№ 280
гр. Велико Търново, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000312 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен
съд Плевен „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
осъдено да заплати на Г. А. К. сумата 24 500 лева – обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Г. М. при пътнотранспортно
произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответното дружество с Полица № ВG/30/1160001679667, ведно със
законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенциите на Г. А. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до претендираните 50 000 лева – главница, законна лихва
от 14.05.2017 година до 15.05.2020 година са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на А. М. К. сумата 24 500 лева – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия внук К. Г. М. при
пътнотранспортно произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на
1
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица №
ВG/30/1160001679667, ведно със законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от
Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенциите на А. М. К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до претендираните 50 000 лева – главница, законна лихва
от 14.05.2017 година до 15.05.2020 година са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. възнаграждение в размер на 2 040 лева
съобразно уважения размер на исковете на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен държавна такса
в размер на 1 960 лева.
В законния срок е постъпила въззивна жалба адвокат Н.Д., адвокат Петра
Свиленова – пълномощници на Г. А. К., А. М. К., против Решение № 260060/5.07.2021
година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени
претенциите на жалбоподателите за сумите над 24 500 лева до частично заявените размери
от по 50 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че в обжалваните части решението
противоречи на материалния закон и е необосновано. Не е доказано съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неносене на
светлоотразителна жилетка и липса на светлини на велосипеда. Основната причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на водача на лекия
автомобил, който е бил в пияно състояние, движил се е със скорост, почти двойна над
разрешената за конкретния пътен участък, с които действия сам се е поставил в
невъзможност да предотврати произшествието. По повод претенциите на родителите на
Краси Методиев и неговия брат съдебните състави са приели за недоказани възраженията на
дружеството-застраховател за наличие на съпричиняване. Съобразно задължителната
практика на Върховен касационен съд на Република България при определянето на
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
при пътнотранспортно произшествие лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на
увреждащото моторно превозно средство, въз основа на същата да се определи обективният
му принос. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата отговорността на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е
завишена спрямо тази на останалите участници в движението, включително чрез вмененото
им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
2
управляваното моторно превозно средство, която би им позволила безпроблемно спиране
при поява на препятствие по пътя. Не е доказана и причинно-следствената връзка между
поведението на К. Г. М. и настъпилия вредоносен резултат, съответно възражението за
съпричиняване е неоснователно. При формиране на извод за принос от страна на
пострадалия се претендира редуциране на неговия размер.
Неправилно е приложен принципа на справедливост при определяне на
обезщетение в размер на 35 000 лева за търпените неимуществени вреди от
жалбоподателите преди неговото редуциране с приетия принос. При отсъждане на
дължимата обезвреда не е съобразена тежката загуба на Г. А. К., А. М. К., не са изложени
мотиви за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението. От
показанията на свидетелите по недвусмислен начин се установяват особено близките и
извънредно топли отношения между жалбоподателите и техния внук приживе на последния.
К. Г. М. е живял при своите баба и дядо през първите десетина години от своя живот, след
което ежедневно е ходил в дома им заради дълбоката връзка на обич, привързаност и
топлина, която е съществувала между тях.
Направено е искане да се отмени Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. №
131/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което на жалбоподателите да се присъдят допълнително по още 25 500 лева, ведно
с дължимата законна лихва, при условията на евентуалност – при формиране на извод за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице да се редуцира
размера на същото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д.С. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който са развити съображения за нейната
неоснователност.
С писмена молба пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва въззивната жалба.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с
които са присъдени обезщетения над 5 000 лева до 24 500 лева на всеки един от ищците,
законна лихва, съответно за разноските и адвокатското възнаграждение. Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на заключението на първостепенния съд за
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Според
пълномощника на дружеството-застраховател е доказано съпричиняване в размер на 1/2 от
К. Г. М.. Изтъква се, че погрешно са приложени разпоредбите на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ бр. 101/2018 година.
3
Съставът на Окръжен съд Плевен не е отчел в достатъчна степен социално-икономическите
условия на живот в страната, в частност в населеното място, в което са живели загиналият и
ищците, конкретно социалния статус на ищците. Развиват се подробни доводи за критериите
при отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. №
131/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части; в полза на дружеството да се
присъдят разноските, сторени пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Н.Д., адвокат Петра Свиленова – процесуални представители на Г. А. К., А. М. К., с
който я оспорват.
С писмена молба пълномощниците на Г. А. К., А. М. К. оспорват въззивната
жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат Н.Д. – пълномощник на Г. А. К., А. М. К.,
против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД частични
искове с посочено правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за
застраховането. В исковата молба се твърди, че на 14.05.2017 година около 3.50 часа в село
Обнова, на ул. „Заря“, пред дом № 57 настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № 68 ****, управляван от Р. Н. К., и
велосипед марка „Реактор“, модел „Колт“, управляван от К. Г. М., при което последният
починал на място. С влязла в сила Присъда № 59/7.11.2018 година по НОХД № 905/2018
година на Окръжен съд Плевен е установен механизма на пътнотранспортното
произшествие, настъпило по вина на Р. Н. К.. Изтъква се, че К. Г. М. не е съпричинил
вредоносния резултат със свое поведение – наказателният съд е подчертал, че единствена
причина за инцидента е нарушението от страна на Р. Н. К. на правилата по чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, който извод следва да се съобрази в настоящото
производство. Относно лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № 68 **** е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
К. Г. М. е бил внук на Г. А. К., А. М. К.. Те отправили писмени претенции към
дружеството застраховател, въз основа на които са образувани Щета № 0801-004928/2017-04
и Щета № 0801-004928/2017-05. С Писмо с изх. № 1923/22.05.2020 година юридическото
лице-ответник признало застрахователните претенции в размер на по 2 000 лева за всеки
един от ищците. Г. А. К., А. М. К. не са съгласни с размера на определените обезщетения.
Загубата на внука на ищците е огромен, болезнен шок за тях. Те били изключително близки
4
с К. Г. М., споделяли отношения на обич и разбирателство, ищците полагали грижи за своя
внук, отглеждали го от неговото раждане до момента на нелепата му и преждевременна
смърт. Описани са подробно претърпените от Г. А. К., А. М. К. неимуществени вреди
вследствие внезапната смърт на техния внук.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Г. А.
К., А. М. К. по 50 000 лева (частично предявени от претенции в общ размер на по 100 000
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от датата на инцидента –
14.05.2017 година, до окончателното им изплащане; в полза на ищците да се присъдят
сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Д.С. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, в който са изложени съображения за нередовност на исковата молба,
неоснователност на исковете, направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Н.Д., адвокат Петра
Свиленова – процесуални представители на Г. А. К., А. М. К., с който изразяват становище
по доводите на пълномощника на дружеството-ответник.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба от адвокат Д.С. –
пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
с който оспорва аргументите, изтъкнати от процесуалните представители на ищците.
С писмени молби пълномощникът на дружеството-ответник оспорва
претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от адвокат Н.Д. – пълномощник на Г. А. К., А. М. К., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
частични искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
5
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С влязла в сила Присъда № 59/7.11.2018 година по НОХД № 905/2018 година на
Окръжен съд Плевен подсъдимият Р. Н. К. е признат за виновен в това, че на 14.05.2017
година в село Обнова, област Плевен, на ул. „Заря“, пред жилищен дом 59, при управление
на собствения си лек автомобил „Фолксваген голф“, с ДК № ЕН 68 ****, нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като
управлявал моторно превозно средство категория „В“ със скорост 68.70 километра в час и
по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. М. от село Обнова, като деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2.7 промила,
установено с Химическа експертиза № 270/19.05.2017 година на Специализирана химическа
лаборатория при ЦСМП Плевен, деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление
по чл. 343, ал. 3, предложения първо, предложение шесто буква „б“, предложение първо, във
връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския
съд за съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия
(увредения), освен ако то представлява елемент от състава на престъплението.
