Р Е Ш Е Н И Е
№ 882
от 23.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 850/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на Н.Г.Н. срещу Заповед №
576/11.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на акта. Заповедта била издадена при
съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и неговата
цел. Същата била немотивирана. Липсвали доказателства за отрицателната оценка
на жалбоподателя във връзка със служебните му задължения. В акта, издаден и
връчен в период на отпуск по болест, не били посочени срок и пред кой орган този
акт може да се обжалва. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят Н.Г.Н.,
редовно уведомен, се явява лично и се представлява. Поддържа изложеното в
жалбата. Допълва се, че е нарушено съществено правото на защита на Н.. Била оборена тезата, че
жалбоподателят не се е справял със служебните си задължения – не е познавал
нормативната уредба, не е попълвал правилно докладите и се е държал неетично с
колегите си. Административният орган не е формирал волята си въз основа на
лични и непосредствени впечатления, а въз основа доводите на един-единствен
служител в дирекцията. В изготвената докладна записка не били посочени имена на
други служители, нито период, в който началник отдел РТИ – Хасково събира своите
впечатления, поради което се целяло да бъде уронен престижът на Н. и да бъде прекратено служебното му
правоотношение. Конкретизира, че г-н Й., възстановен на работа след
прекратяване на своето служебно правоотношение, е работил заедно с жалбоподателя
само една седмица, след което Н. е
излязъл „в болнични“. Моли актът да бъде отменен.
Ответникът
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се
явява. Чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Депозирани са писмени
бележки, в които излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, ако се установява такъв да е заплатен.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 във връзка с чл. 12 ЗДСл и протокол от
проведен конкурс със Заповед № 1886/28.10.2021 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ е назначен Н.Г.Н.,
с образование – висше, специалност „Ветеринарна медицина“, за държавен служител на длъжност „старши експерт“ с ранг V младши,
длъжностно ниво 10 по Класификатора на длъжностите в администрацията в Областна
дирекция – Хасково, отдел „Регионален технически инспекторат“ /РТИ/, за
неопределено време, с едногодишен срок за изпитване, считано от 01.11.2021 г.,
с дневно работно време 8 часа, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/л. 17/.
С изх.
№ 05-2-262/125 от 22.07.2022 г. до Директора на Дирекция „Технически
инспекторат“ в ДФ „Земеделие“ е изготвена докладна записка от К. Й. – началник
отдел РТИ – Хасково /л. 50-51/, като в същата се сочи, че от 23 проверки на
място по различни схеми и мерки са констатирани пропуски и неточности, дължащи
се на затруднение при работа с Excel, непознаване на
нормативната уредба и неумение да прилага инструкциите за работа от страна на Н., с изключение на проверките по
Кръстосано спазване – 2021, изискващи специалната компетентност на ветеринарен
лекар. Посочено е, че на Н. са
възложени проверки по СПМ-Договорни отношение в сектора на
млякото-Производители /2022/ с ниско ниво на сложност, като се установяват
пропуски при събирането на доказателствен материал, за отстраняването на които
са му давани указания. Конкретизира се, че служителят не се стреми да подобрява
работата си, не дава отчетност, допуска на работното си място поведение,
несъвместимо с работната етика – не уплътнява работното си време и се занимава
със странични дейности. Акцентира, че въпреки проведеното обучение и изтеклия
период служителят не е придобил минимално необходимите качества за изпълнение
на служебните задължения, не умее да работи с основни компютърни програми – Word и
Excel, показва елементи на неуважително отношение към колеги и
небрежно към поверения му служебен автомобил. Тези факти били докладвани устно
от ВрИД Началник отдел М. Т., а наблюденията на Й. от 15.06. доказвали
твърденията й. Обективирано е предложение да се прекрати правоотношението с Н.Г.Н. – старши експерт в отдел РТИ –
Хасково поради невъзможност да изпълнява качествено и коректно поставените му
задачи.
С изх.
№ 05-2-262/125#1 от 03.08.2022
г. до Изпълнителния директор в ДФ „Земеделие“ е изготвена докладна записка от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която последният предлага
да бъде прекратено правоотношението на старши експерт Н.Г.Н. /л. 52/. Видно от разпечатка от деловодната система на ДФ
„Земеделие“, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ поставя положителна
резолюция /„ДА“ – л. 53/.
На
основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл със Заповед № 576/11.08.2022 г. Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ прекратява служебното правоотношение на Н.Г.Н., считано от 12.08.2022 г., като
са посочени причини – прекратяване в срока на изпитване /л. 11/.
Заповедта
е връчена на 18.08.2022 г. /л. 13/.
По
делото са представени като писмени доказателства заверени копия на: длъжностна
характеристика с посочени функционална и административна подчиненост на
заеманата от жалбоподателя длъжност, преки задължения, възлагане, планиране и
отчитане на работата, вземане на решения /л. 35-37/, формуляр за оценка на
изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции
с изготвен индивидуален работен план /л. 38-39/, на заповеди за командироване
на жалбоподателя за различни периоди за извършване на проверки на място, както
и за обучение, свързано с проверки по Кръстосано съответствие, вкл. и до община
К. /от 22.11.2021 г. до 26.11.2021 г., от 15.11.2021 г. до 19.11.2021 г., и
двете - ПНМ по КС 2021 г.; от 08.11.2021 г. до 12.11.2021 г., от 03.11.2021 г.
до 05.11.2021 г. – за обучение; л. 74-95, л. 97-100/.
По
делото са изслушани свидетелските показания на Д.И.К. и П.И.Т., които съдът
кредитира като дадени обективно и в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал.
Свидетелят
Д.И.К. работи в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ от 16 години, от които 10
години като главен експерт. Свидетелят конкретизира, че Н.Г.Н. е командирован в К. след назначението си, за конкретна
работа, и същият като всеки нов служител трудно се е справял, но имал желание и
се интересувал, питал, четял, стараел се да навлезе в материята, поради което и
К. бил с добри впечатления за него. Конкретизира, че Н. е извършил между петнадесет и двадесет проверки, като за нов
служител се справял добре, допускал е грешки, но такива били допускани и от
старите служители, като по дадена проверка са работили втори и трети път. Уточнява,
че периодът, в който служителят е бил в дирекцията, е кратък, около месец, но е
бил коректен и е изпълнявал съвестно задълженията си. В часовете от 09:00 до
17:30 часа Н. се е занимавал
единствено със служебните си задължения. В службата, в работно време,
свидетелят не бил забелязал обидна дума, поведение, жест спрямо колега от
страна на жалбоподателя.
Свидетелят
П.И.Т. работи като главен експерт към „Директни
плащания“ в РТИ – К., над 7 години. Конкретизира, че Н.Г.Н. е
работил при тях ноември - декември месец 2021 г., за да приключат проверките по
кръстосано съответствие. Проведено му било първоначално обучение от колегите от
Централно управление, отдел „Кръстосано съответствие“, след което бил директно включен
в работата. Всички възложени задачи били изпълнени от него, като е оставал след
работното време, вкл. е работил събота. Свидетелят уточнява, че проверките по
кръстосано съответствие не са самостоятелни, а са комбинирани между няколко
експерта, в зависимост от това дали е частична или основна – агроном, експерт,
който е завършил курс по кръстосано съответствие, и ветеринарен лекар. Свидетелят
не конкретизира точния брой на извършени от Н. проверки - над двадесет заявки, като той отговарял за ЗИУ 4, ЗИУ
5, и е помагал на колеги за ЗИУ 11 и ЗИУ 13, което не е влизало в неговите
задължения. Акцентира се върху обстоятелството, че при проблем главният експерт
и експертите, които извършват проверката, го уточняват, а при открита неточност
или пропуск при извършване на самите проверки /най-често техническа грешка/ се
връща, но по отношение на Н. не са
имали забележки „от процедурно естество, че нещо не е свършено“. Свидетелят
посочва, че крайните доклади от извършена
проверка са попълвани и представяни в писмена форма от Н. за проверка и издаване на контролен лист преди проверка от
ръководител РТИ. Направено е разграничение между заявките по кръстосано
съответствие и директни плащания на площ, като при първите трябвали много
познания и помощ от ветеринарен лекар, в случая Н., който е отишъл при тях за приключване на заявките в срок /м.
ноември – м. декември, когато е най-натоварено, извършват се плащания, като същият
е оставал и след работно време/. Изрично е уточнено, че в К. Н. не е извършвал други проверки, извън
тези по кръстосано съответствие и във връзка с неговата специалност на
ветеринарен лекар. Н. не бил имал
проблеми с колегите си, същите го посрещнали „много радушно“, а и той имал
приятно чувство за хумор. За
времето, през което е бил в К., съвестно е изпълнявал задачите, като всеки нов
служител е имал грешки, но е бил поправян. В края на периода свидетелят е
забелязал тенденция на развитие в работата на Н., вкл. и с оглед обема на приложимото законодателство и
проблемите, които възникват и за решаването на които се изисква запознаване със
ЗИУ.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Ирелевантно
е обстоятелството, че към датите, на които е издадена заповедта и същата е
връчена на жалбоподателя, последният е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. ЗДСл не свързва ползването на законоустановен отпуск със
специални последици по отношение на прекратяването на служебното правоотношение
на държавни служители, извън предвидената в чл. 107б от с. з. закрила, каквато
хипотеза не е налице в процесния случай. Различната уредба на закрилата на
държавните служители в ЗДСл спрямо тази на работещите по трудово правоотношение
в КТ се дължи на спецификите на служебното правоотношение - такова на власт и
подчинение и няма препращане към Кодекса на труда /КТ/, който урежда правоотношения
между равнопоставени субекти /така вж. Решение № 9709 от 16.07.2018 г. по адм.
дело № 6156/2017 г., V отд. на ВАС/. Отделно, установено е в съдебната практика,
че договорът със срок за изпитване може да бъде прекратен и в случаите, когато
работникът е в отпуск поради временна неработоспособност, като основанието, на
което е прекратено трудово правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ, не е сред
ползващите се закрила /така вж. Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. дело №
3302/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС; Решение № 155 от 27.06.2016 г. по гр. дело №
418/2016 г., ГК, III ГО на ВКС, Решение № 620 от 18.10.2010 г. по гр. д. №
1716/2009 г. на ВКС, ІV ГО/. В този смисъл не се следва ограничаване правото на
Н. да оспори акта, като същото е
реализирано, а по редовната и допустима жалба се провежда и настоящото съдебно
производство.
Ирелевантно
е обстоятелството, че не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК за
посочване пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване заповедта, тъй
като този пропуск се преодолява с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК,
регламентираща удължен – двумесечен срок. Така вж. Определение № 5187 от
08.04.2019 г. по адм. дело № 963/2019 г., 5-чл. с-в на ВАС.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспорената заповед
е издадена от компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ /решение от заседанието на Управителния съвет съгласно протокол №
189/02.03.2022 г., т. 14 – л. 41-45/, в качеството му на орган по назначаването
/чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 ЗДСл - л. 17/, в установената
писмена форма /чл. 108, ал. 1, изр. Първо ЗДСл, чл. 61, ал. 2 и чл. 12, ал. 4
ЗДСл/ и при липсата на съществени процесуални нарушения, поради което не е
налице основание за прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал.
2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – не са налице основания за
отмяната й като незаконосъобразна съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146,
т. 2 и т. 3 АПК.
На второ място, съгласно чл. 12,
ал. 1, изр. Първо ЗДСл „когато кандидатът се назначава за първи път на държавна
служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът
по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие“.
Не е
спорно, че жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба /л. 29/,
като е встъпил в длъжност на 01.11.2021 г. /декларация по чл. 111, ал. 2, изр.
Второ от ЗДСл – л. 29/, от която дата започва да тече едногодишния срок по чл.
12, ал. 1, изр. Първо ЗДСл /л. 17/. Не е спорно и, че с оспорената заповед,
считано от 12.08.2022 г. е прекратено без предизвестие служебното
правоотношение с Н. /л. 11/.
Налице са
двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1, изр. Първо от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път
на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение е станало
преди изтичането на едногодишния срок, считано от първоначалното назначаване.
Целта
на срока по чл. 12, ал. 1, изр. Първо от ЗДСл, изпитателен по своя характер, е
да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на
държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни
качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност, която
преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Следва
да се посочи, че с разпоредбата чл. 12, ал. 1, изр. Първо ЗДСл е предоставена
възможност на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с
държавния служител без задължение да го предизвести и да излага мотивите,
обусловили формираната воля. Органът има правото да прекрати служебното
правоотношението без наличие на специално основание /причина/ и ако не го е
направил по-рано или е променил оценката си в срока за изпитване, не означава,
че е упражнил превратно предоставените му правомощия. Изборът, който органът
може да направи, е между това да прекрати или да не прекрати правоотношението. Независимо
от това, в конкретния случай мотиви, въз основата на които е прекратено правоотношението
с Н., се съдържат в приложената по
делото докладна записка, видно от която предложението е формирано въз основа на
наблюденията от ВрИД началник отдел, а от 15.06. и от началника на отдела. Не
кореспондира със събрания по делото писмен доказателствен материал, че
жалбоподателят е работил с Й. за много кратък период от време, тъй като
докладната записка е изготвена на 22.07.2022 г., а представения по делото
болничен лист е от дата 27.07.2022 г. Ирелевантни са фактите, които се установяват
от свидетелските показания, относно изпълнение на служебните задължения от
страна на Н., тъй като тези
впечатления са от началото на изпитателния период, след назначаването му.
Заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон и неговата цел. Не са налице основанията за отмяна на
оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
В посока на изложените по-горе
съображения е и съдебната практика на ВАС - Решение № 4187 от 04.05.2022 г. по
адм. дело № 10806/2021 г., V отд. на ВАС, Решение № 3976 от 26.04.2022 г. по
адм. дело № 120/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 2974 от 30.03.2022 г. по адм.
дело № 104/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 12949 от 16.12.2021 г. по адм.
дело № 7691/2021 г., V отд. на ВАС, Решение № 6825 от 07.06.2021 г. по адм.
дело № 2264/2021 г., V отд. на ВАС, Решение № 7791 от 18.06.2020 г. по адм.
дело № 3017/2020 г., V отд. на ВАС и други.
Извод: жалбата
на Н.Г.Н. следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед
изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл.
24, изр. Първо НЗПП и по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК в полза на юридическото
лице, в структурата на което е административният орган, издател на оспорения
акт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Въз
основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н. срещу Заповед № 576/11.08.2022 г. на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховния
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: