Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260131
гр.Русе, 18.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гражданско дело
N553 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата М.Н.Т.
твърди, че на 19.12.2019 г. в гр.Р. настъпило ПТП с участието на л.а.
„БМВ 316 И“ с рег.№ ***, управляван от Д.Т.Т., в резултат на което пострадала М.Н.Т..
ПТП настъпило при следните обстоятелства: на посочената дата в гр.Русе около
21:15 ч. Д.Т. управлявал л.а. „БМВ 316 И“ с рег.№ *** по ул.“Шипка“ с посока на
движение към кв.“Чародейка“. В района на административен номер 88 А същият
нарушил правилата за движение по пътищата- поради несъобразена с пътните
условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила, който излязъл
от пътното платно вдясно по посоката за движение и се ударил челно в крайпътен
стълб. При така настъпилото ПТП й били причинени телесни увреждания като пътник
в автомобила. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП №638/2019 г. по
описа на ОДМВР-Русе и било водено НОХД №129/2020 г. по описа на ОС-Русе,
приключило с присъда , с която Д.Т.Т. бил признат за виновен за настъпването на
инцидента и причиняване на смъртта на Д. с.б.и средна телесна повреда на т.м.Н..
В наказателното производство било установено, че в следствие на ПТП й били
причинени средни телесни повреди, но предвид обстоятелството, че била съпруга
на виновния водачи престъплението се преследвало по тъжба на пострадалия,
поради което същото било прекратено с постановление за частично прекратяване на
наказателното производство поради липса на тъжба. В резултат на ПТП изгубила
съзнание. Била откарана по спешност и хоспитализирана в УМБАЛ „Канев“
АД-гр.Русе в изключително тежко общо състояние като й била поставена следната
диагноза: Комбинирана травма. Фрактура ацетабули синитстра. Фрактура осис пубис
декстра. Фрактура радии синистра ин патрис дисталис. Вулнус лацеро контузум
феморис синистра. Вулнус лацеро конзтузум фацеи. Фрактура осис нази, максиле е
зигоматици. Подкожен емфизем. Била настанена в ОИЛЗХН към болницата за иктивно
наблюдение и реанимация за период от пет дни, през който била извършена терапия
и оперативни лечения като била поставена на изкуствена белодробна вентилация
със седация. На 19.12.2019 г. претърпяла спешна операция, изразяваща се в
ревизио ет сутура вулнери регио фацие.На 20.12.2019 г. била отново оперирана
като била извършена ревизио вулнери регио феморис синистра/ репозиция на лява
гривнена става/. Поставена й билагипсова имобилизация. На 23.12.2019 г. била
направена нова операция, изразяваща се в сутура секундария вулнери регио
феморис сеинистра/ закрита репозиция на лява лъчева кост. Била и поставена имобилизация
в циркулярен гипс. На 27.12.2019 г. отново била оперирана – извършена била
закрита репозиция на лява тазобедрена става и ацетабулем чрез тракция и
позициониране на крайника. По своя медико- биологичен характер тези телесни увреждания
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно
затруднение движенията на ляв долен крайник за период повече от 30 дни, трайно
затруднение движения на десен долен крайник за период повече от 30 дни, трайно
затруднение движенията на снагата за период повече от 30 дни, трайно
затруднение, счупване на челюст, избиване на зъби, счупване на носа и
представлявали тежки телесни повреди. Лечебният и възстановителен период
продължавал и към момента като все още се възстановявала от получените травми и
най- вероятно нямало да се възстанови в състоянието преди ПТП. В резултат на
ПТП целият й живот се преобърнал, белязвайки я завинаги във физически и
емоционален аспект. Получила изключително тежки телесни увреждания, търпяла
силни болки и страдания в един продължителен период и със сигурност ще изпитва
негативни те последици от събитието през целия си живот.. Водачът на лекия
автомобил попадал в кръга лица, чиято
отговорност се покривала от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите по полица със срок на валидно от 18.06.2019 г.- 17.06.2020 г.,
издадена от ответното застрахователно дружество. Със заявление
№**********/19.02.2020 г. пред „д.з.“ АД-София предявила претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение като били представени всички изискуеми
документи. Била образувана щета № *********, по която й било определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19 000 лв. Така
определеното и изплатено обезщетение не репарирало претърпените от нея
неимуществени вреди, не била съгласна с определения размер, която пораждало и
правният й интерес от иска. Счита, че справедливия размер на обезщетението бил
по- висок и ответникът й дължал още
70 000 лв.Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 70 000 лв., представляваща
обезщетение в причинени неимуществени вреди от ПТП , ведно със законната лихва,
считано от датата на събитието- 19.12.2019 г. до окончателното плащане, както и
направените разноски за производството, вкл. адв. възнаграждение по чл.38 от
ЗА.
Ответникът „д.з.“ АД-
гр.София, ЕИК *** оспорва
основателността на иска като счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността им. Твърди,
че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищцата
пътувала без поставен предпазен колан. Същата била съпруга на виновния водач
като непосредствено преди инцидента били заедно на празненство, на което
водачът употребил голямо количество алкохол. Това обстоятелство, както и
фактът, че същият бил неправоспособен водач й били известни, поради което
поведението й било изключително безотговорно и рисковано. Съобразявайки тези
факти по образуваната застрахователна щета й било определено и изплатено
обезщетение в размер на 19 000 лв., с което изцяло изпълнили задължението
като застраховател. Оспорва и началния
момент, от който се претендира лихвата за забава. Въвежда и възражение за
наличие на изключение на рисково покритие по чл.493, ал.2, т.1, б.а от КЗ, с
доводи, че от разпита на св. Ивайло Димитров се установявало, че МПС е било
ползвано чрез престъпление.
Третото лице- помагач на
страната на ответника Д.Т.Т. признава
изложените в исковата молба факти. Признава, че към момента на ПТП с М.Т. са
били съпрузи, че е управлявал в пияно състояние автомобила, както и че не е притежавал
свидетелство за правоуправление. Счита
иска за основателен.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2019 г. около
21:10 ч., през тъмната част на денонощието лек автомобил „БМВ 316И“ с рег.№ ***,
управляван от Д.Т. *** по платното в посока към кв.“Чародейка“ със скорост
около 80.50 км/ч. На предната дясна седалка е пътувала М.Н.Т. без поставен
предпазен колан, а на задната седалка други лица. Когато автомобилът приближил
подлеза на улицата с бул. „България“, загубил устойчивост и напуснал платното
за движение в ляво като преустановил движението си след удар в предната си лява
част в твърда бетонна колона от подлеза.
Причините за
произшествието са от субективен характер- загубата на устойчиво движение на
автомобила от страна на водача при скорост 80,50 км/ч. Водачът на автомобила е
могъл да предотврати ПТП, ако се движил с нормативно допустимата скорост за
движение в участъка на произшествието и е управлявал автомобила без да загубва
устойчивото му движение.
Вследствие на ПТП М.Н.Т.
получила следните телесни увреждания: Разкъсно- контузна рана на лицето в ляво,
в областта на горната устна. Многофрагментно счупване на носни кости. Счупване
на тазови кости в областта на левия ацетабулум и пубисни кости двустранно.
Разкъсно- контузна рана на ляво бедро. Установените увреждания следва да се
преценяват по медико- биологичен признак: Разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупване на горна челюст, което трайно затруднява дъвченето и
говоренето. Трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и двата
долни крайника за повече от тридесет дни.
М.Н.Т. е откарана в
УМБАЛ „Канев“ АД в увредено общо състояние, поради което била настанена в
ОИЛЗХП за активно наблюдение и реанимация за период от пет дни, предприета била
адекватна терапия предвид комбинираната травма, поставена била на изкуствена
белодробна вентилация със седация. Била е приета в Клиника Ортопедия и
травматология, където е престояла до 08.01.2020 г. В болничното заведение са
извършени множество изследвания, проведени са консултации с различни
специалисти и са й направени четири операции- на 19.12.2019 г., на 20.12.2019
г. , на 23.12.2019 г. и на 27.12.2019 г.
Установените увреждания
на ищцата са получени от детайли в предната част на купето на автомобила.
Травмите са получени от съприкосновение на колянните стави с детайли пред
седалката- арматурно табло в долната част и от съприкосновение на лицевия череп
с детайли пред седалката, които отговарят да са от горната част на арматурното
табло. Счупването на тазовите кости е в резултат на удар в областта на свитите
колена и не може да се получи при правилно поставен предпазен колан. Получените
травматични увреждания и деформациите в купето сочат, че ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан.
