получените от пострадалата телесни повреди се дължи на
нейното поведение и на неспазването от нейна страна на инструкциите свързани с
мерките за защита като служител на „ Градски транспорт“ ЕАД Варна.
Посочва, че от автотехническата експертиза се установява, че извършеното
от обвиняемия е случайно деяние по смисъла на чл.15, защото ако пострадалата била
изпълнила своите индивидуални мерки за защита на работното място, нямало да се
стигне до този вредоносен резултат.
От фактическа страна:
С трудов договор № 40058/07.08.2006 год. / л.79 от ДП/
обв.М.Ш.И. бил назначен в „ Градски транспорт "
ЕАД Варна на длъжност „ водач на тролейбус“. Съгласно връчената му срещу подпис
длъжностна характеристика /л.80-83 от ДП
/, той имал основните задължения да отговаря за безопасния превоз на пътниците;
да спазва правилата за движение по пътищата, като предотвратява и свежда до
минимум рисковете от произшествие; да познава ЗДвП и др.
На 11.05.2018 г. сутринта обв.Ш.
управлявал тролей № 326 по линия 88 (кв."Владиславово",
кв."Аспарухово" гр.Варна). В 08:00 ч. същия ден тръгнал с управлявания от него тролей от обръщача в кв."Вл.Варненчик" по посока на кв."Аспарухово".
Времето било с добра видимост, асфалта бил сух, а движението не било
натоварено. По същото време в автобуса се намирала св
.Т.К.Д., която е кондуктор в „Градски транспорт" ЕАД - Варна и този ден
обслужвала тролейбуса управляван от обв.И.. На
автобусна спирка „Блок 407" в кв."Вл.Варненчик" тролейбуса спрял и в него се качили около
5-6 пътника. Св.Д. започнала да ги обслужва, движейки се последователно отзад
напред в тролея. Обв.И. първоначално тръгнал от
автобусната спирка с нормален ход. Тролейбусът се движил със скорост около 32
км/ч, като тази скорост започнала да нараства. На 55 метра преди пешеходната
пътека, разположена пред поликлиниката в кв."Вл.Варненчик", обв.И. видял, че
на пътеката стои пешеходец. Вместо да намали скоростта на управлявания от него
тролей, обвиняемият продължил да я увеличава докато стигнал на около 30.82 м.
преди пешеходната пътека, когато скоростта достигнала 38 км/ч. В този момент обв.И. преценил, че тролейбусът няма да спре преди
пешеходната пътека, поради което предприел аварийно намаляване на скоростта от
38 км/ч до 9 км/ч със спирачно закъснение около 6,19 м/сек. Когато водачът
предприел спиране преди пешеходната пътека, св.Д. се намирала в средата на
салона, срещу дясната половина на втората врата, била е с лице към врата, към
двете седящи места, непосредствено след втората врата, с гръб към лявата част
на тролейбуса, със странично ляво рамо и цялата лява част по посока на движение
на около 5 метра зад водача. Тя се била подпряла с тяло на лост и обслужвала
пътници. Рязкото намаляване на скоростта на движение на тролейбуса предизвикало
разтрисане на тролея и залитане на пътниците, включително и на св.Д.. Тя
паднала на земята и си ударила лявата ръка, както и ребрата от ляво под
гърдите. Св.Д. извикала и обв.И. спрял тролея. При
нея дошла пътничка. Обв.И. погледнал към св.Д., но не
отишъл при нея, а започнал да разговаря по мобилния си телефон, като слязъл от
предната врата.
Видно от заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза е че при падането на 11.05.2018 г. в резултат на
ПТП св. Т.К.Д. е получила счупване на 2,3,4,5,6 леви ребра, счупване на лява
лъчева кост на типично място. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно при падане и удар в
подлежащата настилка, т.е. по начин посочен в материалите по делото. Счупването
на 2, 3, 4, 5, 6 леви ребра е обусловило трайно затруднение в движенията на
снагата за период от около 2-3 месеца - средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК.
Счупването на лявата лъчева кост обуславя трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2-2,5 месеца
- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
От заключението на изготвената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
движение на тролейбуса, преди аварийна употреба на спирачки от страна на водача
е била около 38 км/ч (10.55 м.сек). Непосредствено преди водача на процесния тролейбус да предприеме аварийно спиране, тролея
се намирал на около 30.82 метра преди ОР.1. Водачът на тролейбус „Соларис" с инвентарен № 326 е имал техническа
възможност да предотврати падането на кондукторката,
чрез плавно намаляване скоростта на движение от 38,00 км/ч до 9 км/ч или комфортаилно спиране (без залитане на пътниците) преди
пешеходната пътека, ако е бил предприел маневрата от разстояние не по-малко от
55 метра, тъй като това е била зоната му на пряка видимост. Техническа причина
за настъпване на ПТП е липса на постоянен визуален контрол и реакция на водача
на тролейбуса към посоката на движение на пешеходката по пешеходната пътека и
към разположението на кондукторката, вследствие на
което е предприел аварийно намаляване на скоростта от 38,00 км/ч ( до 9,00 км/ч
със спирачно закъснение от около 6,19 м/сек; предизвикало загуба на равновесие
и падане на пострадалата, което не би се случило при условие, че е управлявал и
намалявал скоростта с комфортабилно спиране и
спирачно закъснение Не по-голямо от 1,5-1,8 м/сек.
Видно от изготвената по делото химическа експертиза №
691/14.05.2018 г. в кръвта на обв. М. Ш. И.
липсва концентрация на алкохол.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на предварителното
производство доказателствени материали: обясненията
на обв. И., показанията на св. Т.Д., П. Цветков Бимбалов, протокол за оглед на местопроизшествие, СМЕ, АТЕ,
допълнителна АТЕ, видео-техническа експертиза,химическа експертиза, преценени
в настоящото производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК, от
писмените доказателства: справка съдимост,
материали от НОИ ТП Варна,прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК .
Съдът кредитира
изцяло заключението по изготвените и
приети по делото експертизи, като намира, че същите са обективни, пълни и
изготвени от лица, притежаващи специалните знания за това, както и относими към основния факт на доказване в производството.
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема от правна
страна, че с деянието си обв. М.Ш.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343 ал. 1
б."б" пр.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението
по пътищата.
От обективна страна подсъдимия е извършил фактически
действия по управление на тролейбус „Соларис“ с инв.№ 326, при което управление е нарушил правила за
движение по пътищата - това относно избора на скорост по чл. 20, ал. 2 ЗДП,
която задължава водачите да намалят скоростта, а в случай на необходимост- да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Безспорно установено е по делото, а и не се оспорва от
подсъдимия, че на процесната дата 11.05.2018 год.
около 08.00 часа по бул.“Константин и Фружин“ в
посока обръщача на кв.“ Владиславово“
към центъра на гр.Варна е управлявал тролейбус „Соларис“
с инв. № 326.
От заключението на изготвената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
движение на тролейбуса, преди аварийна употреба на спирачки от страна на водача
е била около 38 км/ч (10.55 м.сек).
От заключението на допълнителната АТЕ е видно, че водачът
на тролейбус „Соларис“ с инв.№
326 е имал техническа възможност да предотврати падането на кондукторката
чрез плавно намаляване на скоростта на движение от 38 км/час до 9 км/час или комфортабилно спиране / без залитане на пътници/ преди
пешеходната пътека, ако е бил предприел маневрата от разстояние не по-малко от
55 метра, тъй като това е била зоната му на пряка видимост.
Техническата причина за настъпване на транспортното
произшествие според експерта е липсата на постоянен визуален контрол и реакция
на водача на тролейбуса към посоката на движение на пешеходката по пешеходната
пътека и към разположението на кондукторката,
вследствие на което е предприел аварийно намаляване на скоростта от 38 кв/час до 9,0 км/час със спирачно закъснение около 6,19
м/сек., предизвикало загуба на равновесие и падане на кондукторката,
което не би се случило при условие, че е управлявал и намалявал скоростта с комфортабилно спиране и спирачно закъснение не по-голямо от
1,5-1,8м/сек..
От разясненията направени от вещото лице, изготвило
АТЕ и допълнителната АТЕ се установява
,че от техническа гледна точка,при така определените спирачни закъснения в
двете експертизи, дори при очаквано спиране, дори при позата , в която е била /
преценена според вещото лице като най-устойчивата поза/ и при положение, че не
се е държала с ръка, не би могла да се задържи в равновесно положение, тъй като
няма предвидимост кога би настъпила ситуацията с
аварийно спиране.
Нарушението на ЗДвП се намира в пряка
причинно-следствена връзка с последвалото падане на пострадалата Д. и
причинените и телесни увреди - счупване
на 2,3,4,5,6 леви ребра, счупване на лява лъчева кост на типично място.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, респективно при падане и удар в подлежащата настилка, т.е. по начин
посочен в материалите по делото. Счупването на 2, 3, 4, 5, 6 леви ребра е
обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2-3
месеца.
Експертизата е обоснована, компетентно изготвена и съдът изцяло кредитира заключението, водещо
до извода, че в резултат на ПТП на Д. са били причинени описаните средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.
Състава на съда прие, че в процесния
случай е неприложима разпоредбата на чл. 15 от НК. За да е налице случайно
деяние е необходимо деецът да не е бил длъжен и да не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Т.е.
следва да са налице кумулативно две предпоставки - деецът да се е съобразил с
предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице
условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията
си и да предотврати настъпването на вредните последици. Когато деецът сам се е
оставил в невъзможност да предотврати
вредните последици, защото не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, не налице
случайно деяние по смисъла на закона.
В конкретния случай безспорно се установи, че е налице
съзнателно допуснато от обв.И. нарушение на правилата
на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
За да е налице невиновно поведение, абсолютно
задължително условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните норми.
Като не е изпълнил вменените му задължения като водач на МПС и се е поставил в
положение да не може да преодолее вредните последици, И. не може да се позовава
на случайност.
При хронологичното проследяване поведението на обв.И. се установява, че от момента, в който е започнал
движението си по бул.“Константин и Фружин“ в посока обръщача на кв.“ Владиславово“,
приближавайки поликлиниката в кв.“Вл.Варненчик“ и разположената спрямо същата пешеходната пътека
и обозначена със знак Д17 „пешеходна пътека“ се е движил със скорост от 56,54
км/час. Отстоянието на тролейбуса от пешеходната
пътека когато по нея започва да се движи пешеходец е 55 м.. Независимо от това допускайки
бездействие по отношение задължението по чл.20,ал.2 от ЗДвП обв.И.
продължил още 15,52 метра движението си със същата скорост, която макар и с
невисока абсолютна стойност се явява несъобразена с навлизането на пешеходеца
на пешеходната пътека. Изминавайки посоченото по-горе разстояние обвиняемият
преценил, че няма да може да спре в рамките на разстоянието от 39,48 метра
оставащо му до пешеходната пътека и предприел аварийно спиране, като тролейбусът
започнал да намалява аварийно скоростта си със спирачно закъснение от около
5,96 м/сек, което предизвиква инерционно натоварване на тялото на пострадалата
и, по-голямо от физическото усилие с което е могла да запази равновесие, поради
което залитнала и паднала върху пода.
Като
не е предприел плавно намаляване и спиране преди пешеходната пътека на
разстояние не по-малко от 55 метра, тъй като е имал зона на пряка видимост към
пешеходната пътека по-голяма от опасната зона и времето, с което е разполагал
за плавно спиране, а е предприел аварийно намаляване на скоростта от 38 км/час
до 9,0 км/час със спирачно закъснение около 6,19 м/сек., предизвикало загуба на
равновесие и падане на кондукторката, водачът е
допринесъл за настъпването на ПТП.
При установената по-горе фактическа обстановка,
състава на съда намира, че между допуснатите от обв.И.
нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП и настъпилия
вредоносен резултат – получените от св.Д. средни телесни повреди съществува
пряка и непосредствена причинно - следствена връзка.
Поведението на пострадалата Д. няма
отношение при настъпването на ПТП, тъй като тя не е нарушила което и да е
правило за движение.Обстоятелството, че е била служител на „Градски транспорт“
ЕАД Варна и в качеството и на „кондуктор“ е имала проведен инструктаж за работа
по време на движение на съответното превозно средство не са в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице – обв. М.Ш.И., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, не женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
От субективна страна поведението на обв.И. е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат и не е предвиждал обществено-опасните последици, но е
бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати.
Предвид обстоятелството, че не са налице нито авто-технически, нито медицински причини, произшествието е
било напълно предотвратимо и възможностите за предотвратяване на резултатите от
така настъпилото ПТП са зависели от
субективните действия на обв.И. като водач на
тролейбуса, тъй като липсата му на постоянен визуален контрол и адекватна психомоторна
реакция към посоката на пешеходната пътека и към разположението на кондукторката е техническа причина за настъпване на ПТП.
С оглед на посочената правна квалификация,настоящата
инстанция счита, че обв. И. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК, тъй като в случая
са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този
законов институт: М.И. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78а от НК, за
осъщественото от нея престъпление, което
е извършено при форма на вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация ,т.е. влиза в
рамките на чл.78а,ал.1,б.”а” от НК. Обвинението спрямо обвиняемия не касае
причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива.
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /,
степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на обв. И. ,ниската степен на
неговата обществена опасност като личност, трудовата му ангажираност.
Предвид на това
и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна
функция по отношение на дееца съдът намери, че за извършеното деяние на същия
следва да бъде наложено наказание "Глоба" към предвидения в закона
минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
По отношение
наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343г от НК.
В
разпоредбата на чл.78А ал.4 НК налагането на административно наказание
„лишаване от право да се упражнява определена дейност”, каквато в настоящия
случай е управлението на МПС, е предвидено като алтернативна възможност за кумулативното
му налагане. По делото липсват доказателства, че обвиняемият има наложени
административни наказания за нарушения ЗДвП, което дава основание същия да бъде
приеман като примерен водач на МПС, поради което според състава на съда да
приеме, че налагането и на административно наказание “лишаване от право да
управлява МПС” е явно несправедливо и не съответства на тежестта на извършеното
престъпление. Ето защо съдът счете, че на обвиняемия не следва да бъде лишен от
право да управлява МПС, предвид, че с установените му добри характеристични
данни и наложеното му административно наказание глоба ще му въздейства
предупредително и превъзпитателно занапред да не извършва подобни деяния.
По
разноските
На основание чл. 189, ал. 3 НПК на обв.И. се възложиха и направените по делото
разноски, като същия бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата
от 1347,58 лв., както и сумата от 215,78
лв. по бюджетна сметка на РС Варна.
По изложените съображения Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: