№ 2970
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. С.а Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело №
20241100111182 по описа за 2024 година
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от И. З. Ф., с ЕГН **********
срещу Прокуратура на Република България, с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, в следствие на повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и чл.325, ал.3, вр. ал.1 от
НК, по досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.
№33912/2022г. по описа на СРП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 НПК с
Постановление от 04.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2024г.
до окончателното плащане.
Твърди, че на 09.10.2022г. е бил задържан със Заповед за задържане на лице от
09.10.2022 г. в 07 РУ-СДВР за срок от 24 часа. Органите на реда на следващия ден -
10.10.2022 г. му връчили ЗПАМ № 4063 за временно отнемане на СУМПС, но за не повече
от 18 месеца, което не му било върнато. Посочва, че по професия е таксиметров шофьор и
отнемането и задържането на СУМПС повлияло негативно на финансовото му състояние,
доколкото не можел да упражнява професията и да осигурява месечен доход на семейството
си. Това се отразило негативно на общото му емоционално и психическо състояние.
Проведеното досъдебно производство, според ищеца, продължило дълъг период от време,
което както и задържането на СУМПС било довело до напрегнатост, изнервеност, загуба на
пълноценен сън . Твърди, че станал изключително затворен в себе си, чувствал се подтиснат
и непълноценен.
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
Прокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени доказателства за
претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Излагат се
доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на продължителността на наказателното производство. Оспорва се
претенцията за присъждане на законна лихва, като се сочи, че такава може да се дължи най-
рано след изтичане на 7-дневния срок за обжалване на постановлението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
1
ГПК, намира следното:
По делото е изискано досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП от материалите в което се установява, че
е образувано на 10.10.2022г. за престъпление по чл.343б, ал.3 и чл.325, ал.3, вр. ал.1 от
НК, извършено на 09.10.2022г. В пр.пр. е приложана Заповед за задържане на лице рег.
№3382зз-1165/10.10.2022г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР И. З. Ф. е
задържан за срок от 24 часа от служител на МВР и му е извършен му личен обиск. Със
Заповед №4063/10.10.2022г. на МВР, СДВР-О“ПП“ за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на И. З. Ф. е наложено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца, поради
това, че при проверка с техническо средство е установено, че е управлявал МПС под
въздействие на наркотични вещества. По ДП са извършвани оглед на
местопроизшествие, разпит на свидетели, изискан е видеозапис от камери на СО,
освидетелстване на И. З. Ф., снемане на дактилоскопски отпечатъци и извършване на
дактилоскопска експертиза, извършвани са технически експертизи на видеозапис и
звукозапис, изготвена е оценителна експертиза за задно стъкло на автомобил, за което се е
твърдяло, че е увредено от действия на И. З. Ф., като последния е възстановил сумата от
64лв. в полза на собственика на автомобила.
Изготвена е Съдебна Химикотоксикологична експертиза за установяване наличието
на наркотично или друго упойващо средство в кръвни проби, дадени от И. З. Ф. на
10.10.2022г., като експертизата е извършена на 11.04.2023г. и при изследването не е
установено наличие на алкохол и наркотични/упойващи средства в кръвта.
Изготвена е и Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на И. З.
Ф., при която не са установени отклонения в психичното функциониране.
Искане на И. З. Ф. до СРП за връщане на отнетото свидетелство за управление на
МПС е оставено без разглеждане доколкото не е било в компетентността на прокурора да
върне СУМПС, отнет от друг орган.
След всички посочени процесуално следствени действия с писмен доклад, служител
на 07 РУ-СДВР е предложила на И. З. Ф. на бъде повдигнато обвинение по чл.325, ал.1 от
НК – извършване на непристойни действия посредством хвърляне на нож по автомобил, в
който са се намирали пътуващи лица.
С Постановление от 04.03.2024г. по досъдебно производство №1428/2022г. по
описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП, е извършено
преквалифициране на престъплението от чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК в такова по чл.216, ал.1
от НК – повреждане на чужда движима вещ, като е прието, че по отношение на действията
на И. З. Ф. следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и същите да бъдат приети за
малозначителни и съответно деянието не е престъпно. Поради това, че извършеното деяние
не е престъпление производството по досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
и чл.199 НПК.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.И. Ф.а,
дъщеря на ищеца, която заявява, че това, че е бил задържан и му е взета книжката
поради това, че на тест е излязло, че е вземал наркотици, го сринало психически. Не
можел да помага на майка си, която имала сергия за плодове, наложило се да наеме
човек, който да й помага и това много го тормозело. Не можел да спи, вземал
лекарства и му било трудно „да свързва двата края“, поради това, че преди да му бъде
взета книжката е бил таксиметров шофьор. Бил е напрегнат, нямал е предишната
увереност, не е разбирал как точно на него ще му излезе на тест, че е употребил
наркотици, при положение, че не използва такива средства и не кара ако е употребил
алкохол. Посочва, че баща й е страдал много от това, че не му връщат книжката.
Обещавали му да я върнат, викали го, за да си я получи, но не му я връщали. Заявява,
че баща й е ставал особено нервен и напрегнат в периодите, когато е очаквал да му
върнат книжката. Това, че е останал година и половина без книжка още повече го
сривало психически.
2
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, например обективирана в решение
№ 50009/8.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. решение № 187/13.03.2012 г. по гр. д. №
1215/2011 г. и двете на III г. о. на ВКС, лицето, срещу което е образувано наказателно
производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК
е прието, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно
упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на
наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на
уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни -
причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори
когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по
голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда
срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното
производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза
на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща
мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за
процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните
административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за
да прецени дали да наложи ПАМ или не. Поради изложеното, състава на ВКС е приел,
че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените
вреди, причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение.
Съгласно т.7 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК/отм./, съответства на основанието за
търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е
извършено от лицето".
С оглед на изложеното следва да се приеме, че Прокуратура на Република България
отговаря по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за всички вреди, причинени на дадено лице от
действията по разследването, насочени към установяване извършването на конкретно
престъпление, тогава когато е било установено, че деянието не е престъпно, независимо от
липсата на повдигнато обвинение спрямо лицето. Вредите следва да произтичат от
неоснователно осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Видно от материалите по досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП са провеждани следствени действия за
установяване извършването на две деяния – шофиране под въздействието на наркотични
вещества и хулигански действия, изразяващи се в хвърляне на нож по автомобил, в който е
3
имало пътници и повреждане на задното му стъкло. ПАМ са взети във връзка с бъдещо
обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като единственото
следствено действие във връзка с това престъпление е изготвяне на Съдебна
Химикотоксикологична експертиза от 11.04.2023г. Видно от исковата молба се търсят вреди
само във връзка с това престъпление. По отношение на второто деяние, същото е признато
за маловажно поради това, че И. З. Ф. е съдейсдтвал на органите на разследването, признаел
е, че е хвърлил ножа, предал го е доброволно, възстановил е вредите, които са били на
стойност 64лв. във връзка с това деяние са извършвани множество действия по
разследването и именно във връзка с него са давани много по обем указания и продължаван
неколкократно срока за разследване. В исковата молба обаче не се сочат никакви вреди във
връзка с това бъдещо обвинение, поради което и не следва да се обсъжда дали посредством
действията по разследване извършването на това деяние са представлявали неоснователно
осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
В конкретния случай фактът, че образуваното срещу ищеца наказателно
производство, е било прекратено, обуславя възникване на отговорност на държавата при
наличие на причинна връзка между неоснователно осъществена принуда във връзка с
бъдещо повдигане на обвинение и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В
този смисъл прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание
за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че
действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от взетите спрямо
него ПАМ и действията по разследването на деяние по чл.343б, ал.3 от НК. От показанията
на свидетелката Ф.а е видно, че И. Ф. е изпитвал силен психически дискомфорт от това,
че спрямо него се извършва проверка за това шофирал ли е след употреба на
наркотични средства, не можел да спи, вземал лекарства; бил напрегнат, загубил
увереност. Обстоятелството, че СУМПС му било отнето и не било върнато дори и след
като експертиза по ДП е установила липса на наркотични средства в кръвта му,
създало на ищеца изключително неудобство и чувство за непълноценност доколкото не
можел да помага на майка си, бил раздразнителен и напрегнат всеки път, когато му
обещавали, че СУНПС ще му бъде върнато. Тук следва да се посочи, че единствено
психическите страдания на ищеца подлежат на обезщетяване. Не са предявени искания
за обезщетяване на финансови загуби, т.е. от пропуснати ползи поради това, че И. Ф. не
е можел да упражнява професията си и да реализира доходи или, че е следвало да заплаща
помощ за майка си поради невъзможността да я предоставя сам. Също така ответната страна
следва да отговаря единствено за вредите от отнемане на СУМПС, нанесени по времето до
изготвяне на Съдебна Химикотоксикологична експертиза. След като с определено действие
по разследването е установено, че не е на лице управление на МПС при употреба на
наркотични средства, то органа отнел временно свидетелството е следвало да го върне.
Връщането на СУМПС е изцяло в правомощията на органите на МВР и Прокуратурата на
РБ не разполага с компетентност да указва връщането на свидетелството за правоуправление
доколкото не е отнето по реда на НПК. Поради което ПРБ не следва да отговаря за вреди от
отнемането на СУМПС след като по ДП е установено, че не са на лице основания за това
отнемане. Доколкото в исковата молба не са посочени никакви вреди от взетата от органите
на МВР мярка задържане за 24 часа, поради което следва задържането да се прецени
единствено като обстоятелство, увеличаващо размера на обезщетението.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е повдигнато ли е или не обвинение
и каква е неговата тежест, продължителността на наказателното производство, вземането на
мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
4
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
В случая са на лице психологични вреди от неоснователно предприетата наказателна
репресия, но те са търпени в сравнително кратък период от време – от 10.10.2022г. до
11.04.2023г., т.е. за 6 месеца. Вредите от друга част на производството изобщо не са
наведени в настоящето дело. По отношение на ищеца е взета мярка задържане за 24 часа, за
която няма данни да е нанесла конкретна вреда. Отнемането на СУМПС, за което ПРБ носи
отговорност е за посочените 6 месеца, като отговорността се ограничава до нанесените
психологически вреди. Има данни за известно засягане на начина на живот на ищеца, но
обезщетяването следва да е само в рамките на сочените психологични вреди. Следва да се
отбележи обстоятелството, че на ищеца не е повдигнато обвинение и същия не е следвало да
участва в почти никакви действия по разследването, свързани с обвинение по чл.343б, ал.3
от НК. Обезщетението следва да бъде съобразено и с това, че спрямо И. Ф. са извършвани
сдледствени действия свързани с повече от едно бъдещо обвинение, като само това по
чл.343б, ал.3 от НК е предмет на настоящето производство.
С оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида
на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 3000лв., в който
размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 50000лв.
като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, респективно от датата на прекратяване на наказателното
производство, съответно това е и началният момент на забавата. От страна на ищецът се
претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 04.03.2024г., която му се
следва.
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса, както и 72лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на И. З. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
********* на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сума в размер на 3000лв. /три хиляди лева/,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод провеждани процесуални
действия по разследването по досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 НПК с Постановление от 04.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3000лв. до пълния предявен размер от
50000лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, да заплати на И.
З. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* съдебно-деловодни разноски в
размер на 82лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6