ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260249 22.02.2021 година гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари 2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор ………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА……………ч. в.
гр. дело № 1090 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 419, ал. 1
ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.С.Д.
против разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417, т. 10 ГПК.
Частният жалбоподател
твърди, че вземането в размер на 15 000 евро за главница, породено от
запис на заповед от 14.11.2008 г., издаден от „М.*“ ЕООД и авалиран от М.С.Д. в
полза на „Б.Д.“ ЕАД, за което е издадената заповед за изпълнение № 2084 от
17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 3514/2019 г. по описа на РС Стара Загора, не се
дължи поради изтекла погасителна давност. Твърди, че с решение № 134 от
18.11.2010 г., постановено по т.д. № 162/2010 г. на Окръжен съд – Плевен,
дружеството-издател на записа на заповед е обявено в несъстоятелност. Съгласно
чл.617, ал.1 ТЗ настъпвала изискуемост на всички парични и непарични задължения
на длъжника от датата на решението за обявяване на несъстоятелността му –
25.07.2011 г. В този случай отпадало задължението на кредитора изрично да
предяви записа на заповед за плащане на длъжника. Твърди, че по делото липсвали
данни към кой момент и въобще дали записът на заповед е предявен на авалиста.
Изискуемостта на задължението му за плащане настъпвала също от момента на
постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Поради
това счита, че падежът на записа на заповед е настъпил и за него на 25.07.2011
г. и към настоящия момент били изминали повече от три години и вземането на
кредитора било погасено по давност. Моли, съдът
да отмени като незаконосъобразно и неправилно разпореждането за
незабавно изпълнение.
Ответникът по частната жалба „Б.Д.“ ЕАД
оспорва жалбата и твърди, че възраженията за изтекла погасителна давност са
ирелевантни и неотносими към настоящия правен спор, както и възраженията,
свързани със заличаването на търговското дружество. Евентуално, в случай, че
съдът приеме тези възражения за разглеждане, твърди, че възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като записът на заповед е предявим за
плащане в срок до 14.12.2018 г. и това е датата на падежа, от която вземането
по менителничния ефект е изискуемо и е приложима тригодишната погасителна
давност.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна:
Производството пред първоинстанционния съд е
било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед от 14.11.2008 г., издаден от „М.*“
ЕООД и авалиран от М.С.Д.. Записът на заповед е представен заедно със
заявлението. Издадена е заповед за изпълнение № 2084 от 17.12.2019 г., с която
е разпоредено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК,
за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът
следва да провери дали документът по чл. 417 ГПК е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение - надлежно
индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.
Представеният със
заявлението документ по чл. 417, т. 10 ГПК
е запис на заповед. Проверката на съда в настоящото производство включва само
дали този акт е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение (изискуемо) вземане спрямо длъжника. Съдът намира, че
въпросът за изтекла погасителна давност е въпрос по същество относно
дължимостта на претендираното вземане, който може да бъде разгледан само в
спорното исково производство, а не е въпрос, който следва да се обсъжда от
районния съд в заповедното производство, респ. от настоящия въззивен съд по
подадената във връзка със заповедното производство частна жалба. Проверката
дали документът по чл.417 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника е по неговото съдържание. Само, ако от това съдържание е видно,
че не се удостоверява такова право, съдът трябва да откаже издаването както на
заповед за изпълнение, така и на изпълнителен лист. В заповедното производство
съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и дали
действително е изискуемо. За производството по чл.418 ГПК документът по чл.417
има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него
изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа могат да се ползват само в
хипотезата на чл.418, ал.3, която в случая не е налице.
С оглед на горното съдът намира, че
процесният запис на заповед е
документ, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК.
Поради това подадената жалба против
разпореждането за допускане на незабавното изпълнение на заповед е
неоснователна.
Воден от горните мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.12.2019 г., с
което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 2084 от същата дата,
издадена по ч.гр.д. 3514/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: