№ 31929
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110118250 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
М------“ е предявил срещу С-- и М-- обективно и субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и предаване
на владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор -- с площ от 324 кв.м.,
върху която реална част е изградена сграда с идентификатор --.11 с площ от 324 кв.м.,
находящи се в гр. София, Район Витоша, придобито въз основа на земеделска реституция; с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните
си действия, като премахнат посочената сграда с идентификатор --.11, с която пречат на
ищеца да упражнява правото му на собственост върху посочената част от поземления имот;
както и с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
ползата, от която е бил лишен ищецът, през периода 05.04.2017 г. – 05.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор -- въз основа на влязло
в сила решение № 8654/11.06.2003 г. за възстановяване на собствеността върху отнети гори
и земи от горския фонд в землището на с. Драгалевци, издадено от Общинска служба по
земеделие и гори - Община Овча купел на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Твърди, че през 1969 г. имотът е бил отчужден за
пионерски лагер и в него са били построени 4 сгради, но същите вече са били премахнати
към момента на въвеждане на ищеца във владение на имота през 2009 г. Поддържа, че
разрушените сгради не са идентични с процесната сграда с идентификатор --.11, която е
била изградена от С-- като посетителски център след влизане в сила на ЗСПЗЗ и то
1
недобросъвестно – след като ищецът вече е бил подал заявление за възстановяване на имота
и вероятно след като решението на ОСЗГ вече е било издадено, като земята, върху която е
построена сградата, не е общинска, а е част от възстановения на ищеца имот. Посочва, че
сградата е предоставена за ползване на М-- (чрез неговата Регионална инспекция по
околната среда и водите – София) и е обособена като „Природозащитен информационен
център „Витоша“, като сградата е отворена за посетители целогодишно. Ето защо, счита, че
към настоящия момент ответниците не са собственици на процесната реална част от
поземления имот и я владеят без правно основание, поради което следва да я предадат на
ищеца, да премахнат незаконно изградената постройка и да му заплатят обезщетение за
ползите, от които е бил лишен ищецът през посочения период.
Ответникът С-- оспорва исковете при твърдението, че издаденото в полза на ищеца решение
на Общинската служба по земеделие и гори – община Овча купел е незаконосъобразно и не
го легитимира като собственик на имота, тъй като след одържавяване на имота през 1969 г.
предвиденото мероприятие „пионерски лагер“ е било реализирано на място с изграждането
на 4 сгради, отстъпени за ползване на отдел „Народна просвета“ - Благоевски РНС.
Поддържа, че процесният имот е общинска собственост, като е възстановен на ищеца в
нарушение на материалния закон, доколкото е бил застроен към датата на влизане на ЗСПЗЗ
в сила, върху него е реализирано мероприятие, а и същият обслужва важни обществени
нужди по осигуряване условия за почивка на ученици, поради което са налице пречки за
реална реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и чл. 24 ЗСПЗЗ. Твърди, че
процесната сграда с идентификатор --.11 е била отразена в кадастралния план още през 1976
г., като е частично идентична със сграда с пл. номер 799, к.л. № 716 от архивен кадастрален
план на София от 1976 г. Счита, че процесната реална част от поземления имот излиза извън
границите на манастира и е общинска собственост. При условията на евентуалност навежда
възражение за изтекла придобивна давност въз основа на осъществяваното от общината чрез
МОСВ през последните 10 години владение. Релевира възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на предявените вземания за парично обезщетение.
