№ 11141
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110137752 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №335286/2023 г. на ответното дружество, с
която заявява допълване на Определение №39819/07.11.2023 г., постановено по
делото, като в тежест на ищеца се възложат сторените от ответника съдебни
разноски сумата 3000,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна оспорва молбата. Счита, че искане за пресъждане на
съдебни разноски не е направено с отговор на искова молба, заедно с който не са
представени списък на разноските и доказателства. Евентуално навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
СЪДЪТ, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и закона, намира следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение/в
частта му за разноските. Нормата урежда две хипотези – допълване или
изменение на решението за разноските. По приложението им съдебната практика
е непротиворечива, а с ТР №6/2013 г. на ВКС е дал разяснения в смисъл, че след
като съдът с решението е определил дължимите разноски и е налице искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, последното не е молба за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото, при което правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението
на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото
допълване.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Отговорността за разноски е обусловена от крайния изход на делото и се
1
реализира в рамките на същото производство. Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,
какъвто е настоящият случай.
С Определение №39819/07.11.2023 г., постановено по делото, съдът е
върнал искова молба и прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал.
3-4 от ГПК, във вр. с констатирани нередовности на искова молба на етап след
размяна на книжа по чл. 131 от ГПК, респ. след като с ответника е възникнало
процесуално правоотношение. Определението е акт, с който се приключва
делото и поначало съдът дължи да се произнесе по искането на страните за
разноски. Тъй като делото не е приключило в открито съдебно заседание, в
който процесуален момент страната следва да представи на съда списък на
разноските и доказателствата за тях, то искането на ответника присъждане на
разноските с молбата по чл. 248 от ГПК е своевременно направено, предвид че
по-рано не е имал обективната възможност за това и не е знаел как да действа.
Следва да се отбележи, че в случая още с отговор на искова молба е представен
договора за правна защита и съдействие, по който ответникът е платил за правна
помощ сумата 3000 лв. В тази връзка, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ищеца също е своевременно наведено и следва да се отчете при преценка обема
на отговорност на страните за съдебните разноски. Той не е имал възможност да
възрази по-рано за размера на адвокатското възнаграждение претендирано от
ответника, защото делото пред съответната инстанция се развива и приключва
без открити съдебни заседания, в който случай страната обективно не
разполагала с възможност да упражни правото (в този смисъл Определение №
309 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2016 г., III г. о., Определение № 484
от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., Определение № 36 ОТ
26.01.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5936/2014 Г., Г. К., І г.о. и др.). Поради това след
връчване на определението и в срока по чл. 248 от ГПК може да наведе за първи
път възражението по чл.78, ал. 5 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 от ГПК на ответника е
основателна. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора, предвидения минимален размер по
чл. 7, ал.2, т. 3 от НМРАВ от 2200 лв., както и очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да се извършат от адвоката по делото, независимо от
неговото развитие, приема, че платеното възнаграждение на адвокат не е
прекомерно. Ето защо в полза на ответника следва да се пресъди поисканата
съдебна разноска.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 39819/07.11.2023 г. по гр.дело № 37752/2023
г. по описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА И. П. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „А С“
№33, да заплати на „Н И“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „М“ *******, на основание чл. 78, ал. от 4 ГПК,
сумата 3000,00 лева – съдебни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Делото, в случай че в срока за обжалване не постъпи частна жалба,
2
незабавно ДА се изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3