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на
първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
6
застраховането за ангажиране на отговорността на Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е
основание за допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен
касационен съд на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо
тълкуване на конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или
неправилна съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на
закона от съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба,
чиито смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с
първоначално приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е
7
влязла в сила (тя е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че
след постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено-икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, изоставящ даденото
вече тълкуване с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният акт се състои
от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма, а с втората се
обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната норма следва да се
прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите, отнесени за
разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по заварените
към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за съществуващото
между страните правоотношение, породените от тях правни последици трябва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпването им.
Производството по настоящото дело е инициирано на 7.10.2020 година – след приемането на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради което съдът следва да
съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък.
Г. А. К., А. М. К. са баба и дядо на К. Г. М..
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите
претенции за обезщетения за неимуществени вреди за по 24 500 лева, ведно със законната
лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумите. Решението е влязло в
сила като необжалвано в частите за присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по
5 000 лева. С оглед на изложеното основанието на предявените осъдителни искове е
установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали съставът на Окръжен съд Плевен законосъобразно е определил
размера на заместващите обезщетения; наличието или липсата на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на К. Г. М..
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. В. С., Т. Г. М. – внук на
ищците (жалбоподатели в настоящото производство), се установява, че първоначално
семейството на загиналия К. Г. М. е живеело в едно домакинство с това на Г. А. К., А. М. К.
(според свидетелката А. В. С. до навършването на около дванадесет години от К. Г. М., а
съобразно показанията на Т. Г. М. – до навършването на 7-8 години от пострадалия). След
преместването на семейството на загиналия в село Обнова последният почти ежедневно
посещавал своите баба и дядо в село Изгрев, прекарвал лятната си ваканция при тях. Г. А.
К., А. М. К. се надявали К. Г. М. да остане при тях и да ги гледа. Те много тежко понесли
кончината на своя внук – след инцидента се „сринали“ до колата, с която били откарани до
8
село Обнова, наложило се фелдшер да им окаже помощ; поради състоянието си не са
присъствали на погребението на своя внук („На гробищата не можаха да дойдат, защото
просто не можеха да се движат“ – свидетелката А. В. С.). Само ден преди
пътнотранспортното произшествие К. Г. М. е празнувал своя бал. Няколко месеца след
инцидента А. М. К. получил инсулт, Г. А. К. не е добре със сърцето и нервната система,
постоянно посещава лекари. Г. А. К., А. М. К. постоянно говорят за починалия си внук,
плачат, посещават неговия гроб.
Показанията на свидетелите не си противоречат, не се опровергават от други
доказателства по делото, поради което съдът дава вяра на същите.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено наличието на
силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка между К. Г. М. и Г. А. К., А. М.
К.. Внезапната и нелепа смърт на К. Г. М. е причинила на неговите баба и дядо болки и
страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни
емоционални преживявания при родствена връзка от този вид. Справедливо е Г. А. К., А. М.
К. да бъдат обезщетени за действително претърпените и доказани неимуществени вреди от
смъртта на техния внук
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
28.11.2018 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 460 лева.
В § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, в сила от 7.12.2018
година, е регламентирано максимално обезщетение в размер на 5 000 лева за лицата по чл.
493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането.
Съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
9
на такава застраховка без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите
членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в чл. 3,
да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай на
телесно увреждане – минимална сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. С Решение от
24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по дело С-277/12, задължително за
съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година
за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства, трябва да се
тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно
произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност
на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално
право. Според Съда на Европейския съюз чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 е необходимо да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решението на Съда на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обезщетението, дължимо за
претърпените неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост в съответствие
с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, без да се взема предвид ограничението,
предвидено в § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, в сила от
7.12.2018 година.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя от съда по справедливост в съответствие чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
10
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В тази насока е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Заместващото обезщетение представлява парично право. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да се удовлетвори
морално пострадалия, като емоционално се потиснат изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. С оглед продължителността и интензитета
на конкретно претърпените неимуществени вреди от Г. А. К., А. М. К. от кончината на
техния внук, установени в процеса, възрастта на починалия, липсата на данни той да е
страдал от заболявания, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на К. Г. М.
(внезапно, неочаквано, по начин, различен от естествения за всяко човешко същество),
съдържанието на съществувалата между последния и неговите баба и дядо силна духовна и
емоционална връзка, необратимостта на понесените морални болки и страдания,
наложилите се морални норми в обществото, обществено-икономическите условия в
страната при проявлението на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът смята, че
паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди от Г. А. К., А. М. К. възлиза на
по 35 000 лева. Не са налице предпоставки за отсъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в по-висок или по-нисък размер от посочения. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно
съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените
обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи
за противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип за справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
11
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
Първостепенният съд е приел, че с управлението на велосипеда без светлини и
без да носи светлоотразителна жилетка К. Г. М. е допринесъл за намаляване на
възможността за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие.
Съобразно чл. 80, точка 1 от Закона за движението по пътищата водачът на
велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места през тъмната част на денонощието и при намалена видимост.
Пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на К. Г. М., е станало в
населено място (село Обнова, на ул. „Заря“, пред жилищен дом № 59). От заключението на
експерта инж. А. П. П., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че
към момента на инцидента К. Г. М. не е носил светлоотразителна жилетка, но той не се е
движил извън населено място. Същевременно не се установява видимостта да е била
намалена. Следователно не може да се направи извод, че К. Г. М. е нарушил нормата на чл.
80, точка 1 от Закона за движението по пътищата и по този начин е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Възражението, че велосипедът, управляван от К. Г. М., не е имал бяла и жълта
светлина отпред и червен светлоотразител отзад в съответствие със Закона за движението по
пътищата, не е наведено своевременно с отговора на исковата молба, а едва с въззивната
жалба, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда.
В чл. 80, точка 2 от Закона за движението по пътищата е визирано, че водачът на
велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Находките на пътя, намерени при огледа, положението на трупа на
велосипедиста и на велосипеда сочат еднозначно, че преди и по време на настъпването на
пътнотранспортното произшествие К. Г. М. се е движил в дясната част на платното за
движение спрямо посоката на огледа и в близост до десния банкет (заключение на вещото
лице инж. А. П. П.). Широчината на платното за движение в района на инцидента е 8.2
метра, а велосипедистът се е движил на около 0.9-1 метра от банкета, който е непроходим.
Няма доказателства преди инцидента К. Г. М. да се е движил на разстояние 1.30 метра от
дясната част на пътното платно и по този начин да е допринесъл за неговото настъпване. Не
може да се направи категоричен извод, че К. Г. М. е нарушил чл. 80, точка 2 от Закона за
движението по пътищата, вследствие на което да е съпричинил вредоносния резултат.
Във въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД не са изложени доводи К. Г. М. да е управлявал велосипеда след
употреба на алкохол, което да е направило действията му неадекватни; да не се е съобразил с
12
пътните условия и да не е контролирал велосипеда, който управлява; да не е установено да е
имал годни спирачни устройства, каквито твърдения са обективирани в отговора на
исковата молба. Същевременно по делото няма данни, въз основа да се направи заключение,
че загиналият е управлявал велосипеда след употреба на алкохол; да не се е съобразил с
пътните условия и да не е контролирал велосипеда, който управлява; да не е имал годни
спирачни устройства и по този начин да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. От заключението на експерта инж. А. П. П. се установява, че състоянието на
спирачките на велосипеда няма пряко отношение към инцидента и не е причина за неговото
настъпване или предотвратяване. Водачът на моторното превозно средство е имал
техническа възможност да възприеме попътно движещия се велосипедист на не по-малко от
50-60 метра при движение на къси светлини и на 90-100 метра при движение на дълги
светлини. Той е имал техническа възможност да предприеме ефективно спиране към
момента, в който е осветил велосипедиста, независимо дали се е движил на къси или дълги
светлини, да спре до мястото на удара и по този начин да предотврати пътнотранспортното
произшествие.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че не е установено при условията на главно и пълно доказване К.
Г. М. при управлението на велосипеда да е допуснал нарушения на правилата за движението
по пътищата и по този начин да се допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Заключението за наличие на принос от страна на увредения не може да се основава на
предположения. Възражението по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите на
пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
е неоснователно и недоказано.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените частични искове от
адвокат Н.Д. – пълномощник на Г. А. К., А. М. К., против „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането са
основателни и доказани до размер на по 35 000 лева за всяко едно от увредените лица. В
останалата част – за разликата над 35 000 лева до претендираните 50 000 лева, частичните
искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането са неоснователни и недоказани.
Пред въззивната инстанция не е спорна датата, от която се дължи законна лихва
върху обезщетенията за неимуществени вреди – 15.05.2020 година, както е прието от
състава на Окръжен съд Плевен.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на
Окръжен съд Плевен е неправилно в частите, с които е: отхвърлен частичния иск на Г. А. К.
против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432,
ал. 1, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния внук К. Г. М. за
разликата над 24 500 лева до 35 000 лева; отхвърлен частичния иск на А. М. К. против
13
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432, ал. 1,
във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия внук К. Г. М. за
разликата над 24 500 лева до 35 000 лева, е неправилно, поради което следва да се отмени на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго такова, с което: да бъде осъдено
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Г. А.
К. още 10 500 лева (разликата над 24 500 лева до 35 000 лева) – обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Г. М. при пътнотранспортно
произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответното дружество с Полица № ВG/30/1160001679667, ведно със
законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането; да бъде осъдено „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на А. М. К. още 10 500 лева
(разликата над 24 500 лева до 35 000 лева)– обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговия внук К. Г. М. при пътнотранспортно произшествие на
14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество с Полица № ВG/30/1160001679667, ведно със
законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. №
131/2020 година на Окръжен съд Плевен в останалите обжалвани части за обезщетението за
неимуществени вреди е правилно и подлежи на потвърждаване на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати
допълнително държавна такса в размер на 840 лева за първоинстанционното производство;
държавна такса в размер на 420 лева за производството пред втората инстанция съобразно
размера на уважените претенции по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н.Д. допълнително 431 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първостепенния съд; 848 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТИТЕ, с които е: отхвърлен частичния иск на Г. А. К. против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432, ал. 1,
във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния внук К. Г. М. за
разликата над 24 500 лева до 35 000 лева; отхвърлен частичния иск на А. М. К. против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432, ал. 1,
във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия внук К. Г. М. за
разликата над 24 500 лева до 35 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ 1,
да заплати на Г. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Изгрев, **********,
представлявана от адвокат Н.Д., със служебен адрес: гр. София, ********, още 10 500 (десет
хиляди и петстотин) лева (разликата над 24 500 лева до 35 000 лева) – обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Г. М. при
пътнотранспортно произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица №
ВG/30/1160001679667, ведно със законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ 1,
да заплати на А. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Изгрев, **********,
представляван от адвокат Н.Д., със служебен адрес: гр. София, ********, още 10 500 (десет
хиляди и петстотин) лева (разликата над 24 500 лева до 35 000 лева) – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия внук К. Г. М. при
пътнотранспортно произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица №
ВG/30/1160001679667, ведно със законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020
година на Окръжен съд Плевен в останалите обжалвани части за обезщетенията за
неимуществени вреди.
15
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ 1,
да заплати допълнително държавна такса в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева
за първоинстанционното производство; държавна такса в размер на 420 (четиристотин и
двадесет) лева за производството пред втората инстанция съобразно размера на уважените
претенции по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ 1,
да заплати в полза на адвокат Н.Н. Д., със служебен адрес: гр. София, ********,
допълнително 431 (четиристотин тридесет и един) лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първостепенния съд; 848 (осемстотин четиридесет и
осем) лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16