Ответникът М-- счита, че исковата молба е нередовна, а предявените срещу него искове са
недопустими. По същество оспорва исковете, като твърди, че през 1993 г. три от
изградените в пионерския лагер сгради са предоставени от държавата за ползване на МОСВ
за срок от 30 години, а имотът е актуван като общински, като процесният посетителски
център е построен през 1997 г. след реконструкция на съществуваща вече сграда, част от
посочените постройки в АДС от 1969 г. Счита, че ищецът не е станал собственик на
процесния имот въз основа на решението на ОСЗГ, тъй като части от възстановения на
ищеца имот с номер -- са били обособени в нов поземлен имот с номер --, който е изцяло
извън границите на природен парк Витоша и чиято реституция е била невъзможна предвид
пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – проведено мероприятие и изградена преди влизане на
ЗСПЗЗ в сила сграда, като от построяването му и понастоящем в центъра се осъществява
образователна и информационна дейност. Намира, че съдът следва да се произнесе
инцидентно по валидността и законосъобразността на решението на ОСЗГ, с което се
2
твърди да е възстановена собствеността по отношение на процесния имот в полза на ищеца,
доколкото същото не обвързва ответника, който не е участвал в процедурата по издаването
му.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на
собственост върху описаната реална част от поземлен имот, придобито на наведеното
основание – реституция по реда на ЗСПЗЗ (при наличие на всички предпоставки за
възстановяване на правото на собственост върху имота в негова полза, доколкото
ответниците не са били участници в административното производство по издаване на
решението на ОСЗГ – арг. чл. 17, ал. 2 ГПК), както и упражнявана от ответниците
фактическа власт върху спорната реална част към настоящия момент. По наведеното от
ответника С-- възражение за изтекла придобивна давност същият следва да установи, че е
упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт
върху процесната реална част от имота с намерение да я свои.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на
собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание – реституция по реда
на ЗСПЗЗ, както и извършени от ответниците действия/бездействие, представляващи пречка
за упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем, като при установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат наличието на правно основание за
тези действия/бездействие, респ. преустановяване на неоснователното си поведение чрез
отстраняване на изградената върху процесната реална част от поземления имот сграда.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е бил собственик
на описания имот през процесния период, че ответниците са упражнявали фактическа власт
върху него през това време, както и размера на ползата, от която е бил лишен. В тежест на
ответниците е да установят, че са имали годно правно основание за ползване на процесната
реална част от имота, върху която е построена сградата, респ. че са погасили задължението
си за плащане на обезщетение. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че към настоящия момент, както и
през целия период 05.04.2017 г. – 05.04.2023 г., ответниците са упражнявали фактическа
власт върху процесната реална част с площ от 324 кв.м. от поземлен имот с идентификатор -
-, върху която е изградена сграда с идентификатор --.11, представляваща посетителски
център с площ от 324 кв.м.
Съдът намира, че възражението на ответника МОСВ за недопустимост на предявените
срещу него искове е неоснователно. Наличието на пасивна процесуална легитимация като
предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и
3
спорното право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор.
В настоящия случай в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е собственик на
посочената реална част от поземлен имот и че същата се намира във фактическа власт на
ответника М--, поради което именно МОСВ се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявените претенции, а дали тези твърдения отговарят на обективната действителност е
въпрос по основателността на иска, който следва да се реши с крайния акт по съществото на
спора.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съдът констатира
наличие на недостатъци в нея, поради което на ищеца следва да се дадат съответни указания
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото. Искането на ищеца за допускане на СТЕ е основателно, като на вещото лице
следва да бъдат поставени служебно задачи във връзка с определяне цената на негаторния
иск, с оглед задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Искането на ответника М-- за
изискване на реституционната преписка по издаване на решение № 8654/11.06.2003 г. по
дело № Д-270-970/03.02.1992 г. цели установяването на относими по делото факти и е
основателно. Следва да се допусне поисканата от ответника МОСВ СТЕ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г. от 15:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от настоящото определение:
- с писмена молба с преписи за насрещните страни да уточни дали претендира сумата по
иска по чл. 59 ЗЗД в размер на 5000 лв. солидарно (в който случай посочи основанието за
възникване на солидарна отговорност между ответниците) или разделно (в който случай да
посочи каква част претендира от всеки от ответниците поотделно);
- да впише исковата молба;
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост исковата молба
ще бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
4
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в
исковата молба (л. 16 от делото), както и със задача каква е средната пазарна стойност на
ремонтните дейности, необходими за отстраняване на процесната сграда с идентификатор --
.11 с площ от 324 кв.м., находяща се в гр. София, Район Витоша (с посочването им за всяка
дейност поотделно, включително за материали и положен труд, необходими за
осъществяване на действията, предмет на предявената негаторна претенция); при депозит в
размер на 500 лв., вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Л-, адрес: гр. С-, тел. -; специалност: строителен инженер
- ПГС.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Общинска служба „Земеделие“ – Западна, с
адрес: гр. С-- заверено копие на административната преписка по заявление с вх. №
270А/03.02.1992 г., въз основа на което е издадено решение № 8654/11.06.2003 г. за
възстановяване правото на собственост на М-“ в съществуващи стари реални граници на
имот, представляващ гора от 96,813 дка, местност „Г-“, имот № -- по картата на землището
на с. Драгалевци.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в
отговора на исковата молба на ответника МОСВ (с. 8 и 9 от отговора), на които вещото лице
да отговори след преглед на материалите по делото, административната преписка и след
извършване на справки в съответните регистри; при депозит в размер на 500 лв., вносим от
ответника МОСВ по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С-----, гр. С-----
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
Вещите лица да се призоват с указание да работят след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5