Ищцата е провела болнично лечение, след което
е била изписана за домашно лечение. Продължителността на възстановителния
период за всяка една група телесни увреждания е различен като най- дълъг е за
счупванията на таза- около една година. Към настоящия момент са възстановени
основните функции на крайниците, както и дъвченето, говоренето и дишането. Не
са се развили усложнения след проведеното лечение, препоръчано е допълнително
лечение по отношение на травмите на лицевия череп, белезите по лицето водят до
загрозяване, препоръчана е санация на непълноценните зъбни структури и
протезиране.
Понастоящем основните
функции са възстановени като са налице
оплаквания от болки при натоварване, преохлаждане, а понякога и спонтанни
болки.
През възстановителния
период М.Т. е изпитвала силни болки, първоначално е била в инвалидна количка, а
след това се е придвижвала с помощни средства, нуждаела се от грижи, не е
можела да говори поради липсата на зъби и проблеми с челюстта. След инцидента
се променила- станала вглъбена, тъжна, не общувала, често плачела, нуждаела се
от помощта на своите близки, оплаквала
се от болки, тъгувала и за загубата на своето внуче, не можела да работи и да
поддържа дома си.
За ПТП било образува ДП
№638/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе/ ДП №4265/2019 г. по описа на РОП и е бил
внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано приложеното НОХД
№129/2020 г. по описа на РОС. С определение от 01.06.2020 г., постановено по
делото е частично прекратено наказателното производство по отношение на средните
телесни повреди на М.Н.Т. предвид обстоятелството, че същата е имала качеството
на съпруга на виновния водач и не е подала тъжба.
С присъда №18/06.07.2020
г., постановена по НОХД № 129/2020 г. на Русенския окръжен съд Д.Т.Т. бил
признат за виновен в това, че на 19.12.2019 г. в гр.Русе, при управление на
МПС- лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП
като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Д. с.б.и средна телесна
повреда на т.м.Н. като деянието било извършено в пияно състояние с
конкцентрация на алкохол в кръвта- 2.44 промила и деецът управлявал без да има
необходимата правоспособност като случаят е особен тежък- престъпление по
чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3, пр.1, пр.3 и пр.5, б.“б, пр.2, вр.ал.1, б.в, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Присъдата е изменена с решение № 169/23.10.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 345/2020 г. на ВТАС като Т. е оправдан по отношение на
квалификацията „особено тежък случай“.
М.Т. и Д.Т. са били
съпрузи към момента на инцидента. Преди ПТП заедно са били в дома на нейния
баща, където празнували и същата е видяла, че съпругът й пие. Т. е знаела и
обстоятелството, че същият няма свидетелство за правоуправление на МПС.
Към момента на ПТП за
МПС била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „д.з.“-София
със срок на валидност от 18.06.2019 г.- 17.06.2020 г.
На 19.02.2020 г. ищцата
чрез пълномощник подала писмена претенция до застрахователя, по която била
образувана щета №*********/19.02.2020 г.
като въз основа на събраните доказателства и при отчитане на
обстоятелството, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и съзнателно
се е качила в МПС, управлявано по неправоспособен водач , който бил под
въздействието на алкохол, на същата е определено и изплатено обезщетение в
размер на 19 000 лв., за което е уведомена.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на представените по делото писмени
доказателства, приложеното НОХД №129/2020 г. по описа на РОС, писмените
доказателства, съдържащи се в него, вкл. протокола на разпит на ищцата, който
има характер на извънсъдено признание на неизгодни за нея факти, приетата по делото комплексна експертиза,
която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена и като неоспорена от
страните, какво и въз основа на показанията на св.Д. и св.Г. Съдът цени
показанията на свидетелите и им дава вяра, тъй като същите установяват
непосредствено възприети факти, показанията им са последователни, логични и
кореспондират на доказателствата по делото.
Съдът не кредитира
показанията на св.Д. в частта, в която същият сочи, че не е предоставял МПС на
виновния водач, както и че то е ползвано без негово знание и съгласие. В тази
част показанията на свидетеля противоречат на дадените от него показания по
наказателното дело и не се подкрепят от други доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ.
Установи се, че ищцата
съобразно изискването на чл.380 от КЗ е отправила писмена претенция до
ответното застрахователно дружество с представени документи, въз основа на която
е образувано щета и след преценка на събраните писмени доказателства на ищцата
е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19 000
лв. Зъстрахователят не е уважил направеното от нея искане за определяне и
заплащане на по- висок размер на обезщетение.
Наличието на специалните
процесуални предпоставки, визирани в КЗ и неуважаването на претенцията в
заявеният размер, дават основание да се приеме, че е налице правен интерес от
иска, същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между застраховател и водач на МПС,
увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по
силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото
лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице
възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на
законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки, обуславящи
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.
От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени доказателства, признанията на страните относно
неизгодни за тях факти, както и приетата по делото комплексна експертиза, се
установи по категоричен начин, че на 19.12.2019 г. около 21:10 ч., през тъмната
част на денонощието лек автомобил „БМВ 316И“ с рег.№ ***, управляван от Д.Т. ***
по платното в посока към кв.“Чародейка“ със скорост около 80.50 км/ч. На
предната дясна седалка е пътувала М.Н.Т. без поставен предпазен колан, а на
задната седалка други лица. Когато автомобилът приближил подлеза на улицата с
бул. „България“, загубил устойчивост и напуснал платното за движение в ляво
като преустановил движението си след удар в предната си лява част в твърда
бетонна колона от подлеза. Причините за произшествието са загубата на устойчиво
движение на автомобила от страна на водача при скорост 80,50 км/ч. Водачът на
автомобила е могъл да предотврати ПТП, ако се движил с нормативно допустимата
скорост за движение в участъка на произшествието и е управлявал автомобила без
да загубва устойчивото му движение.
За ПТП било образувано
ДП №638/2019 г. по описа на ОДМВР-Русе/ ДП №4265/2019 г. по описа на РОП и е
бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано приложеното НОХД
№129/2020 г. по описа на РОС. С определение от 01.06.2020 г. , постановено по
делото е частично прекратено наказателното производство по отношение на
средната телесна повреда на М.Н.Т. предвид обстоятелството, че същата като
съпруга не е подала тъжба.
С присъда №18/06.07.2020
г., постановена по НОХД № 129/2020 г. на Русенския окръжен съд Д.Т.Т. бил
признат за виновен в това, че на 19.12.2019 г. в гр.Русе, при управление на
МПС- лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП
като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Д. с.б.и средна телесна
повреда на т.м.Н. като деянието било извършено в пияно състояние с
конкцентрация на алкохол в кръвта- 2.44 промила и деецът управлявал без да има
необходимата правоспособност като случаят е особен тежък- престъпление по
чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3, пр.1, пр.3 и пр.5, б.“б, пр.2, вр.ал.1, б.в,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Присъдата е изменена с решение № 169/23.10.2020
г., постановено по ВНОХД № 345/2020 г. на ВТАС като Т. е оправдан по отношение
на квалификацията „особено тежък случай“.
М.Т. и Д.Т. са били
съпрузи към момента на инцидента. Преди ПТП заедно са били в дома на нейния
баща, където празнували и същата е видяла, че съпругът й пие. Т. е знаела и
обстоятелството, че същият няма свидетелство за правоуправление на МПС.
Към момента на ПТП за
МПС била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „д.з.“-София
със срок на валидност от 18.06.2019 г.- 17.06.2020 г.
Установените по делото
факти дават основание да се приеме, че е налице виновно и противоправно
поведение на водача на МПС- същият е бил неправоспособен, шофирал е в пияно
състояние с превишена скорост, което е установено с влязлата в сила присъда по
приложеното наказателно дело.
Влязлата в сила присъда
е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно деянието,
неговата противоправност и вината на дееца.
По делото се установи,
че вследствие на ПТП М.Н.Т. получила следните телесни увреждания: Разкъсно-
контузна рана на лицето в ляво, в областта на горната устна. Многофрагментно
счупване на носни кости. Счупване на тазови кости в областта на левия
ацетабулум и пубисни кости двустранно. Разкъсно- контузна рана на ляво бедро.
Установените увреждания следва да се преценяват по медико- биологичен признак:
Разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупване на горна челюст,
което трайно затруднява дъвченето и говоренето. Трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник и двата долни крайника за повече от тридесет дни.
М.Н.Т. е откарана в
УМБАЛ „Канев“ АД в увредено общо състояние, поради което била настанена в
ОИЛЗХП за активно наблюдение и реанимация за период от пет дни, предприета била
адекватна терапия предвид комбинираната травма, поставена била на изкуствена
белодробна вентилация със седация. Приета е в Клиника Ортопедия и
травматология, където е престояла до 08.01.2020 г. В болничното заведение са
извършени множество изследвания, проведени са консултации с различни
специалисти и са й направени четири операции- на 19.12.2019 г., на 20.12.2019
г. , на 23.12.2019 г. и на 27.12.2019 г.
Установените увреждания
на ищцата са получени от детайли в
предната част на купето на автомобила. Травмите са получени от съприкосновение
на колянните стави с детайли пред седалката- арматурно табло в долната част и
от съприкосновение на лицевия череп с детайли пред седалката, които отговарят
да са от горната част на арматурното табло. Счупването на тазовите кости е в
резултат на удар в областта на свитите колена и не може да се получи при
правилно поставен предпазен колан. Получените травматични увреждания и
деформациите в купето сочат, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан.
Ищцата е провела болнично лечение, след което
е била изписана за домашно лечение. Продължителността на възстановителния
период за всяка една група телесни увреждания е различен като най- дълъг е за
счупванията на таза- около една година. Към настоящия момент са възстановени
основните функции на крайниците, както и дъвченето, говоренето и дишането. Не
са се развили усложнения след проведеното лечение, препоръчано е допълнително
лечение по отношение на травмите на лицевия череп, белезите по лицето водят до
загрозяване, препоръчана е санация на непълноценните зъбни структури и
протезиране.
Понастоящем основните
функции са възстановени като са налице
оплаквания от болки при натоварване, преохлаждане, а понякога и спонтанни
болки.
През възстановителния
период М.Т. е изпитвала силни болки, първоначално е била в инвалидна количка, а
след това се е придвижвала с помощни средства, нуждаела се от грижи, не е
можела да говори поради липсата на зъби и проблеми с челюстта. След инцидента
се променила- станала вглъбена, тъжна, не общувала, често плачела, нуждаела се
от помощта на своите близки, оплаквала
се от болки, тъгувала и за загубата на своето внуче, не можела да работи и да
поддържа дома си.
Тези факти дават
основание да се приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди- болки и
страдания от получените травматични увреждания и проведеното по повод на тях
лечение, което се е отразило и на найната психика и същите са пряка и
непосредствена последица от ПТП, поради което подлежат на обезщетяване.
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП за лекият автомобил, управляван от Д.Т., е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно
дружество.
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице, както и че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”.
Възражението на
ответника, че са налице предпоставките на чл.493, ал.2, т.1 от КЗ, които го
освобождават от заплащане на обезщетение е недоказано, поради което и
неоснователно. Липсват доказателства, които да сочат, че ПТП е настъпило при
ползването на МПС чрез престъпление. Извод за това не може а бъде обоснован
само въз основа на показанията на св. И. Д.- формалния собственик на
автомобила. Дадените от него показания са общи, нелогични и противоречат на
изявленията му в наказателното производство, поради което в тази им част съдът
не ги цени. Въз основа на тях не може да се изведе извод, че МПС е било
противозаконно отнето към момента на ПТП, което да изключва отговорността на
застрахователя.
С оглед на това съдът
приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ и не е налице
основание за освобождаването на застрахователя от задължението за неговото
плащане.
Претендира се
обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради което съгласно чл.52 от ЗЗД размерът следва да се определи от съда по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при
определяне на размера. При ангажиране на отговорността на застрахователя следва
да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир
за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. /В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ
т.о, ТК./.
В настоящият случай ищцата
е получила три средни телесни повреди, била е приета по спешност на лечение в
болнично заведение в увредено общо състояние, където в кратък период от време е
претърпяла четири операции, била на изкуствена белодробна вентилация в
продължение на пет дни, направени са били множество изследвания и консултации.
Получените от нея телесни увреждания са с продължителен възстановителен период,
свързан със силни болки и страдания, нужда от чужда помощ в елементарните
дейности, като до момента са възстановени само основните функции, без да е
налице пълно възстановяване, препоръчано й е допълнително лечение.
При определяне размера
на дължимото обезщетение съдът съобразява
обстоятелството, че ищцата съзнателно се е качила в МПС, управлявано от
неправоспособен водач, който е употребил алкохол. Това нейно поведение е
укоримо и сочи, че тя сама се е поставила в риск. Посоченото обстоятелство е
относимо към начина на извършване на деликта и следва да се съобрази при
определяне на размера на дължимото обезщетение.
Съдът като съобразява,
че начина на извършване на деликта, като отчита факта, че ищцата съзнателно се
е качила в автомобил, управляван от неправоспособен водач в пияно състояние, както
вида и характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни интервенции,
продължителността на временната неработоспособност на ищцата, нейната възраст,
установените силни болки и страдание през целия период на лечение, липсата на
пълно възстановяване до момента,
стресът, който е изживяла, промяната в начина й на живот, социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 70 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението
за вреди с
оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще
е налице само, ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на
ответника е основателно. По делото се установи по категоричен начин, че ищцата е
пътувала на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан. С това си
поведение, което е в нарушение на изискванията на ЗДвП, същата в значителна
степен е допринесла за настъпването на травмативните увреждания в този им вид и
интензитет. Ако е ползвала колан, би могла да промени вида и интензитета на
травмите, в който смисъл е заключението на експертите.
Това даваИзложеното
мотивира съда да приеме, че ищцата е
допринесла за получаването на телесните увреждания, поради което е налице съпричиняване
от 50 %.
Определеното от съда обезщетение
следва да се намали при отчитане на принос от 50 % , поради което дължимото
обезщетение възлиза на 35 000 лв.
Безспорно е по делото,
че ответното дружество е платило на ищцата сумата в размер на 19 000 лв.,
с което е погасило задължението си за заплащане на обезщетение до размер на 16 000
лв. До този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В
останалата част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищцата е претендирал
присъждане на законна лихва от деня на деликта на основание чл.84 от ЗЗД. Тази
норма е обща и се дерогира от наличието на специални правни норми, визирани в
КЗ, при ангажиране на отговорността на застрахователя. В случая на основание
чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва следва да се присъди от датата
на писменото уведомяване- 19.02.2020 г.
От доказателствата е
видно, че водачът не е притежавал валидно СУМПС, както и че същият е управлявал
автомобила в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 2.44 промила,
поради което са налице основания за ангажиране на регресната му отговорност.
Разноските по делото следва
да се определи съобразно нормата на чл.78 от ГПК.
В исковата молба е
направено искане за присъждане на направените разноски, вкл. и адв.
възнаграждение. По делото ищцата е била освободено от заплащането на дължимите
държавни такси и разноски за производството и не е извършвала такива. От
представеният договор за правна защита е видно, че същата е представлявана
безплатно по делото, поради което на основание чл.38 от ЗАдв. В полза на адвоката
й следва да се присъди възнаграждение в размер на 830 лв.
Ответното дружество е
направило разноски за производството в размер на 300 лв. Същото е било
представлявано от юрисконсулт поради което съобразно обема на осъщественото
процесуално представително се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. Общият
размер на разноските, направени от ответника възлизат на 500 лв. Съобразно отхвърлената част от иска
ответникът има право на разноски в размер 114 лв.на, които ищцата следва да
бъде осъдена да заплати.
Ищцата е била освободен
от заплащането на дължимата държавна такса за производството и от разноските по
реда на чл.83, ал.2 от ГПК. С оглед изхода от спора ответникът следва да
заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 640 лв., както и
сумата от 350 лв. разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „д.з.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати на М.Н.Т., ЕГН ********** ***
сумата в размер на 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 16 000 лв.
до размер на 70 000 лв., както и иска за лихва за периода 19.12.2019 г.-
19.02.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „д.з.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати на основание чл.38 от ЗАдв. на
адв. В.Й.Н. от САК възнаграждение в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА М.Н.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „д.з.“ АД-
гр.София сумата в размер на 114 лв.
разноски за производството.
ОСЪЖДА „д.з.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса за производството в размер на 640 лв., както и сумата от 350
лв.- разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: